На 29 декември бе съобщено, че след мъчителна битка с рака си е отишъл легендарният Крал на футбола – митът на ХХ и XXI век Пеле, или по рождено име Едсон Асантес до Насменто.
Както припомня испанското издание „Публико”, роденото на 23 октомври 1940 г. в селището Трес Корасоинс (Три сърца) в бразилския щат Минас Жераис момченце е кръстено Едсон в чест на Томас Едисон, изобретателя на електрическата крушка – защото точно в същия ден най-после е електрифицирано и родното му село.
Баща му Жуан Рамос до Насименто с прякор Дондиньо е онзи, който му открива футбола и го научава да го обича. Таткото сам е рано отпаднал от престижния клуб „Атлетико Минейро” играч заради получена травма и е преминал към по-скромния отбор „Васко де Сао Лоренсо”, с който „запалва” за играта и сина си. Отборът имал добър вратар на име Биле. И момчето сърцато викало по време на мачовете, когато противниковите екипи атакували: „Спри ги, Биле!” Чули-недочули, връстниците му започнали да го наричат Пеле. И така това прозвище останало като негово емблематично име до края на живота му, който го въздигна от бедността на фавелите до върха на световната футболна слава.
Впрочем, Пеле има още едно прозвище. За него също напомня „Публико”, разказвайки как на Световното първенство по футбол в Мексико през 1970 г. Малкълм Алисън, помощник-треньорът на клуба „Манчестър-сити”, попитал по време на живо предаване на британска телевизия: „Как точно се изрисва Пеле?” И тогава прочутият шонтландски футболист Пат Креранд, играч на „Юнайтед”, отговорл по букви: „Много е просто: Б-О-Г!”
Тръгнал от най-отчайващите низини на отровеното от класови полюси общество, Пеле успява да сбъдне мечтата на толкова много бедни момченца от Третия свят и да стане световен любимец, само благодарение на футболния си талант. Почтен, сърдечен, усърден, недокоснат от надменността на „звездите”, далеч от дрогата, но изкушен от любвеобилността си към повече жени от двете му последователни законни съпруги, Пеле остава и чисто човешко вдъхновение за безброй свои сънародници и съконтиненталци.
Но сред тях има и една част, която, макар да признава магията му, не е доволна от неговата аполитичност. Факт е, че за разлика от другия футболен идол – по-младия от него с точно две десетилетия аржентинец Диего Марадона, без скрупули демонстрирал левите си възгледи, Пеле никога не е взимал страна в политическите противопоставяния. Точно за това го обвинява една част от бразилската и латиноамериканската левица. Възходът във футболната му кариера съвпада с периода на жестоката бразилска военна диктатура, установен с преврата през 1964 г. Пеле никога не ѝ се противопоставя открито, никога не отваря уста да разкритикува репресиите ѝ. Левичарите дори смятат, че той „легитимира” военния режим с блясъка си на футболните полета по света. И очевидно режимът наистина се възползва от това, демонстрирайки своите лидери като запалянковци по стадионите, аплодиращи горещо гениалния бразилски играч.
Въпреки всички реални или въображаеми светлини и сенки около живота на неудържимия Пеле, единственият в света футболист, станал с отбора си три пъти световен футболен шампион, кончината му стана световна новина и потопи в скръб милиони негови почитатeли из цялото земно кълбо.
Предлагаме публикувания по този повод от ВВС Mundo (испаноезичната версия на ВВС) материал за слабо известен епизод от футболния възход на Пеле.
Той беше човек на рекордите и беше обявен за „национално достояние” в родната си Бразилия. Сред най-любопитните му постижения е едно, което никога преди него не се е случвало в латиноамериканския футбол: в един и същи мач бразилският ас отначало е изгонен от полето (Пеле е виждал червен картон само в три мача през целия си професионален живот), а след това по искане на масите е върнат в играта, изгонването му е отменено и в крайна сметка е изгонен реферът, колумбиецът Гийермо Веласкес.
Това се случва на 17 юли 1968 г. в Богота, по време на приятелски мач между отбора на Колумбия и митичния „Сантос”, клубът, в който Пеле играе през по-голямата част от професионалната си кариера. Колумбийската футболна федерация кани тогава известния бразилски клуб и неговата блестяща звезда за въпросния приятелски мач по време на подготовката на националния отбор, който се готви за Олимпийските игри в Мексико.
Разбира се, основната атракция в онзи мач е именно „Б-О-Г-ът” Пеле. Това не беше първият му мач в Колумбия. Преди това вече беше посещавал страната поне осем пъти. Но това беше първото му участие в приятелски мач. И може би поради тази причина, без строгостта на официалността, събитието по описания вече колоритен сценарий.
„Ако мачът се повтори днес, бих изгонил Пеле отново“, твърди някогашният рефер Веласкес пред журналиста Алберто Салседо Рамос в колумбийското списание „Soho”. Веласкес днес вече е покойник – умира през 2017 г.
