На 5 юли след дебати в Правната комисия на Народното събрание тя излезе с негативно становище за внесената в парламента подписка от инициативен комитет, подкрепян от партия „Възраждне”, с предложение за провеждане на референдум относно присъединяването на България към еврото. При гласуването в комисията 8 нейни членове – народни представители от ПП-ДБ и ДПС, бяха против. 7 представители – на „Възраждане”, БСП и ИТН, подкрепиха предложението. И още 7 – членове на ГЕРБ-СДС, се въздържаха.
Какво точно ще е общото решение на парламента, ще разберем след предвиденото за 7 юли гласуване в пленарната зала. Ако предложението за референдума бъде отхвърлено и там, вероятно партиите, които го подкрепят, ще се обърнат към Конституционния съд за окончателен вердикт.
Под внесената в НС подписка за референдума бяха събрани 603 356 подписа при изисквани по закон най-малко 400 000 подписа. След проверка на ГРАО за валидни бяха признати 470 973 подписа. Тоест, законовото изискване е изпълнено.
Но на обсъждането в Правната комисия противниците на провеждането на това допитване заявиха, че предложеният въпрос в него не е в съответствие със Закона за прякото участие на гражданите. Въпросът е следният: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?” Отхвърлящите идеята за референдума народни представители посочиха, че според Закона за пряко участие на гражданите не могат да се правят допитвания по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, а въпросът за присъединяване към еврозоната е уреден в договорите за ЕС. В тези договори обаче не е посочен срок за това присъединяване, ето защо няма противоречие между тях и въпроса в проектореферендума, опонираха привържениците на допитването.
Дебатът по темата тече отдавна и е все по-разгорещен, все по-(гео)политизиран. Но сега вече влиза в етап на конкретни решения и затова е важно да се напомни следното.
Референдумът е инструмент на демокрацията. Без значение какъв е въпросът, който се поставя, такова пряко допитване до народа трябва да може да се извършва винаги, когато са спазени всички законови изисквания за него. Ако онези, които отхвърлят това, се боят от един или друг резултат на подобно гласуване, то означава, че те се боят от демокрацията. В такъв случай очевидно са антидемократи.
Щом опитващите се да попречат на провеждането на референдум народни представители не искат дори да чуят гласа на народа си, неясно остава защо се наричат така. Изглежда не осъзнават степента на гняв, трупана у същия този народ от тяхното пренебрежение и арогантност. Не би било желателно да я прозрат по трудния начин, защото избухването на тенджера под налягане не носи нищо добро на никого. Но те не спират да нажежават котлона.
Ничии лични или партийни (гео)политически пристрастия нямат никакво значение в принципния въпрос за демокрацията – има ли я или я няма, щом се прави опит за възпиране на един от основните ѝ инструменти? И още – къде отиваме, ако привържениците на определена политическа линия я налагат като управляваща в държавата, а същевременно така очевадно се страхуват, че вероятно по-голямата част от гласоподавателите не биха я одобрили?
About The Author
