Понякога бедствието е толкова голямо, че затъмнява собствените си детайли. Отвъд данните за броя на загиналите и разселените в Газа, конфликтът е непропорционално тежък за жените и момичетата. Ръководителят на „ООН Жени“ заяви пред Асошиейтед прес, че „жестокото преобръщане“ на историята на този конфликт означава, че жените и децата са понесли основната тежест на войната.
Детайлите са трудни за възприемане. В Газа има около 50 000 бременни жени, като 40% от тях са класифицирани като високорискови, а ежедневно има 180 раждания. Инфраструктурата на здравеопазването е почти унищожена. Според благотворителната организация Care: „Няма лекар, акушерка или медицинска сестра, които да подкрепят жените по време на раждането. Няма болкоуспокояващи, анестезия или хигиенни материали, когато жените раждат“. Бебетата се раждат на земята в пустинята, пъпната връв се прерязва с какъвто и да е остър предмет под ръка, а консерви, пълни с гореща вода, служат за затопляне на новороденото. Цезаровото сечение, болезнено в последствие, дори когато лекарствата са в изобилие, се извършва без никаква упойка, от хирурзи, които нямат вода, за да си измият ръцете, камо ли да ги стерилизират, и нямат антибиотици за евентуални инфекции. Според репортажи на „Вашингтон пост“ в някои случаи цезаровото сечение е било извършено на жени след смъртта им.
Когато майката и детето оцелеят при тези невъзможни обстоятелства, те се сблъскват с ужасите на разселването и глада. Бременните жени е трябвало да изминат 20-километровото разстояние от северната до южната част на Газа. Те пристигат при обстоятелства, които според Unicef „нарушават праговете на глада“ и които са особено тревожни, когато става въпрос за съдбата на десетки хиляди бременни и кърмещи жени, повечето от които консумират само един или два вида храна. Майките нямат достъп до достатъчно храна и чиста вода, за да произвеждат мляко за бебетата си, а когато в лагерите на разселените лица има адаптирано мляко, намирането на чиста вода за преваряване и смесване с него е ежедневно предизвикателство. Още през декември Ройтерс съобщи, едномесечни бебета, родени в лагерите на разселените лица, никога не са били измивани. „Толкова много аспекти на майчинството“, се казва в репортаж на CNN през ноември, „някога рутинни, сега са въпрос на живот и смърт.“
Онези, които издържат на тези болезнени раждания без подкрепа и последващата несигурност, са късметлиите. Само няколко седмици след началото на войната се появяват съобщения, че спонтанните аборти и мъртвите раждания са се увеличили с 20%. При положение че около 85% от населението на Газа вече е разселено и голям брой от тях са настанени в лагери, истинският мащаб на кризата с майчината и детската смъртност и загубата на бременност със сигурност е по-голям, отколкото се предполага от докладите на хуманитарните и новинарските организации. Но това, което момичетата и жените трябва да преживеят, не свършва дотук.
В палатковия лагер в Рафах, разположен на площ от 5 кв. км, не се допуска никаква помощ, което води до липса на храна, медицински консумативи, хигиенни и санитарни продукти. Поради липсата на продукти за менструация, кървящите след раждане и от спонтанен аборт, както и жените и момичетата, които имат менструация, трябва да използват части от плата на палатката, дрехи и отрязани парчета от кърпи, което увеличава риска от инфекции и токсичен шок. На всеки 2 000 души се пада по един душ, а на всеки 500 души – по една тоалетна.
През последните няколко седмици беше стряскащо да следя мейнстрийм феминистките дискусии, докато всичко това се развиваше. Сюрреалистично е да наблюдаваш как те се вихреха около предполагаемо недостатъчно феминистките номинации за Оскар. В дискусията за “Барби”допринесе и самата Хилари Клинтън, след като се обяви против призивите за прекратяване на огъня. Част от това е просто човешка природа – нашият собствен контекст и култура диктуват непосредствените ни приоритети. Но има и други импулси, неприятни за размисъл, но трудни за пренебрегване, които подценяват особено нехуманната и спешна ситуация, когато става въпрос за жените и момичетата в Газа.
Палестинските жени биват възприемани като хора, които не споделят ценностите, на които се разчита да ги спасят. Фактът, че преди 18 години Газа е гласувала за Хамас, е използван като доказателство, че има колективна отговорност за действията на групировката на 7 октомври и че няма невинни. Друг импулс поставя цялата ценностна система в Газа под въпрос, като са повдигани въпроси като липсата на права на ЛГБТ+ хората. В допълнение към съобщенията за сексуално насилие по време на нападението на Хамас, те се разглеждат като фактори, които би трябвало да анулират съчувствието към хората в Газа и да ги направят подозрителни и съюзни с Хамас, а Израел да бъде страната, която споделя либералните прогресивни ценности. Публикувано от New York Times писмо, отговарящо на обвиненията на някои американски студенти от Бръшляновата лига към Израел за нападението на Хамас, улавя този срив на морала. Нима „многобройните привърженици на Хамас в Харвард и Колумбия“, пита се в писмото, „не осъзнават, че Хамас брутално преследва ЛГБТК общността в Газа, подчинява жените и измъчва и екзекутира без съд и присъда дисиденти?“ Аргументът може да бъде сведен до “те не са като нас и те са започнали това”.
Този аргумент представлява надпревара към дъното за човечеството, като дава оправдание цяло население да бъде очерняно заради престъпленията на най-лошите му представители, и да се абдикира от отговорността да се мисли критично и съпричастно за културите и политиките, оформени от години на окупация, криза и обсада.В САЩ избирателка в новинарското предаване „Face the Nation“ заяви, че е загрижена за репродуктивните си права, но че би било „лицемерно“ да използва тази загриженост, за да оправдае гласуването за Джо Байдън, когато той подкрепя ударите и блокадите на населението, довели до катастрофални преживявания и резултати при майките. Подобна яснота в момента изглежда като твърде трудно достижима сред конкуриращите се влияния на тесногръдие, племенен светоглед и пропаганда. Но подробностите, които идват от Газа, са толкова брутални, толкова безмилостни, че сега може би е моментът да се замислим какво наистина означават прогресивните ценности, феминистки или други, ако се спират на прага на познатото.
About The Author
