Малко след като Русия навлезе в Украйна през февруари 2022 г., се срещнах с висш сингапурски дипломат. Обсъждахме други въпроси, но естествено стана дума за пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и аз го попитах за позицията на Сингапур.
Ако дипломатът беше прибягнал до някаква форма на уклончивост, предвид факта, че отношенията с Русия са от много по-голямо значение за Сингапур, отколкото отношенията на Сингапур с Украйна, нямаше да се учудя. Но вместо това дипломатът отговори (перифразирам): „Ние сме изцяло зад Украйна в тази война. Ние сме малка държава и зависим от реда, основан на правила. Честно казано, няма значение какво чувстваме към Украйна или Русия – ако искаме да поддържаме основан на правила ред на едно място, трябва да го правим навсякъде.“
Това беше смела позиция, която отразяваше позицията на неговия министър-председател, и което не бе непременно очаквана.
През последните няколко месеца обмислях тази гледна точка, защото я намирам за доста убедителна. Необвъраната и принципна позиция на Сингапур е различна от тази на други необвързани държави, като Индия или Южна Африка. Но тук има една преобладаваща гледна точка: Колкото и да е пълен с пропуски, основаният на правила ред е най-добрият модел, който сме измислили в цивилизационен план, за да намалим повсеместните войни и конфликти.
Но още през февруари 2022 г. беше меко казано неудобно да се застъпваш за него в голяма част от т.нар. глобален юг – особено в по-широкия арабски свят и Близкия изток. Спомням си, че през същата пролет се срещнах с висш европейски дипломат, който беше искрено шокиран от това, че голяма част от арабския свят изглеждаше имунизирана срещу аргументите на Запада, че арабите трябва да подкрепят Украйна срещу насилствено нахлуване и окупация.
Трябваше да му напомня: Когато арабите чуят „инвазия“ и „окупация“, в съзнанието им изникват думите „Ирак“ и „Палестина“.
Това беше през 2022 г. Две години по-късно е не просто по-трудно да се отстоява основан на правила ред в глобалния юг – това е почти невъзможно. Когато Русия нахлу в Украйна, светът видя, че една незападна сила нарушава базирания на правила ред, който Западът твърди, че поддържа като универсално важен.
Докато Израел продължава да бомбардира Газа – убивайки голям брой цивилни, използвайки оръжия, предоставени от САЩ; ограничава хуманитарната помощ дори в условия на масов глад; и е изправен на подсъдимата скамейка пред Международния съд с обвинения, които са толкова сериозни, че 15 от 17 съдии смятат, че правото на палестинците да не бъдат подлагани на геноцид може да бъде застрашено – останалата част от света възприема нарушение на основания на правила ред, което вероятно е много по-лошо от нарушенията на Русия.
Това е така, защото Израел е част от Западния блок и също така е защитаван от най-могъщите елементи на Западния блок – по-специално от страната, която най-често твърди, че защитава световния ред, основан на правила: САЩ.
Мненията на сингапурците за настоящата война между Израел и Хамас в Газа са от значение, както и за Украйна. В крайна сметка това е държава, която има дългогодишни връзки с Израел – особено с неговия сектор за сигурност. Всъщност Сингапур изгради своя отбранителен капацитет с помощта на Израел, като това започна много скоро след като Сингапур получи независимост. Съобщава се, че през 2022 г. търговията между двете държави надхвърля 1 млрд. долара, а скоро след това Сингапур повиши нивото на дипломатическото си присъствие, като през същата година създава пълноправно посланичество и посолство в Тел Авив.
Неотдавна говорих пред частна група от професионалисти в областта на глобалната сигурност в Югоизточна Азия за реда, основан на правила, и за това как според мен настоящият конфликт в Газа му нанася значителни щети. Очаквах да има отпор, но не чух почти нищо такова.
Ако не друго, то в тази неофициална обстановка аргументът получи голяма подкрепа от професионалисти в областта на сигурността – от Югоизточна Азия, включително от Сингапур, но и от целия свят като цяло. Всъщност дори някои европейски професионалисти в областта на сигурността и отбраната, включително такива, които идват от държави, чиито официални позиции напоследък са силно произраелски, изразиха своето съгласие – защото в тази общност разпадането на основания на правила ред е съвсем реален риск за националната сигурност.
Предполагаемото лицемерие на американската външна политика отдавна е предмет на ожесточени дебати както на Запад (включително в САЩ), така и извън него. И все пак в този момент има нещо уникално и тревожно. Когато например през 2003 г. американската армия нахлу в Ирак, тя заяви, че трябва да бъде спрян един зъл тиранин (Саддам Хюсеин), и изтъкна всевъзможни правни оправдания за така наречените съпътстващи щети, които инвазията причини.
За разлика от това днес Съединените щати – самопровъзгласеният защитник на основания на правила ред – не само защитават и подкрепят Израел. Те също така отричат, че изобщо има нарушения.
Правителството на САЩ дори не твърди, че нарушенията на Израел са оправдани – както направи, за да защити собствените си действия в Ирак, – нито твърди, че има някакво изключително обстоятелство или изключение. Всъщност Вашингтон твърди, че нарушения дори не са извършвани, или, ако цитираме говорителя на Съвета за национална сигурност Джон Кърби, че Държавният департамент не е открил инциденти, при които Израел „да е нарушил международното хуманитарно право“ по време на кампанията си срещу Газа.
