Легендата на българската журналистика Иван Гарелов достойно и решително издигна глас в защита на палестинските журналисти в свое послание, което изпрати специално за митинга, проведен от СБЖ в София на 25 февруари, като част от световната кампания на Международната федерация на журналистите за солидарност с палестинските ни колеги най-вече в Газа.
Над 100 от тях са убити, докато отразяват за света жестоката война на Израел там. Най-шокиращи са свидетелствата, че израелските сили целенасочено убиват журналисти, за да възпрат информирането за трагичната обстановка, като същевременно обявяват репортерите за „пропагандисти на Хамас”. Апелът на международната кампания е за незабавно спиране на убийствата на журналисти в Газа и за прекратяване на войната.
Здравословни причини попречиха на Иван Гарелов да бъде лично сред участниците в митинга край НДК на 25 февруари, но писменото му послание бе ясно и категорично. Припомняме го отново тук, преди да продължим с интервюто, което големият журналист даде за сайта на СБЖ. Ето неговите думи от 25 февруари:
ПОДКРЕПА ЗА ПАЛЕСТИНСКИТЕ НИ КОЛЕГИ
Най-критичният момент от гражданската война в Ливан беше, когато срещу отрядите на палестинската съпротива и прогресивните ливански сили се изправи мощно формирование на сирийската армия. Решителната битка бе в планината Айнтура. Ние бяхме единствените чуждестранни журналисти, допуснати до палестинските позиции. Тази битка беше различна от градската война в Бейрут, повече приличаше на класическа война.
Снимаме отблизо отбраняващите се с минохвъргачна стрелба. Изнасят първите ранени. Между тях, за съжаление, е един наш колега, палестински оператор, с когото преди малко се опитвахме да заснемем позициите на сирийците. След месец ще гледаме в Лайпциг, на фестивала на документалното кино, последните кадри, заснети от неговата камера. Някои се повтарят с нашите кадри.
Веднага след сражението ни казаха да си заминаваме бързо за България, защото положението е безнадеждно. Не ни е страх , казахме ние. Не е работата в смелостта, ние искаме светът да види вашите кадри за нашата борба.
Палестинските журналисти са като сапьорите, те дават първите жертви в сраженията. Много от тях работят и снимат за западните агенции и телевизии, които искат екшън кадри.
Днес положението е също така безнадеждно. Всичко изглежда загубено. Но аз си спомням, че величието на Ясер Арафат бе умението му да превръща поражението в
победа. За това той разчиташе на най-силното си оръжие – общественото мнение. А това е мисията журналистите.
И тогава, и днес това е много трудно. Общественото мнение е много променливо. И затова трябва да задържаш своите фанатици да не проливат израелска кръв, да се пазиш от гнева на собствените си въоръжени братя, да балансираш с толкова противоречиви мнения и позиции на могъщи фактори от цял свят. И да печелиш общественото мнение за каузата на твоя народ. Това е сякаш политика за един ден в една битка, от която може да спечелиш свободата си.
Затова палестинските журналисти са така търсена мишена от военната машина на стрелбите на Нетаняху.
Те трябва да оцеляват и да отстояват своята изстрадана истина.
Затова и аз днес зова за подкрепа и солидарност с палестинските журналисти.
В митинга на СБЖ на 25 февруари участваха и други достойни български журналисти, но медиите у нас практически не го отразиха, а значителна част от колегията се „разсея”. Медиите ни не отразяват и световната кампания в подкрепа на палестинските журналисти, нито многохилядните демонстрации и шествия по света, изразяващи възмущение от огромния брой жертви сред мирното население и изискващи незабавно спиране на войната. Каква е причината за тази медийна „слепота” у нас?
Попитахме Иван Гарелов за това, като, разбира се, не пропуснахме да го помолим и за коментарите му на познавач и експерт по палестинската тема за цялостната ситуация около войната в Газа и възможните ѝ развития.
Ето разговора ни.
– Как бихте коментирали реакциите на повечето български журналисти и медии на войната в Газа? Защо виждаме това бегло, спорадично отразяване, най-често през израелската гледна точка, без задълбочени коментари? Няма и репортажи от многохилядните демонстрации по света, изразяващи възмущение заради причинените от несъразмерните израелски удари масови жертви сред палестинското мирно население и настояващи за спиране на войната.
– Знаете ли, спомням си, когато бяха възстановени дипломатическите отношения между България и Израел, което си беше едно радостно събитие, у нас гостуваше бившият израелски министър на отбраната, а сега външен министър. В края на пресконференцията, която даде, стана едно момче от тогавашния вестник „Народна армия” и попита: „Ние досега наричахме израелската армия нападателна, агресивна. Как да я наричаме отсега нататък?” Разбирате ли какво податливо на вятъра мислене разкрива самото задаване на такъв въпрос?
