Нейтън Дж. Робинсън, Current Affairs
Когато една държава нахлуе и окупира съседа си, тя извършва международно престъпление. Завземането на територия със сила е нелегитимно, тъй като народите имат право на самоопределение, т.е. те решават кой да ги управлява. Ако една държава окупира друга, насилието на окупатора е нелегитимно и нередно. Някои видове насилствена съпротива от страна на окупирания народ обаче не са погрешни, защото на държавите е позволено да използват сила, за да се опитат да се освободят от окупацията. Тъй като правото на самоопределение е толкова фундаментално и тъй като не искаме да живеем в свят, в който „силата прави правото“ и държавите могат просто безнаказано да завземат съседни територии, ние сме длъжни да подкрепяме онези, които се опитват да се освободят от окупационна сила.
Не мисля, че нещо от казаното по-горе е особено спорно. Това е често срещано обяснение защо САЩ имат моралното задължение да изпратят оръжия на правителството на Украйна. Ако не помогнем на украинците да отблъснат руската агресия, ние одобряваме нарушаването на основния международен ред, а свят, в който на агресията не се противодейства със сила, е един по-опасен свят.
Поради това не можем да не се запитаме защо Съединените щати са изпратили повече от 75 милиарда долара на Украйна, но не проявяват подобен интерес към предоставянето на оръжия и подкрепа на народа на Палестина, за да го освободят от продължаващата окупация на Израел. И в двата случая става дума за явни случаи на незаконна окупация на съседни земи. Но Съединените щати всъщност въоръжават Израел, окупатора, докато в случая с Украйна въоръжават окупираната страна.
Съвсем наскоро Израел предприе нова пълномащабна атака срещу бежанския лагер Дженин в Палестина. Според медийните съобщения в атаката са участвали стотици войници, а атаките с дронове и ракети са нанесли щети на жилищни сгради и критична инфраструктура. Бяха убити поне 12 палестинци, а „Ал Джазира“ съобщава, че израелски войници са открили огън по журналисти и в болница.(Израел има дългогодишен опит в безнаказаното убиване на журналисти и в нападенията срещу болници).
#Jenin this morning -filmed by the BBC’s Jimmy Michael pic.twitter.com/McPyEQG6TO
— Tom Bateman (@tombateman) July 4, 2023
Бежанският лагер в Дженин е дом на „потомците на палестинците, лишени от земята и домовете си при създаването на държавата Израел през 1948 г.“, което означава, че тези хора вече са били принудени да живеят в трудно изгнание заради първоначалния акт на етническо прочистване, извършен от Израел.Сега те са подложени на бомбардировки.
Израел „представя лагера като свърталище на „терористи“, които застрашават сигурността му, поради което има право да използва смъртоносна сила“.
Всеки път, когато Израел извърши ново злодеяние в окупираните територии, американските политици и от двете страни бързо изразяват съжаление за насилието, като същевременно потвърждават, че Израел има „право да се защитава“.
Но обсъждането на „правото на самозащита“ на Израел има толкова смисъл, колкото и обсъждането на „правото на самозащита“ на Русия в контекста на нейната окупация на Украйна. Всеки агресор винаги е представял действията си като чисто отбранителни (японският император дори твърди, че Пърл Харбър е бил отбранителен акт). Но ако искаме да преценим кога употребата на сила е легитимна, трябва да разберем как изобщо е възникнал конфликтът. Една окупационна сила не може да твърди, че просто „упражнява правото си на самозащита“, дори ако е била насилствено нападната от народа, който окупира. Разбираме това ясно в контекста на нахлуването на Русия в Украйна. Дали руските войски там „се защитават“ срещу украинско „нападение“? Е, да, те се защитават, в смисъл че в момента Украйна провежда настъпателни операции срещу окопалите се руски защитници. Но да се каже, че Русия „само“ се защитава, би било крайно подвеждащо описание на конфликта, което пропуска един от най-съществените му факти: Русия изобщо не би трябвало да е в Украйна.
Terrified Palestinian child talks about how the lsraeli warplanes bombed their neighbour house in Jenin camp. pic.twitter.com/w7Qf7BlBSE
— TIMES OF GAZA (@Timesofgaza) July 4, 2023
Същото важи и за израелската окупация, но този основен факт често се пропуска при обсъждането на израелско-палестинския конфликт, което допринася той да изглежда като „сложен“ териториален спор, докато всъщност е съвсем прост.
Вижте например този анализ на Би Би Си за „корена на насилието“, в който се обяснява:
“Корените на насилието, отчаянието и омразата между палестинци и израелци са много по-дълбоки от последните насилствени сблъсъци. Те процъфтяват в отровата, породена от конфликта за владеене на земята, започнал преди повече от век. За известно време, още през 90-те години на ХХ век, имаше надежди, че мирът може да настъпи, ако бъде създадена независима палестинска държава редом с Израел, т.нар. решение за две държави. Опитът се провали. Мощните западни държави, включително САЩ, членовете на Европейския съюз и Обединеното кралство, все още настояват, че двете държави са единственото възможно решение. Думите им са празни лозунги. Последният американски опит да се опитат да осъществят идеята се провали през 2014 г.”
