Изглеждащото доскоро невероятно вече е факт. Аржентина, латиноамериканската страна, която имаше славата на развила висока политическа култура за последните 40 години след падането на жестоката военна диктатура, избра на президентския балотаж в неделя, 19 ноември, за свой нов държавен глава умопомрачителния либертарианец, „анархокапиталист”, „антиполитик”, фен на приватизациите до дупка и отрицател на престъпленията на диктатурата Хавиер Милеи. И то с убедително надмощие над съперника му от традиционните перонистки среди, досегашния министър на икономиката Серхио Маса. Милеи получи 56% от гласовете, а Маса – 44%.
Стъписването е сериозно, защото, макар да се допускаше пробив на Милеи заради акумулиращия се около него протестен вот, мнозинството наблюдатели смятаха, че резултатът ще е „на кантар” и то по-скоро в полза на опитния политик Маса. Но не – аржентинците очевидно съвсем недвусмислено дадоха предпочитанието си на Милеи. „Клоунът”, който едва преди две години се втурна в политиката, а преди това правеше шоу с агресивното си поведение, ругателния си език и абсурдните си идеи предимно из телевизионните и радиостудиа, включително и в ефира на свое собствено предаване. „Лъвът” (както той се самонарича), който публично се хвалеше, че е „станал човек”, защото е ял много бой от родителите си като малък. „Месията”, комуто сам Бог е нашепнал да предвожда народа си и който вярва само на сестра си, медиума Карина, защитавала го навремето от юмруците на татко им, а сега оглавила предизборната кампания на порасналото братче. То я нарича еднозначно – „Шефът”.
Другите най-скъпи същества на Милеи са четирите му кучета, които за него са „децата” му. Те са клонирани от най-големия му любимец Конан, починал през 2017-та. Конан продължава да праща от отвъдното „съвети” на стопанина си, който непрестанно поддържа медиумна връзка с него, както и с иконата на либертарианците Айн Ранд – тя също го „напътства” от оня свят. А четиримата клонинги на Конан носят имената Мъри (от либертарианския гуру Мъри Ротбард), Милтън (от олицетворението на неолибералната Чикагска школа Милтън Фридман), Робърт (от също емблематичния за Чикагската школа Робърт Лукас) и Лукас (пак от Робърт Лукас).
Най-популярните образи на Милеи, широко тиражирани от самия него по митингите му, както и из социалните мрежи, го представят или с чук, с който замахва, за да ликвидира „вредната” и „виновна за инфлацията” според него Централна банка, или с електрически трион, с който да ореже „излишните” държавни разходи, на първо място социалните, и да види сметката на дерибеите от „кастата”. Със съответстващи истерични мимики на лицето, естествено. Оттам и особено популярният му прякор „Лудият с резачката”.
Впрочем, „Лудият” го наричат още в училище и във футболните отбори, в които играе като юноша – заради избухливия му и асоциален характер. Точно така – „Лудият” – е озаглавил и излязлата си през август т. г. биографична книга за Милеи журналистът Хуан Луис Гонсалес. Авторът прави старателен опит да извади на бял свят контактите и интересите в сянка, които превръщат завършилия и дълго преподавал икономика ексцентрик в печеливш първо медиен, а после и политически проект. Подзаглавието на книгата е: „Неизвестният живот на Хавиер Милеи и изригването му в аржентинската политика“.
Същевременно доста подходящо за натюрела и траекторията на Милеи прозвище е и „Жокера”, като героя от едноименния американски филм от 2019-та – психичноболен неуспял комик, обзет от нихилистична лудост и месиански устрем да оглави масов бунт и да срине надменната власт в Готъм-сити. Милеи буквално повтаря този сценарий с политическата си програма за битка с „кастата” от всички цветове и видове. И, естествено, по митингите му, повече наподобяващи карнавали, дегизираните като Жокера и Батман негови фенове са със също толкова подчертано присъствие, колкото и размахващите резачки „луди”. Или пък „лъвовете” с буйни гриви, поне толкова чорлави, колкото и никога несресваната – по собствените му уверения – коса на Милеи. От косата идва и още един от прякорите му – „Перуката”.
Имаше ли избор?
Светът обърна внимание на тази патардия през август т. г., когато в Аржентина се проведоха утвърдените там като практика предварителни избори – де факто репетиция на реалните. На тях издигнатият от собствената си партия „Свободата напредва” (LLA – съкратено по наименованието ѝ на испански) Милеи произведе фурор, класирайки се с 30% от гласовете на първо място пред съперниците си от традиционните партии. Това бяха действащият министър на икономиката Серхио Маса от обединението „Съюз за родината” (UP) на управляващите от 2019 г. перонисти, който взе 21%, и Патрисия Булрих, бившата вътрешна министърка от екипа на неолибералния експрезидент Маурисио Макри, управлявал от 2015 до 2019 г. Булрих се кандидатира от дясната коалиция „Заедно за промяна” (JPC) на Макри и получи 17%.