Мисля, че нещо подобно виждаме и сега. Тази болест е обхванала голяма част от българската журналистика. Знае се, че целта ни е да бъдем евроатлантици. Знае се също, че Съединените щати винаги активно са подкрепяли Израел през годините. Затова политиката към Израел се възприема като политика към Съединените щати. Но актуалните, злободневните американо-израелски взаимоотношения показват, че САЩ имат вече коренно различно мнение за бъдещето на Газа и за бъдещото управление на Палестина въобще. Това бе повторено многократно, при всяко посещение на държавния секретар на САЩ в Израел. Самият президент Байдън също го заяви. А нашите медии са объркани, не знаят каква позиция да заемат и затова предпочитат да пропускат, да премълчават новините по тази тема.
– В българската журналистика вие сте не само най-големият познавач на палестинската тема и въобще на близкоизточния регион, но и един от най-авторитетните образци за истински професионално, компетентно и задълбочено упражняване на нашата професия. Виждате ли свои наследници в този тип журналистика?
– Има, разбира се, достатъчно ерудирани и мислещи журналисти по отношение на това, което става в Близкия изток, но присъствието им някак потъва в общия фон. Цяла седмица, след като започнаха сегашните събития, никоя медия не ме потърси, за да кажа две думи – даже хора, които са работили при мен в продължение на години. Но ето, след онази седмица, излязох в „Панорама” при Бойко Василев. Постарах се да опиша проблема в неговата цялост и пълнота. Много, много хора после ми се обаждаха, за да кажат: „Ееее, разбрахме най-после за какво става дума”.
– По света журналистическата солидарност с палестинските колеги е много силна. Част от нея стана и митингът, който проведе в София СБЖ на 25 февруари, за който вие изпратихте ваше вълнуващо послание и заявихте подкрепата си за палестинските журналисти. Медиите и част от колегията „не го забелязаха”…
– Мисля, че това, което беше направено, беше изключително важно. Това събитие беше с международен характер и трябваше да бъде отразено подобаващо. Що се отнася до онези български журналисти, които го игнорираха, това е абсолютна липса на колегиалност – и към палестинските журналисти, и към нашите колеги, които бяха там. Аз съжалявам, че не можах да присъствам по здравословни причини, но намерих начин да заявя своята подкрепа. Проследих събитието като картина – то беше активно, вълнуващо. Напълно се вписа в онова, което наблюдаваме по световните столици.
Чудя се, как е възможно хем да искаме да сме евроатлантици, хем това, което правят прогресивните, интелигентните хора в западните страни, да не ни вълнува…
– Вие ясно заявихте позицията си на митинга на СБЖ. Но ви моля и в това интервю да споделите лично вие как се чувствате емоционално пред лицето на тази жестока разправа с журналистите в Газа. Имате дълга история на ваши приятелства и професионална работа с палестински колеги…
– Аз ги чувствам като мои братя по професия и изцяло подкрепям тяхната кауза. Много сме работили заедно. По времето на сраженията в Айнтура, станали фатални за палестинския ми колега, когото споменах в посланието до събитието на 25 февруари, камерата ни се развали. Добре, че нашият оператор носеше една полупрофесионална, която приличаше на сешоар, с една ръка може да се държи. А аз записвах звука с един от онези малки радиомагнетофони. После трябваше да се оправи синхронът. Но важното беше не това, а че палестинските колеги много ни помагаха. Искаха дори да ни дадат тяхната камера, с която те трябваше да снимат.
Между другото, има няколко души с много активна роля в палестинските медии, които са завършили в България…
– Да, навремето имаше много палестински студенти у нас. В моя курс във Факултета по журналистика в СУ, например, имахме двама палестински колеги. Единият дълги години беше кореспондент в София на палестинската информационна агенция УАФА. Неслучайно в България и досега има голяма палестинска общност, която активно участва и в митинга на 25 февруари. На него бе отправен апел и за незабавно спиране на войната в Газа. Реалистично ли е това да се постигне, след като САЩ вече внесоха проекторезолюция в Съвета за сигурност на ООН за спиране на огъня там?
– Мисля, че по отношение на спирането на огъня и размяната на заложници сигурно нещо ще се случи. Но това ще е временно. Не се говори за прекратяване на войната въобще. Израел не е обявил, че е постигнал целите си. Никой не знае докъде ще стигне. 30 000 убити досега… Израел може да спре, когато си поиска. Може да обяви, че е унищожил някой много важен лидер на „Хамас” или дори цялото му ръководство – и така са представи за изпълнена целта на войната.
Но правителството на Нетаняху нарочно протака. Отбелязвам, че става дума именно за това правителство, което не изразява волята на целия народ на Израел. Нетаняху публично не подкрепя американските предложения. Той протака в очакване на изборите в САЩ, които могат отново да доведат на власт приятелски настроения към него Тръмп. Докато беше президент, Тръмп беше изключително благоразположен към Израел и даваше на израелците всичко, което поискат, включително по въпроси, били обект на дългогодишни преговори – и за статута на Йерусалим като столица на целия Израел, и за военизираните селища на окупираните територии, и какво ли не още.
