Решението на Международния съд (МС) по заведеното от Южна Африка дело за геноцид представлява категорично опровержение на израелското отричане. С преобладаващо мнозинство съдът намери за „достоверен аргумент“, че са необходими временни мерки, за да се избегнат „непоправими вреди“ от по-нататъшни израелски действия в Газа, които биха могли да застрашат правата на палестинците съгласно Конвенцията за геноцида.
Публичната позиция на различни израелски официални лица по същество беше: как смее някой да ни обвинява в геноцид. В края на краищата, изтъкваха те, Израел е основан след Холокоста, за да защити еврейския народ от геноцид, Хамас нападна Израел на 7 октомври, а много от изявленията на Хамас изглеждат с геноцидни намерения.
Но нищо от това не е защита срещу обвинението в геноцид. Независимо от историята на Израел, независимо от претенцията му за самозащита, средствата, избрани за борба с Хамас, все така могат да бъдат геноцидни. Съдът намери достатъчно основания в това твърдение, за да признае, че палестинските цивилни граждани се нуждаят от защитата на съда.
Решението на съда е и опровержение на западните поддръжници на Израел. Администрацията на Байдън беше нарекла иска „неоснователен„. Британското правителство заяви, че това е „безсмислица„. С 15 на 2 гласа съдиите от Международния съд решиха друго.
По въпроса за необходимостта от предоставяне на хуманитарна помощ на гладуващото население в Газа и за предотвратяване и наказване на подстрекаването към геноцид дори авторитетният израелски съдия Ахарон Барак се присъедини към мнозинството, като гласуването стана 16:1 – силно отхвърляне на онези, които се опитват да обявят оспорването на поведението на Израел в Газа за несправедлив двоен стандарт или антисемитизъм.
Съдът разказа с убедителни подробности за изключителните страдания на палестинските цивилни граждани в Газа, които са бомбардирани и обсаждани от израелските сили. Надхвърляйки противоположните виждания, представени от израелските и южноафриканските адвокати, Съдът се основава на изявления на служители на ООН, за да опише ужасяващите смъртни случаи, наранявания, разселване, глад, лишаване от здравни грижи и травми. Съдът отбеляза, че ако не се намеси, страданието може да се влоши много повече.
В краткото си решение съдът не навлиза твърде дълбоко във фактическите спорове, но имплицитно отхвърля ключови елементи от израелската защита. Израелските адвокати подчертаха, че Хамас използва жив щит и се сражава от населени места, но съдът явно счита, че тези факти са недостатъчни, за да оправдаят огромните загуби на цивилни граждани, причинени от практики като хвърлянето на огромни еднотонни бомби в гъсто населени райони.
Израелските адвокати подчертаха, че Израел допуска хуманитарна помощ в Газа, но представителите на ООН недвусмислено описаха как разрешената помощ на парче и бюрократичните пречки пред доставката ѝ са поставили цивилното население на ръба на катастрофата.
Адвокатите отбелязват, че в много случаи израелските сили са действали в защита на палестинските цивилни граждани, но геноцид може да бъде извършен само срещу част от населението. Възможно е израелското правителство да причинява само достатъчно разрушения, за да принуди палестинците да напуснат Газа, както предлагат няколко министри.
Една от най-силните страни на южноафриканското дело е позоваването на изявления на висши израелски служители, за да се докаже намерението за геноцид. Израелското правителство се опита да обясни тези изявления, като посочи, че те са направени в разгара на събитията и противоречат на официални тайни заповеди на израелския кабинет, които са предадени на съда.
Това не е убедило съдът, който в решението си се позовава на изявлението на министъра на отбраната Йоав Галант – централна фигура в командната верига – че е „премахнал всички ограничения“ и че Израел се бие с „човешки животни„. Съдът цитира и изявлението на президента Исак Херцог: „Цялата нация там е отговорна. Не е вярна тази реторика за това, че цивилните не са наясно, не участват“.
Настоящото съдебно производство не се отнасяше до окончателното решаване на делото по същество. Може да отнеме години, за да се установи дали Израел е извършил геноцид в Газа. Но временните мерки, разпоредени от съда, могат да имат огромно значение за ограничаване на смъртта и страданията на палестинските цивилни граждани сега.
Ключът ще бъде в прилагането. Решението на МС е “ обвързващо“, както подчерта съдът, но МС не разполага с военни или полицейски сили. За принудителни мерки ще е необходима резолюция на Съвета за сигурност на ООН, което изисква да се пребори с ветото на правителството на САЩ, толкова често използвано в защита на Израел.
Политическият натиск за изпълнение на решението обаче ще бъде огромен. Израел, който се е доверил на съда и е изпратил адвокатите си в Хага, за да представят делото му, ще изглежда ужасно да отхвърли съда само защото е загубил. Наричайки основните обвинения в геноцид „възмутителни“ – констатация, която, както беше споменато, съдът все още не е разгледал – израелският министър-председател Бенямин Нетаняху не каза, че ще откаже да се съобрази с временните мерки на съда. Да се надяваме, че ще го направи.
Някои бяха разочаровани, че Международният съд не е разпоредил прекратяване на огъня – стъпка, която е малко вероятна, тъй като съдът разглежда само спорове между държави, така Хамас не е страна по делото. Прекратяване на огъня, наложено само на едната страна в продължаващ въоръжен конфликт, не е правдоподобно.
Съдът нарежда на Израел да „предприеме всички мерки, които са в неговите правомощия“, за да спре действията, които допринасят за геноцид, да допусне достатъчно хуманитарна помощ в Газа, за да се сложи край на страданията на палестинските цивилни, както и да предотврати и накаже публичните изявления за подстрекателство, направени от висши израелски служители. Израел трябва да докладва на съда в срок от един месец за предприетите от него мерки.
И все пак в тези заповеди има много възможности за маневриране. Тук се намесват поддръжниците на Израел. Ще преодолеят ли те предишния си скептицизъм към случая и ще призоват ли Израел да се подчини? Западните правителства подкрепиха Международния съд в подобни решения срещу Мианмар, Русия и Сирия. Ако направят изключение за Израел, това би нанесло огромна вреда на „реда, основан на правила“, който западните правителства твърдят, че поддържат.
Джо Байдън притежава най-силния лост за влияние. Правителството на САЩ предоставя 3,8 млрд. долара годишна военна помощ на Израел и е негов основен доставчик на оръжие. Тази подкрепа трябва да спре, ако израелското правителство пренебрегне решението на съда. Президентът на САЩ не бива повече да поставя страха си от вътрешнополитически последици или личната си идентификация с Израел над живота на толкова много палестински граждани.
Друг натиск за спазване на правилата може да бъде оказан от Международния наказателен съд. За разлика от Международния съд, който решава спорове между държави, Международният наказателен съд преследва отделни лица за престъпления като геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. По-доброто поведение сега не е защита за вече извършени престъпления, но ако Израел пренебрегне решението на МС, това ще бъде допълнителен стимул за прокурора на МНС Карим Хан да действа.
Много неща все още не са решени, но решението на съда е победа за върховенството на закона. Южна Африка, страна от глобалния юг, успя да преодолее политиката на силата, като се позова на водещата съдебна институция в света. Решението на съда показва, че дори правителства с влиятелни приятели могат да бъдат държани отговорни. Това дава надежда на тежко страдащото палестинско цивилно население в Газа. То е и малка, но важна стъпка към един по-законен и зачитащ правата свят.
*Кенет Рот е бивш изпълнителен директор на Human Rights Watch (1993-2022 г.) и гостуващ професор в Училището по обществени и международни въпроси в Принстън.
About The Author
