– Уважаема г-жо посланик, Вашият мандат в България започна наскоро, едва преди няколко месеца. Какви са впечатленията Ви от нашата страна? Върху какви приоритети ще съсредоточите усилията си за развитие на двустранните ни отношения?
– Преди всичко искам да изразя удоволствието си, че мога да се обърна към българската общественост чрез изданието „Барикада” и други значими медии точно на днешната дата, когато се навършват 97 години от рождението на лидера на Кубинската революция, главнокомандващия Фидел Кастро Рус, който беше голям приятел на България.
Когато в Куба става дума за България, чувствата въплъщават дълбокото ни и историческо приятелство, което се е разраствало десетилетия наред чрез общуването между нашите ръководства и особено между народите ни. Двете ни страни са си обменяли много студенти и професионалисти от различни специалности, които придобиваха или предлагаха знания и опит във всички сектори: компютърни науки, селско стопанство, машиностроене, инженерство, производство на храни.
Търговията помежду ни също беше много активна, благодарение на което българите добре познаваха нашите цитрусови плодове, мед, пури, ром, а ние, кубинците, се наслаждавахме на първокачествени консерви от България, на нейните козметични продукти и нейните машини. Спомням си, че когато бях ученичка в Сиенфуегос, кубински град със силна индустрия, имахме съученици от България и от други държави – родителите им бяха специалисти у нас.
Сближаваме се и в областта на културата. Изпълнители и творци от двете ни осъществяваха взаимни гостувания из нашите сцени, представяха се на фестивали и събития. Така се родиха и песни, посветени на това приятелство, превърнаха се в химни. Такава е например песента „Куба и България – едно мачете и една роза” на Бисер Киров, която пееха всички кубинци. Възхищаваме се и на нашата приятелка Йорданка Христова. Кубински певци, оркестри, танцьори, поети, писатели, художници се представяха с успех пред българската публика.
Тези преживяни заедно моменти днес са важна основа за продължаване на развитието на приятелските ни отношения. В България открих обща симпатия към Куба. Навсякъде, където се спомене Куба, реакцията е положителна, грейват усмивки и в много случаи започват разкази за лично или семейно пътуване до моята страна. Може да се каже, че има роднинска връзка между двата народа, като имаме предвид колко смесени семейства са създадени. Такива има и в двете страни, в тях растат нови поколения – деца и внуци.
В Куба има няколко изследователски и производствени центъра с български имена. Това са фабриката „Васил Левски” в Сиенфуегос, земеделската производствена кооперация „Кубинско-българска дружба” в Маябеке, Центърът за земеделски изследвания „Лиляна Димитрова” в Артемиса и много други.
В България пък има училище „Хосе Марти”. На метри от посолството на Куба в София е разположен площад „Хосе Марти” и бюстът на националния герой на Куба. Наскоро в Хавана бе открит бюст-паметник на българския национален герой Христо Ботев.
На 14 октомври т. г. ще се навършат 63 години от установяването на дипломатически отношения между Куба и България. Ще отпразнуваме тази годишнина, както празнуваме и това приятелство между народите ни, за което не говорим в минало, а в настоящо и бъдещо време. Работим, за да продължим да разширяваме нашите взаимоотношения във всички сектори, като развиваме големия потенциал, който сме изградили заедно.
– Наскоро в Брюксел се проведе среща на върха ЕС-CEЛАК (Общност на държавите от Латинска Америка и Карибието), на която беше отправен призив за вдигане на блокадата на САЩ срещу Куба. Какъв според вас ще бъде ефектът от този призив? Какви са отношенията между вашата страна и ЕС? И какво е сегашното състояние на отношенията със САЩ?