До изборите в САЩ още е далеч, но и отсега, дори само проучванията, които сочат предимство за Тръмп, вече променят политиката по цял свят. И у нас вече се чувства. Ще видите, как някои, които говореха против Тръмп, плавно ще вземат завоя.
Нетаняху няма път назад. Ако сега сам спре войната, твърде вероятно е да бъде съден от израелски съд. Защото той носи вината за нахлуването и терористичната акция на „Хамас”. Той носи вината и за това, че отмъщението му надмина всякакви граници и компрометира израелския народ пред цял свят. Отвърна на едно престъпление с още по-голямо престъпление. Ще трябва да отговаря за тези си действия. Може да се каже, че неговата политическа кариера е свършила. Тя може да продължава, само докато се стрелят и убиват хора.
– Може ли споменатото от вас недоволство срещу Нетаняху в самия Израел да стане толкова силно, че да го помете?
– Не знам колко сила е нужна, за да стане това. Би могло да се реши чрез избори, но в условията на война няма как да се провеждат избори.
– Възможна ли е изобщо за постигане обявената от Нетаняху цел за унищожаване на „Хамас”?
– Абсурдно е да се постигне това. Той може да избие още повече хора, много бойци на „Хамас”, може предполагаемо да издири и да обяви за унищожено цялото му ръководство. Но се раждат и порастват нови поколения със същата мотивация. Това е големият проблем там. Спомням си как един бивш израелски военен ми казваше: „Ние на всеки две-три години подстригваме ливадата”. Тоест – избиват 3000-4000 души или повече. Постигат известно затишие. После всичко започва отново. Това някои смятат за решение, но не е никакво решение. То поддържа омразата и радикализацията на населението в Газа, за да се подкопава редовното палестинско правителство, което в Рамала. И когато стане дума за започване на преговори, Нетаняху вдига ръце и казва: „Ами те като не се разбират помежду си, за какво да преговаряме”. Неговата същинска цел е не „Хамас” да бъде наказан, а да няма палестинска държава. Всички негови действия са насочени против създаването на самостоятелна, управляваща се независимо от Израел палестинска държава. Той и сега поставя ясно условие – ако въобще се стигне до такава държава, тя да бъде под военния контрол на Израел. Какво значи това? Създава се държава и я окупираш?
– Това означава ли, че концепцията за двете държави – израелска и палестинска, заложена в резолюциите на ООН, вече не е реалистична? Изчезна ли напълно онзи позитивен дух от Споразуменията от Осло през 1993 г.?
– Позициите, които посочих, не са на цял Израел, а на Нетаняху. Израелското население е склонно да възприеме тази формула и дори вече я беше възприело. Колкото до онзи позитивен процес отпреди години – да, загуби се неговата инерция, и то главно заради политиката на Тръмп. Просто нямаше преговори. Хората забравиха за палестинския проблем. Затова сега толкова ги изненада тази акция на „Хамас”. Но, както се казва, всяко зло за доро. Този потрес, който се изживя сега, въздейства силно върху световното обществено мнение. Още преди Нетаняху да разгърне войната, беше ясно, че той ще убива в Газа всичко живо пред очите си. Вместо да се създадат условия да се воюва с мизерията в този регион, се воюва с цивилното население.
Но има и светли умове в Израел. Има авторитетни хора в армията и в специалните служби, които добре познават реалните условия. Те знаят цената на войната и цената на мира. Обикновено изчакват да им изтече срокът на службата и след това обявяват своите позиции. Събират се в кръгове, групи. Например, има такава група на бивши директори на „Мосад”, или пък на петима бивши летци, асове, които излизат с декларации, че трябва да има и палестинска държава.
– Как войната в Газа отеква в региона? Виждаме прекия ефект в Червено море, но не е спокойно и в Сирия, в Ирак. Отношенията Саудитска Арабия-Иран също са важен фактор…
– Целта на американците е регионалният отзвук да е благоприятен за тяхната политика. Те не искат повече да бъдат възприемани от арабския свят единствено като помагащи само на Израел. Преоценили са своята политика и не желаят тя да води до пълното им отчуждаване от богатите арабски държави. Ако бъде създадена сега палестинска държава, това ще позволи Израел да поддържа добри отношения с арабските си съседи, да се установи мир. В условията на мир всеки може да се възползва, както умее, както иска – особено с оглед на факта, че в Средиземноморието са открити огромни залежи на газ и петрол. От тях могат да се обогатяват и палестинците, и Израел, и всички страни в региона, а също така и всички държави, които ще преработват и превозват суровината.
About The Author
