При реалистичния вариант на прогнозите на експертите се очаква броят на населението на България да намалява средногодишно с 80 хил. души, с 57 хил. души – при оптимистичния вариант и с 93 хил. души при песимистичния вариант. По този начин, към 2040 г. населението на страната ще наброява съответно 4,95 млн. души според реалистичния вариант на прогнозата, 5,36 млн. души според оптимистичния вариант и 4,65 млн.души според песимистичния вариант на прогнозата.
Това заяви гл. асистент д-р Борис Казаков от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН по време на конференцията „Готови за бъдещето? Демографската картина – цената на неравенствата“, организирана от Делегацията на българските евродепутати социалисти.
Делът на населението в трудоспособна възраст ще се запази сравнително непроменен – около 60% от населението, докато този на населението на 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните тенденции в демографското развитие на страната.
На фона на тази силно влошена възрастова структура на населението, ромската етническа група, която се отличава с най-нисък образователен ценз, най-висока безработица, бедност и риск от социално изключване, но в същото време и с най-високи показатели за естествено възпроизводство, според т.нар. експертна оценка се очаква да достигне от 1/5 до 1/4 от населението на страната към 2050 г.
Така страната ще се окаже в ситуация, в която двете най-уязвими социална общности – ромите и възрастното население, ще съставляват около половината от населението на България към средата на века. Дори и много по-богати държави трудно биха се справили с такава ситуация.
Има будни и любопитни деца, които живеят в бедност, в гетата. Трябва да имаме визия как да използваме този потенциал, а не да отива в Полша и Германия, заяви Антоанета Иванова, председател на УС на Национална мрежа за децата. Тя сподели дългогодишния си опит на експерт, който има пряко наблюдение върху работата с деца, с ромската общност и бежанците. Организацията изготвя всяка година доклад – бележник, в който се оценява грижата, която държавата полага за децата.
Антоанета Иванова отбеляза, че от около един милион деца в България, близо една трета живеят в риск от бедност, а 20% живеят в бедност всеки ден. Децата плащат най-голямата цена за кризите.
Най-опасното място да се родиш в Европа, това е за съжаление България. Статистиката е изключително тревожна – най-голям риск бебето и майката да не оцелеят за една година. Съществува огромна регионална разлика. Рисковете са особено големи за дете, родено в гето, в семейство на работещи бедни. Бедността означава глад, каза тя.
Много родители отиват на гурбет и остават децата на баби и дядовци, но често се случва съседи да отглеждат деца – без документи, без правомощия. В общностите с по-нисък социален статус зависимостите са масови.
За начините за намаляване на неравенствата говори съветникът на председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Той каза, че нормалното съотношение в обществото в развитите държави е двама-трима работещи на един пенсионер. В България съотношението е едно към едно. От 1988 г. до 2022 г. България е произвела само 40% повече БВП, а държавите в ЕС – над 80%.
Според него в страната ни е въведен най-рестриктивният паричен съвет, който някога е въвеждан. Половината държави в света, в които има валутен борд са бивши колонии, квази държавни образувания. „Единственото разумно решение е бързото приемане на еврото и излизането от валутен борд. В средносрочна перспектива този ход ще доведе до намаляване на неравенството, увеличаване на заетостта, на БВП“, каза той. Димитър Бранков изтъкна за сравнение положителните тенденции в Естония и Литва след присъединяването към еврозоната.
„Необходимо е законодателство, което да подобри възможностите на младите хора за работа и перспектива в страната си или в ЕС, а не да търсят реализация извън Европа. Икономическата миграция най-често засяга младите хора, а те са потенциалът на икономиката и обществения живот, коментира Цветелина Пенкова, евродепутат от групата на социалистите и демократите. Тя открои някои от възможните решения чрез законодателства, по които работи: „Бъдещият регламент за промишленост с нулеви нетни емисии има за цел да създаде високоплатени работни места в производства на чисти и модерни технологии. Това са възможности, които вълнуват и амбицират младите хора, а в момента ние им предлагаме път за реализация именно в тази посока.“ Според нея това ще даде повече възможности на младите хора и те ще намерят перспективите за себе си, без да се налага да мигрират.
