Според едно неотдавнашно изследване, проблемът за оценката на Септемврийското въстание бил, че цял век продължавали ожесточени престрелки за налагане на „единствено правилната“ интерпретация на въстанието при липса на сериозен дебат поради „лявата гузност и дясната гнусливост“. Като изход ни се предлага едва ли не нов институционално-политически подход на мястото на оказалия се негоден партийно-политически.
В края на Голямата война са се разпаднали четири империи – Руската, Германският Райх, Австро-Унгария и Отоманската. Обществата, особено в победените държави са в потрес от безпрецедентната касапница на войната, отвратени от хвърлилите ги в нея плутократи и гешефтари и обхванати от все по масовите искания за справедливо възмездие и нов политически ред.
В тази остро кризисна обстановка ускорено се развиват три паралелни процеса:
– бурно разрастваща се революционна вълна като спонтанен израз на тези искания, вдъхновявана от Октомврийската революция в Русия;
– срив на доверие към монархиите и традиционните буржоазни партии, очевидно неспособни да овладеят революционния напор на работници, войници и селяни;
– зараждане на фашизма като радикално средство за смазване на революционната вълна и съхраняване на властта и собствеността на едрата буржоазия и крупните земевладелци.
Така нареченият институционален подход е негоден за обективно осмисляне на тези процеси, защото очевидно е подчинен на разбирането за необходимостта да се съхранят монархията и институционалната власт в ръцете на довоенните властници. Обективна оценка на посочените процеси е възможна единствено въз основа на широк социално-политически подход, годен адекватно да осветли дълбинните процеси в обществото като източник на всеобхватната криза на старите институции и обществено-икономически отношения.
В България очакванията за възмездие и справедливост намират носител в земеделското движение, както и в левите партии. Управлението на БЗНС въвежда дълбоки реформи, които силно накърняват интересите на буржоазията и едрите земевладелци – 300 дка лимит за владеене на обработваеми площи; държавен поземлен фонд за безимотни и малоимотни, както и на бежанци; държавен Консорциум за търговия със зърнени храни; повишени данъци за градската буржоазия; жилищни комисии с решения за изселване. С течение на времето обаче все по-силно става разочарованието от Стамболийски и правителството като носители на очакванията за справедливост, породено от засилващата се корупция и все по-драстичната злоупотреба с власт.
Що се отнася до буржоазните партии, в отговор на спадналия им авторитет в средите им се предприемат опити за обединяване във видимо нови формирования. Същевременно се формира „Народния сговор“ не толкова като партия, а като идейна и пропагандна платформа с цел да се отнеме властта на земеделците и се отстрани комунистическата опасност. На 6 юли 1922 г. след дълги преговори се създава Конституционният блок, все още със заявка за властта по конституционен път, но и чрез масови акции.
Отдавна обаче е ясно, че буржоазните партии сами не могат да отстранят БЗНС от властта. Затова още през октомври 1919 г. се създава Военният съюз от действащи и запасни офицери, които установяват фактически контрол над армията. Съюзът очевидно е незаконен, противоуставен и полутаен, очевидни са и тесните връзки на лидерите му с царя. През октомври 1921 г. Военният съюз се включва в Народния сговор. Формира се обща спойка на едни и същи офицери за обединяване с „партиите на реда и законността“. След изборите през април 1922 г., спечелени от БЗНС с груби нарушения, вече става дума за извънпарламентарни пътища и средства за завземане на властта. За насилствени действия на практика са готови както ВМРО, така и белогвардейските части.
Всъщност става дума за възпроизвеждане на опита на италианските фашисти, възникнали като таран срещу лявата вълна, обхванала Италия след войната и печелещи все повече адмирации сред управляващите кръгове с бруталните разправи на полувоенните им формирования с водещите представители на социалистите и комунистите, с фактическото обезсилване на парламентарните институции в съучастие с краля, както и с войнстващия си национализъм.
Именно в този контекст в началото на май 1923 година ръководството на Военния съюз решава да свали от власт управляващите с помощта на армията, т.е. чрез преврат срещу законната власт, като за оправдание се цитират думите на самия Стамболийски: „когато законния ред е нарушен и започне да царува произволът и силата, тогаз и подчинеността престава да бъде задължение“. Следват деветоюнският преврат и обещанията на сговористкото правителство за успокояване и социален мир, компрометирани обаче от жестоката разправа със Стамболийски и други видни представители на Земеделския съюз и с твърдото налагане на властта на превратаджиите.
За да се стигне до решенията на БКП от август-септември за подготовка и вдигане на въоръжено въстание. И така – изкуствено предизвикано или исторически предопределено е въстанието? Смята се, че в онзи момент революционна обстановка все по-малко е била налице и че курсът към въстание е безотговорен и наложен отвън. Да, но в широки слоеве на обществото остава, макар и потиснато, дълбокото негодувание от липсата на реално възмездие за виновниците за националните катастрофи и за престъпно натрупаните от войната богатства. Септемврийското въстание става ярък изблик на именно този народен гняв и порив за справедливост.
И последно – имало ли е фашизъм? Ако го разбираме като копие на италианския, то несъмнено сговористката власт носи всички негови белези – противозаконното завземане на властта, терорът чрез ВМРО чети и белогвардейски части, извънредно жестокото смазване на въстанието с участието и на така наречени шпицкоманди, както и задкулисната обвързаност с крупния местен капитал и с двореца в съюз с масонството, като необходимата конструкция за справяне с бунта на масите, заплашващ да срине господстващата система.
23.09.2023 г., сп. „Ново време“
