Разширеното разрешение на израелската армия за бомбардиране на невоенни цели, разхлабването на ограниченията по отношение на очакваните цивилни жертви и използването на система за изкуствен интелект за генериране на повече потенциални цели от всякога изглежда са допринесли за разрушителния характер на началните етапи на настоящата война на Израел срещу ивицата Газа, разкрива разследване на израелските медии +972 и Local Call. Тези фактори, както са описани от настоящи и бивши членове на израелското разузнаване, вероятно са изиграли роля за провеждането на една от най-смъртоносните военни кампании срещу палестинците след Накба през 1948 г.
Разследването на +972 и Local Call се основава на разговори със седем настоящи и бивши членове на израелската разузнавателна общност – включително военно разузнаване и военновъздушни сили, които са участвали в израелските операции в обсадената ивица – в допълнение към палестински свидетелства, данни и документи от ивицата Газа, както и официални изявления на говорителя на ЦАХАЛ и други израелски държавни институции.
В сравнение с предишните израелски нападения в Газа, в настоящата война, която Израел нарече операция „Железни мечове“ и която започна след воденото от Хамас нападение срещу Южен Израел на 7 октомври, армията значително разшири бомбардировките на цели, които нямат ясно изразен военен характер. Те включват частни жилища, както и обществени сгради, инфраструктура и високи жилищни блокове, които според източници армията определя като „силови цели“ („matarot otzem“).
Според източници от разузнаването, които са имали пряк опит с прилагането му в Газа в миналото, бомбардировките на силови цели имат за цел най-вече да навредят на палестинското гражданско общество: да „създадат шок“, който, наред с други неща, ще има силен отзвук и „ще накара цивилното население да окаже натиск върху Хамас“, както се изразява един от източниците.
Няколко от източниците, които разговаряха с +972 и Local Call при условие за анонимност, потвърдиха, че израелската армия разполага с досиета за по-голямата част от потенциалните цели в Газа – включително домове – в които е посочен броят на цивилните, които вероятно ще бъдат убити при атака срещу определена цел. Този брой се изчислява и е известен предварително на разузнавателните части на армията, които също така знаят малко преди извършването на атаката приблизително колко цивилни граждани със сигурност ще бъдат убити.
В един от обсъжданите от източниците случаи израелското военно командване съзнателно е одобрило убийството на стотици палестински цивилни в опит да убие един-единствен висш военен командир на Хамас.“Броят им се увеличи от десетки цивилни жертви, [разрешени] като съпътстващи щети в рамките на нападение срещу висш служител при предишни операции, до стотици цивилни жертви като съпътстващи щети“, казва един от източниците.
„Нищо не се случва случайно“, казва друг източник. „Когато тригодишно момиченце е убито в дом в Газа, това е защото някой в армията е решил, че не е голям проблем то да бъде убито – че това е цена, която си струва да се плати, за да се порази [друга] цел. Ние не сме Хамас. Това не са случайни ракети. Всичко е умишлено. Знаем точно колко съпътстващи щети има във всеки дом“.
Според разследването друга причина за големия брой мишени и за големите щети за цивилния живот в Газа е широкото използване на система, наречена „Habsora“ („Евангелието“), която до голяма степен е изградена на базата на изкуствен интелект и може да „генерира“ мишени почти автоматично със скорост, която далеч надхвърля досега възможната. Тази система с изкуствен интелект, както е описана от бивш офицер от разузнаването, по същество прави възможна „фабриката за масови убийства“.
Според източниците все по-широкото използване на системи, базирани на изкуствен интелект, като Habsora, позволява на армията да нанася масирани удари по жилища, в които живее един-единствен член на Хамас, дори и такива, които са младши оперативни работници на Хамас. И все пак свидетелствата на палестинците в Газа сочат, че от 7 октомври насам армията е атакувала и много частни жилища, в които не е пребивавал нито един известен или очевиден член на Хамас или на друга бойна групировка. Такива удари, както потвърдиха източници на +972 и Local Call, могат съзнателно да доведат до смъртта на цели семейства.
В повечето случаи, допълват източниците, военните действия не се извършват от тези набелязани домове. „Спомням си, че си мислех, че това е все едно [палестинските бойци] да бомбардират всички частни жилища на нашите семейства, когато [израелските войници] се приберат да спят у дома през уикенда“, спомня си един от източниците, който критикува тази практика.
Друг източник твърди, че след 7 октомври висш офицер от разузнаването е казал на своите служители, че целта е „да се убият колкото се може повече дейци на Хамас“, за което критериите за нанасяне на вреда на палестински цивилни граждани са значително облекчени. По този начин има „случаи, в които обстрелваме въз основа на широко клетъчно определяне на мястото, където е целта, убивайки цивилни. Това често се прави, за да се спести време, вместо да се свърши малко повече работа, за да се получи по-точно определяне на точността“, каза източникът.
Резултатът от тази политика е зашеметяващата загуба на човешки живот в Газа от 7 октомври насам. Над 300 семейства са загубили 10 или повече членове на семейството си при израелски бомбардировки през последните два месеца – брой, който е 15 пъти по-висок от този на предишната най-смъртоносната война на Израел в Газа през 2014 г. Към момента на изготвяне на доклада се съобщава, че във войната са загинали около 15 000 палестинци, като броят им се увеличава.