Именно тогава, през август, стана ясно, че Милеи, когото мнозина смятаха само за комичен аутсайдер, има всички шансове да стане държавен глава. Но дори и тогава доста политически наблюдатели и в Аржентина, и извън нея го подцениха. Даже не толкова него, колкото обществения феномен, който той олицетворява – залитането на големи слоеве в очевидно крайно фрустрираното от дълги икономически изпитания аржентинско общество към неоправдан от никаква политическа или социална логика протестен вот за неуравновесена и скандална личност. Все още през август доминираха мнения, че основните играчи, за каквито се смятаха Маса и Булрих, тепърва ще мобилизират електоратите си, като и единият, и другата ще се постараят да използват „смешника” Милеи и неговите спонтанни избиратели в битката помежду си.
Перонистите действително яко стегнаха редиците си и на състоялия се на 22 октомври първи тур на реалните президентски избори техният кандидат Серхио Маса излезе на първо място с 37% от гласовете. Това можеше да е радостно за тях, ако втора се беше класирала Патрисия Булрих. Тогава наистина преди балотажа щеше да се води битка между Маса и Булрих за аморфния електорат на Милеи, увлечен по апелите на „месята” си за разправа с „кастата”. Перонистите биха имали шанс да представят за по-зла „каста” отбора на Булрих-Макри. Да не забравяме, че точно Макри приложи най-бруталните неолиберални политики върху аржентинците и тегли убийствения близо 50-милиарден заем от МВФ, чието изплащане овеси на шията на сънародниците си за десетилетия напред. Сегашният аржентински президент, перониста Алберто Фернандес, и екипът му проведоха тежки преговори с МВФ за реструктуриране на дълга, свиха го донякъде, но така или иначе не можаха да се измъкнат от плащето му. И съответно не съумяха нито да съживят икономиката на страната, нито да овладеят инфлацията, която сега надхвърля 140%, хранейки недоволството вече и от тяхното управление, съвпаднало, освен всичко друго, и с пандемията, и със световната енеригийна криза покрай войната в Украйна, и с опустошителна аржентинска суша.
Аржентинците събраха много недоволство и срещу това злощастно перонистко управление, но още по-дълбоко мразят Макри. Ако на балотаж беше отишла неговата съотборничка Булрих, състезанието ѝ с Маса щеше да е неуспешно за нея. Със запушен нос, избирателите най-вероятно биха предпочели по-малкото зло Маса, макар че и той не е от слабо мразените. Напротив – като министър тъкмо на непрокопсалата икономика, е трудно поносим за голяма част от изнемогващото под икономическите тегоби аржентинско общество. Статистиката сочи, че в момента около 40% от аржентинците живеят в бедност.
Но първият тур на изборите попари надеждите на перонистите – изведе на второ място не Булрих, а Милеи, взел пак своите 30%. Булрих остана трета с 24%. За балотажа се класираха Маса и Милеи. Най-лошата за перонистите комбинация. Стана пределно ясно, че те няма повече откъде да прелеят гласове към себе си. Затова пък Милеи и Булрих-Макри лесно могат да намерят общ език и да съберат либертарианството на първия с неолиберализма на вторите. Което се и случи практически незабавно.
Без никакви скрупули същият този Милеи, който се кълнеше, че ще громи „кастата” най-безмилостно, независимо дали е перонистка или макристка, още на следващия ден след вота на 22 октомври отиде в дома на Макри и се договори там с него и с Булрих да получи пълната подкрепа на тяхната JPC за втория тур. Разбра се, че за него „каста” са само перонистите, за които той обяви, че са вредни „социалисти и комунисти”, съсипали икономиката с развращаващи гражданите социални програми.
Парадоксалното е, че неговите избиратели с лекота преглътнаха това. С широко затворени очи предпочетоха да се настървяват срещу сегашното перонистко управление и неговите несъмнено немалки грешки и да „забравят”, че големият виновник за тежката икономическа криза е Макри, с когото се прегърна уж обещаващия да громи тъкмо такива виновници Милеи.
От всичко за продан до справедливата диктатура
Кампанията на Милеи преди балотажа се развихри във все същия му гротесков и агресивен стил, с все същите обещания за тотални приватизации – включително на винаги билите обществени и безплатни здравеопазване и образование, на националните радио, телевизия и информационна агенция, на голямата държавна нефтедобивна компания YPF, на националната авиокомпания, на железниците и т. н. Плюс радикално орязване на социалните разходи, спиране на парите за всякакви държавни проекти, дори за незавършени строежи, които веднага да се прехвърлят в частни ръце, закриване на Централната банка, доларизция, премахване на контрола над цените на потребителските стоки и над размера на наемите, забрана на разрешените едва преди две години аборти, ликвидиране на цели министерства (на културата, образованието, спорта и др.), легализиране на търговията с органи, улесняване на достъпа до оръжие за лична употреба и т. н.
