Кой победи във Втората световна война и на каква цена?

По повод 82-та годишнина от нападението на нацистка Германия над Съветския съюз на 22 юни 1941 г. проф. ИСКРА БАЕВА припомни на Фейсбук профила си своя публикация отпреди четири години, която е напълно актуална и днес. Предлагаме я на нашите читатели.

И така – кой победи във Втората световна война и на каква цена?

Първият въпрос изглежда странен за всеки човек, израснал след войната и получил образование по времето, когато то все още имаше висока обществена стойност. Но го поставям, тъй като живеем в други времена. Отговорът е ясен – Антихитлеристката коалиция принуждава Тристранния пакт да капитулира безусловно. Но той съдържа в себе си подвъпрос, ставащ все по-актуален напоследък – коя от основните сили в Антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, е с най-голям принос за победата?

Зад спора за заслугите се крие новото противопоставяне между Запада и Изтока, което често не съвсем вярно се определя и като нова Студена война. Той звучи по следния начин: на кой фронт е „изкована” победата във Втората световна война? Дали в мащабните сражения на Източния фронт, където Червената армия се сражава с германския вермахт от 22 юни 1941 г. до средата на май 1945 г. (сраженията има и след капитулацията на Германия). Или във военните действия, които британците и американците водят срещу силите на Тристранния пакт в Африка след десанта в Мароко и Алжир от 8 ноември 1942 г., след дебаркирането на о. Сицилия на 9 юли 1943 г., на Апенинския полуостров и след десанта в Нормандия на 6 юни, за да атакуват директно Третия райх.

Още в началото ще кажа, че според мен, а и според повечето сериозни изследователи на Втората световна война, въпросът е поставен неправилно. Защото такъв съдбовен за бъдещето на Европа и света конфликт не може да се спечели самостоятелно нито от съветската Червена армия, нито от съюзените армии на САЩ и Великобритания. Победата е плод на обединените усилия на Антихитлеристката коалиция.

Самостоятелните усилия не успяват нито при опитите на Великобритания и Франция да се противопоставят на Третия райх (от юни 1940 г. и на фашистка Италия) при защитата на Дания, Норвегия, Белгия, Холандия, Люксембург и Франция през пролеттта на 1940 г., на Гърция и Югославия през 1940–1941 г., нито в сраженията на Червената армия през лятото и есента на 1941 г.

Именно победите на Тристранния пакт до 1942 г. са най-важният стимул за създаването на Антихитлеристката коалиция и я държат обединена, докато не изчезва военната опасност, а политиците не започват да мислят за следвоенния ред. Тогава, при разпределянето на придобивките от победата се ражда противопоставянето, отглас от което са днешните спорове.

Ако оставим настрана съвременната политика и се върнем към историята, можем наистина да потърсим отговор на въпроса за относителната тежест на различните фронтове и битки в шестте години на Втората световна война. За целта трябва да се обърнем към данните за численността на противоборстващите армии и за дадените жертви. Да, вярно, те изглеждат малко сухи и скучни, но ми се струва, че са единственият независим и безпристрастен критерий. Затова се обръщам към тях.

Войната започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Третия райх срещу Полша. В тази първа голяма битка германците ангажират 1 500 000 свои войници и 50 000 словашка армия. На 17 септември от изток в Полша навлизат съветски войски, наброяващи 800 000 души. Срещу всички тези нашественици воюва 950 000 полска армия. До края на кампанията, който настъпва в началото на октомври, полските съюзници Франция и Великобритания не се включват във военните действия.

В Съветско-финландската война (30 ноември 1939 – 12 март 1940 г.) участват 998 100 съветски военни и 346 500 финландски, към които се присъединяват 11 000 чуждестранни доброволци.

В Норвежко-Датската кампания (9 април – 8 юни 1940 г.) вермахтът разчита на армия от 122 100 д., срещу които воюват 164 000 норвежци, датчани, британци, французи и поляци.

Когато германците превземат Белгия, Холандия и Люксембург, преди да покорят и Франция (9 май – 22 юни 1940 г.) те навлизат с армия от 3 350 000 д., към които по-късно се присъединяват и 700 000 италианци, а срещу тях се сражават 2 862 000 французи, британци, белгийци и холандци.

Битката за Англия (10 юли 1940 – 11 май 1941 г.) е военновъздушна, затова участниците са значително по-малко. Все пак заслужава да се отбележи, че в нея се включват 1963 съюзнически самолета с британски (включително австралийски, новозелански, канадски), както и полски и чехословашки летци, които отразяват нашествието в британското небе на 4074 германски и италиански военни самолета.

Битката за Балканите (28 октомври 1940 – 1 май 1941 г.) започва с военната кампания на фашистка Италия срещу Гърция, а след срамния италиански неуспех Третият райх е принуден да се включи във военните действия, в рамките на които е завладяна не само Гърция, а и излязлата извън контрол на Тристранния пакт Югославия. В този случай войските на италианските и германски агресори наброяват 1 975 000 д., докато защитаващите се им противопоставят армия от 1 382 612 д.

