Израел призова западните държави да застанат на негова страна, докато Международният съд разглежда тази седмица заведеното от Южна Африка дело, обвиянващо Израел че извършва геноцид в Газа.
Претория се обръща към съда с молба да издаде незабавна заповед, с която да нареди на Израел да спре военната си атака срещу малкия анклав, за да се избегнат нови жертви.
Известно е, че досега Израел е убил около 23 000 палестинци, повечето от които са жени и деца, а под развалините се предполага, че лежат още хиляди. Десетки хиляди са тежко ранени. По-голямата част от населението е загубило домовете си в резултат на тримесечната бомбардировъчна кампания.
Израел интензивно и многократно атакува предполагаемите „безопасни зони„, в които е наредил да избягат палестинските цивилни.
Израел е унищожил почти цялата инфраструктура на Газа и блокира достъпа на повечето помощи до анклава. Гладът и болестите вероятно бързо ще увеличат броя на жертвите.
В 84-страничното изложение на Южна Африка се твърди, че израелската бомбардировъчна кампания и обсада нарушават Конвенцията за геноцида от 1948 г., която определя геноцида като „действия, извършени с намерение да се унищожи, изцяло или частично, национална, етническа, расова или религиозна група“.
Израел очаква подкрепа от западните столици, защото те се страхуват от присъда срещу Израел почти толкова, колкото и самият Израел. Те неотклонно подкрепят убийствата, като САЩ и Обединеното кралство, по-специално, изпращат оръжия, които се използват срещу населението на Газа, което ги прави потенциално съучастници.
Според грама от израелското външно министерство, която е изтекла в сайта Axios, Израел се надява, че предвид трудностите при юридическото обосноваване на действията си, дипломатическият и политическият натиск върху съдиите в съда ще надделее.
В края на миналата седмица администрацията на Байдън поведе тези усилия като отхвърли подробната правна обосновка на Южна Африка като „безпочвена, контрапродуктивна и напълно лишена от всякаква фактическа основа“.
Това би звучало очевидно нелепо за западната аудитория, ако тя беше получила сериозно отразяване на ситуацията в Газа. Но Израел силно ограничава достъпа до анклава, като в същото време убива палестински журналисти там с безпрецедентна скорост, за да спре техните репортажи.
Освен това западните медии доброволно – и тайно – се подчиняват на тежкия израелски цензурен режим.
Подстрекаване към геноцид
Според изтеклата грама „стратегическата цел“ на Израел в съда е да разубеди съдиите да постановят, че Израел извършва геноцид. Но по-належаща е необходимостта Израел да попречи на съда в Хага да разпореди временно спиране на нападението.
Израелските официални лица ще твърдят, съобщава Axios, че продължителната му атака срещу Газа не достига прага на геноцида, който изисква „създаване на условия, които не позволяват оцеляването на населението, заедно с намерението то да бъде унищожено“.
Израел ще се опита да убеди съдиите, че се е стремил да увеличи хуманитарната помощ за Газа и да сведе до минимум жертвите сред цивилното население.
Аргументът му противоречи на доказателствата, събрани от Южна Африка.
Нейното досие съдържа девет страници с декларации на израелски лидери, показващи ясно намерение за геноцид, включително изявления на министър-председателя Бенямин Нетаняху, висши фигури в кабинета, президента Исаак Херцог и много действащи и бивши израелски военни командири.
Гиора Ейланд, съветник на военния министър Бени Ганц,нарече целта на Израел създаването на „условия, при които животът в Газа да стане невъзможен“. Израелски военен говорител заяви от самото начало, че целта е да се нанесат „максимални щети“ на Газа.
Херцог намеква, че цялото цивилно население е легитимна военна цел, докато Нетаняху нарича палестинците „Амалек“ – библейски враг. В Стария завет Бог заповядва на израилтяните да унищожат амаличаните, като умъртвят „мъже и жени, деца и младенци“.
Една от разпоредбите на Конвенцията за геноцида е абсолютната забрана за подбуждане към геноцид. Най-високопоставените израелски политици и военни командири безспорно са нарушили тази част от конвенцията.
Миналата седмица група израелски учени, адвокати, активисти за правата на човека и журналисти изпратиха писмо до главния прокурор на Израел, в което подчертават това. Те предупредиха, че подстрекаването към геноцид се е превърнало в „ежедневие в Израел„.
В писмото се добавя: „Нормализираният дискурс, който призовава за унищожение, заличаване, опустошение и други подобни, може да повлияе на начина, по който се държат войниците [в Газа].“
Сваляне на ръкавиците
Но дехуманизацията – предшественик на геноцида – не е единственият проблем.
Преследването на целта, която Израел нарича „война за изкореняване на Хамас“, само по себе си напълно отговаря на определението за геноцид. „Условията, които не позволяват оцеляването на населението“, вече са били създадени много преди нападението, което Израел отприщи веднага след като Хамас проби обсадата на Газа на 7 октомври. В последвалото кръвопролитие бяха убити около 1140 израелци и други граждани.