Евродепутатът е инициатор и на друго законодателство, насочено към младите и подпомагащо тяхната реализация, а именно първото европейско законодателство за старт-ъп индустрия. Една от целите му е да създаде благоприятна среда за младите предприемачи, за сигурността и перспективите им, както и за инвестициите. „Законодателното предложение цели да облекчи и направи рационален труда- работа от разстояние, работа от вкъщи, независимо в коя държава се намират служителите. Търси се и ефективно сътрудничество на университетите с бизнеса, пак с цел успешна реализация и професионално обучение“, отбеляза още Цветелина Пенкова.
Има необходимост от стратегия за растеж и намаляване на икономическите неравенства, реална конвергенция и повишаване на стандарта на живот, освобождаване на повече разполагаем доход чрез данъчна политика. Фокус за гарантиране на дългосрочния потенциал на икономиката трябва да бъде образованието. Това е позицията на Любослав Костов, вицепрезидент на КНСБ, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Той изрази и пълна подкрепа и солидарност за протеста на миньорите. В края на изказването си се позова на една сентенция – „Никой политик не може да казва истината, когато електоратът слуша с внимание. Ако слушаме с внимание съм сигурен, че политиците ще обърнат внимание на темата за демографската криза.“
„Ние сме пред едно разбито корито. Модел, в който пазарът трябваше да реши всичко“, каза по повод демографската криза и миграцията социологът Чавдар Найденов. Според него, когато обществено-икономическите отношения се дерегулираха, в годините на промените след 1989 г., бяха ударени процесите, които имат нужда от дългосрочност като раждаемост, възпроизводство, инвестиции.
Дискусията предизвика реакции от гостите в залата, сред които и кандидатът за кмет на София Ваня Григорова, издигната от МК „БСП за България“. „Многократно беше посочено, че има много стратегии и анализи за справяне с демографската криза. Знаем какъв е проблемът, може би се различаваме какви биха могли да бъдат решенията. Имаме единодушие, че кризата е в следствие на липсата на предвидимост в държавата.“, каза тя. Ваня Григорова отбеляза и данните от представеното социологическо изследване на „Тренд“, според които хората, които биха напуснали страната, биха го направили в търсене на по-добри доходи. А в същото време в България няма работници, не само квалифицирани, а ниско квалифицирани. Липсват добро трудово възнаграждение и условия на труд.“
Тя също подкрепи протеста на миньорите и енергетиците. „Политиката на управляващите ще доведе до това 100 000 души в Старозагорско да останат без доходи и то в много обозрим срок. Записано е в териториалните планове. Тези хора няма да останат в Старозагорско, част от тях няма да останат в България. Ето така се стига до задълбочаване на демографската криза. Министърът на отбраната Тодор Тагарев каза да стават войници. Това е подигравка.“, категорична беше Ваня Григорова.
Тя говори за възможните местни решения за справяне с демографската криза. Посочи две от тях. „Знаем, че недостигът на детски ясли и градини не беше компенсиран много време. Той е силен възпиращ фактор за това младите семейства да планират деца. Този проблем може да бъде решен за най-много 3-4 години.“, обяви Ваня Григорова. Кандидатът за кмет на София се спря и на липсващата от десетилетия жилищна политика. „В дискусията беше споменато, че няма медицински кадри. Срещнах се с някои от тях. Те няма как да останат в София, защото няма къде да живеят – няма как да си плащат наема в столицата, нито има места за техните деца в детските градини. Няма как да има едно решение, трябват множество политики, като основната цел да не е печалба.“, заяви тя.
Модератор на тази част от дискусията беше председателят на УС на СИНПИ Калоян Паргов.
About The Author