Всичко това бе допълнено и от все по-настъпателна реабилитация на зловещата военна диктатура (1976-1983), отричане на нейните престъпления, оставили раната от 30 000 „безследно изчезнали”, и признаване само на „някои ексцесии”, които обаче били „неизбежни” заради действалите навремето въоръжени групировки на перонистите. Тази реторика, разбира се, е пряко свързана с издигането за вицепрезидентка в тандем с Милеи на Виктория Вияруел, адвокатка и дъщеря на военен – представителка на най-реваншистките и крайнодесни кръгове в аржентинското общество.
Вечерта на 19 ноември, когато стана ясно, че Милеи побеждава Маса в балотажа, взимайки фамозните 56%, негови привърженици излязоха по улиците да празнуват, крещейки лозунги за проговнане в чужбина и дори за физическа разправа с перонистите. Например: „Бягайте, бягайте! Ние се връщаме!”, „Треперете, левичари!”, „Смърт на феминацистките!”, „Няма да смеете да излезете на улицата, л..нари!”. Във фото- и видеорепортажите от тези агитки се вижда и картонен ковчег със снимката и името на вицепрезидентката Кристина Фернандес, която е и бивша президентка (2007-20015). Срещу нея, впрочем, в началото на годината бе извършено и покушение – привърженик точно на Милеи стреля почти в лицето ѝ с пистолет от заобиколила я тълпа, но не я улучи.
Пак още в първите часове след победата на Милеи изявени перонисти започнаха да получават анонимни заплахи, че скоро пак ще тръгнат коли без номера, които да отвличат тях и децата им, както по време на диктатурата.
Естествено, в отговор социалните мрежи се изпълниха с апели на организациите за защита на човешките права за мобилизация на всички демократи в страната, за да не се позволи опасен възход на реваншизма. Появиха се и тъжни коментари, като често споделяния „Майки, простете ни!” – обръщение към известното Движение на майките от площад „Май”, които още в годините на диктатурата започват да се събират всеки вторник на площада пред президентския дворец в Буенос Айрес, за да изискват истина и справедливост за съдбата на своите „безследно изчезнали” деца. Това движение, спечелило и международната подкрепа, има голяма заслуга за възстановяването на демокрацията преди точно 40 години, като през тези изминали десетилетия придобива и иконичен статут в аржентинското общество. Сега за първи път до властта пробиват сили, които си позволяват нападки дори и срещу Майките от площад „Май”. Това е много чувствителна струна в националната съвест и памет, така че несъмнено от тази посока ще се събира доста твърд отпор срещу Милеи и компанията му.
Устремът към приватизации и рестрикции на „Лудия с резачката” също няма да мине без решителна съпротива от традиционно много силните в Аржентина синдикати. В защита на правата на работещите в обществените медии вече се надигнаха професионалните организации на гилдията. А лидерът на Асоциацията на пилотите от националните авиолинии (APLA) Пабло Биро предупреди, че ако новият президент реши да посегне на националната авиокомпания, „ще трябва първо да ни убие един по един, буквално, като започне с мен”.
Засега подобни реакции изобщо не разколебават Милеи за плановете му, които той изрично потвърди след вота и дори изтъкна, че всичко замислено трябва да се прилага възможно най-бързо и решително. Още в нощта на изборите той подчерта: „Промените, от които се нуждае Аржентина, са драстични. Няма място за постепенни действия, няма място за умереност. Предстоящите действия няма да са лесни. Ще бъдем безмилостни към желаещите силово да опазват привилегиите си”.
Милеи бе категоричен, че ще смазва без задръжки всякакви протестни прояви, които счита за противоречащи на интересите на страната.
В поредица от интервюта, които тези дни изстрелва като неспирен картечен огън от приятелски медии, Милеи се показва окрилен от несъмнената електорална подкрепа, която получи на балотажа. И не спира да се хвали, че с личните си качества и с програмата си, която вече и официално нарече „Резачка”, е станал първият кандидат, спечелил избори с обещания за орязвания. Обяснява го с разбирането на избирателите си, че друг начин за изваждане на страната от кризата няма. Но също така повтаря и мантрите си, че от тези орязвания нямало да пострадат „добрите аржентинци”, а само „кастата” на „политиците и техните партньори”, без да дава обяснения какво конкретно има предвид. Все пак предупреждава, че идат поне шест много трудни месеца, уверявайки, че няма да се трогне от протестите на „буйни малцинства”, защото на вота на 19 ноември гласоподавателите вече им били „ударили много силен шамар”.
