На 18 октомври в Европейския парламент в Страсбург се състоя дебат по повод положението в ивицата Газа след новата ескалация на израелско-палестинския конфликт. В този дебат обаче до трибуната се оказа затруднен да стигне испанският евродепутат от „Левицата” и – внимание! – председател на Делегацията на Европейския парламент за отношенията с Палестина Ману Пинеда. Причината – носел палестински шал или куфия на раменете си и така показвал пристрастието си към една от двете страни в конфликта. Това, че е председател на Делегацията на ЕП за отношенията точно с палестинската страна в конфликта, явно не е предизвикало никаква дедуктивна реакция в схващанията на възпрелия го председателстващ парламентарното заседание и подопечните му чиновници.
За да получи думата на трибуната, Пинеда се налага да махне куфията и да я остави на свой колега, докато говори пред залата.
Разбира се, започва изказването си с възмущение от такова дискриминационно отношение към куфията, която той определя като „културен символ“, докато в същото време е напълно допустимо в Европарламента да се носят други културни символи. Пинеда изрично споменава като пример кипа – юдейска религиозна мъжка шапчица.
Пинеда не се поколеба да разгласи случая в испанските медии, като много от тях публикуваха и видеозапис от случката. Предлагаме тук клипа на вестник „Ел Диарио“.
Нека да отбележим, че излъчилата го в Европарламента партия е „Обединена левица” („Izquierda Unida”), която съвместно с „Подемос” оформя по-левия партньор „Унидас Подемос” във все още управляващото в Мадрид коалиционно правителство, макар и вече в оставка, на премиера социалист Педро Санчес.
Да напомним също така, че настоящата лидерка на „Подемос” и министърка по социалните въпроси Ионе Белара на 16 октомври остро осъди „военните престъпления” на Израел спрямо ивицата Газа, „масовите бомбардировки, прекъсването на водоснабдяването и електроподаването”, „пречките за достъп на хуманитарна помощ”. Същата Белара навръх 12 октомври – националния празник на Испания, се появи на официалната трибуна за военния парад на открито в присъствието на крал Фелипе Шести, заметната с прозрачен черен шал, бродиран ръчно от палестински жени – в знак а солидарност с палестинския народ. За разлика от Европарламента, в Мадрид никой не се скандализира от тоалета ѝ и не я лиши от достъп до трибуната с официалните лица на парада. Може би и никой нямаше да разбере що за шал е а раменете ѝ, ако тя самата не беше се разшумяла за него в социалните мрежи. Иначе това не е типичен палестински шал, а просто черен тюл с червена бродерия. Толкова дискретен, че ако самата Ионе не беше разказала и показала в Туитър що за аксесоар е това и чии ръце са го измайсторили, едва ли някой щеше да го свърже с Палестина.
Изявленията и поведението на Белара, която все пак е министър в правителството, а не спира да критикува Израел след обявената от него война на „Хамас”, силно ядосаха израелската посланичка в Мадрид Родика Родиан-Гордон и тя изригна с критики. В тях изрази „възмущение от неморалните декларации на някои членове на испанското правителство”. Без да определя кои са тези „някои членове”, посланичката ги обвини, че са на страната на терористичната група „Хамас”.
Избликът всъщност бе неоправдан, защото в първите дни на ескалацията Мадрид в лицето на министър-председателя Педро Санчес еднозначно осъди нападението на „Хамас” и изрази солидарност с Израел. Без нито дума за палестинците в Газа. Последвалите коментари на Белара и други представители на левицата бяха част от вътрешнополитическия спор в Испания, в който чуждо посолство не е редно да се бърка.
В крайна сметка с намесата си израелската посланичка стана катализатор за декларирането на по-уравновесена испанска позиция по събитията.
Изненадващо за мнозина наблюдатели, свикнали с кротката и винаги търсеща консенсуси линия на поведение на испанския външен министър Хосе Мануел Албарес, той този път отговори на израелските нападки с ненадейна острота. Изрази „дълбоко неудоволствие” от декларацията на израелската посланичка и я определи като „неприятелски акт”. Категорично отхвърли „неистините, изразени в изявлението на израелското посолство за някои от правителствените членове” и отбеляза, че „не приема неоснователни инсинуации по техен адрес”.