„Всичко това се случва в разрез с протокола, използван от ЦАХАЛ в миналото“, обяснява източник. „Има усещане, че висшите служители в армията са наясно с провала си на 7 октомври и са заети с въпроса как да предоставят на израелската общественост образ [на победата], който да спаси репутацията им.“
“Извинение да се сее разруха”
Израел започна нападението си срещу Газа след офанзивата на Хамас в южната част на Израел на 7 октомври. По време на тази атака, под градушка от ракетен огън, палестинските бойци избиха над 840 цивилни и убиха 350 войници и служители по сигурността, отвлякоха около 240 души – цивилни и войници – в Газа и извършиха широко разпространено сексуално насилие, включително изнасилвания, според доклад на неправителствената организация „Лекари за правата на човека в Израел“.
От първия момент след нападението на 7 октомври лицата, вземащи решения в Израел, открито заявиха, че отговорът ще бъде напълно различен от предишните военни операции в Газа, като заявената цел е пълното изкореняване на Хамас. „Акцентът е върху щетите, а не върху точността“, заяви говорителят на ЦАХАЛ Даниел Хагари на 9 октомври. Армията бързо превърна тези изявления в действия.
Според източниците, които са разговаряли с +972 и Local Call, целите в Газа, които са били поразени от израелски самолети, могат да бъдат разделени на четири категории. Първата е „тактически цели“, които включват стандартни военни цели като въоръжени групи бойци, складове за оръжие, ракетни установки, пускови установки за противотанкови ракети, пускови шахти, минохвъргачки, военни щабове, наблюдателни пунктове и т.н.
Втората е „подземни цели“ – основно тунели, които Хамас е прокопала под кварталите на Газа, включително под цивилни домове. Въздушните удари по тези цели биха могли да доведат до срутване на домовете над или в близост до тунелите.
Третата група е „силови цели“, която включва високи сгради и жилищни кули в центъра на градовете, както и обществени сгради като университети, банки и държавни учреждения. Идеята за нанасяне на удари по такива цели, казват трима източници от разузнаването, които са участвали в планирането или провеждането на удари по енергийни цели в миналото, е, че умишленото нападение срещу палестинското общество ще окаже „граждански натиск“ върху Хамас.
Последната категория се състои от „семейни жилища“ или „жилища на оперативни работници“. Заявената цел на тези нападения е да се разрушат частни жилища, за да се убие един жител, заподозрян, че е оперативен работник на Хамас или Ислямски джихад. По време на настоящата война обаче палестинските свидетелства твърдят, че в някои от убитите семейства не е имало оперативни работници от тези организации.
В ранните етапи на настоящата война израелската армия изглежда е обърнала специално внимание на третата и четвъртата категория цели. Според изявленията на говорителя на ЦАХАЛ от 11 октомври, през първите пет дни на сраженията половината от бомбардираните цели – 1329 от общо 2687 – са били считани за „силови цели“.
“От нас се иска да търсим високи сгради в които има поне половин етаж, които може да бъде приписан на Хамас“, казва един от източниците, участвал в предишни израелски офанзиви в Газа. „Понякога това е офисът на говорителя на войнстваща групировка или място, където се срещат оперативни работници. Разбрах, че това с „етажът на Хамас“ е оправдание, което позволява на армията да причини много разрушения в Газа. Това е, което ни казаха.”
„Ако те кажат на целия свят, че офисите на [Ислямски джихад] на 10-ия етаж не са важна цел, а че съществуването им е оправдание за срутването на целия небостъргач с цел да се окаже натиск върху цивилните семейства, които живеят в него, за да се окаже натиск върху терористичните организации, това само по себе си ще се разглежда като тероризъм. Затова те не го казват“, добавя източникът.
Различни източници, които са служили в разузнавателните части на ЦАХАЛ, твърдят, че поне до сегашната война армейските протоколи са позволявали да се атакуват „силови“ цели само когато в сградите не е имало жители по време на удара. Свидетелства и видеозаписи от Газа обаче сочат, че от 7 октомври насам някои от тези цели са били атакувани, без обитателите им да бъдат предварително уведомени, в резултат на което са загинали цели семейства.
Широкомащабното атакуване на жилищни домове може да бъде извлечено от публични и официални данни. Според правителствената медийна служба в Газа – която предоставя данни за броя на загиналите, след като Министерството на здравеопазването на Газа спря да прави това на 11 ноември поради срива на здравните услуги в Ивицата – до момента на влизане в сила на временното прекратяване на огъня на 23 ноември Израел е убил 14 800 палестинци в Газа; приблизително 6 000 от тях са деца, а 4 000 – жени, които заедно представляват повече от 67% от общия брой. Данните, предоставени от Министерството на здравеопазването и Правителствената медийна служба – и двете под егидата на правителството на Хамас – не се отклоняват значително от израелските оценки.
Освен това Министерството на здравеопазването на Газа не уточнява колко от загиналите са принадлежали към военните крила на Хамас или Ислямски джихад. Израелската армия смята, че е убила между 1 000 и 3 000 въоръжени палестински бойци. Според съобщения в медиите в Израел някои от загиналите бойци са погребани под развалините или в подземната тунелна система на Хамас и поради това не са включени в официалните преброявания.