Отдавна е ясно, че освен изразител на либертариански икономически идеи, Милеи преди всичко е лицето на аржентинската крайна десница, припознато вече и от съидейниците му и в Южна Америка, и в САЩ, а и в Европа (особено в Испания, където открито другарува с лидера на „Вокс” Сантяго Абаскал). Отдавна наричат Милеи „аржентинският Тръмп” и „аржентинският Болсонаро”, така че съвсем логичното той получи поздравления за победата си в изборите сега и от „оригиналите” – Доналд Тръмп и цялата фамилия Болсонро, не само от президентствалия в Бразилия Жаир. Един от синовете на Жаир (те също са политици) – Едуардо Болсонаро, гордо пусна в Туитър своя снимка с Милеи, „президента на Аржентина”, и с чилиеца Хосе Антонио Каст, който е от същия идеен отбор и когото представя като „бъдещия президент на Чили” (това, уви, е опасно реалистичен вариант…).
Кажи ми кой ти е приятел
Вместо да извлекат от съседските тегоби на бразилците със съсипващото управление на Болсонаро сериозен урок и де се предпазят от подобна драстична грешка, аржентинците сега влизат в същия капан с Милеи. Напразни се оказаха и усилията на вече президентстващия в Бразилия Лула да подсили със свои експерти приятелите си перонисти – избирателите отсъдиха падането им от власт. А разбирателството и хармонията в ръководствата на Бразилия и Аржентина са от съществено значение и за двете страни, защото икономиките им са дълбоко свързани.
Милеи обаче обяви категорично, че като президент ще работи „рамо до рамо” с всички страни от „свободния свят”, но не и с Бразилия и Китай, защото правителствата им били „комунистически”. Едно на ръка, че подобна закана към Бразилия е самоубийствена спрямо много от ключовите стопански сектори на аржентинската икономика, преплетени с бразилската. Още по-съкрушително би било скъсването на съществуващи мащабни договори за търговско-икономическо сътрудничество с Китай, включващи и сериозни китайски инвестиции, примерно, в добива на газ и нефт в голямото аржентинско находище Вака Муерта. Да не говорим за обвързаното точно с китайския пазар внушително аржентинско производство на соя.
Милеи също така се кълне, че няма да дружи и с Русия на Владимир Путин, макар че сегашният президент Алберто Фернандес сключи и с Москва амбициозни договори за стратегическо партньорство и за руски инвестиции в аржентинската енергетика и транспортна мрежа.
Новоизбраният аржентински лидер освен това твърди, че не е заинтересуван и от договореното през август т. г. присъединяване и на Аржентина към блока БРИКС в рамките на неговото разширяване с още шест страни. Аржентинското членство там, което трябва да започне от 1 януари 2024 г., бе издействано с големите усилия на Лула, като президент на една от държавите основателки на блока.
Но Милеи е категоричен, че гледа в друга посока: „Нашата геополитическа обвързаност е със САЩ и Израел. Няма да се обвързваме с комунисти”. Той вече заяви, че тъкмо САЩ и Израел ще са и първите страни, които ще посети дори още преди да встъпи в длъжност на 10 декември т. г. „Това решение има повече духовен смисъл, отколкото други храктеристики,” каза още либертарианецът веднага след балотажа. Коментатори напомниха, че освен „духовната” обвързаност на Милеи с Чикагската школа, е налице и негово силно увлечение по юдаизма. Той дори се кани да го приеме официално като своя вяра, вместо католицизма, в който е бил кръстен като дете. Нещо повече – Милеи говори за обожаваната си сестра Карина и за себе си като за юдейския пророк Моисей и неговия брат и първосвещеник Аарон: „Моисей беше велик лидер, но не знаеше как да разпространи словото. Затова Бог му изпрати Аарон. Кари е Моисей, а аз съм този, който разпространява словото,“ откровеничи той в едно от интервютата си.
На третия ден от избирането си „аржентинският Тръмп” получи поздравления и от президента на САЩ Джо Байдън, но те бяха в сладко-кисел сос – от Белия дом уточниха, че американският лидер няма да може да присъства на президентската клетва на Милеи, защото за същия ден имал предвидени други ангажименти.
10 декември, да напомним, е Международният ден за защита на човешките права. Когато след падането на диктатурата през 1983 г. е избран първият демократичен президент – радикалът Раул Алфонсин, той решава да положи клетва точно на 10 декември, като символ, че в Аржентина никога повече няма да се потъпкват човешките права. Така е създадена и традицията, всеки аржентински президент от тогава насам задължително да полага клетвата си на този ден. Сега това ще е голям парадокс, след като в президентската роля ще влезе отрицател на престъпленията на хунтата точно срещу човешките права…
„Зомбращият нихилизъм” и простите решения, невъзможни без проста аритметика
Изумлението от убедителната победа на Милеи в балотажа не стихва вече дни наред сред наблюдателите и в родината му, и по света. Как така Аржентина се хвърли в обятията на „Лудия с резачката”, който не обещава нищо по-различно от това, да я разчлени? Няма еднозначни отговори на въпроса какво им стана на аржентинците, та гласуваха точно така. Обясненията варират от разочарованието от досегашните управляващи и 140-процентната инфлация до по-глобални обобщения, като самоубийствения ефект от обезсилването на политическото съзнание, типично за повечето съвременни прекариатски общества, не само за аржентинското. „Зомбиращият нихилизъм” усилено обикаля света, написа в свой коментар психоаналитикът и писател Хорхе Алеман – аржентинец, емигрирал на 25-годишна възраст в Испания сред преврата на военните в родината му през 1976 г. и пуснал вече испански корени.
