12 април е обявен за световен Ден на космонавтиката и авиацията в чест на първия полет на човек в Космоса. На 12 април 1961 г. СССР изстрелва в околоземна орбита космическия кораб „Восток-1” с лъчезарния майор Юрий Гагарин на борда, първия земен жител, видял красивата ни планета от звездния безкрай. Той отваря пътя към Вселената за цялото човечество и става всеобщ любимец на света.
А през 1967-ма, година преди Гагарин да отлети към висините завинаги, СССР стартира и програмата „Интеркосмос”. Тя приобщава към космическите изследвания представителите на тогавашните социалистически страни, а и не само – включени са и други дружествени на Съветския съюз държави. Използването от тяхна страна на съветската космическа техника е безплатно. Отначало програмата е съсредоточена главно върху научни експерименти, но през 1976 г. е подписано и споразумение за осъществяване на пилотирани полети с космонавти от държавите участнички.
Така и България изпраща двама свои космонавти в орбита. Първият – Георги Иванов, излита с кораба „Союз-33” с командир съветския космонавт Николай Рукавишников, на 10 април 1979 г., преди 45 години.
Полетът им обаче не протича по предварителния план, предвиждал скачване с орбиталната станция „Салют-6” и 7-дневни експерименти там. Възниква сериозен технически проблем с кораба – прогаря горивната камера на основния двигател и скачването със „Салют-6” се оказва невъзможно. Налага се спешно завръщане на Земята. То е свързано с големи натоварвания и рискове за живота на двамата космонавти. Голям късмет е, че Рукавишников и Иванов успяват да се приземят невредими. Това става навръх Деня на космонавтиката – на 12 април 1979 г., точно преди 45 години.
Като „компенсация” за драматичния развой на полета на Георги Иванов, България получава възможност да изпрати към звездите и втори свой космонавт. Това е Александър Александров, който лети от 7 до 17 юни 1988 г. заедно със съветските космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. Техният полет минава без засечки. На станцията „Мир” Александров извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпробване на български храни за космонавти, разработени от Института за космически изследвания към БАН.
Да не забравяме и дубльора на Александър Александров – нашия трети космонавт Красимир Стоянов (роден в Гагариновата 1961-ва). Той е напълно подготвен също да лети, но не успява да осъществи космическата си мечта. Идват световните промени и разпадането на СССР в началото на 90-те – и „Интеркосмос” отива в небитието.
Преди това тази съветска програма успява да превърне в космически общо 13 държави, всяка от които се сдобива със свои космонавти. Ето в каква хронология: през 1978 г. – тогавашна Чехословакия, Полша, тогавашна ГДР; през 1979 г. – България (с полета на Георги Иванов); през 1980 г. – Унгария, Виетнам, Куба; през 1981 г. – Монголия и Румъния; през 1982 г. и през 1988 г. – Франция (нейният космонавт Жан-Лу Кретиен лети и двата пъти); през 1984 г. – Индия; през 1987 г. – Сирия; през 1988 г. – отново България (лети Александър Александров) и Афганистан.
Летелите по програмата „Интеркосмос” чуждестранни космонавти са 14, защото българите са двама.
За драматичния полет на Георги Иванов и Николй Рукавишников можем да добавим още, че той продължава точно едно денонощие, 23 часа и една минута. Дори и в най-напрегнатите му моменти пулсът на Георги Иванов остава нормален, което изумява и Рукавишников, и специалистите от наземния Център за управление на полетите.
При никой друг космически полет подобна тежка ситуация не се е повтаряла. След този инцидент международни космически полети не се осъществяват повече от година – през това време се полагат усилия за повишаване на сигурността на корабите.
Спускаемият апарат на Рукавишников и Иванов, който се приземява успешно на 12 април преди 45 години, се съхранява днес в Музея на авиацията в авиобаза „Крумово” край Пловдив. Там е и космическият скафандър на Георги Иванов.
45-годишнината от полета на Георги Иванов бе тържествено отбелязана на 10 април в неговия роден град Ловеч, но самият космонавт не можа да присъства и затова изпрати свое послание. В него посочва: „Не възприемам 10 април като мой личен празник, въпреки че на този ден се сбъдна най-голямата ми мечта. Аз го приемам като триумф на българската наука, на нашите големи учени и специалисти, които създадоха научна програма, включваща експерименти и апаратура за нашия полет с моя командир Николай Руковишников на световно равнище. С този полет България стана шестата страна в света, участвала в космическите полети, и третата страна, създала космическа храна. Днес е празник и за нашия съгражданин акад. Димитър Мишев, чието име ще бъде записано със златни букви в историята на космическата ни наука“.
Специалният плакет, изработен в Ловеч за 45-годишнината от полета на Георги Иванов, бе връчен на присъствалите на тържеството негови внуци, придружени от сина на космонавта Иван Иванов.
В честването участва и подготвеният за трети български космически полет полк. Красимир Стоянов.
About The Author