Доказателствата за обратното са зашеметяващи до такава степен, че най-близкият международен съюзник на Вашингтон, Обединеното кралство, според съобщенията вече е получил съвет от правителствени юристи, че Израел е нарушил международното хуманитарно право. Десетки правозащитни и юридически групи, като Международния център за хуманитарно право, Human Rights Watch и Oxfam, в допълнение към международни органи като ООН и редица отделни държави, твърдят, че Израел е нарушавал международното право многократно през последните седем месеца по различни начини.
Международното обществено мнение не вижда в това междудържавна война между Израел и Хамас, подобна на тази между Русия и Украйна, а по-скоро вижда, че Израел провежда кампания срещу Ивицата Газа и смята, че приблизителният брой на загиналите над 35 000 души, огромното мнозинство от които са цивилни, е напълно неоправдан.
В тази рамка – която е много по-разпространена в международен план – Израел става еквивалент на Русия, а Газа – на Украйна. Фактът, че Израел е западноориентираната сила в този сценарий, го прави още по-смущаващ.
В страни като Турция, Йордания и Египет, но също така и в Южна Америка, Източна Азия и другаде, не е особено спорно дали Израел извършва тези нарушения на международното право. Това се приема за даденост, особено когато се вземе предвид предварителното решение на Международния съд, масовият глад в ивицата Газа и нарастващият брой на загиналите (който включва предимно палестински цивилни граждани, но също и западни хуманитарни работници, като например тези от World Central Kitchen).
Въпреки нарастващия брой доказателства, предоставени от американски следователи, които потвърждават тези твърдения и сочат, че поне някои части на израелската армия са виновни за „груби нарушения на правата на човека“, Вашингтон не успява да приложи последователно законите на Лийхи – набор от закони, които имат за цел да забранят на американското правителство да предоставя средства на чуждестранни субекти, за които се смята, че нарушават правата на човека.
Това бездействие накара група сенатори от Демократическата партия, сред които и Дик Дърбин, да направят изявление, в което призовават правителството на САЩ да „обърне внимание на опасенията„, свързани с непоследователното прилагане на закона. Конгресът очаква с нетърпение доклада на Държавния департамент относно истинността на уверенията на Израел, че е използвал американски оръжия в съответствие с международното хуманитарно право; поредното отричане от страна на Вашингтон може да бъде фатално за имиджа, който той все още се стреми да поддържа.
Този вид паралелна реалност, в която дори потенциални нарушения на американското законодателство очевидно се пренебрегват от президента на САЩ, е дестабилизираща по начин, който вашингтонският естаблишмент изглежда все още не е осъзнал.
Огромното мнозинство от световните държави гласуваха за резолюции за прекратяване на огъня в ООН многократно през седемте месеца, а в Съвета за сигурност на ООН бяха направени няколко опита за същото; в почти всички случаи САЩ гласуваха против или наложиха вето на резолюциите. Контрастът между преобладаващия консенсус на международното обществено мнение и този на политическия елит на САЩ е рязък – и той се задълбочава със задълбочаването и разширяването на катастрофата в Газа.
Дори в обичайно произраелски настроените страни вече има загриженост за въздействието, което поведението на Байдън ще окаже върху основания на правила ред, и нарастващо безпокойство, че този ред бива опорочен. И тук причината не е просто в действията на Израел, а в това, че някои от най-мощните членове (предимно САЩ, но също и Германия) на блока, който се обявява за основен гарант на основания на правила ред, отричат да има нарушения и същевременно енергично подкрепят държавата, обвинена в нарушаване на този ред.
Не бива да се подценяват щетите, които това отричане нанася на глобалното доверие в основания на правила ред. Основата на международната система е ангажиментът към идеята, че съществуват правила, които са залегнали в международното право, и че за да избегне регресия към състояние на законa на джунглата, в което „силата е правo“, Западът трябва да поддържа тези международноправни норми, доколкото може.
Нарушаването на правилата не е нещо ново, но неуспехът на Вашингтон дори да признае, че такива нарушения са вероятни, разрушава доверието в тази система, от една страна, и срива доверието в САЩ, от друга. Нищо от това не остава незабелязано в света – което води до тревожен резултат.
Дори в страни, които не са особено солидарни с палестинците, например, се признава, че идеята за основан на правила ред е просто нереалистична и че да се вярва на думите на Съединените щати, когато те казват, че подкрепят такъв ред, е глупаво. Ако създателите на политиката във Вашингтон наистина са загрижени от пренареждане на геополитическо ниво – на каквото станаха свидетели в региони като Западна Африка през последната година – то те все още не са видели нищо.
Твърдението на САЩ, че съществува ред, основан на правила, и че Вашингтон е неговият главен гарант, сега се поставя под сериозно съмнение. Когато тези норми се нарушават безпардонно и тези нарушения остават непризнати – наред с твърдата военна подкрепа на САЩ за Израел – това оказва огромно влияние върху партньорите и съюзниците на САЩ по света.
В даден момент ще има нова криза – в Близкия изток или някъде другаде – свързана с територия, изменението на климата или други проблеми.
Когато тези кризи настъпят, Вашингтон ще се нуждае от повече, а не от по-малко механизми за деескалация и посредничество, защото алтернативите са просто още по-лоши, отколкото можем да си представим.
За съжаление, ако правителството на САЩ скоро не предприеме мащабна корекция на курса, няма да има основан на правила ред, на който да се позове или да разчита, защото никой няма да вземе Вашингтон на сериозно – и защо да го правят?
Х.А. Хелиър е старши сътрудник в Кралския институт на обединените служби и нерезидентен научен сътрудник във Фондация „Карнеги“ за международен мир. Наред с други книги, той е автор на „Мюсюлманите в Европа“: „Другите“ европейци”.
About The Author