Данните на ООН за периода до 11 ноември, когато Израел бе убил 11 078 палестинци в Газа, сочат, че най-малко 312 семейства са загубили 10 или повече души при сегашната израелска атака; за сравнение, по време на операцията „Защитно острие“ през 2014 г. 20 семейства в Газа са загубили 10 или повече души. Според данните на ООН най-малко 189 семейства са загубили между 6 и 9 души, а 549 семейства са загубили между 2 и 5 души. Все още не са дадени актуализирани разбивки за данните за жертвите, публикувани след 11 ноември.
Мащабните атаки срещу „силови цели“ и частни жилища бяха извършени по същото време, когато на 13 октомври израелската армия нареди 1,1 млн. жители на северната част на Ивицата Газа – повечето от тях живеещи в град Газа – да напуснат домовете си и да се преместят в южната част на Ивицата. Към тази дата вече бяха бомбардирани рекорден брой силови цели и бяха убити над 1000 палестинци, включително стотици деца.
По данни на ООН от 7 октомври насам в Газа са разселени общо 1,7 милиона палестинци, което е по-голямата част от населението на ивицата. Армията твърди, че искането за евакуация на северната част на Ивицата има за цел да защити живота на цивилното население. Палестинците обаче виждат в това масово изселване част от „нова Накба“ – опит за етническо прочистване на част или цялата територия.
“Събориха високоетажна сграда просто ей-така”
По данни на израелската армия през първите пет дни на сраженията тя е хвърлила върху Ивицата 6000 бомби с общо тегло около 4000 тона. Медиите съобщават, че армията е изтрила от лицето на земята цели квартали; според базирания в Газа Център за човешки права „Ал Мезан“ тези атаки са довели до „пълно разрушаване на жилищни квартали, унищожаване на инфраструктурата и масово избиване на жители“.
Както е документирано от „Ал Мезан“ и от многобройни кадри, идващи от Газа, Израел бомбардира Ислямския университет в Газа, Палестинската асоциация на юристите, сграда на ООН за образователна програма за изявени студенти, сграда на Палестинската телекомуникационна компания, Министерството на националната икономика, Министерството на културата, пътища и десетки високи сгради и домове – особено в северните квартали на Газа.
На петия ден от сраженията говорителят на ЦАХАЛ разпространи сред военните репортери в Израел „преди и след“ сателитни снимки на квартали в северната част на ивицата, като Шуджаия и Ал-Фуркан (наречен така по името на джамията в района) в град Газа, на които се виждат десетки разрушени домове и сгради. Израелската армия заяви, че е поразила 182 силови цели в Шуджаия и 312 такива цели в Ал-Фуркан.
Началникът на щаба на израелските военновъздушни сили Омер Тишлер заяви пред военни репортери, че всички тези атаки са имали легитимна военна цел, но също така, че цели квартали са били атакувани „в голям мащаб и не по хирургически начин“. Отбелязвайки, че половината от военните цели до 11 октомври са били силови цели, говорителят на ЦАХАЛ заяви, че са били атакувани „квартали, които служат като терористични гнезда за Хамас“, и че са били нанесени щети на „оперативни щабове“, „оперативни средства“ и „средства, използвани от терористични организации вътре в жилищни сгради“. На 12 октомври израелската армия обяви, че е убила трима „високопоставени членове на Хамас“ – двама от които са били част от политическото крило на групировката.
Въпреки необузданите израелски бомбардировки, щетите върху военната инфраструктура на Хамас в северната част на Газа през първите дни на войната изглеждат минимални. Всъщност източници от разузнаването заявиха пред +972 и Local Call, че военни обекти, които са били част от силовите цели, преди това многократно са били използвани като смокинов лист за нанасяне на щети на цивилното население. „Хамас е навсякъде в Газа; няма сграда, в която да няма нещо от Хамас, така че ако искате да намерите начин да превърнете висок етаж в мишена, ще можете да го направите“, каза един бивш служител на разузнаването.
„Никога няма да ударят просто висока сграда, която няма нещо, което можем да определим като военна цел“, казва друг източник от разузнаването, който е извършвал предишни удари срещу енергийни цели.“ Винаги ще има етаж във висока сграда [свързан с Хамас]. Но в по-голямата си част, когато става въпрос за силови цели, е ясно, че целта няма военна стойност, която да оправдае атака, която да срине цялата празна сграда в центъра на града, с помощта на шест самолета и бомби с тегло няколко тона.“
Всъщност според източници, участвали в избирането на силовите цели по време на предишни войни, въпреки че досието на целта обикновено съдържа някакъв вид предполагаема връзка с Хамас или други бойни групировки, поразяването на целта функционира предимно като „средство, което позволява да се нанесе вреда на гражданското общество“. Източниците разбират, някои изрично, а други имплицитно, че щетите за цивилното население са истинската цел на тези атаки.
През май 2021 г. например Израел беше остро критикуван за бомбардировката на кулата „Ал Джалаа“, в която се помещаваха известни международни медии като „Ал Джазира“, АП и АФП. Армията твърдеше, че сградата е била военна цел на Хамас; източници заявиха пред +972 и Local Call, че всъщност е била силова цел.
