Словашкият министър-председател Роберт Фицо е в „стабилно, но сериозно“ състояние след покушение срещу него. 59-годишният премиер беше прострелян многократно в сряда следобед, докато поздравяваше свои поддръжници в бившия въгледобивен град Хандлова, след което беше транспортиран със самолет до Банска Бистрица за спешна операция. Политиката на Фицо му създаде много врагове сред либералните атлантици в Европа. Но не бумърско-консервативните му атаки срещу „джендър идеологията“, а външната му политика е най-спорната част от програмата му. По време на предизборната си кампания през 2023 г. той обеща „нито един куршум“ за войната в Украйна – която той определи като „руско-американски конфликт“ – и призова ЕС да помогне за договарянето на мирно споразумение, вместо да изпраща допълнителна военна помощ. За разлика от уберциониста Виктор Орбан, с когото често е сравняван, Фицо също така критикува лицемерието на европейските лидери, които отказват да признаят израелските зверства в Газа.
Въпреки че тези позиции обикновено се представят като доказателство за авторитарния популизъм на Фицо, те отразяват основните обществени настроения в Словакия. През 2022 г. само 47% от словаците подкрепят изпращането на помощ от ЕС за Украйна; през март миналата година 60 % се обявиха против прехвърлянето на изтребители. Повече от половината от населението смята, че Украйна или Западът са виновни за войната. През последните две десетилетия Фицо доминираше политическия пейзаж в страната. Партията му Смер-ССД (Посока-Словашка социалдемокрация) управлява от 2006 до 2020 г. – с изключение на кратко прекъсване между 2010 и 2012 г. – и се върна на власт след като спечели парламентарните избори миналата година, като обеща да защити социалните права, да сложи край на строгите икономии и да деескалира напрежението с Русия. Съчетавайки популярни социални политики с културен консерватизъм, партията спечели 58 от 72 избирателни района и продължава да е доста по-напред в проучванията от либералните си съперници.
Нищо чудно, че реакцията на медиите на опита за убийство на Фицо граничи с обвинение на жертвата. Коментатор на “Скай Нюз” предположи, че Фицо е руско подставено лице и че опитът за убийство е естествена последица от това. „През годините той е станал много проруски настроен; чудя се защо и как … Не е изненадващо, че подобно събитие може да се случи, защото в момента това е една много нещастна страна“. Според него въпросът е дали Словакия „ще се насочи към по-авторитарно бъдеще или към по-конвенционално западноевропейско бъдеще“ – стрелбата вероятно е открила тази по-ярка възможност.
Междувременно Би Би Си припомни водещата роля на Фицо в „неспокойните и грозни“ демонстрации срещу предишното дясноцентристко правителство, който „подбуждаше разгневените тълпи с мегафон в ръка“. Британската медия твърди, че той е „посегнал на институциите в Словакия“, като се позовава на закриването на Специалната прокуратура и преструктурирането на националната телевизия. По подобен сценарий „Гардиън“ оприличи Фицо на Тръмп и изброи най-крайните му позиции: „нападки срещу западните съюзници, обещания за прекратяване на военната подкрепа за Киев, критики срещу санкциите срещу Русия и заплахи за налагане на вето на всяка бъдеща покана за Украйна от страна на НАТО“. Отбелязва се, че той е „работил усилено, за да се възползва от разделението между по-възрастните, по-консервативни провинциални избиратели и тези в столицата Братислава, с нейната по-прогресивна култура и по-богато и често по-образовано население“. Този подход, както ни казаха издания от „Телеграф“ до „Файненшъл таймс“ и „Политико“, е довел до „поляризация“ и „токсична политика“, които са достигнали кулминацията си в стрелбата.
Това, разбира се, бяха спекулации без солидни аргументи. Атантаторът беше идентифициран като Юрай Чинтула, 71-годишен поет от град Левице, за когото се съобщава, че е работил във вече затворената въглищна мина на Хандлова. Защо е натиснал спусъка, не е ясно. Беше разкрито, че някога е изразил възхищението си от крайнодясна словашка квазипаравоенна единица, която има слаби връзки с подобни формирования в Русия – което накара Yahoo News да съобщи, че Чинтула „може да принадлежи към проруска паравоенна група“. Въпреки това по-новите му публикации във Фейсбук са в подкрепа на Украйна и либералната партия „Прогресивна Словакия“. Във видеоклип, записан след като е бил задържан, се чува как Чинтула заклеймява вътрешната политика на Фицо.
Но докато точните мотиви на стрелеца са неизвестни, опитите да бъдат удобно интерпретирани са показателни. Москва твърди, че Украйна е замесена; десните конспиратори сочат с пръст лобито на ваксините; коментаторите от елитните медии се колебаят между това, че Фико си е заслужил това, предвид подкрепата му за Русия, и това, че самата Русия трябва да е отговорна. Докато оплакваха поляризираното състояние на Словакия, те не спряха да се замислят за собствената си роля в създаването му. Защото както популистката десница се възползва от етническите разделения в Европа, така и либералният център възкреси разказите от Студената война, които разделят Изтока от Запада, довеждайки тази реторика до трескава фаза. Приемливите мнения са строго очертани. Инакомислещите са обявявани за чужди агенти. Насилието срещу тях може и да бива осъждано публично – но дали не е негласно приемано?
About The Author