– Това са няколко много интересни и много актуални въпроса. Беше много важно срещата на върха СЕЛАК-ЕС да се проведе, след като такъв форум не се беше събирал от 8 години. Сега тя се състоя под съпредседателството на Сейнт Винсент и Гренадини – държавата, която е ротационен председател на СЕЛАК, и на Испания, която пък в момента председателства ЕС. Имаше добро участие и от двата блока. Междурегионалните отношения между CEЛАК и ЕС са най-старите и най-консолидираните от онези, които CEЛАК поддържа с партньори извън нашия регион. Те са фокусирани върху насърчаването на диалога и сътрудничеството между Латинска Америка и Карибието от една страна и Европа от друга.
Куба взе участие в сегашната среща на върха с конструктивен дух и с интерес да допринесе възможно най-много за укрепване – на основата на равенството и взаимното уважение – на диалога и сътрудничеството между CEЛАК и Европейския съюз за доброто на нашите народи, на двата ни региона, на целия свят.
Президентът Мигел Диас-Канел заяви в речта си на събитието: „Днешната среща е положителна стъпка, която трябва да се превърне в конкретни действия за съживяване и укрепване на нашите връзки в области с висок приоритет, като борбата с климатичните промени, защитата на продоволствената сигурност, финансирането за развитие, трансферът на технологии, възобновяемата енергия, цифровата трансформация, научните изследвания, търговията и инвестициите“. Държавният ни глава каза още: „Положителното прилагане на Споразумението за политически диалог и сътрудничество между Европейския съюз и Куба потвърждава, че въз основа на реципрочност и без намеса е възможно да се изградят пространства за обща полза, при зачитане на нашите различия.“
Много важна е заявената в Заключителната декларация на срещата позиция срещу икономическата, търговска и финансова блокада, наложена от САЩ над Куба, както и срещу включването на Куба в американския списък на държави, за които се твърди, че спонсорират тероризма – мярка, която създава пречки пред международните финансови транзакции с нашия остров.
Важно е, че бе приветствано и обявяването от СЕЛАК на Латинска Америка и Карибите за зона на мира. Припомням, че това обявяване бе провъзгласено в Куба, на Втората среща на върха на CEЛАК през януари 2014 г.
Що се отнася до отношенията между Куба и Съединените щати, нека не забравяме, че те в тях е залегнал исторически спор от над 200 години. Същността ме е в претенциите на империята да наложи своите хегемонистични концепции на Куба, пренебрегвайки правото ни на независимост, суверенитет и установяване на такава икономическа, политическа и социална система, каквато хората у нас са избрали.
През последните години блокадните мерки на САЩ срещу Куба се засилиха. Целта е да се попречи на функционирането на кубинската икономика, да се спрат всички източници на доходи, да се предизвика така наречената смяна на режима. Това обяснява засилването на блокадата по време на пандемията от Covid-19. По време на администрацията на Тръмп бяха приети повече от 240 мерки срещу Куба, които впоследствие бяха запазени и от настоящото управление във Вашингтон. 55 от тези 240 мерки бях наложени по време на пандемията. Най-вредните от тях са следните. Първо, неоправданото включване на Куба в произволно изготвения от СЩ списък на държавите, за които се твърди, че спонсорират тероризма – пак повтарям, че тази мярка възпрепятства финансовите отношения на Куба със света. Второ, прилагането на разпоредбите на от Трети раздел на американския Закон „Хелмс-Бъртън”, който санкционира включително и чуждестранни инвеститори в Куба. Трето, възпрепятстването на доставките на горива, от които Куба се нуждае и които има право да внася. Четвърто, кампаниите за преследване и дискредитиране на кубинските медицински услуги в чужбина, а това е изключително хуманитарна дейност. Има и много други – и всичките удрят по развитието на кубинския народ.
– Каква е сегашната ситуация в Куба? Пред какви предизвикателства е изправена вашата страна?
