Събитията от изминалите няколко седмици трябва да заличат всяко съмнение, че войната срещу палестинците в Газа е съвместна операция на САЩ и Израел. Миналият петък, когато администрацията на Байдън остана единствена сред нациите в света, налагайки вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за незабавно прекратяване на огъня, държавният секретар Антъни Блинкен беше зает с маневри за заобикаляне на одобрението на Конгреса, за да прокара „спешна“ продажба на 13 000 танкови снаряда на Израел. В продължение на седмици преди това Блинкен обикаляше Близкия изток и се появяваше в десетки телевизионни мрежи в рамките на PR турне, целящо да внуши на света, че Белият дом е дълбоко загрижен за съдбата на 2,2 милиона жители на Газа. „Твърде много палестинци бяха убити; твърде много хора пострадаха през последните седмици и ние искаме да направим всичко възможно, за да предотвратим тяхното страдание“, заяви Блинкен на 10 ноември. Месец по-късно, когато броят на жертвите растеше главоломно, а призивите за прекратяване на огъня се засилваха, Блинкен увери света, че Израел прилага нови мерки за защита на цивилното население и че САЩ правят всичко възможно, за да насърчат Израел да прояви малко повече умереност в мащабната си кампания за убийства. Събитията от миналия петък решително отмиха тези баналности във вихреща се локва кръв.
През последните два месеца Бенямин Нетаняху твърди, включително по американските новинарски канали, че „нашата война е ваша война“. В ретроспекция това не беше молба към Белия дом. Нетаняху констатираше факт. От момента, в който президентът Джо Байдън разговаря със своя „голям, голям приятел“ Нетаняху на 7 октомври, непосредствено след смъртоносните набези в Израел, ръководени от Хамас, САЩ не само снабдиха Израел с допълнителни оръжия и разузнавателна подкрепа, но и предложиха решаващо политическо прикритие за кампанията „изгорена земя“ за унищожаване на Газа като палестинска територия. Не е от значение какви думи на загриженост и предпазливост са прозвучали от устата на служителите на администрацията, когато всички техни действия са били насочени към увеличаване на смъртта и разрушенията.
На моменти пропагандата на администрацията на Байдън е толкова крайна, че дори израелските военни препоръчаха да бъде смекчена. Байдън невярно твърдеше, че е видял снимки на „терористи, обезглавяващи деца“, след което съзнателно предаде това недоказано твърдение като факт – включително въпреки възраженията на съветниците си – и публично постави под въпрос броя на загиналите палестински цивилни. Нищо от това не е случайно, нито пък може да се отдаде на склонността на президента да преувеличава или да прави гафове.
Всичко, което знаем за 50-годишната история на Байдън в подкрепа и улесняване на най-тежките престъпления и злоупотреби на Израел, води до един извод: Байдън иска унищожаването на Газа от Израел, при което загинаха повече от 7000 деца, да се развие така, както се случва.
Дистопичното игрално шоу на Израел
Ужасяващият характер на атаките от 7 октомври по никакъв начин не оправдава – нито от морална, нито от правна гледна точка – това, което Израел направи с цивилното население на Газа, от което повече от 18 000 души загинаха за 60 дни. Нищо не оправдава убийството на деца в промишлени мащаби. Това, което извършва израелската държава, далеч надхвърля всякакви основни принципи на пропорционалност или законност. Престъпленията на Израел вече неимоверно надхвърлят тези на Хамас и другите групировки, участвали в операциите на 7 октомври. Въпреки това Байдън и други американски служители продължават да защитават незащитимото, като разгръщат добре изтърканото си и изопачено понятие за правото на Израел на „самозащита“.
Ако приложим тази логика, насърчавана както от САЩ, така и от Израел, към 75-годишната история преди 7 октомври, колко пъти през този период палестинците щяха да бъдат „оправдани“ да избиват хиляди израелски деца, системно да нападат болници и училища? Колко пъти те щяха да действат в „самозащита“, като разрушават цели квартали, превръщайки жилищните сгради, които израелските цивилни някога са наричали свой дом, в бетонни гробници? Това оправдание работи само за Израел, защото палестинците не могат да извършат подобно унищожение на Израел и неговия народ. Те нямат армия, флот, военновъздушни сили, нито мощни национални държави, които да им предоставят най-модерната и смъртоносна военна техника. Те не разполагат със стотици ядрени оръжия. Израел може да изгори Газа до основи заедно с жителите ѝ, защото САЩ го улесняват политически и военно.
