Мейнстрийм медиите у нас тези дни развълнувано споменават голямата стачка на учителите в Румъния. Но не заради самия протест на преподавателите в северната ни съседка срещу обиждащото ги ниско заплащане. А защото създалата се ситуация възпрепятства ротационната смяна на управлението в Букурещ, което трябваше да се извърши именно тези дни съгласно договорка между разбралите се през есента на 2021 г. да се редуват във властта за по 18 месеца Национално-либерална и Социалдемократическа партия.
Подобен ротационен модел, но с 9-месечен цикъл, се очаква да бъде приложен и у нас, ако заработи замисленият тандем между ПП-ДБ и ГЕРБ. Ето защо сега медийният фокус е насочен към румънския опит. И се оказва, че един решителен обществен спор може да блокира ротацията. Президентът Клаус Йоханис няма да я задвижи, докато конфликтът не бъде решен. А изгледи за решение засега не се очертават.
Защо стачкуват румънските учители? Защото са възмутени от хроничното неглижиране на техния труд и заплащане, от което страда и цялостното качество на образованието в Румъния. Учителските заплати в тази страна са едни от най-ниските в ЕС. Един учител в началото на кариерата си взима там годишно еквивалента на около 9100 евро, а негов колега с 40-годишн стаж –към 15 500 евро.
Впрочем, в България сме още по-зле и по този показател. Според данни от края на миналата година учителите у нас имат среден годишен доход около 7700 евро. И не е ясно дали ще се осъществят уж договорените междувременно увеличения в доходите на българските учители, ако у нас продължаваме да стоим без бюджет и без редовно правителство…
Но сега думата ни е за румънците. По-голямата част от обществото им подкрепя справедливия протест на преподавателите, започнал на 22 май т. г. Той е първият, организиран от учителските синдикати от 2005 г. насам. Искането е за 25% увеличение в заплащането на учителския труд, което да покрие и щетите от инфлацията, и обичайния за учителската професия извънреден труд.
Най-масовата проява на стачката досега бе на 25 май, когато из улиците на Букурещ и други градове преминаха многохилядни шествия на протестиращи учители от средните училища, подкрепени и от учениците, и от родителите. От колоните на демонстрантите се чуваха скандирания: „Достойнство!”, „Събуди се, Румъния!”, „Всяка нация умира без образование”. С протеста се солидаризираха и университетите, в много от които имаше двучасово прекъсване на работата. Следващото стачно шествие е обявено за 30 май.
Синдикатите отхвърлиха предложението за компромис от страна на правителството на НЛП начело с Николае Чука (същото, което вече трябваше да сдава ротационната щафета на социалдемократите). То обяви, че не може да повиши заплатите, защото така ще наруши лимитите на вече утвърдения в Брюксел местен план за получаване на средства от Европейския фонд за възстановяване и развитие. Може само да отпусне към доходите на всеки учител и представител на помощния училищен персонал два еднократни бонуса – еквивалента на 200 евро при плащането през юни и еквивалента на 300 евро при плащането през октомври. А за непреподвателския персонал – съответно по 100 евро при двете плащания.
Протестиращите не просто отказаха това унизително подаяние, а и още повече се разгневиха от обидното отношение на властта, което то разкрива. „Хиляди колеги казват „не“ на тази оферта. Стачката е за достойнство, за социален статус; тя е апел за уважение. Хората не искат тези бонуси. Искат доходи, които да осигуряват и достойни пенсии, с други думи – увеличение на заплатите. Тези ваучери не допринасят за пенсиите. Правителството не е разбрало нищо“. Такива коментари на синдикални лидери по темата цитира изданието romania-insider.com.
Решителността на протестиращите нараства и те нямат намерение да отстъпват, дори да се провалят така краят на учебната година и матурите на зрелостниците. Те смятат за лъжливи твърденията на управляващите, които се оправдават с ограничения от Брюксел по линия на плана за възстановяване и развитие. И алармират за системни проблеми в румънското образование, където почти не идват млади, подготвени кадри, предпочитащи да търсят по-добра реализация в чужбина. Десетилетията неуспешни реформи в образованието също са оставили негативни следи. Според проучване на Европейския съюз от 2019 г., цитирано от rferl.org, около 40 % от 15-годишните румънчета нямат основни умения по четене, математика или природни науки. Формално са грамотни, но имат много ограничени общи познания за обществото, хората и света, като цяло отговарящи на определението за функционална неграмотност.