В разговорите за това, което се случва в анклава, най-често се забравя контекстът: Преди почти десетилетие служители на ООН предупредиха, че израелската обсада на Газа – която продължава вече 17 години – има за цел да направи анклава „необитаем„.
С други думи, Израел именно „създава условия, които не позволяват на населението да оцелее“.
Още преди сегашното си продължително нападение Израел бе наложил сериозни ограничения на достъпа до вода за 2,3 милиона жители на анклава. Пряк резултат от това е, че претоварените водоносни пластове под Газа пропускат морска вода, което прави питейната вода в анклава негодна за консумация от хора.
Храната също беше в постоянен недостиг. През 2012 г. израелски групи за защита на правата на човека успяха да публикуват секретен документ, от който става ясно, че армията е контролирала стриктно хранителните продукти в Газа от 2008 г. насам. В резултат на това две трети от населението не е имало достатъчно храна, а всяко десето дете е изостанало в развитието си поради недохранване. Целта е била да се предизвика дълготрайна хранителна бедност, като на практика населението се подложи на гладна диета.
Многократните атаки на Израел срещу Газа през последните 15 години – това, което Израел нарича „косене на тревата“ – разрушиха много от домовете и голяма част от инфраструктурата, създавайки все по-голяма пренаселеност и нехигиенични условия.
Многократните бомбардировки на единствената електроцентрала в Газа от страна на Израел и задушаването на доставките на допълнителна енергия доведоха до ограничаване на електричеството до няколко часа на ден.
Израелската обсада блокира достъпа на лекарства и медицинско оборудване до анклава, което често затруднява или прави невъзможно лечението на сериозни заболявания. Предвид наложените от Израел ограничения за внасяне и изнасяне на стоки от Газа, икономиката вече бе в разруха, а почти половината от населението бе безработно.
Много отдавна, още през 2016 г., ръководителят на израелското военно разузнаване Херци Халеви предупреди, че катастрофата, която Израел подготвя в Газа, може да избухне в лицето му – както и стана на 7 октомври.
Тримесечното безчинство на Израел просто ускори и засили всички отдавна установени политики на геноцид. Пробивът на Хамас просто даде на Израел разрешение да свали ръкавиците.
Газа е „необитаема“
Ето защо ръководителят на хуманитарните въпроси на ООН Мартин Грифитс заяви миналата седмица, че Газа е достигнала точката, в която наистина е „необитаема„.
Той добави: „Хората са изправени пред най-високите нива на продоволствена несигурност, регистрирани някога. Гладът е зад ъгъла.“
Тъй като по-голямата част от населението е бездомна, а повечето болници вече не функционират, инфекциозните болести се разпространяват.
Политиката на Израел за „пълна обсада“ означава, че помощта не може да влезе. Според Грифитс Израел е разрушил пътища, блокирал е комуникационните системи, стрелял е по камиони на ООН и е убивал хуманитарни работници.
След като се върнаха от посещение на граничния пункт с Египет, двама американски сенатори отбелязаха през уикенда, че Израел е наложил необосновани условия, които водят до безкрайни забавяния и пречат на помощта да достигне до населението на Газа.
С други думи, сега Израел успешно е „създал условия, които не позволяват оцеляването на населението“.
Целта на Конвенцията за геноцида от 1948 г., изготвена непосредствено след Втората световна война и нацисткия Холокост, не е просто да накаже извършителите на геноцид.
Тя е създадена, за да помогне за идентифицирането на геноцида в ранните му етапи и да създаде механизъм – чрез решенията на Международния съд – с който той да бъде спрян.
С други думи, целта на делото на Южна Африка не е да се произнесе какво ще се случи, след като Израел унищожи палестинците в Газа, както изглежда си представят твърде много наблюдатели. Целта е да се спре Израел да унищожи населението на Газа, преди да е станало твърде късно.
Въз основа на странна логика поддръжниците на Израел предполагат, че обвинението в геноцид е неоснователно, тъй като истинската цел не е да се изтребят палестинците в Газа, а да бъдат накарани да избягат.
Израелските лидери насърчават това предположение. В интервю министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир отбеляза за населението на Газа, че след като е било бомбардирано, оставено без дом, гладувало и уязвимо за болести, „стотици хиляди ще напуснат сега“. Той двусмислено нарече това „доброволна“ масова емиграция.
Но подобен резултат – който сам по себе си е престъпление срещу човечеството – зависи изцяло от това дали Египет ще отвори границите си, за да позволи на палестинците да избягат от полетата на смъртта. Ако Кайро откаже да се поддаде на насилствения шантаж на Израел, населението на Газа ще бъде унищожено от израелските бомби, глада, който той е предизвикал, и смъртоносните болести, които е отприщил.