„Смята се, че за Хамас е много вредно, когато високите сгради се разрушават, защото това предизвиква обществена реакция в Ивицата Газа и плаши населението“, казва един от източниците. „Те искаха да създадат у гражданите на Газа усещането, че Хамас не контролира ситуацията. Понякога те сриват сгради, а понякога пощенски служби и правителствени здания“.
Въпреки че за израелската армия е безпрецедентно да атакува повече от 1000 силови цели в рамките на пет дни, идеята за причиняване на масови разрушения в цивилни райони със стратегически цели е формулирана в предишни военни операции в Газа, усъвършенствана от така наречената „доктрина Дахия“ от Втората ливанска война през 2006 г.
Според доктрината, разработена от бившия началник на щаба на ЦАХАЛ Гади Айзенкот, който сега е член на Кнесета и е част от настоящия военен кабинет, във война срещу партизански групировки като Хамас или Хизбула Израел трябва да използва непропорционална и непреодолима сила, насочена срещу гражданска и правителствена инфраструктура, за да създаде възпиращ ефект и да принуди цивилното население да окаже натиск върху групировките да прекратят нападенията си. Концепцията за „силовите цели“ изглежда произлиза от същата логика.
За първи път израелската армия публично определи силовите цели в Газа в края на операция „Защитно острие“ през 2014 г. През последните четири дни на войната армията бомбардира четири сгради – три жилищни многоетажни сгради в град Газа и висока сграда в Рафах. Тогава службата за сигурност обясни, че атаките са имали за цел да предадат на палестинците от Газа, че „вече нищо не е имунизирано“, и да окажат натиск върху Хамас да се съгласи на прекратяване на огъня. „Доказателствата, които събрахме, показват, че масовото разрушаване [на сградите] е извършено умишлено и без никаква военна обосновка“, се посочва в доклад на Amnesty в края на 2014 г.
При поредната ескалация на насилието, започнала през ноември 2018 г., армията отново атакува силови обекти. Този път Израел бомбардира високи сгради, търговски центрове и сградата на свързаната с Хамас телевизионна станция „Ал-Акса“.“ Атакуването на силови цели води до много значителен ефект върху другата страна“, заяви тогава един от офицерите от ВВС. „Направихме го, без да убиваме никого, и се уверихме, че сградата и околностите ѝ са евакуирани“.
Предишни операции също така показаха, че ударите по тези цели имат за цел не само да накърнят морала на палестинците, но и да повишат морала в Израел. Haaretz разкри, че по време на операцията „Пазител на стените“ през 2021 г. звеното на говорителя на ЦАХАЛ е провело психологическа операция срещу израелски граждани, за да повиши осведомеността за операциите на ЦАХАЛ в Газа и щетите, които те са нанесли на палестинците. Войниците, които използвали фалшиви акаунти в социалните медии, за да прикрият произхода на кампанията, качвали снимки и клипове от ударите на армията в Газа в Twitter, Facebook, Instagram и TikTok, за да демонстрират на израелската общественост уменията на армията.
По време на нападението през 2021 г. Израел порази девет цели, определени като силови – всички те бяха високи сгради. „Целта беше да се сринат високите сгради, за да се окаже натиск върху Хамас, а също и за да може [израелската] общественост да види образ на победа“, казва един от източниците пред +972 и Local Call.
Въпреки това, продължава източникът, „това не се получи. Като човек, който е следил Хамас, чух от първа ръка колко много не им пука за цивилните и за сградите, които бяха разрушени. Понякога армията откриваше в някоя висока сграда нещо, което беше свързано с Хамас, но беше възможно да се порази тази конкретна цел и с по-точно оръжие. Най-важното е, че те са съборили висока сграда само за да са съборили висока сграда.“
“Всеки търсеше децата си сред тези купчини”
По време на настоящата война Израел не само атакува безпрецедентен брой силови цели, но и изоставя предишни политики, които имаха за цел да избягват нараняването на цивилни граждани. Докато преди официалната процедура на армията беше, че е възможно да се атакуват силови цели само след като всички цивилни са били евакуирани от тях, свидетелствата на палестински жители в Газа показват, че от 7 октомври насам Израел атакува високи сгради, чиито жители все още са вътре, или без да е предприел значителни стъпки за евакуацията им, което води до смъртта на много цивилни.
Такива нападения много често водят до убийството на цели семейства, както се случи при предишни офанзиви; според разследване на АП, проведено след войната от 2014 г., около 89% от убитите при въздушните бомбардировки на семейни домове са били невъоръжени жители, а повечето от тях са били деца и жени.
Началникът на щаба на военновъздушните сили Тишлер потвърди промяната в политиката, като заяви пред репортери, че политиката на армията за „почукване по покрива“ – при която тя нанасяше малък първоначален удар по покрива на сграда, за да предупреди жителите, че ще бъде ударена – вече не се използва „там, където има враг“. Според Тишлер „почукването по покрива“ е „термин, който се отнася за рундове [на бойните действия], а не за войната“.