Въпреки цялото време, което Блинкен и други американски официални лица изразходват, за да си играят на измислици по въпроса за защитата на палестинските цивилни, това, което се случва на място, не е нищо друго освен вкарване на населението на Газа в една постоянно намаляваща клетка за убиване. На 1 декември Израел публикува интерактивна карта на Газа, която я разделя на стотици номерирани зони. На уебсайта на Израелските сили за отбрана на арабски език жителите на Газа бяха призовани да сканират QR код, за да изтеглят картата, и да следят каналите на ЦАХАЛ, за да разберат кога трябва да се евакуират в друга зона, за да избегнат убийство от израелски бомби или наземни операции. Това не е нищо друго освен дистопично шоу на Netflix, продуцирано от Израел, в което участниците нямат избор да се откажат и едно грешно предположение ще доведе до осакатяване или убийство на вас и вашите деца. На елементарно ниво е гротескно да се казва на население, попаднало в капан, което има ограничен достъп до храна, вода, здравни грижи или жилища – и чиито интернет връзки многократно са били спирани – да влезе в интернет, за да изтегли карта за оцеляване от военни сили, които го тероризират.
По време на парада на Блинкен, който обявяваше, че САЩ са дали ясно да се разбере на Израел, че трябва да защитава цивилното население, Израел многократно нанасяше удари по райони на Газа, в които беше казал на жителите да бягат. В някои случаи ЦАХАЛ е изпращал SMS-и на хората само 10 минути преди нападението. Едно такова съобщение гласи: „ЦАХАЛ ще започне съкрушителна военна атака в района на вашето местоживеене с цел ликвидиране на терористичната организация Хамас“. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че палестинците са третирани „като човешки пинболи – рикошират между все по-малки парчета на юг, без да разполагат с нищо от основното за оцеляване“. Блинкен приписва непрекъснато нарастващата купчина палестински трупове на „разминаването“ между заявеното намерение на Израел да намали броя на цивилните жертви и неговите операции. „Мисля, че намерението е налице“, каза той. „Но резултатите не винаги се проявяват.“
Говорителят на Съвета за национална сигурност Джон Кърби видимо се подразни, когато на 6 декември бе попитан за широко разпространените убийства на цивилни от страна на Израел. „Стратегията на Израелските отбранителни сили не е да убива невинни хора. Това се случва. Признавам го. Всеки един от тях е трагедия“, каза той. „Но не е като израелците да седят всяка сутрин и да си казват: „Хей, колко още цивилни можем да убием днес?“ „Хайде да бомбардираме някое училище, болница или жилищна сграда и просто – и да причиним цивилни жертви“. Те не го правят. „Един от проблемите в тирадата на Кърби е, че нападенията срещу цивилни, училища и болници са точно това, което Израел прави – отново и отново. Не е от значение какво според Кирби е намерението на ЦАХАЛ. В продължение на два месеца многобройни израелски официални лица и законодатели заявиха, че намерението им е колективно да задушат палестинците в Газа до подчинение, смърт или бягство.
Твърденията на Кирби се оборват и от разкритията в неотдавнашно разследване на израелските медии 972 и Local Call. В репортажа, базиран на интервюта със седем израелски военни и разузнавателни източници, подробно се описва как Израел знае точно броя на цивилните граждани в сградите, по които нанася удари, и понякога съзнателно е убивал стотици палестински цивилни граждани, за да убие един-единствен високопоставен командир на Хамас. „Нищо не се случва случайно“, казва един от израелските източници. „Когато тригодишно момиченце е убито в дом в Газа, това е защото някой в армията е решил, че не е голям проблем то да бъде убито – че това е цена, която си струва да се плати, за да се порази [друга] цел. Ние не сме Хамас. Това не са случайни ракети. Всичко е умишлено.Знаем точно колко съпътстващи щети има във всеки дом“.