Международният съд не трябва да възприема изчаквателен подход, размишлявайки дали израелската бомбардировъчна кампания и обсада водят до изтребление или „само“ до етническо прочистване. Това би лишило международното хуманитарно право от всякаква значимост.
Черта в пясъка
Ако Израел и западните му съюзници не успеят да накарат съда да се подчини и делото на Южна Африка бъде прието, не само Израел ще има правни затруднения.
Решението на съда за геноцид ще наложи задължения на други държави: както да откажат да подпомагат геноцида на Израел, например чрез предоставяне на оръжие и дипломатическо прикритие, така и да наложат санкции на Израел, ако не се съобрази с тях.
Временното решение за спиране на израелското нападение ще послужи като черта в пясъка. След като бъде направена, всяка държава, която не предприеме действия в съответствие със заповедта, рискува да стане съучастник в геноцида.
Това ще постави Запада в сериозни правни затруднения. В края на краищата, той не просто си е затварял очите за геноцида в Газа, а активно го е поощрявал и се е сговарял с него.
Лидери в Обединеното кралство като министър-председателя Риши Сунак и лидера на опозицията Киър Стармър твърдо се противопоставят на прекратяването на огъня и застават зад основния стълб на геноцидната политика на Израел: „пълната обсада“ на Газа, в резултат на която населението гладува и е изправено пред смъртоносни епидемии.
More than 10 children per day, on average, have lost one or both of their legs in Gaza since conflict erupted three months ago – @Save_GlobalNews
Lifetimes of pain management and medical care will be needed https://t.co/jVb25cR5k2 pic.twitter.com/lStsBydISz
— James Denselow (@jamesdenselow) January 7, 2024
Правителствата на Великобритания и САЩ отхвърлиха всички призиви за спиране на потока от оръжия. Администрацията на Байдън дори заобиколи Конгреса, за да ускори доставките на оръжия за Израел, включително безразборно хвърляните „глупави“ бомби, които опустошават цивилни райони.
Посланикът на Израел в Обединеното кралство Ципи Хотовели редовно се появява в британските медии с изявления за геноцид. Само миналата седмица, когато един интервюиращ отбеляза, че тя изглежда призовава за унищожаване на цяла Газа – всяко училище, джамия и дом – тя отговори: „Имате ли друго решение?“
Британските и американските медии дават гласност на израелски служители, които открито подстрекават към геноцид.
Всичко това ще трябва да се прекрати веднага след постановяване на решението. От полицията в западните страни се очаква да разследва, а съдилищата да преследват подстрекателите към геноцид или тези, които предоставят платформа за подстрекателство.
От държавите се очаква да откажат на Израел оръжия и да наложат икономически санкции на Израел – както и на всички държави, които са се сговорили за геноцида.
Израелските длъжностни лица ще рискуват да бъдат арестувани при пътуване до западни държави.
Двойни стандарти
На практика, разбира се, нищо от това не е вероятно да се случи. Израел е твърде важен за Запада – като проекция на неговата мощ в богатия на петрол Близък изток – за да бъде пожертван.
Всяко усилие за налагане на решение за геноцид чрез Съвета за сигурност на ООН ще бъде блокирано от администрацията на Байдън.
Междувременно Обединеното кралство, заедно с Канада, Германия, Дания, Франция и Нидерландия, вече показаха колко безсрамни са по отношение на собствените си двойни стандарти.
Преди няколко седмици те представиха официални аргументи пред Международния съд, че Мианмар извършва геноцид срещу етническата група рохинги. Основният им аргумент беше, че рохингите са подложени на „диета за прехрана, системно прогонване от домовете и предоставяне на основни медицински услуги под минималните изисквания“.
Но нито една от тези западни държави не подкрепя искането на Южна Африка за геноцид пред същия съд – въпреки че условията в Газа, създадени от Израел, са още по-лоши.
Истината е, че едно решение на съда за геноцид ще отвори кутията на Пандора за Запада и неговата готовност да приеме, че разпоредбите на международното право се отнасят и за него.
Повече от десетилетие Израел е начело на усилията за нарушаване на международното право в Газа. Сега той демонстративно показва, че извършва престъплението геноцид, сякаш предизвиквайки света да го спре.
По перверзен начин Израел преобръща самите международни предпазни мерки, въведени, за да се предотврати повторение на нацисткия Холокост.
Дали Западът ще се противопостави на Израел или на съда? Следвоенният консенсус, който служи за основа на международното право – вече разклатен от неуспеха на Запада да се справи с военните престъпления в Ирак и Афганистан – е на ръба на пълен крах.
И никой няма да е по-доволен от този резултат от държавата Израел.
Джонатан Кук е автор на три книги, посветени на израелско-палестинския конфликт, и носител на специалната награда за журналистика „Марта Гелхорн“. Уебсайтът и блогът му се намират на адрес www.jonathan-cook.net.
About The Author