Източниците, които преди това са работили по силови цели, заявиха, че дръзката стратегия на настоящата война може да бъде опасно развитие, като обясниха, че атаките по силови цели първоначално са имали за цел да „шокират“ Газа, но не и непременно да убият голям брой цивилни.“Целите бяха проектирани с предположението, че високите сгради ще бъдат евакуирани от хора, така че когато работехме по [подбирането на целите], нямаше никаква загриженост за това колко цивилни ще бъдат засегнати; предположението беше, че броят им винаги ще бъде нула“, каза един от източниците, който е запознат задълбочено с тактиката.
„Това би означавало, че ще има пълна евакуация [на набелязаните сгради], която отнема два до три часа, по време на които жителите се призовават [по телефона да се евакуират], изстрелват се предупредителни ракети, а ние също така проверявахме с кадри от дронове дали хората наистина напускат високите сгради“, добави източникът.
Данните от Газа обаче сочат, че някои високи сгради – за които предполагаме, че са били силови цели – са били сринати без предварително предупреждение. +972 и Local Call откриха поне два случая по време на настоящата война, в които цели жилищни високи сгради са били бомбардирани и сринати без предупреждение, и един случай, в който според доказателствата висока сграда се е срутила върху цивилни, които са били вътре.
На 10 октомври Израел бомбардира сградата „Бабел“ в Газа, според свидетелството на Билал Абу Хацира, който същата вечер спасява тела от руините. При нападението срещу сградата са убити десет души, включително трима журналисти.
На 25 октомври 12-етажната жилищна сграда „Ал-Тадж“ в град Газа беше бомбардирана до основи, като семействата, живеещи в нея, бяха убити без предупреждение. Според свидетелствата на жителите около 120 души са били погребани под руините на апартаментите си. Юсеф Амар Шараф, жител на Ал-Тадж, пише в X (бивш Туирър), че 37 от членовете на семейството му, които са живеели в сградата, са били убити при нападението: „Скъпите ми баща и майка, любимата ми жена, синовете ми и повечето от братята ми и техните семейства“. Жителите заявяват, че са били хвърлени много бомби, които са повредили и унищожили апартаменти и в близките сгради.
Шест дни по-късно, на 31 октомври, осеметажната жилищна сграда „Ал-Мохандсин“ е бомбардирана без предупреждение. Съобщава се, че през първия ден от руините са извадени между 30 и 45 тела. Едно бебе е намерено живо, но без родителите си. Журналистите изчисляват, че при нападението са загинали над 150 души, тъй като много от тях са останали погребани под развалините. Сградата се е намирала в бежанския лагер Нусейрат, южно от Вади Газа – в предполагаемата „безопасна зона“, към която Израел насочва палестинците, избягали от домовете си в северната и централната част на Газа – и според свидетелствата е служила като временен подслон за разселените.
Според разследване на Амнести Интернешънъл на 9 октомври Израел е обстрелвал най-малко три многоетажни сгради, както и открит пазар на претъпкана улица в бежанския лагер Джабалия, при което са загинали най-малко 69 души. „Телата бяха изгорени … Не исках да гледам, страхувах се да погледна лицето на Имад“, казва баща на убито дете. „Телата бяха разпръснати по пода. Всеки търсеше децата си сред тези купчини. Разпознах сина си само по панталоните му. Исках да го погреба веднага, затова пренесох сина си и го измъкнах“.
Според разследването на Амнести армията е заявила, че нападението в района на пазара е било насочено към джамия, „където е имало бойци на Хамас“. Според същото разследване обаче на сателитни снимки не се вижда джамия в околността.
Говорителят на ЦАХАЛ не отговори на запитванията на +972 и Local Call за конкретни нападения, но заяви по-общо, че „ЦАХАЛ предупреждаваше преди нападенията по различни начини, а когато обстоятелствата го позволяваха, отправяше и индивидуални предупреждения чрез телефонни разговори с хора, които се намираха на или близо до целите (по време на войната имаше повече от 25 000 разговора на живо, наред с милиони записани разговори, текстови съобщения и листовки, хвърлени от въздуха с цел предупреждение на населението). Като цяло ЦАХАЛ работи за максимално намаляване на вредите за цивилното население като част от атаките, въпреки предизвикателството на борбата с терористична организация, която използва гражданите на Газа като жив щит.“
“Машината изготвя 100 мишени за един ден”
Според говорителя на ЦАХАЛ до 10 ноември, през първите 35 дни на сраженията, Израел е атакувал общо 15 000 цели в Газа. Въз основа на многобройни източници това е много висока цифра в сравнение с предишните четири големи операции в ивицата. По време на „Пазител на стените“ през 2021 г. Израел атакува 1500 цели за 11 дни. По време на „Защитно острие“ през 2014 г., което продължи 51 дни, Израел удари между 5 266 и 6 231 цели. По време на “Стълб на отбраната” през 2012 г. бяха атакувани около 1500 цели за осем дни. По време на „Излято олово“ през 2008 г. Израел порази 3 400 цели за 22 дни.
Източници от разузнаването, които са участвали в предишните операции, също така заявиха пред +972 и Local Call, че в продължение на 10 дни през 2021 г. и три седмици през 2014 г. атаките по 100-200 цели на ден са довели до ситуация, в която израелските ВВС не са имали никакви цели с военна стойност. Защо тогава, след близо два месеца, израелската армия все още не е изчерпала целите си в настоящата война?