Нищо от това не е абсолютно невярно от фактическа гледна точка. Но то е пропагандно в своята рамка, точно както би било пропагандно да се опише руско-украинската война като „конфликт за владеене на земята“, без да се спомене, че Русия е нахлула в Украйна. Както обяснява Рашид Халиди в интервю за Current Affairs, Израел е роден в резултат на изрично колониален проект, който е имал за цел да изгради етнически еврейска държава в земя, която в мнозинството си не е била еврейска.Това непременно е свързано със сила и изселване и много от първите ционисти признават това.През 1905 г. Хилел Цейтлин пише, че ционистките планове за заселване „забравят, погрешно или злонамерено … че Палестина принадлежи на други и е напълно заселена“.През същата година Ицхак Епщайн посочва, че ционистките лидери са „пренебрегнали един доста незначителен „факт“ – че в нашата любима земя живее цял един народ, който живее там от много векове и никога не е мислил да я напуска“. Зеев Жаботински, основател на ревизионисткия ционизъм, е бил откровен: палестинците се противопоставят на ционизма, казва той, защото „разбират също толкова добре, колкото и ние, какво не е добро за тях“:
„Те гледат на Палестина със същата инстинктивна любов и истински плам, с който ацтеките гледат на своето Мексико или сиуксите – на своята прерия… Всеки местен народ ще се съпротивлява на чуждите заселници, докато вижда надежда да се избави от опасността от чуждо заселване. … Точно това правят арабите в Палестина и ще продължават да го правят, докато им остава само една искрица надежда, че ще успеят да предотвратят превръщането на „Палестина“ в „Земя на Израел“.
Сегашното израелско правителство даде ясно да се разбере, че няма интерес да зачита дори и малкия, разпръснат остатък от палестинска територия. След като незаконно окупира Западния бряг от 1967 г. насам, Израел продължава да изгражда все повече и повече селища на територия, която не му принадлежи по право, с пълното съзнание, че международната общност не желае да направи нищо, за да го спре. В случая с Палестина идеята за наводняване на страната с американско военно оборудване, така че окупираното население да може да окаже насилствена съпротива на нахлуването на територията му, е напълно извън границите на мислимите политики. И все пак какво оправдание има да не го направим, ако вярваме, че трябва да помогнем на Украйна с военни средства?
Video shows the moment journalists said they were directly fired at by Israeli soldiers whilst they were covering the raid in Jenin refugee camp ⤵️ pic.twitter.com/OBQ5aS5c0A
— Al Jazeera English (@AJEnglish) July 3, 2023
При обсъждането на израелско-палестинския конфликт трябва да разберем нещо много основно: Израел е еквивалент на Русия в тази ситуация. Всички негови действия трябва да бъдат оценявани по съответния начин. Израел може да се позовава на самозащита срещу палестинското насилие, но в крайна сметка палестинците имат много по-голямо право да използват сила от Израел, защото това е тяхна територия, която им е отнета.Това не означава, че всички палестински тактики са оправдани, и нападенията срещу цивилни граждани трябва да бъдат всеобщо осъдени, независимо дали става въпрос за палестинец, който блъска хора с кола, или за Израел, който избива мирни протестиращи. Но когато Израел казва, че има право да се защитава от ракети, изпратени от другата страна на Газа, той пропуска факта, че ракетите са насочени към окупатор, точно както ударите на украинските безпилотни самолети в Москва. Използването на безразборна сила не е оправдано, но една окупационна сила не може да претендира за обикновена „самозащита“, когато тези, които потискат, им се противопоставят със сила.
Всички благородни приказки на американските политици за защита на суверенитета на Украйна ми звучат кухо, защото ако вярваха в декларираните от тях ценности, щяха да подкрепят въоръжаването на палестинците. Никой обаче не го прави, което навежда на мисълта, че подкрепата ни за Украйна всъщност не е защото се опитваме да защитим принципа, че окупациите са незаконни. Привидно непоследователната позиция, заета по отношение на Украйна и Палестина, всъщност е доста последователна, ако разберем, че действащият принцип е „помагаме на нашите геополитически съюзници срещу нашите геополитически противници“. По отношение на руската агресия ние се противопоставяме. По отношение на саудитската или израелската (или нашата собствена) агресия ние се чувстваме различно. Ако Путин нахлуе в суверенна държава, искаме да го съдим в Хага. Ако Джордж Буш нахлуе в суверенна държава, той получава дружелюбни профили във Washington Post. Принципите не ръководят външната политика на САЩ. Това са възприетите стратегически интереси.
Разбира се, би ми харесало, ако принципите бяха водещи във външната политика и ако подкрепяхме всички опити за освобождение и се противопоставяхме на всички нарушения на международното право.
Истинската последователност би означавала, че трябва да изпращаме тежко въоръжение на палестинците и да им помагаме да планират военни действия срещу Израел, точно както правим за Украйна, но мисля, че в тази хипотеза можем да видим как подходът „оръжие над дипломацията“ би подхранил цикъла на насилие, вместо да го прекрати.(Ето защо някои силно критикуват нашия подход към подпомагането на Украйна, който не набляга на дипломацията.) Трябва да спрем да въоръжаваме Израел и да бъдем последователни в прилагането на международното право.Една от причините, поради които голяма част от страните от Глобалния юг не подкрепят твърде много позицията на САЩ по отношение на Украйна, е, че те правилно я виждат като напълно лицемерна и не ни вярват, когато казваме, че сме против нарушаването на международното право и завземането на територии със сила. Моята собствена предпочитана външна политика би била да заемем последователна позиция срещу актовете на имперска агресия и окупация, независимо дали се извършват от Русия, Израел или самите Съединени щати.
About The Author