Албарес обаче отправи и пределно ясно послание към членовете на кабинета да не се месят във външнополитически теми: „Във всяко правителство има различни мнения. Това се случва с всички коалиции. Всеки министър управлява своя ресор. Във външната политика има само два упълномощени гласа, този на председателя на правителството и този на министъра на външните работи“.
Албарес напомни, че Испания веднага е изразила своята ясна държавна позиция по новата ескалация на израелско-палестинския конфликт. Осъдила е терористичното нападение на „Хамас” над Израел, извършено на 7 октомври, настояла е за незабавно освобождаване на израелските заложници. Признала е правото на Израел да се защитава, но като непременно зачита международното право и хуманитарните норми. „Необходимо е да се прави разлика между терористите и цивилното население. На Газа трябва да бъде осигурено задоволяването на нейните основни потребности,” посочи Албарес.
Лично премиерът социалист Педро Санчес в изказванията си тези дни по парливата тема също се придържа към лайтмотива в официалната испанска позиция – призивите за „благоразумие” и към двете страни в конфликта, както и настояването за цялостно решаване на израелско-палестинския конфликт на принципа на две държави, при спазване на всички резолюции на ООН.
Същото отстоява Санчес и на европейско ниво, а не бива да се забравя, че в момента тече Испанското председателство на ЕС. Това има значение, особено в тревожни и чувствителни кризисни ситуации като сегашната. Председателката на Еврокомисията Улсула фон дер Лайен вече си спечели остри критики, заемайки още веднага след началото на сегашната ескалация открито произраелска позиция и я изрази от имто на целия ЕС. С това тя предизвика остри критики от част от държавите членки на съюза, придържащи се към по-умерена линия, а и притеснени за негативните последици за Европа при разрастване на конфликта и неизбежните бежански потоци.
Недоволството от Фон Дер Лайен е и заради факта, че тя надскача своите правомощия, които не дават на нейния пост да формира и изразява обща външна политика на ЕС. Външната политика е суверенно право на всяка отделна членка на ЕС, а на европейско ниво, когато е възможно да има обща позиция, тя се формира от Европейския съвет, съставен от лидерите на страните членки. Ключовата институционална фигура на ЕС във външнополитическата сфера е Висшият представител на ЕС по външната политика и сигурността. Постът в момента се заема от испанеца Жозеп Борел. И той не се поколеба в свои коментари пред медиите да обърне вниманието на Фон дер Лайен, че тя грубо навлиза в неговата територия с излиянията си в Израел, неправомерно направени от името на ЕС. Критики по неин адрес звучат и от много евродепутати от различни страни.
Но нека се върнем към испанския евродепутат от „Левицата” Ману Пинеда, с който започнахме и който от 2019 г. неизменно оглавява Делегацията на Европарламента за отношенията с Палестина. Ден преди да го дискриминират в ЕП и да го отрежат от достъп до микрофон заради палестинския шал около врата му, вестник „Публико” публикува интервю с него, което сега предлагаме на вашето внимание. То е взето от журналиста от „Публико” Мигел Муньос, а в заглавието са изнесени думите на Пинеда: „Газа е под такава обсада, каквато нацистите бяха наложили навремето на Варшавското гето”.
– Роберта Мецола (председателката на Европарламента – б. пр.) и Урсула фон дер Лайен подкрепиха безапелационно Израел и не осъдиха атаките срещу населението в Газа, но Европейският парламент още не се е произнесъл по тази тема, както и държавите членки нямат обща позиция. Вие каква роля очаквате от Европа в този конфликт?
– Всъщност има обща, мека позиция, изразена от 27-те държави членки. Те признават свещеното право на Израел да се защитава, но поставят международното право като червена линия.
Обаче както председателката (на ЕК – б. пр.) Фон дер Лайен, така и председателката Мецола не зачетоха тази позиция с посещението си в Израел, по време на което изразиха безусловна подкрепа за израелския режим. От това разбираме, че те стават съучастници във всички престъпления, които израелският режим извършва срещу палестинското население, но го правят в лично качество, защото нямат подкрепата на целия Европейски съюз.