Отговорът може би се крие в изявление на говорителя на ЦАХАЛ от 2 ноември, според което ЦАХАЛ използва системата за изкуствен интелект Habsora („Евангелието“), която според говорителя „позволява използването на автоматични инструменти за създаване на цели с бързи темпове и работи чрез подобряване на точния и висококачествен разузнавателен материал в съответствие с [оперативните] нужди“.
В изявлението се цитира високопоставен служител на разузнаването, който казва, че благодарение на Habsora се създават цели за прецизни удари, „като се нанасят големи щети на врага и минимални щети на небойците. Оперативните работници на Хамас не са застраховани – независимо къде се крият“.
Според източници от разузнаването Habsora генерира, наред с други неща, автоматични препоръки за нападения срещу частни жилища, в които живеят хора, заподозрени в това, че са оперативни работници на Хамас или Ислямски джихад. След това Израел извършва мащабни операции за убийства чрез тежък обстрел на тези жилища.
Habsora, обяснява един от източниците, обработва огромни количества данни, които „десетки хиляди служители на разузнаването не биха могли да обработят“, и препоръчва обекти за бомбардиране в реално време. Източниците твърдят, че тъй като повечето високопоставени служители на „Хамас“ се отправят към подземните тунели в началото на всяка военна операция, използването на система като Habsora дава възможност да се открият и атакуват домовете на сравнително младши оперативни работници.
Един бивш разузнавач обяснява, че системата Habsora позволява на армията да управлява „фабрика за масови убийства“, в която „се набляга на количеството, а не на качеството“. Човешкото око „ще преглежда целите преди всяка атака, но не е необходимо да отделя много време за тях“. Тъй като Израел изчислява, че в Газа има приблизително 30 000 членове на Хамас и всички те са маркирани за смърт, броят на потенциалните цели е огромен.
През 2019 г. израелската армия създаде нов център, чиято цел е да използва изкуствен интелект за ускоряване на генерирането на цели. „Отделът за администриране на целите е звено, което включва стотици офицери и войници и се основава на възможностите на ИИ“, заяви бившият началник на щаба на ЦАХАЛ Авив Кочави в дълбочинно интервю за Ynet по-рано тази година.
„Това е машина, която с помощта на изкуствен интелект обработва много данни по-добре и по-бързо от всеки човек и ги превръща в цели за атака“, продължава Кочави. „Резултатът беше, че в операцията „Пазител на стените“ [през 2021 г.], от момента, в който тази машина беше активирана, тя генерираше по 100 нови цели всеки ден. Виждате ли, в миналото в Газа е имало моменти, когато сме създавали по 50 цели на година. А тук машината създаде 100 цели за един ден“.
„Подготвяме мишените автоматично и работим по контролен списък“, казва пред +972 и Local Call един от източниците, които работят в новия административен отдел за мишените. „Това наистина е като фабрика. Работим бързо и няма време да се задълбочаваме в мишената. Мнението е, че ни оценяват според това колко цели сме успели да генерираме“.
Високопоставен военен служител, отговарящ за банката от цели, заяви пред в. „Джерусалем пост“ по-рано тази година, че благодарение на армейските системи за изкуствен интелект за първи път военните могат да генерират нови цели по-бързо, отколкото атакуват. Друг източник заяви, че стремежът към автоматично генериране на голям брой цели е реализация на доктрината „Дахия“.
По този начин автоматизирани системи като Habsora значително улесняват работата на израелските разузнавачи при вземането на решения по време на военни операции, включително изчисляването на потенциалните жертви. Пет различни източника потвърдиха, че броят на цивилните лица, които могат да бъдат убити при нападения срещу частни жилища, е предварително известен на израелското разузнаване и фигурира ясно в досието на целта в категорията „съпътстващи щети“.
Според тези източници има степени на съпътстващи щети, според които армията определя дали е възможно да се атакува цел в частна резиденция. „Когато общата директива стане „Съпътстващи щети 5″, това означава, че имаме право да нанасяме удари по всички цели, които ще убият пет или по-малко цивилни – можем да действаме по всички файлове с цели, които са пет или по-малко“, казва един от източниците.
„В миналото не сме отбелязвали редовно домовете на младши членове на Хамас за бомбардиране“, казва служител по сигурността, който е участвал в атаките срещу цели по време на предишни операции. „По мое време, ако къщата, по която работех, беше отбелязана със „Съпътстващи щети 5″, тя невинаги беше одобрявана [за атака].“ Според него такова одобрение се получаваше само ако се знаеше, че в дома живее висш командир на Хамас.
„Доколкото разбирам, днес те могат да маркират всички къщи на [всеки военен от Хамас, независимо от ранга му]“, продължава източникът. „Това са много къщи. Членове на Хамас, които всъщност нямат значение за нищо, живеят в домове в цяла Газа. Така че те маркират къщата, бомбардират я и убиват всички в нея.“
Съгласувана политика за бомбардиране на семейни домове
На 22 октомври израелските военновъздушни сили бомбардират дома на палестинския журналист Ахмед Алнаук в град Дейр ал Бала. Ахмед е мой близък приятел и колега; преди четири години основахме страница на иврит във Фейсбук, наречена „От другата страна на стената„, с цел палестинските гласове от Газа да достигнат до израелската общественост.