В аржентинския случай най-податливи за агресивния „чар” и „лесните” рецепти на агитатора за пълен отказ от държавната роля в социално-икономическия живот на обществата се оказаха голяма част от младите и най-младите избиратели – особено 16-17-годишните, които в тази страна (както и в още 4 от Латинска Америка) имат право да гласуват. Това е поколение, което не помни и няма отношение към диктатурата, не е изкушено да се организира в колективни форми на обществена изява, а напротив, попило е индивидуалистичния социален модел, подхранван и от изпускащите „пàрата в свирката” социални мрежи. Именно социалните мрежи градят и възприятията им. Разпространеният там семпъл, ударен, често груб, но образен език е най-ясен и близък за тях – а точно в такъв стил са и посланията на Милеи. Той не говори сложно като „кастата”, не обременява с възгледи, върху които трябва да се размишлява. Свежда функционирането на обществото и решенията в него до няколко прости схеми и не оставя място за съмнения, че може да има и други варианти. Посочва врагове за мразене („кастата”, „държавният контрол”, „политиците”, „социалистите и комунистите”, „хрантутниците”, „бюрократите” и т .н.), върху които е лесно да се прелее целият натрупан гняв от обедняването, скъпотията, нискте заплати и т. н. Като алтернатива предлага „свободата” от всякакви финансово-икономически регулации и прекариатската „гъвкавост” на трудовия пазар, чиято експлоататорска същност младите (и не само) „зомбирани нихилисти” не са в състояние да съзрат.
„Милеи говори трансмедийния език на социалните мрежи. Истинска вихрушка е в генерирането на съдържание и това му печели последователи – не само заради идеите, но и заради забавлението […]. Младите му фенове са доволни, че той им дава ключове за възприемането на реалността. Тръгва от три-четири лесни предпоставки и чрез тях внушава, че вече разбирате всичко за това, как работи света,” коментира политологът Аугусто Рейна, директор на агенцията „Досере” и на политологическата обсерватория на Университета в Буенос Айрес.
Ето някои типични примери за езиковия стил и внушенията на Милеи: „Ако трябва да избирам между държавата и мафията, бих избрал мафията, защото мафията има кодекси, мафията изпълнява обещаното, мафията не лъже и, най-вече, мафията се състезава”. Или: „Идвам от Либерландия (от libertad – свобода), страната, в която никой не плаща данъци. Моята мисия е да сритам кейнсианците в задника”. Второто послание той отправи преди 3-4 години, когато участва във фестивал на хора, представящи се в костюмите на измислени герои. Тогава Милеи се появява в черно трико с жълти кантове и с тризъбец в ръка. Обявява се за „генерал АнКап” (от „анархокапиталист”) – това е още едно от прозвищата му, които непрестанно се припомнят и сега.
А тези припомняния отново и отново поставят въпроса как все пак е възможно такъв персонаж да бъде предпочетен за президент пред безспорно много добре подготвения юрист и обигран политик Серхио Маса, който освен това блестящо се представи на последния телевизионен дебат преди балотажа. Маса притисна тогава Милеи с аргументирани въпроси буквално „до стената”, извади на показ колко некомпетентен и неадекватен е той по сериозни държавни теми, остави го без думи и без дъх, което си е подвиг срещу неуморно кречетало като „генерал АнКап”. Всички наблюдатели определиха Маса като безспорен победител в дебата. Но следизборните анализи показват нещо пак парадоксално. Макар Милеи да се изложи пред Маса, значителна част от колебаещите се избиратели точно след този дебат са решили да гласуват за ексцентричния борец с „кастата” – защото са се идентифицирали с него, унизения тъкмо от „кастата” в лицето на Маса…
Разбира се, проблемното управление на перонистите през последните четири години, за което вече стана дума, също си изигра ролята за получилия се изборен резултат. Допълнителен минус за перонистите бе и издигането за техен кандидат тъкмо на Маса – не просто министър на толкова отчайващата икономика, но и задълбочил проблемите ѝ със собствената си склонност да прилага към нея характерни да десницата неолиберални подходи; минаващ за „центрист” в съставеното от пъстри течения перонистко движение, но реално доста десен. Много избиратели не видяха особена разлика между Маса и Булрих/Макри, приемайки за основателен общия знаменател на Милеи за „кастата”. Друг е въпросът как после същите хора преглътната прегръдката на същия Милеи с едната част от „кастата” за сметка на другата. Възможно е да са повярвали, че той само ще се възползва от подкрепата на Булрих/Макри, а като победи, ще следва своя път. Това е несериозно, естествено. Партията на Милеи LLA разполага само с 37 свои представители в 257-членния Конгрес на депутатите. Перонисткото обединение UP („Съюз за родината”) има 105 депутата. А JPC на Булрих/Макри е с 94 законодатели. Тоест – ако Милеи иска да променя Аржентина толкова радикално, колкото се заканва, на него ще му е необходима парламентарна подкрепа извън собствения му млък отбор. И очевидно ще трябва да разчита за това на 94-мата представители на JPC. Така че обвързаността му с Макри/Булрих далеч не е проформа – той тепърва ще трябва да се съобразява с тях.