Бих искал Европейският съюз да играе роля, която изглежда се е отказал да играе във всички конфликти. Фактът, че подчинява външната си политика на САЩ, лишава ЕС от възможността да е политически субект, който може да гради мостове. В ситуация като тази, за да бъдеш деец, чут и от двете страни, трябва да бъдеш рефер, а не да обличаш фланелката на единия от двата отбора. Европейските дейци трябва да правят това, което правят страните, ангажирани с мира – като президента на Колумбия Густаво Петро, например, или дори папа Франциск.
Повече от 3000 цивилни палестинци вече са убити, включително повече от хиляда деца. Тези данни са само за Газа, а не за цивилното население, което бива убивано на Западния бряг. Намираме се в драматична ситуация, в която Европейският съюз трябва да играе роля в подкрепа на мира и да бъде ориентир в ООН. Виждаме как обсада, подобна на тази, която нацистите бяха наложили на евреите във Варшавското гето по време на Втората световна война, се налага и в Ивицата Газа. Разбирам гузната съвест на Европа и Германия за шестте милиона убити евреи, но палестинците не трябва да плащат за това. Израел не е наследник на тези жертви – те биха критикували престъпленията, извършвани от Израел срещу палестинския народ. Ние, европейците, които знаем и се срамуваме от това, как един народ е подкрепял случвалото се някога във Варшавското гето и в нацистките лагери на смъртта, ще бъдем осъдени от историята, ако продължаваме да стоим със скръстени ръце пред сегашната ситуация.
– Чуват се гласове, които обвиняват левицата, че не е осъдила атаките на „Хамас” срещу израелски граждани. Дори в някои случаи критиките срещу израелските бомбардировки се приравняват към подкрепа за тази групировка. Не се ли боите, че се налага един-единствен дискурс, в който осъждането е единствено за Нетаняху? Бяха ли достатъчно категорични левите сили в осъждането на атаките на „Хамас”?
– Не вярвам, че който и да е, било отляво, било отдясно, може да остане безучастен пред убийствата на цивилни. Проблемът е – това е мое лично мнение, че ние не знаем какво наистина се случва. Има толкова много пропаганда! Виждаме как се съобщава, че са обезглавили 30 бебета, а после се оказва, че това е лъжа… Но разбира се, левицата и всеки добър човек осъжда убийството на цивилни, независимо дали това е извършено от „Хамас” или от някой друг.
Това, което се опитваме да направим, е да изясним, че извършеното от „Хамас” е едно, а друго е да вярваме, че историята започва на 7 октомври 2023 г. Историята започва преди 75 години, на 15 май 1948 г., когато ционисткото движение се провъзгласява за държава и обявява Израел за държава на евреите. Те решават, че това е държавата на всички евреи и не ги интересува какво казват всъщност евреите. На всичкото отгоре го правят на земи, където вече живее палестинският народ. Прогонват го с убийства и унищожаване на села, и оттогава има брутална окупация, етническо прочистване, политики на апартейд, които ни изпълват със срам…
Ние сме против това да се смята, че началото на този конфликт е 7 октомври, но никога няма да си затваряме очите за престъпленията. Ако „Хамас” е извършил престъпленията, за които се твърди, че е извършил, ще трябва да мине през съда, това са военни престъпления. Но и окупационните сили, които безразборно убиват хора, също трябва да се явят пред такива съдилища. Нека не ни свързват с „Хамас”, аз съм живял в Газа и съм страдал от „Хамас”. Никой отляво не изпитва симпатии към „Хамас”, защото наред с всичко останало, това е дясна и теократична организация, тоест има много повече общо с Народната партия, отколкото с нас. „Хамас” многократно се е опитвал да ме гони от ивицата Газа, така че не могат да ни измамят. Ние не сме от „Хамас”, не сме антисемити, ние сме антиционисти, защото ционизмът е идеология за доминация, същата, каквато беше нацистката идеология.