В началото на 1968 г. колумбийският национален футболен отбор успява да се класира за футболния турнир в рамките на Олимпийските игри в Мексико същата година. Приятелският му мач с легендарния бразилски клуб „Сантос” на Пеле се провежда на 17 юли, сряда, на стадиона в колумбийската столица Богота, известен като „Ел Кампин“.
Трибуните са препълнени. Назначеният за централен рефер на мача Гийермо Веласкес е смятан за отличен професионалист. (По-късно той е и един от линейните съдии на така наречения „мач на века“ между Италия и Германия в полуфинала на Мексико-1970). Но също така той има навика и да показва доста остър нрав на терена. Чато, както го наричат, най-малко три пъти вече се е сбивал с играчи на полето.
Но мачът с участието на Пеле е приятелски. И идеята му, освен олимпийската подготовка, е „Б-О-Г-ът” д бъде видян от публиката в целия му блясък.
Според хрониките на журналисти като Ернан Пелаес Рестрепо и публикуваните от колумбийския вестник „El Tiempo”, играта се нажежава бързо: три минути след началото Алфредо Аранго – нападател, роден на колумбийското атлантическо крайбрежие, отбеляза първия гол. Играчите на „Сантос” обаче, виждайки, че линейният съдия е вдигнал флага си, протестират, защото смятат гола за невалиден.
Емоциите кипват и избиват в ритник към съдията от защитника и капитана на бразилския отбор Антонио Лима. Реферът Чато Веласкес веднага отговаря с юмрук в корема на играча – а преди да се заеме с футболно съдийство колумбиецът е бил боксьор. Все пак страстите успяват да се уталожат и мачът продължава безпроблемно. Но седем минути преди края на първото полувреме отново се стига до нажежаване.
Тук разказите за събитията имат вариации и различия; Известно е обаче, че след като Пеле изпълнява ъглов удар и удар с глава, бразилската звезда заявява че е бил фаулиран. Безразличието на Веласкес към претенциите на Краля отприщват цял арсенал с обиди от страна на бразилеца към съдията.
Самият Веласкес разказва сега пред колумбийския вестник „El Tiempo” за онази история7 „Около 15 или 20 дни пред това бях пристигнал от аматьорски турнир в Летисия, на границата с Бразилия, с отбори от тази страна, от Перу, Еквадор и Колумбия. Там отидох на едно място, за да гледам танци. И първото нещо, което човек научава на друг език, е ругатните. Пеле ми ги каза всичките и аз ги разбрах!“ – посочва Веласкес.
Тогава се случва нещо невиждано за онова време, когато наказателните картони още не съществуваха – те бяха въведени чак след мексиканското Световно първенство през 1970 г. В крайна сметка Ел Чато гони Пеле от полето и му нарежда да напусне мача за обида на съдията.
Пеле изпълнява съдийската заповед без притеснение. Но стадионът избухва, както свидетелства журналистът Пелаес Рестрепо – игрището се е превръща в „боксов ринг”, където играчите на „Сантос” се нахвърлят с юмруци върху Веласкес. „От целия им екип, състоящ с от 28 души, единствените, които не ме удариха, бяха лекарят, журналистът и Пеле“, казва Веласкес пред Салседо Рамос. Мнозинството от присъстващите 60 000 зрители също се нахвърлят срещу Веласкес, когото започват да обиждат задето е изхвърлил звездата, а хората са платили именно заради Пеле прескъпи билети.
Виждайки хаоса, който набъбва и на терена, и на трибуните, директорите на Колумбийската футболна федерация, която организира мача, взимат бързо отговорно решение: гонят Веласкес и връщат Пеле на терена.
Един от линейните съдии заменя Веласкес, а един от директорите на Федерацията, облечен в костюм и вратовръзка, отива на мястото на този линеен съдия.
Пеле се връща от съблекалнята – и мачът завършва с 4:2 в полза на бразилския тим.
„Хубаво е, че на Пеле тогава не му хрумна да ограби банка, защото и за това със сигурност щяха да го аплодират“, казва Веласкес, коментирайки години по-късно тази история пред списание „Soho”.
През 1968-ма Веласкес си тръгва от онзи мач с подуто лице от ударите, получени от бразилските играчи. Но и преизпълнен от възмущение. Веднага, след като напуска терена и си взима душ, той отива в близкото полицейско управление, за да подаде оплаквания срещу всеки човек, за който смята, че го е бил онази вечер. По-голямата част от гостуващия екип на „Сантос” се налага да остане в Колумбия два дни повече от планираното, за да дава показания по оплакванията. В крайна сметка, както е посочено в тогавашните репортажи на Ана Мария Гонсалес, играчите на „Сантос” се съгласяват да платят на Веласкес парична сума като компенсация. А Пеле продължава по пътя си към Мексико-1970, където печели третата световна купа.
Веласкес и Пеле ще се срещнат отново много години по-късно в демонстративен мач в Маями, когато Пеле вече е звездата на „Ню Йорк Космос”. В онзи мач Пеле измолва от Веласкес червен картон, за да си го запази за спомен.
About The Author