Тук обаче има една допълнителна сложност. JPC не е самостоятелна партия, а коалиция. И в нея има формации, които никак не са очаровани от съюзяването с Милеи. Така например Гражданската коалиция начело с направилата авторитетно име в аржентинската политика Елиза Карио, обяви, че е категорично против подкрепата за либертарианеца. И че нейните 10 депутати, които са част от 94-мата под общата шапка на JPC, излизат от там и ще гласуват самостоятелно в парламента. Под въпрос е и какво ще направят други 25 депутати от JPG – представителите на Радикалната партия, които също имат скрупули към Милеи. Но дори те и да се задържат в коалицията, тя остава вече с 84-ма депутати. Сборът с 37-ината на Милеи стига до 121 гласа. А за мнозинство в парламента ще са необходими 129. Така че „простите решения”, с които Милеи омайва своите израснали в социалните мрежи избиратели, засега не успяват да се докарат до простата аритметика, която изисква по-голямо, но липсващо мнозинство за прокарването им.
Не бива да се пропуска и обстоятелството, че във федерална Аржентина голяма сила са също и губернаторите на провинции, а повечето от тях за хора на перонистите. Маркистите са в малцинство, докато партията на Милеи няма нито един.
Кой създаде медийния и политически продукт Милеи?
Много съществен елемент за бъдещите действия на Милеи са долитащите сигнали от влиятелните бизнес-среди, които де факто са го създали и лансирали като медиен и политически проект – естествено, с целта да обслужва техните интереси. Както разказва в книгата си „Лудият” Хуан Луис Гонсалес, най-важната фигура, „кръстникът”, отгледал Милеи, е един от най-богатите хора в Аржентина, собственикът на „Корпорация Америка” и на 35 от летищата в страната, медийният магнат от арменски произход Едуардо Еурнекян. Именно той още преди години харесва тъй полезните за богаташите икономически идеи на Милеи и го взима под крилото си. В продължение на повече от десетилетие, до декември 2021-ва, когато на парламентарни избори става депутат от своята LLA (пак с щедрото рамо на Еурнекян), Милеи оглавява дирекцията по инвестиционните рискове на „Корпорация Америка”. Междувременно покровителят Еурнекян вече му е осигурил и скандалната медийна слава, лансирайки го чрез телевизията си „Америка ТВ”, а е оплел и необходимите контакти за прехвърлянето на медийния продукт в политиката.
Тук трябва да споменем, че макар да се афишира като ултрадесен, громителят на „кастата” не се притеснява от свойски делови връзки и с перонисткия отбор – бил е например икономически шеф във Фондация „Разбирателство” на бившия кандидат-президент на перонистите в кампанията през 2015 г. Даниел Сиоли, който тогава загуби от Макри.
Същевременно Милеи се е подвизавал в професионалната си кариера и като съветник на активния деец на военната диктатура и пряк виновник за отвличания и мъчения на нейни противници генерал Антонио Буси. Избегнал осъждане в началото на прехода към демокрация само заради наложен тогава закон за имунитет на такива, като него, Буси по-късно се впуска в политиката. Но в крайна сметка все пак през 2008-ма е осъден за престъпленията си по време на диктатурата и умира под домашен арест. А съветникът му Милеи продължава по пъстря си път, белязан и от апологизирането на престъпници като Буси.
Но да се върнем към „кръстника” Еурнекян. Аржентинските медии загърмяха през август, когато той отправи публични критики към своето творение Милеи заради негови груби подмятания по адрес на папа Франциск. Мнозина коментатори писаха тогава, че Милеи е прекалил и е ядосал покровителя си, който дори не се поколеба пак публично да покаже предпочитанията си към Патрисия Булрих, а за либертарианеца да отсече: „Ако не стане по-умерен, не сме готови да търпим нов диктатор“.
Острият сигнал явно е бил разбран от адресата – оттогава Милеи и дума не обелва за папата, а след първия тур на изборите послушно се прегърна с Булрих/Макри.
Нещо повече – харесаната от „кръстника“ Булрих вече е определена от Милеи за министър на сигурността в бъдещото правителство. На същия пост тя бе и в правителството на Макри. Тогава Булрих си спечели доста черна слава с репресивни действия срещу протестиращи представители на местната общност мапуче в Патагония и с нашумелия случай на „изчезналия“ млад правозащитник Сантяго Малдонадо, който три месеца по-късно бе открит мъртъв и за чиято смърт семейството му не спира да вини служители на тъкмо Булрих.
