С изричното разрешение на автора – уважавания журналист международник, дипломат и дългогодишен висш деец на Международния Червен кръст Енчо Господинов – препечатваме от профила му във Фейсбук следния негов ироничен обзор на политическия цъфтеж по света и у нас, подписан от него с псевдонима „Марк ТРЕЙН, Constant Gardener”:
ЛАЛЕТО е последният мохикан в градината от семейството си. Само Винету е в Парлама-парламента, да отстрелва част от бледоликите.
КАМБАНКИТЕ ни отпращат към Хемингуей и Талев. При Хемингуей те бият като за последно Сбогом на надеждите, че светът и лидерите му ще изоставят оръжията. Няма Сбогом на Оръжията, а на Илюзиите, че уж сме научили нещо от Две Световни и Два милиона “Други” войни. Резултатът е известен, но се залъгваме пак с илюзии.
При Талев Камбаните бият в Преспа, за да ни напомнят, че политиците ни, подкрепяни от професорите и професионалните дипломати, сега са принудени да търсят нови пътища към сърцата на братята и сестрите „край Вардарот”. Всички подходи – от емоционалното ни „първо признаване” на новата братска държава, през „най-романтичния ни период в нашата история”, до плана на Макрон да съживи братската любов между „нас” и „тях”, карат мнозина да препрочитат не само Талев, но и да питат как точно гърците си изпипаха договора с „народа на Александър Македонски”, размахващ меча си от величествената статуя, а ние останахме изненадани от несподелената любов. Морен сокол пие вода на Вардарот и горко плаче.
НАРЦИСИТЕ, а донякъде и ИРИСИТЕ, държат и те да бъдат забелязани, и техният принос в световната история на флората да бъде отбелязан. Видни импресионисти ще ги рисуват, както видни фотографи ваят портрети на любимите ни лидери от политическата джунгла. А видни коментатори и пенсионирани генерали ни омайват със сладки телевизионни песнопения за произхода на джунглата, докато корабът ни минава между Сцила и Харибда и е напълно възможно да се разбие в една от двете скали. Без значение от коя страна на океана са. Но не Тихия…
ЯПОНСКИЯТ КЛЕН шепне на „7-те световни самураи” край едно мило езерце в Нагасаки, че протестиращите японци на улицата искат да напомнят кой и защо пусна бомбите там и в Хирошима, когато войната беше вече предрешена. И Дрезден помни някои работи, свързани с изкуството в музеите му и мятането на бомби . Описано е от Вонегът в шедьовъра му „Кланица 5”.
ДРЕБНИТЕ цветенца на градинския килим, наричани от мнозина „парички”, подсказват какво всъщност движи днес тази световна дивотия с опасност да взриви цялото човечество заедно с претенциите му, че сме били различни от животните, за които всъщност знаем, че те никога не са планирали да взривяват нищо. Дори динозаврите…
РОЗОВАТА МАГНОЛИЯ И ЧЕРВЕНАТА АЗАЛИЯ претендират за титлата Главен Алармист. Пламъците на азалията сякаш казват, че боговете не са дали огъня на Прометей, за да подпали света.
БРЪШЛЯНЪТ КАТО БОА бавно, но методично превзема територията и свободата на бора. Пълзяща анексия. Като в Близкия Изток, и не само там. Преди повече от 40 години президентът Джими Картър обичаше да казва на съветниците и генералите си: „Ако някъде по света – независимо къде – стане нещо, тичайте да спрете Менахем Бегин да не направи някоя беля в Близкия Изток, докато ние гледаме към Далечния…”
Бегин го няма отдавна, Арафат тоже, но сезонът на пожарите е в разгара си.