– Някои партии в Испания предлагат Нетаняху да бъде изправен пред Международния наказателен съд. Вие също говорехте за това.
Ние настояваме пред Междунродния наказателен съд (МНС) ат изправяни всички, извършили военни престъпления. Покрай войната през 2014 г. вече имаше опит пред този съд да бъдат изправени и Израел, и „Хамас”. Тогава „Хамас” обяви, че е готов да отиде пред съда, а Израел не само се противопостави, но и не спря да оказва натиск, докато не беше сменен прокурорът, които искаше да заведе делото.
Ще настояваме пред МНС да бъде изправян всеки, които има за какво да отговаря там. И, разбира се, Израел трябва да отговаря там за извършеното. Сигурен съм, че ще бъде осъден. Проблемът е, че каквито и да са мотивите, Израел никога не се появява пред МНС. Ние ще продължим да се борим МНС да служи за залавяне на всички военнопрестъпници, не само на онези от тях, които се противопоставят на САЩ.
– Имаше остри взаимни обвинения между посолството на Израел в Испания и коалиционното правителство в Мадрид. Смятате ли, че това ще отдалечи кабинета на Педро Снчес от първоначалната му позиция с осъждане на атаките на „Хамас”, но не и на Израел срещу мирни палестинци?
– Онова, което направи посолството на Израел, се нарича намеса във вътрешните работи. Не знам друг случай, в който едно посолство да си позволява да казва на едно правителство кого да накара да млъкне. По мое мнение това е намеса и изисква посланичката да бъде извикана за обяснения, но се боя, че това няма бъде направено. Слабо мие доверието в действията на министър Албарес. Изглежда Израел има карт-бланш за всичко. Израел дори си позволи да притиска бившия председател на Европейския парламент Давид Сасоли (починал през януари 2022 г. – б. пр.), та д ме махне от председателското място на Делегацията на ЕП за отношенията с Палестина.
– „Сумар” (ново широко обединение, създадено от вицепремиерката в испанското правителство Йоланда Диас – б. пр.) настоява Испания едностранно и безусловно да признае Държавата Палестина, без да се чака признанието ѝ от целия ЕС. Смятате ли, че такава стъпка може да помогне за решаването на конфликта и за прекратяването на бомбардировките и на военната офанзива на Израел?
– Не вярвам, че това ще прекрати бомбардировките, но това е въпрос на справедливост. В споразуменията от Осло, от които има вече 30 години, палестинската страна по молба на ЕС признаваше Държавата Израел, щедро отстъпвайки ѝ 78% от територията в замяна на това, да бъде призната и Държавата Палестина върху останалите 22% земя. Няма обяснение защо това и досега не е направено – Държавата Палестина продължава да не е призната. Едно признание от страна на Испания не изисква непременно да бъде одобрено от ЕС. В ЕС има и други държави членки, признали Палестина едностранно, като Швеция например. За да я признае ЕС е необходимо всички държави членки да я признаят, но сред тях има такива – като Унгария например, които никога няма да го направят. Няма защо да се оправдаваме, че в ЕС има държави членки, които ще наложат вето, та и ние да не я признаваме. В Испания има одобрена [парламентарна] резолюция от 2014 г., настояваща правителството да я признае. Резолюцията бе подкрепена и от Народната партия. Девет години по-късно няма смисъл да продължаваме да я заобикаляме.
А за да се прекратят бомбардировките е необходим реален натиск от т. нар. международна общност, тоест от Запада. И има механизми за това. ЕС има споразумение за асоцииране с Израел. В своя член втори то постановява, че е базирано върху зачитането на международното право от двете страни. А е очевидно, че Изрел не го спазва. Достатъчно е да се приложи този член втори – и може да се суспендират отношенията с Израел. А той участва в такива европейски програми като „Еразмус” или „Хоризонт Плюс”. Втората финансира фирми, произвеждащи дронове, с каквито са убивани палестински деца в Газа. Това трябва да бъде суспендирано незабавно. Но виждаме само елементи на натиск. Няма никаква политическа воля да бъде направено.
About The Author