Милеи сега връща на аржентинците не само нея, но и друг техен „любимец“ от времето на Макри – тогавашния министър на финансите и председател на Центрлната банка Луис Андрес Капуто, който, заедно с президента Маурисио Макри и с още няколко висши финансисти, договори с МВФ задушаващия аржентинската икономика гигантски дълг. През 2021 г. в Аржентина дори започна съдебно разследване по подозрение в корупция на лицата, въвлекли държавата в тази дългова примка. Сега същият този Капуто ще оглави министерството на икономиката в правителството на Милеи…
Неизбежното опитомяване
Сега не са малко прогнозите, че каквото и да е приказвал Милеи по време на кампанията си или в още по-старите си шоу-изяви, той неизбежно ще бъде „опитомен”, когато стане президент. Даже не толкова заради пряк натиск или поучения от покровителите си, колкото заради самата реалност, в която доста от екстравагантните му идеи, ако бъдат приложени, просто ще се обърнат срещу самия него.
А какъв е ефектът от тези идеи, най-пряко пролича още на втория ден след балотажа, когато много от чуждестранните големи вносители на хранителни и потребителски стоки в Аржентина вдигнаха цените на продукцията си с около 50% – като пряк отзвук от уверенията на Милеи, че ще махне досега действащия държавен ценови таван. Тоест, избирателите му светкавично усетиха по джобовете си колко струват уверенията му, че за кризата ще плаща само „кастата”.
Също така авторитетната международна агенция за кредитен риск Moody’s предупреди света на кредиторите и инвеститорите, че изпълнението на програмата на Милеи ще доведе до „екстремални предизвикателства“ и „крайно несигурни резултати“, съпътствани със сериозни сътресения в аржентинското общество и съществено намаляване на покупателната способност на населението.
На свой ред контролно обаждане до Буенос Айрес направи и шефката на МВФ Кристалина Георгиева – за да преслуша новата звезда там, да провери доколко е сериозен Милеи в публичните си обещания, че ще плаща стриктно вноските по гигантския дълг на Макри и дали наистина смята да приложи всичките си закани за орязвания, тъй удачно съвпадащи и с обичайните рецепти на Фонда към длъжниците му по света. Милеи, разбира се, я успокои, че всичко в отношенията им ще върви по мед и масло и че няма търпение да посрещне делегацията на МВФ, която да договори вече с неговото правителство новите условия за финансиране на Аржентина. Зарадваната така Георгиева, чиито жизнерадост и дръзновение са ни добре познати, написа в Туитър след този контакт: „Надяваме се да работим в тясно сътрудничество с него и неговата администрация в предстоящия период, за да разгърнем и приложим солиден план за запазване на макроикономическата стабилност и за да засилим включващия всички аржентинци растеж”.
Накратко, Милеи, разбира се, ще изпълнява програмата на неделимия от световната „каста” МВФ, каквото и да е крещял преди това по митингите си.
Неминуемо стъпване на реалната земя ще има и във външната политика. Заканите за скъсване с Бразилия, Китай и Русия очевидно са хвърляни като кьорфишеци с пълното съзнание, че са именно кьорфишеци. Още когато ги бълваше, Милеи вече е бил решил, че за външна министърка ще назначи икономистката и депутатка от своята LLA Диана Мондино.
Освен като добър академичен специалист в мениджмънта и финансите, Мондино е широко известна в Аржентина и с един ярък епизод от биографията си. През 2008 г., когато се провежда Олимпиадата в Пекин, тя спечелва конкурс за иновации на китайската компания за електронна техника Lenovo, като изпреварва 6000 кандидати, и е класирана като носителка на Олимпийския огън в отрязъка на маршрута му през една от китайските провинции. Това шумно е отразено от аржентинските медии тогава.
Накратко, Диана Мондино има важна лична история в добрите си отношения с Китай, широко известна на всички аржентинци. Естествено, на Милеи също. Няма как да е избрал тъкмо нея за външен министър, ако сериозно смята да къса отношенията с Китай.
Съвсем логично в свое интервю на 22 ноември Диана Мондино решително отрече да съществуват подобни планове в бъдещото управление. „Няма никаква логика в това, да късаме отношенията с Бразилия и Китай. Няма да има и разрив с Русия,” бе категорична бъдещата дипломатка номер 1 на Аржентина пред телевизия TN.
Тя дори се похвали, че вече е провела „много сърдечна” среща с посланика на Китай Уанг Уей и че се подготвя официална покана към бразилския президент Лула да Силва да присъства на клетвата на Милеи на 10 декември.
Каза още, че новоизбраният президент „не е планирал пътуване до Украйна”, но се обмисля сътрудничество „с украинския народ” и с Израел „по мирен път, чрез сини каски или бели каски”.