При удара на 22 октомври бетонни блокове се срутват върху цялото семейство на Ахмед, убивайки баща му, братята и сестрите му, както и всичките им деца, включително бебетата. Само 12-годишната му племенница Малак оцелява и остава в критично състояние, а тялото ѝ е покрито с изгаряния. Няколко дни по-късно Малак умира.
Двадесет и един членове на семейството на Ахмед са убити и погребани под дома им. Никой от тях не е бил боец. Най-малкият е бил на 2 години, а най-възрастният – баща му – на 75 години. Ахмед, който в момента живее в Обединеното кралство, е останал сам от цялото си семейство.
Семейната група на Ахмед в WhatsApp е озаглавена „По-добре заедно“. Последното съобщение, което се появява в нея, е изпратено от него малко след полунощ в нощта, в която е загубил семейството си. „Някой да ми каже, че всичко е наред“, пише той. Никой не отговаря. Той заспал, но се събудил в паника в 4 ч. Облян в пот, отново проверил телефона си. Тишина. Тогава получил съобщение от приятел с ужасната новина.
Случаят на Ахмед е често срещан в Газа в наши дни. В интервюта за пресата ръководителите на болниците в Газа повтарят същото описание: семействата влизат в болниците като поредица от трупове – дете, следвано от баща си, следван от дядо си. Всички тела са покрити с прах и кръв.
Според бивши служители на израелското разузнаване в много от случаите, когато се бомбардира частен дом, целта е „убийството на оперативни работници на Хамас или Джихад“ и такива цели се атакуват, когато оперативният работник влезе в дома. Разузнавачите знаят дали членовете на семейството или съседите на оперативния работник също могат да загинат при атаката и знаят как да изчислят колко от тях могат да загинат. Всеки от източниците заяви, че става въпрос за частни домове, в които в повечето случаи не се извършва военна дейност.
+972 и Local Call не разполагат с данни за броя на военнитер лица, които действително са били убити или ранени при въздушни удари по частни жилища по време на настоящата война, но има достатъчно доказателства, че в много случаи това не са били военни или политически служители на Хамас или Ислямски джихад.
На 10 октомври израелските военновъздушни сили бомбардираха жилищна сграда в квартал Шейх Радуан в Газа, при което загинаха 40 души, повечето от които жени и деца. В един от шокиращите видеозаписи, заснети след нападението, се вижда как хората крещят, държат нещо, което изглежда е кукла, извадена от руините на къщата, и си го предават от ръка на ръка. Когато камерата се приближава, се вижда, че това не е кукла, а тяло на бебе.
Един от жителите казва, че при удара са загинали 19 членове на семейството му. Друг оцелял пише във Фейсбук, че е намерил само рамото на сина си в развалините. Amnesty разследва нападението и установи, че член на Хамас е живял на един от горните етажи на сградата, но не е присъствал по време на нападението.
Бомбардирането на семейни къщи, в които се предполага, че живеят бойци на Хамас или Ислямски джихад, вероятно е станало по-съгласувана политика на ЦАХАЛ по време на операция „Защитно острие“ през 2014 г. Тогава 606 палестинци – около една четвърт от цивилните жертви по време на 51-дневните боеве – са били членове на семейства, чиито домове са били бомбардирани. В доклад на ООН през 2015 г. това се определя както като потенциално военно престъпление, така и като „нов модел“ на действия, които „водят до смъртта на цели семейства“.
През 2014 г. 93 бебета са били убити в резултат на израелски бомбардировки на семейни домове, като 13 от тях са били на възраст под 1 година. Преди месец вече бяха идентифицирани 286 бебета на възраст до 1 година, които са били убити в Газа, според подробен идентификационен списък с възрастта на жертвите, публикуван от Министерството на здравеопазването на Газа на 26 октомври. Оттогава броят им вероятно се е удвоил или утроил.
В много случаи обаче, особено по време на настоящите нападения срещу Газа, израелската армия извършва нападения, при които се нанасят удари по частни жилища, дори когато няма известна или ясна военна цел. Например по данни на Комитета за защита на журналистите до 29 ноември Израел е убил 50 палестински журналисти в Газа, като някои от тях са били в домовете си заедно със семействата си.
Рошди Саррадж, 31-годишен журналист от Газа, роден във Великобритания, основава медия в Газа, наречена „Ain Media“. На 22 октомври израелска бомба удря дома на родителите му, където той спи, и го убива. Журналистката Салам Мема също загива под развалините на дома си, след като той е бомбардиран; от трите ѝ малки деца загива 7-годишният Хади, а 3-годишният Шам все още не е открит под развалините. Други две журналистки, Дуа Шараф и Салма Махаймер, са убити заедно с децата си в домовете си.
Израелски анализатори признават, че военната ефективност на този вид непропорционални въздушни атаки е ограничена. Две седмици след началото на бомбардировките в Газа (и преди наземната инвазия) – след като в Ивицата Газа бяха преброени телата на 1903 деца, около 1000 жени и 187 възрастни мъже – израелският коментатор Ави Исахаров написа в Туитър: „Колкото и да е трудно да се чуе, на 14-ия ден от сраженията не изглежда, че военната част на Хамас е пострадала значително. Най-значителната щета за военното ръководство е убийството на [командира на Хамас] Айман Нофал“.
