Министерството на културата направи много за достойното отбелязване на навършилите се на 19 март тази година 90 г. от рождението на големия български художник Иван Вукадинов. Той бе удостоен с най-високата награда на министерството – „Златен век” с огърлие. И най-важното – от забравата беше извадена негова разтърсваща творба от 1973 г., още навремето предизвикала международен интерес и желанието на Ватикана да я закупи, но непродадена от тогавашната българска държава с аргумента, че картината е национално богатство и не се продава.
Картината е наречена от създателя си „Чили”. Рисувана е през 1973 г. като спонтанен отклик на жестокото потъпкване на човешките права в Чили след извършения там военен преврат на 11 септември 1973 г.
Само че този съществен факт – поводът творбата да е назована така – липсва във всички прес-съобщения, направени от българското министерство на културата през последните месеци, когато то положи усилия картината отново да влезе под светлината на прожекторите. Това поражда най-малкото дълбоко учудване.
Но нека първо припомним актуалните събития. Тази година около „Чили” на Иван Вукадинов се зашумя много. На 10 октомври министърът на културата проф. Велислав Минеков бе във Ватикана, за да връчи на папа Франциск I картината, харесана от ватиканските експерти, когато през 1975 г. тя участва в изложба в Рим, представяща българското изкуство. Сега творбата на Иван Вукадинов става част от колекцията на Ватиканските музеи.
Така е поправена онази несправедливост от средата на 70-те, когато отказът на българската държава да продаде картината на Ватикана, обижда дълбоко художника, известен и с безкомпромисния си нрав. Тогава той е толкова засегнат, че се зарича никога повече да не представя свои творби в България. Нарушава тази клетва чак през 2006 г., когато участва в изложба. В последвалите години продължава с такива участия.
Жестът на министерството на културата да почете 90-годишнината на Вукадинов и с предоставянето на „Чили” на Ватиканските музеи е достоен за уважение и похвала. Само че, както вече беше отбелязано, никъде – било в предварителните съобщения, било в информациите за мисията на министър Минеков във Ватикана – не се появява задължителното за контекста изречение: „Картината е отклик на художника срещу потъпкването на човешките права след военния преврат в Чили през 1973 г.”
Поколението на проф. Минеков много добре помни как в цял свят творците от различни страни, включително и българските, реагираха с болка и гняв на онова, което сполетя Чили с преврата на генерал Пиночет и последвалата 17-годишна военна диктатура. Твърде вероятно е самият проф. Минеков да има лични спомени, че сред първите чилийски емигранти, прогонени от репресиите в родината си и стигнали и до България, беше и чилийският художник Игнасио Рохас. Той стана студент на скулптора Димитър Остоич в Художествената академия в София. А скоро след това Остоич дори кумува на първата чилийска сватба у нас – когато Игнасио се ожени за Патрисия, също чилийска емигрантка. Има още много истории, живо свързали Чили и България, паметта за които е достойно да се съхранява. Пораснали са нови поколения, които знаят малко за света от онези години. А е важно те също да са наясно защо една толкова впечатляваща картина на един толкова голям български художник, събудила интереса на Ватикана, се нарича „Чили”. Защо министерството на културата премълчава това?
Най-новото допълнение към сагата с тази картина е церемонията в министерството на културата на 19 декември с участието на министър Минеков и на министъра на електронното управление Георги Тодоров. Двамата валидират и пускат в употреба специално пощенско-филателно издание, посветено все на същата творба на Иван Вукадинов. Автор на изданието е доц. Стоян Дечев. Събитието е съпътствано от поредно будещо недоумение прес-съобщение, което ни информира, че въпросното пощенско-филателното издание е на тема: „В памет на героите (1973-1975)“ („Чили“). И толкоз. Пак никакви пояснения – защо Чили, какви герои, какво значат тези години?…
Мой приятел чилиец, някогашен емигрант, останал да живее в България, ми изпрати линк към съобщението, излязло и на Фейсбук-страницата на министерството, като придружи линка с 10 въпросителни…
Ще спомена, че още информирайки за предаването на картината „Чили” на Ватикана от министър Минеков на 10 октомври на сайта на СБЖ, допълних съобщението на министерството на културата с всички тези въпроси, които поставям и тук.
Отново ще подчертая и сега – добре е министерството на културата да не пропуска такива „подробности” в информациите си, защото културата е част и от историческата памет на човечеството. Добре е също така да не се забравя, че папа Франциск, който е аржентинец, е особено чувствителен към паметта за жестоките латиноамерикански диктатури, от чиито злодеяния тежко е пострадала и собствената му родина Аржентина. Да не говорим пък, че е редно също така министерството на културата да е обърнало внимание какъв президент има в момента Чили – страна, с която поддържаме дипломатически отношения (макар да нямаме посолства в съответните ни столици, сме представени с посолства в съседни страни) и която има почетно консулство у нас. Заради всичко това наистина е изумително избраното от МК мълчание около наименованието на емблематичната картина на Иван Вукадинов.
Поклон пред таланта на големия художник, чиято персонална липса от всички тези събития можем да отдадем на напредналата му възраст и вероятно на здравословни проблеми. Но повдигнатите въпроси изискват отговор.
About The Author