Очевидно е, че опитомяването на Милеи е в пълен ход по всички линии. И затова е била съвсем разумна първата официална бразилската реакция след заканите на либертарианеца да къса с „комуниста” Лула и да обръща гръб на приелата Аржентина БРИКС. В отговор на многобройните журналистически въпроси по тези теми от Бразилия казаха само въздържаното: „Да изчакаме”.
„Лудият с резачката” усилено влиза в нов калъп. Забравени са и старите му откровения, че не желае да се обвързва семейно, защото харесва свободната любов и често практикува „тантрически секс” по тройки. Още от средата на тази година медийният образ на Милеи вече планирано се облагородява от редовно повявяващата се до него и обявена за „годеница” комедийна актриса Фатима Флорес. Изрусена и добре подплатена със силикон, тя е най-известна като имитаторка в забавни телевизионни програми на настоящата вицепрезидентка и бивша президентка Кристина Фернандес. Натюрелът ѝ е в хармония с този на Милеи. Но и двамата вече се отдалечават от най-екзалтираната си публика и очевидно се запътват към институционалния образ на „първата двойка на страната”. Логично, но доста изумяващо, тази седмица Милеи дори заведе своята Фатима (облечена в яркочервена рокля с голи рамене и с висока цепка до края на бедрото) на опера в легендарния театър „Колон” в Буенос Айрес. Приличаше на скеч от типичните за двамата шоу-програми, но не е…
Как ехото отеква из Латинска Америка, та и до Европа
Въпреки всички неминуеми смекчавания на абсурда, който аржентинците си сервираха сами, най-тревожният сигнал и ефект от изборната победа на Хавиер Милеи си остава предизвиканият трус в политическата панорама на Латинска Америка. На отминалото като кошмар управление на Жаир Болсонаро в Бразилия или на продължаващото президентстване на Наиб Букеле в Салвадор вече не може да се гледа като на екзотични изключения с пробиви на крайнодесни популисти до върховете на властта. Триумфът на Милеи в Аржентина очертава това като тенденция – и като аларма. На континент, на който винаги левицата е говорила езика на масите и се е борила с „кастата”, сега се оказва, че точно противоположни ѝ сили използват успешно нейния типичен арсенал и подменят обществени нагласи, дискурс, цели. И може би най-опасното – реабилитират диктатурите и насилието.
Идването на власт на левоцентристки президенти в цял ред латиноамерикански страни през последните няколко години – Мексико, Аржентина, Боливия, Чили, Колумбия, Бразилия – изкуши някои наблюдатели да заговорят за „розова вълна”, което обаче е подвеждащо. В никоя от тези страни управленията не намират ефикасни решения за социално-икономическите проблеми на населението. Те нямат нищо общо с „червената вълна” от първото десетилетие на 2000-те години, когато размахът на социално-икономическите програми и континенталната интеграция, разгърнати от тогавашните леви президенти, произвеждаха наистина осезаеми промени към по-добро в живота на широки народни маси и преборваха бедността. В онези процеси участваха и Венесуела на Уго Чавес, и Куба на Фидел Кастро – с евтиния за „своите” венесуелски петрол и с кубинските лекари и учители навсякъде из континента. Онзи експеримент беше целенасочено унищожен пред очите на всички ни – със съсипването на Венесуела, със затягането на блокадата срещу Куба, с институционалния преврат в Бразилия, с реалния в Боливия и т. н.
Подетите след реваншистката вълнá нови опити за засилване на махалото наляво много се различават от онези в началото на 2000-те. „Розовите” правителства сега стигат едва до някакви козметични реформи в непокътваната от тях в дълбочина неолиберална система, което само разочарова повярвалите им народи, оставя ги без надежда за смислена алтернатива и от безизходица и гняв ги тласка към ултрадесни карикатури като Милеи. Съвсем реална е перспективата скоро това да се случи и с чилийците, както се заканва Болсонаро-син на споменатата снимка с участието и на чилийския клонинг на либертарианството и пиночетизма – Хосе Антонио Каст. А и колко още подобни се множат из региона в очакване на своя час…
И не са само там, на далечния континент. Тук, в Европа, техни енергични събратя също набират сила и се хранят от слабостта на онова, което претендира да е днешното ляво. Европейските избори догодина се очаква да оголят тази все още слабо видима картина. Прясната победа на крайнодесния Герт Вилдерс в Нидерландия, настаняването на испанската „Вокс“ в местната власт и уж опитоменото в евроатлантически дух управление в Рим на Джорджа Мелони и нейните „Италиански братя“ са достатъчно ярки светкавици, за да се съзре тенденцията и отсега.
Така че, докато се питаме в шок какво им стана на аржентинците, нека се подготвим догодина и за по-големия стрес, когато вероятно ще се чудим какво се случи с Европа…
About The Author