„Борба с човешки животни“
Бойците на Хамас редовно действат в сложна мрежа от тунели, изградени под големи части от ивицата Газа. Тези тунели, както потвърдиха бившите служители на израелското разузнаване, с които разговаряхме, минават и под домове и пътища. Поради това израелските опити за унищожаването им с въздушни удари в много случаи могат да доведат до убийството на цивилни граждани. Това може да е още една причина за големия брой палестински семейства, унищожени по време на настоящата офанзива.
Служителите на разузнаването, интервюирани за тази статия, заявиха, че начинът, по който Хамас е проектирала тунелната мрежа в Газа, съзнателно използва цивилното население и инфраструктурата над земята. Тези твърдения бяха в основата и на медийната кампания, която Израел проведе по отношение на атаките и набезите срещу болница „Ал Шифа“ и тунелите, открити под нея.
Израел атакува и голям брой военни цели: въоръжени дейци на Хамас, ракетни площадки, снайперисти, противотанкови отряди, военни щабове, бази, наблюдателни пунктове и др. От началото на сухопътната инвазия въздушните бомбардировки и тежкият артилерийски огън се използват за осигуряване на подкрепа на израелските войски на терен. Експерти по международно право твърдят, че тези цели са легитимни, стига ударите да са в съответствие с принципа на пропорционалност.
В отговор на запитване от +972 и Local Call за тази статия, говорителят на ЦАХАЛ заяви: „ЦАХАЛ е ангажиран с международното право и действа в съответствие с него, като при това атакува военни цели и не атакува цивилни граждани. Терористичната организация Хамас разполага своите оперативни работници и военни средства в сърцето на цивилното население. Хамас системно използва цивилното население като жив щит и води бойни действия от цивилни сгради, включително от чувствителни обекти като болници, джамии, училища и обекти на ООН.“
Източници от разузнаването, които са разговаряли с +972 и Local Call, също твърдят, че в много случаи Хамас „умишлено застрашава цивилното население в Газа и се опитва да попречи на цивилните да се евакуират“. Двама източници твърдят, че лидерите на Хамас „разбират, че вредата, която Израел нанася на цивилното население, им дава легитимност в борбата“.
В същото време, макар че сега е трудно да си го представим, идеята за пускане на еднотонна бомба, целяща да убие боец на Хамас, но в крайна сметка да убие цяло семейство като „съпътстващи щети“, не винаги е била приемана толкова лесно от големи части от израелското общество. През 2002 г. например израелските военновъздушни сили бомбардират дома на Салах Мустафа Мухаммад Шехаде, тогава ръководител на бригадите „Ал Касам“, военното крило на Хамас. Бомбата убива него, съпругата му Еман, 14-годишната му дъщеря Лайла и още 14 цивилни, сред които 11 деца. Убийството предизвиква обществен скандал както в Израел, така и в света, а Израел е обвинен в извършване на военни престъпления.
Тази критика доведе до решението на израелската армия през 2003 г. да хвърли по-малка, четвърттонна бомба върху среща на висши служители на Хамас – включително неуловимия лидер на бригадите „Ал Касам“ Мохамед Дейф – която се провежда в жилищна сграда в Газа, въпреки опасенията, че бомбата няма да е достатъчно мощна, за да ги убие. В книгата си „Да опознаеш Хамас“ израелският журналист ветеран Шломи Елдар пише, че решението да се използва сравнително малка бомба се дължи на прецедента с Шехаде и на страха, че еднотонна бомба ще убие и цивилните в сградата. Атаката се проваля и висшите офицери от военното крило избягват от мястото на събитието.
През декември 2008 г., по време на първата голяма война, която Израел води срещу Хамас, след като тя завзема властта в Газа, Йоав Галант, който по това време оглавява Южното командване на ЦАХАЛ, заявява, че за първи път Израел „удря семейните домове“ на висши служители на Хамас с цел да ги унищожи, но не и да навреди на семействата им. Галант подчерта, че къщите са били атакувани, след като семействата са били предупредени чрез „почукване по покрива“, както и чрез телефонно обаждане, след като е станало ясно, че в къщата се извършва военна дейност на Хамас.
След „Защитно острие“ през 2014 г., по време на което Израел започна систематично да нанася въздушни удари по семейни домове, правозащитни групи като „Б’Целем“ събраха свидетелства на палестинци, преживели тези атаки. Оцелелите разказват, че къщите се срутват върху себе си, стъклени парчета разрязват телата на намиращите се вътре хора, отломките „миришат на кръв“, а хората са погребвани живи.
Тази смъртоносна политика продължава и днес – отчасти благодарение на използването на разрушителни оръжия и сложни технологии като „Habsora“, но също така и на политическата система и системата за сигурност, които са разхлабили юздите на израелската военна машина. Петнадесет години след като настояваше, че армията полага усилия да сведе до минимум щетите за цивилното население, Галант, сега министър на отбраната, явно е променил мнението си. „Сражаваме се с човешки животни и действаме по съответния начин“, заяви той след 7 октомври.
*Ювал Абрахам е журналист и активист, живеещ в Йерусалим.
About The Author