– Куба живее и се развива във взаимовръзка със света. Страната ни страда от последиците от пандемията от Covid-19 и от дошлата след нея международна криза. Но за нас всичко това има по-тежък ефект, защото сме обект на блокада повече от 60 години – и тя бе особено засилена в последните години. Мерките, които споменах вече, сериозно засягат търговската дейност на Куба, възпрепятстват финансовите транзакции, оскъпяват вноса, ограничават възможностите за кредитиране. Всичко това рефлектира в икономически затруднения, липса на доставки, трудности при придобиването на суровини за промишлеността, услугите и потреблението на населението.
Тези несгоди ни накараха да растем. Конкретен пример беше как по време на пандемията от Covid-19, когато беше необходимо да се имунизира цялото население и нямахме средства да закупим ваксини отвън, кубински учени извърших необходимите изследвания, получиха и произведоха пет наши собствени ваксини. Беше голям подвиг, чрез който напреднахме и помогнахме на други нации с медицински бригади.
Продължаваме да работим, като прилагаме мерки, за да направим икономиката по-гъвкава, да произвеждаме повече и да подобрим качеството на живот на нашия народ. Фокусирани сме върху производството на храни и на електроенергия, върху борбата с инфлацията. Оптимисти сме и знаем, че с нашата работа ще успеем да преодолеем този етап и да излезем по-силни.
– На 13 август се навършват 97 години от рождението на легендарния лидер на Кубинската революция Фидел Кастро, една от най-ярките личности в световната история. Как ще бъде отбелязана годишнината? Как днешното младо кубинско поколение гледа на Фидел?
– Главнокомандващият Фидел Кастро Рус е лидерът на Кубинската революция и ние, кубинците, усещаме присъствието му всеки ден. Ел Команданте винаги е бил много скромен и никога не е искал почести. Най-добрата почит е да работим и да следваме примера му.
Разбира се, честванията вече се провеждат. В България се срещнахме с приятелите от Асоциацията за приятелство „България-Куба” и с Дружеството на живеещите в България кубинци, като отдадохме заслужена почит на Фидел с размисли, стихове и цветя. Спомнихме си и двете-те му посещения в България през 1972 и 1976 г.
В Куба е създаден Център „Фидел Кастро Рус”, който се намира в квартал Ведадо в Хавана. Приканваме нашите приятели от България, гостуващи в Куба, да го посещават. Той е много интересен, модерен и динамичен, там може много да се научи за живота и дейността на нашия лидер.
Във всекидневието ни си спомняме за Фидел постоянно, трудейки се. Делото му присъства и в постиженията на учените ни, изследвали и произвели ваксините срещу Covid-19, и в отдадеността на лекарите ни, които спасяват живота на много хора по света в своите мисии в други страни, и в успехите на нашите спортисти, хора на изкуството, студенти. Фидел – това е народът на Куба. Горди сме, че неговата личност надхвърли националните граници и предизвиква възхищение из цялата планета.
Той беше блестящ държавник. Правеше дълбоки и проницателни за бъдещето анализи – за новия международен икономически ред, за неизплатимия външен дълг на страните от Третия свят, за ефектите и опасностите на климатичните промени спрямо човешкия живот. На срещата на върха на Земята през 1992 г. той каза: „Да направим човешкия живот по-разумен. Да приложим справедлив международен икономически ред. Да използваме цялата необходима наука за устойчиво развитие без замърсяване. Да върнем екологичния, а не външния дълг. Да изчезне гладът, а не човекът. Да възпрем егоизма, да възпрем хегемонизма, да възпрем безчувствието, безотговорността и измамата. Утре ще бъде твърде късно да направим това, което трябваше да направим отдавна.”
Нека днес си спомним за него със стихотворение на голямата кубинска поетеса Нанси Морехон, гостувала и в България:
Съдбата на Фидел
е една-единствена:
да бъде
сред нас
за един по-добър свят.
Каква по-добра съдба.
Фидел
без злоба и без жлъч
отваря стени
и прозорци.
Фидел.
Съдбата на Фидел
е една-единствена:
съдбата да бъде
Фидел.
About The Author
