Каква е стойността на живота на палестинците? За тези, чиито илюзии все още не са погребани в развалините на Газа заедно с цели семейства – като Зороби, Кащани, Атала – Джо Байдън предложи категоричен отговор миналата седмица. В изявление, с което отбеляза 100 дни от началото на сегашния ужас, той с право показа съпричастност към тежкото положение на заложниците – чието отвличане от Хамас представлява тежко военно престъпление – и техните травмирани семейства. Въпреки това не спомена нито дума за палестинците.
Фактът, че политиците и медиите не си правят труд да прикрият презрението си към живота на палестинците, ще има последствия. Наистина, това явление не е ново и сега тези последици се усещат жестоко. Ако могъщите нации в света не се бяха пренебрегнали така нагло от прогонването на 750 000 палестинци от домовете им преди 76 години, придружено от насилствена смърт на около 15 000 души, семената на днешната горчива реколта нямаше да бъдат посяти. Политическите и медийните елити започнаха така, както възнамеряваха да продължат. Колко от тях знаят, че миналата година, преди неоправданите зверства, извършени от Хамас на 7 октомври, само на Западния бряг израелските сили са убили 234 палестинци, почти 40 от които деца? Животът е евтин, казват. Очевидно е безсмислен, ако сте палестинец.
Ако животът на палестинците имаше поне някаква стойност, може би нямаше да се стигне до десетилетия на окупация, обсада, незаконна колонизация, апартейд, жестоки репресии и масови кланета. Потискането на другите става трудно за поддържане, когато се приеме тяхната човечност.
Дори някои, които са се примирили с безразличието на Запада към живота на палестинците, може би са очаквали, че след такова убийствено клане язовирът най-накрая ще се скъса. Със сигурност 10 000 деца, които са загинали от насилствена смърт, или 10 деца, на които всеки ден се ампутират единият или двата крака, често без упойка, ще предизвикат силни емоции. Със сигурност 5500 бременни жени, които раждат всеки месец – много от тях с цезарово сечение без упойка – или новородени, които умират от хипотермия и диария, ще предизвикат неудържимо отвращение. Със сигурност прогнозите, че в рамките на една година една четвърт от населението на Газа може да умре само заради разрушаването на здравната система от страна на Израел, ще доведат до непреодолими искания за нещо, каквото и да било, за да се сложи край на това безчинство. Сигурно безкрайните разкази за хуманитарни работници, журналисти или медици, убити заедно с многобройни роднини – или дори цялото им семейство – от израелска ракета, в крайна сметка ще предизвикат огромен хор в западното общество: това е ненормално, отвратително безумие, трябва да се спре?
Това не се е случи и затова последствията ще бъдат тежки.
Обезценяването на живота на палестинците не е предположение, а статистически факт. Според ново проучване на отразяването на събитията в най-големите американски вестници, за всеки смъртен случай на израелци се споменава осем пъти – или 16 пъти повече за всеки смъртен случай, отколкото за палестинците. Анализът на отразяването в Би Би Си, направен от специалистите по данни Дана Наджар и Ян Литава, установи подобно опустошително несъответствие, както и че хуманизиращи термини като „майка“ или „съпруг“ се използват много по-рядко за описване на палестинците, докато емоционални термини като „изтребление“ или „клане“ се прилагат почти винаги само за израелските жертви на зверствата на Хамас.
Всичко това ще има дълбоко въздействие. Като начало ще забравим за всякакви бъдещи претенции на Запада по отношение на правата на човека и международното право. Голяма част от света вече гледа с пренебрежение на подобни самохвалства като на поредната хитрост за прокарване на стратегическите интереси на страните, забогатели за сметка на останалата част от света: вековете на често геноцидна колонизация породиха траен цинизъм, както и по-новите кървави кланета като войната в Ирак или активната подкрепа за податливи тирании на много континенти. След като Западът въоръжи и подкрепи Израел, който наложи масова смърт в Газа чрез бомби, куршуми, глад, жажда и разрушаване на медицински заведения, никой, освен крайно наивните, няма да обръща внимание на подобни твърдения никога повече.
Но другите държави не са единственото, заради което трябва да се паникьосват западните политически и медийни елити. Те са изправени пред морален срив и у дома. По-младите поколения в страни като САЩ и Великобритания са израснали, приемайки расизма много по-сериозно от тези преди тях, и социологическите проучвания показват, че те са много по-благосклонни към палестинците, отколкото по-възрастните граждани.Те са запалени потребители на социалните медии, където стават свидетели на кадри от привидно безкрайните зверства в Газа и израелските войници, които с радост поднасят военни престъпления като храна за публично забавление. Ирландската адвокатка Блин Ни Гралай, докато излагаше делото на Южна Африка срещу Израел в Международния съд, описа това като „първия геноцид в историята, при който жертвите му излъчват собственото си унищожение в реално време с отчаяната, засега напразна надежда, че светът може да направи нещо“. За по-младите поколения, изложени на многобройни видеоклипове с крещящи майки, които държат безжизнените трупове на новородените си деца, целият този епизод се оказа изключително поучителен.
Какви изводи си вадят тези млади хора от медийното отразяване или от изявленията на политиците, които сякаш не смятат, че палестинският живот има някаква стойност?Какви изводи си правят за нарастващото малцинствено население на западните страни, чиито медии и политически елити полагат толкова малко усилия да прикрият презрението си към палестинския живот, докато той бива унищожаван в такива библейски мащаби?
Така че, да, видяхме как отказът да се третират палестинците като човешки същества направи днешния кошмар неизбежен. Виждаме как моралните претенции, използвани за оправдаване на западното глобално господство, са трайно разрушени. Но малко сме се замисляли за това как политическият и медийният елит на западните държави погребаха своя морален авторитет, оставяйки го да гние заедно с хилядите неидентифицирани палестински трупове, погребани под развалините. Със сигурност това е повратна точка с последици, които ще бъдат разбрани едва когато стане твърде късно.
About The Author
