Около 400 000 палестинци от онези общо 600 000, които се евакуираха в южната част на Газа от нейните северни райони по нареждане на бомбардиращия ги Израел, са подслонени в училища и други приспособени за приюти сгради под егидата на UNRWA – Агенцията на ООН за палестинските бежанци. Снимките тук, които са публикувани в сайтовете на турската телевизия TRT и на бразилската медия PODER 360, показват какво е положението в такива училища.
Няма къде да отидат тези хора, ако не им помага UNRWA. Не могат и да напуснат Газа, защото пропускателният пункт Рафа на границата с Египет беше затворен, след като Израел бомбардира и него. От вчера го отвориха вече на два пъти за кратки периоди от време – колкото да пропуснат вчера 20, а днес още 17 камиона с хуманитарна помощ пак на UNRWA откъм Египет за хората в Газа. Капка в морето, защото обичайно се нужни минимум 100 камиона на ден с хуманитарна помощ, за да може да живее населението в ивицата – общо над 2 милиона души, от години намиращо се под израелска блокада. Макар сега да започнаха да влизат камиони, пунктът Рафа остава затворен за излизане на хора от Газа.
А са хиляди онези, които чакат да излязат. Мнозина са струпани в районите около пункта. Не смеят да се отдалечат, за да не изпуснат вероятно пак краткия период от време, за който се надяват все пакт Рафа да бъде отворен и за излизане на хора. Там има включително и много хора с чуждестранни паспорти. CNBC съобщи, че сред тях са и около 600 души с двойно гражданство, които притежават и американски паспорти. Те са повярвали, че ще могат да излязат, осланяйки се на шумно разгласената договорка, постигната при посещението на президента на САЩ Джо Байдън в Израел и при контактите му с президента на Египет за отваряне на пункта Рафа с хуманитарна цел. Засега обаче пунктът се отваря само за пропускането на малко камиони към Газа, но не и за хора, които искат да се спасят от ада. CNBC съобщава вече и за силно възмущение сред тези притежатели на американски паспорти – те смятат, че са изоставени от американските власти и че са попаднали в капан. Дали не е така, защото произходът им не е „чисто” американски, а арабски, палестински?
Вчера беше оповестено освобождаването на две жени от над 200-те израелски заложници на „Хамас” – майка и дъщеря. Те са също с американски паспорти, но произходът им е от еврейската общност в САЩ. Бащата на момичето се появи пред медиите в САЩ да изрази радостта си от освобождаването и да благодари лично на президента Байдън, който бил помогнал. После се разбра, че имало и посредничество на Катар. Двете жени също разговаряха по телефона с Байдън след освобождаването си. И двете вече се намират в САЩ. Очевидно не са минали през Рафа, за да излязат от Газа. Несъмнено Израел е помогнал за заминаването им през северния пропускателен пункт под негов контрол.
Излиза, че дори притежателите на американски паспорти вече се делят на две категории – по-висша и по-низша.
А къде ли да сложим притежателите на български паспорти? Граждани на държава, гордо обявяваща се за съюзник и стратегически партньор на САЩ. Членуваща в ЕС. И не спряла в последните дни да декларира чрез овластените си лица на различни нива своята солидарност и подкрепа с Израел и с неговото „право на самозащита”, след като на 7 октомври стана обект на нападение от страна на регистрираната като терористична организация в САЩ и ЕС палестинска групировка „Хамас”. Тя е управляваща сила в Газа след проведените през 2006 г. за последно избори там. Официалните декларации на България по повод сегашната ескалация, впрочем, са като „копи-пейст” от декларациите на САЩ и на председателите на Еврокомисията и на Европейския съвет Урсула фон дел Лайен и Шарл Мишел. Последните двама са критикувани от депутати в Европарламента, че говорят от името на целия ЕС, макар позициите по този конфликт да не са единни в Съюза. Но критиките засега нищо не променят.
Да се върнем сега на въпроса за хората в Газа с български паспорти, защото отдавна и добре е известно, че там има много смесени бракове, в които растат и деца с българско гражданство. Нашето МВнР разполага с цялата статистика. Да не забравяме, че България е признала Държавата Палестина още през 1988 г. И както в София има палестинско посолство, така има и българско представителство със същия ранг в Рамала, на Западния бряг на река Йордан. Вярно, в последните години то фигурира на сайта на МВнР като Дипломатическо бюро на България в Рамала, каквото и да значи това. Но все пак функционира и разполага с информация за българите и на Западния бряг, и в Газа.
Преди броени дни, на 18 октомври, външната министърка Мария Габриел оповести, че 37 български граждани, намиращи се в Газа, са поискали съдействие от българските власти, за да бъдат евакуирани от ивицата. Тук, разбира се, не бива да пропускаме и нашумелия в последните дни случай с три малки деца и тяхната майка, всичките български граждани, които са били на гости при роднини в Газа, когато там ги сварва ескалацията след нападението на „Хамас” от 7 октомври. Останали съвсем сами, след като роднините им са загинали при израелско попадение в жилищния им блок, майката и децата нямат нито подслон, нито храна и вода, нито постоянна връзка с намиращия се у нас съпруг и баща, който алармира медиите за случая. Разстроеният човек не пропуска да напомня, че има и още 37 българи в Газа, нуждаещи се от помощ.