Докато Израел засилва машината си за убийства, опровергавайки всички изявления на Блинкен, той продължава да води пропагандна война, която е в съответствие с цялостната кампания за масови убийства. Нито една лъжа не е твърде пошла, за да не може да бъде използвана за оправдаване на масовото избиване на хора, които министърът на отбраната на Израел нарича „човешки животни“. Според тази кампания няма палестински деца, няма палестински болници, няма палестински училища. Организацията на обединените нации е Хамас. Журналистите са Хамас. Министър-председателите на Белгия, Испания и Ирландия са Хамас. Всичко и всеки, който се разминава и на йота с геноцидния разказ, е Хамас.
Израел съвсем разбираемо е свикнал, че много западни медии приемат неговите лъжи – без значение колко скандални или гнусни – когато те се казват за палестинците. Но дори новинарските издания с дългогодишен опит в безконтролното пропагандиране на израелския разказ се приближиха до недоверието. Не защото са променили съвестта си, а защото израелската пропаганда е толкова фарсова, че би било неудобно да се преструваме, че е иначе.
През последните дни израелските сили разпространиха множество снимки и видеоклипове на палестински мъже, съблечени по бельо, понякога с превръзки на очите, и твърдяха, че всички те са терористи на Хамас, които се предават. Тези твърдения също се разпаднаха при най-малка проверка: Някои от мъжете бяха идентифицирани като журналисти, собственици на магазини, служители на ООН. В един особено нелеп пропаганден видеоклип, заснет от войници на ЦАХАЛ и разпространен онлайн, показва голи палестински пленници, които предават предполагаемите си оръжия.
Правителственият говорител Марк Регев защити практиката на събличане на задържаните. „Не забравяйте, че това е Близкият изток и тук е по-топло. Особено през деня, когато е слънчево, да ви помолят да си съблечете ризата може да не е приятно, но това не е краят на света“, каза Регев пред Sky News. „Търсим хора, които биха имали скрити оръжия, особено атентатори самоубийци с жилетки с експлозиви“. Регев беше попитан за това явно нарушение на забраната на Женевските конвенции за публикуване на видеоклипове с военнопленници. „Не съм запознат с това ниво на международното право“, каза той и добави (сякаш това има значение), че не вярва видеоклиповете да са били разпространени от официалните канали на израелското правителство. „Това са мъже на военна възраст, които са били арестувани в зона на бойни действия“, каза той.
Въпреки твърденията на Израел за масово предаване на бойци на Хамас, Haaretz съобщи, че „от стотиците палестински задържани, фотографирани с белезници в ивицата Газа през последните дни, около 10-15% са бойци на Хамас или са свързани с организацията“, според израелски източници от сферата на сигурността. Израел не е представил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си, че дори тази предполагаема малка част от съблечените затворници са партизани на Хамас.
Така че тук имаме едновременно нарушение на Женевските конвенции и неморална продукция, в която палестински цивилни са принудени под дулото на пистолет да играят бойци на Хамас в израелски пропаганден филм.
Без път за съпротива
През последните два месеца стана безспорно ясно, че този ужас всъщност няма две страни. Без съмнение извършителите, които извършиха ужасите срещу израелските цивилни граждани на 7 октомври, трябва да бъдат подведени под отговорност. Но не това е целта на тази операция за колективно убийство. И журналистите трябва да престанат да се преструват, че е така.
Всеки анализ на терористичната кампания на израелската държава срещу населението на Газа не може да започне със събитията от 7 октомври. Честното разглеждане на настоящата ситуация трябва да разглежда 7 октомври в контекста на 75-годишната война на Израел срещу палестинците и последните две десетилетия на превръщане на Газа първо в затвор на открито, а сега в клетка за убиване. Под заплахата за обвинение в антисемитизъм, Израел и неговите защитници изискват да се приемат за легитимни официалните обосновки на ирационалните действия на Израел, дори ако те са очевидно неверни или целят да оправдаят военните престъпления.“Погледнете Израел днес. Това е държава, която е достигнала такава степен на ирационална, бясна лудост, че правителството ѝ редовно обвинява най-близките си съюзници в подкрепа на тероризма“, заяви неотдавна палестинският анализатор Муин Рабани пред Intercepted. „Това е държава, която е станала напълно неспособна на каквато и да е форма на въздържание“.