В Северноафриканската кампания (10 юни 1940 г. – 16 май 1943 г.) от едната страна са фашистка Италия, Третият райх и Франция на Виши, а от другата британците (плюс южноафрикански, индийски, австралийски, новозеландски части), поляци, чехи, американци, французи от Сражаваща се Франция на ген. Дьо Гол, гърци. Силите на Оста разполагат с армии от 431 000 д., а на страната на съюзниците воюват 506 600.

Германо-съветската война (22 юни 1941 – 8 май 1945 г.) още в началото ангажира 3 900 000 германска армия (заедно с румънски, финландски, италиански, унгарски, словашки и хърватски войски), срещу която Съветският съюз противопоставя 2 900 000 военни (само на Източния фронт). Но това е само началото. След като през декември 1941 г. „светкавичната война” се проваля, военните сили и от двете страни нарастват, големите битки следват една след друга. За да стане ясно за какви мащаби става дума, трябва да се каже, че на Източния фронт от 1941 до 1945 г. се изправят армии в следните размери: съветската наброява общо 34 476 700 д., а войските на Тристранния пакт – 19 000 000 д.

D-Day, големият десант на съюниците, започнал на 6 юни 1944 г., включва 156 115 англо-американски части, срещу които са разположени 50 350 бойци на вермахта.

Във войната на Тихия океан съюзниците включват войски от Китай, САЩ, Филипините, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Канада, Холандия, от 1945 г. и от Франция и СССР. Срещу тях воюват армиите на Япония и Тайланд, подкрепяни от множество марионетни режими. Тихоокеанските битки се водят предимно по море и въздух, затова в тях не се включват голям брой военни.

За характера на морските битки говорят данните за един от най-мащабните сблъсъци при атола Мидуей (4–7 юни 1942 г.). В него американският флот включва 3 самолетоносача, 50 поддържащи кораба, 360 самолета, а японците се отбраняват с 4 самолетоносача, 7 линейни кораба, 150 поддържащи и 264 самолета. Една от най-кръвопролитните битки в региона е за о. Окинава (1 април–22 юни 1945 г.), който е превзет от 250 000 американски воини, надделели над отбраняващите се 96 000 японци.

Доста по-различен характер има протяжната война на Япония срещу Китай, започнала значително преди официалното начало на Втората световна война и продължила няколко дни след края ѝ – сраженията се водят от 7 юли 1937 г. до 9 септември 1945 г. Това поставя японско-китайските военни действия донякъде встрани от интереса на противоборстващите коалиция. Но пък ги прави едни от най-кървавите. Японската армия заедно с местните си съюзници достига 4 100 000, а китайската – 1 900 000 д.

Приведените данни за числеността на участниците във военните операции е едната страна от оценката за значението им. Те косвено демонстрират значението, което политическото ръководство на воюващите държави придава на различните битки и фронтове. Другата оценка – за интензивността на битката, се базира върху дадените жертви. В този случай числата са не по-малко стряскащо високи.

В Полската кампания загиват 66 000 полски военни и 16 343 германски. Във Финландската война съветските жертви са 126 875, а финландските – 25 904. В Норвежко-Датската операция съюзниците дават 3961 убити, а германците 3672. Завладяването на Франция коства на френско-британските съюзници 112 000 бойци, а на агресорите 45 860. Горе-долу по равно са жертвите на съюзниците и на агресорите в Битката за Англия (по 2500 летци) и в Балканската кампания (21 030 съюзници и 22 386 агресори). Но истински ужасяващи са военните жертви на Източния фронт – 8 668 400 съветски и 5 076 700 германски и на техните съюзници. При десанта в Нормандия загиват 4414 съюзници и и около 9 000 германци.

Австралия и Канада дават 17 501 убити военни, САЩ 106 207, Филипините 57 000, Китай обаче 3 800 000. Като се добавят британските, френските, холандските, новозеландските военни загуби общият брой на загиналите съюзници е около 4 000 000. Докато Япония дава над 2 500 000 военни жертви. Битката за Окинава носи на американците между 14 009 и 20 195 убити, а на японците между 77 166 – 110 000.

Данните за жертвите показват къде се водят най-ожесточените сражения, „пречупили гръбнака” на вермахта. Несъмнено те са на Източния фронт в Европа. Но няма съмнение, че войната в морето и във въздуха е спечелена от САЩ с помощта на Великобритания. Така че ще повторя – победата е обща.

По-малко дискусии предизвиква въпросът за цената на войната. Не толкова материалната, която все пак е възстановима, а невъзвратимата човешка цена. Тя е огромна сама по себе си, благодарение на усъвършенстването на оръжията за унищожение. Но онова, което най-ярко отличава тази война, са мирните жертви. За СССР те са 17 931 600 цивилни, за Китай – 17 530 000, а в лагера на победените има 6 823 300 убити цивилни германци и милион японци.

Така че цената на Втората световна война е платена не от политиците и военните командири, а от народите, дали 73 млн. жертви (49 млн. мирни и 24 млн. военни). Или, по думите на Тери Прачет: „Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани – 1000 точки, хора – 0 точки”.

Затова, вместо да спорим кой е постигнал победата, нека заедно предотвратим повтарянето на подобна военна вакханалия в бъдеще!