Ето как Габриел, цитирана от БНР и от много други медии, отговаря на 18 октомври на всичките тези хора, които се надяват на спасение с помощта на българската държава: „Търсим възможности за съдействие за тяхната евакуация. Последната към момента не е възможна, доколкото не е фиксирана договореност за отваряне на гранично-пропускателния пункт Рафа”.
Добре, датата, когато е представено това забележително оправдание, е 18 октомври, тоест още преди да се е случило вчерашното първо отваряне на Рафа. Да допуснем, че на 18 октомври Габриел все още е очаквала Светия дух, а не българската дипломация, да работи с всички достъпни средства за издействане на „фиксираната договореност” за отваряне на Рафа. Допускаме също така „обосновано предположение”, че Светия дух в нейните очи е бил въплътен от Байдън, който точно на 18 октомври се намира в Тел Авив и прави изявления пред медиите, подсказващи, че той ще помага хуманитарно и на хората в Газа. Приемаме даже, че Габриел трепетно е очаквала съюзникът ни и стратегически партньор САЩ да се погрижи бащински – веднага, след като постигне „фиксирана договореност” по отварянето на Рафа – и за извеждането от Газа както на своите, така и на всички граждани от съюзнически страни, например всичките от ЕС, включително България.
Обаче вчера, на 21 октомври, когато Рафа е отворен само за влизане на 20 камиона в Газа, но не и за излизането на хора от там, дори на хора с американски паспорти, вече би трябвало да е станало ясно даже на външната ни министърка, че чудеса няма да се случат. Нещо повече – същия ден Израел потвърждава, че макар да е разрешил влизането на хуманитарна помощ, не се отказал от провеждането на своята военна операция в Газа, включително сухопътно нахлуване. Тоест не само не се очертава подобрение на положението на хората там, но става ясно, че най-лошото даже още не е започнало.
Какво прави външната министърка на България в същия този ден 21 октомври? Съдейки от сайта на МВнР, единственото ѝ работно събитие е да приеме гостуващата у нас постоянна представителка на САЩ в НАТО посланик Джулиан Смит, която е била заместник-съветничка по националната сигурност към офиса на вицепрезидента Джо Байдън в администрацията на президента Барак Обама.
За какво си говорят двете? Може би Габриел е помолила тази високоуважавана „голяма сестра” с очевидно влиятелни позиции да съдейства пред Светия дух Байдън, та да се погрижи той някак за българските граждани в Газа? Граждани на страна, горд съюзник и стратегически партньор на САЩ, както вече изтъкнахме.
Ами не. В цялото съобщение на МВнР няма ни една дума на такава тема. Обобщено е следното:
„Във фокуса на разговорите бяха поставени темите за стратегическата позиция на България в НАТО по отношение на Източния фланг, сигурността в Черноморския регион и подкрепата за Украйна. И двете изразиха подкрепата си за Израел и категорично осъдиха терористичните действия на Хамас. Тема на разговора бяха и решенията взети на Срещата на върха във Вилнюс.
Обсъдено бе важното значение на киберсигурността и борбата с дезинформацията. Вицепремиерът Мария Габриел акцентира на подписания Меморандум за разбирателство между България и САЩ, чрез който се засилва сътрудничеството за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация. Документът осигурява здрава основа за съвместна работа на двете държави срещу разпространението на дезинформация и медийни манипулации, които представляват нарастваща заплаха в Централна и Източна Европа.
Сред другите дискутирани теми бяха иновационният фонд на НАТО и възможностите за взаимодействие с инициативата „Три морета“, както и предстоящата среща на външните министри на страните, членки на НАТО.
„Сътрудничество, устойчивост, споделяне на опит – това са посланията от днешната среща. Радвам се, че като съюзници в рамките на НАТО и стратегически партньори отговаряме заедно на регионални и глобални предизвикателства“, заяви вицепремиерът Мария Габриел.”
Госпожа Габриел се радва. Радва се, че съвместно със САЩ „като съюзници в рамките на НАТО и стратегически партньори отговаряме заедно на регионални и глобални предизвикателства”. Повтаряме нарочно, ако някой не е прочел внимателно първия път.
Какво да видим зад тази радост? Още нажежаване по Черно море и по целия фланг на „Три морета”, още цензура в медиите, още сервилност откъм българските управляващи за каквото ни поискат големите сестри и братя – това вече се знаеше, няма изненади. Очевидно не трябва да има и изненади също и от това, че българите, всякакви други чужденци с нечисто американски произход и масата палестинци в Газа не влизат в сметките на „регионалните и глобални предизвикателства”. Няма „фиксирана договореност” за спасяването им. Но може да им пуснем Ода на радостта. Много е подходяща и за онези над 4000 палестинци в Газа, вече загинали от израелските удари само от 7 октомври насам…
About The Author