Израел наложи със смъртоносна сила правилото, че палестинците нямат законно право на каквато и да е форма на съпротива. Когато са организирали ненасилствени демонстрации, те са били нападани и убивани. Такъв беше случаят през 2018-2019 г., когато израелските сили откриха огън по невъоръжени протестиращи по време на Големия марш на завръщането, като убиха 223 души и раниха над 8000 други. По-късно израелски снайперисти се похвалиха, че са застреляли десетки протестиращи в коляното по време на ежеседмичните петъчни демонстрации. Когато палестинците се противопоставят на войниците на апартейда, те биват убивани или изпращани във военни трибунали. Децата, които хвърлят камъни по танковете или войниците, са обявявани за терористи и са подлагани на малтретиране и нарушаване на основни права – това ако не бъдат безпричинно застреляни. Палестинците живеят живота си, лишени от всякакъв контекст или възможност да се справят с тежките несправедливости, които им биват налагани.
Не можете да обсъждате престъпленията на Хамас, Ислямски джихад или други въоръжени съпротивителни групировки, без да се занимаете с въпроса защо тези групировки съществуват и имат подкрепа. Един от аспектите на този въпрос несъмнено трябва да бъде ролята на самия Нетаняху, която се простира поне до 2012 г., в подпомагането на Хамас и улесняването на паричните потоци към групировката.“Всеки, който иска да попречи на създаването на палестинска държава, трябва да подкрепя поддръжката на Хамас и превеждането на пари на Хамас“, заявява Нетаняху пред своите другари от Ликуд през 2019 г.
Но в по-широк смисъл искреното изследване на причините, поради които групировка като Хамас придобива популярност сред палестинците или поради които хората в Газа се обръщат към въоръжената борба, трябва да се съсредоточи върху това как потиснатите, лишени от всички форми на легитимна съпротива, реагират на потисника. То трябва да бъде насочено към правата на хората, живеещи под окупация, да отстояват и защитават своето самоопределение. То трябва да позволи на палестинците да поставят борбата си в контекста на други исторически битки за освобождение и независимост, а не да се свежда до расистка полемика за това как всички палестински актове на съпротива представляват тероризъм и че в Газа всъщност няма невинни. Президентът на Израел каза същото на 13 октомври. „Там е отговорна цяла една нация“, заяви Исаак Херцог. „Не е вярна тази реторика за цивилните, които не са наясно, не участват. Това е абсолютно невярно. Те можеха да се надигнат. Те можеха да се борят срещу този зъл режим, който превзе Газа с държавен преврат“.
Представата, че палестинците от Газа могат да прекратят всички свои страдания, като свалят Хамас, е също толкова аисторическа и невярна, колкото и често повтаряните твърдения, че войната срещу Газа ще приключи, ако Хамас се предаде и освободи всички израелски заложници. „Вижте, това може да свърши още утре“, каза Блинкен на 10 декември. „Ако Хамас се махне от пътя на цивилните, вместо да се крие зад тях, ако сложи оръжията си, ако се предаде. „Това, разбира се, е груба лъжа. Със или без Хамас, войната на Израел срещу палестинците ще продължи именно заради Блинкен и подобните му в елитните двупартийни кръгове на американската външна политика.
През годините на подкрепа на САЩ за израелския режим на апартейд, САЩ постоянно са улеснявали „подкосяването на тревата“ на Израел в Газа. Това не е поредица от периодични нападения срещу Хамас – това е циклична кампания от терористични бомбардировки, насочени предимно срещу цивилни граждани и гражданска инфраструктура. Администрацията на Байдън не е – и лично Байдън никога не е бил – външен наблюдател или приятел, насърчаващ умереността по време на иначе праведния кръстоносен поход. Нищо от това клане нямаше да се случи, ако Байдън ценеше живота на палестинците вместо фалшивите разкази на Израел и неговите кървави етнонационалистически войни за унищожение, препакетирани като самозащита. Трябва да сложим край на шарадата, че това е израелска война срещу Хамас. Трябва да я наречем такава, каквато е: съвместна американско-израелска война срещу народа на Газа.
About The Author
