Кейтлин Джонстън, caitlinjohnstone.com
От втората половина на 2022 г. медиите са пълни със статии, изтъкващи как Съединените щати трябва сериозно да увеличат военните си разходи, защото всеки момент ще избухне световна война. И все го представят като нещо, което се случва на САЩ, сякаш американските действия не са свързани с това. Сякаш няма нищо общо, че американската империя се е засилила към такова ужасяващо развитие, отказвайки дипломатически изход от конфликта от яд към неспособността си да осъществи своята цел – планетарно еднополюсно господство.
Пореден пример от тази тенденция е статия, озаглавена „Може ли Америка да победи в нова световна война? Какво ѝ е нужно да победи Китай и Русия”. Публикувана е във „Форин афеърс” – списание, което се притежава и управлява от изключително влиятелния мозъчен тръст „Съвет за международни отношения”. „Съединените щати и съюзниците им трябва да имат план как едновременно да победят във войни в Азия и Европа, колкото и неприятна да изглежда тази вероятност”, пише авторът на статията, Томас Манкен. Добавя, че в някои отношения „Съединените щати и съюзниците им ще имат преимущество при едновременна война” на тези два континента.
Но Манкен не твърди, че световна война срещу Русия и Китай ще бъде нещо лесно. Той заявява, че за да победи в такава, САЩ ще трябва – да, познахте – да увеличат значително военните си разходи. „Очевидно Съединените щати трябва да повишат капацитета и бързината на военното си производство”, пише Манкен. „В краткосрочен план това значи повече смени да работят в съществуващите фабрики. По-нататък включва разширяване на фабрики и отваряне на нови производствени линии. За да направи и двете, Конгресът ще трябва да действа сега и да пренасочи повече пари за увеличаване на производството.”
Рязко покачване на американските разходи за оръжия няма да е достатъчно, твърди Манкен, а също и че „Съединените щати трябва да работят със своите съюзници за увеличаване на военното производство и запасите от оръжия и боеприпаси”.
Манкен заявява, че тази световна война може да избухне „ако Китай предприеме военна операция по завземане на Тайван, принуждавайки Съединените щати и съюзниците им да реагират”. Сякаш няма никакви други варианти, освен Трета световна война в ядрената епоха, за да се защити един остров до Китай, наричащ себе си „Република Китай”. Авторът пише, че „междувременно Москва може да реши, че щом САЩ са затънали до шия в Тихия океан, на Русия може да ѝ се размине нахлуване и в други части на Европа”, демонстрирайки удивителния западен пропаганден парадокс тип котката на Шрьодингер – че Путин едновременно е хем унищожаван и унижаван в Украйна, хем е на ръба да започне гореща война срещу НАТО.
Това е просто най-новият филм в жанра „западна експертиза”. В статията „Скептиците грешат: САЩ може да воюват едновременно с Китай и Русия” Джош Рогин от „Вашингтон пост” размахва пръст към демократите, които смятат, че приоритет трябва да бъде агресията срещу Русия, и към републиканците, които смятат, че военното и финансово внимание трябва да бъде насочено към Китай, като идеята му е: Защо не и двете?
В статията „Може ли американската армия да се сражава едновременно срещу Русия и Китай?” Робърт Фарли отговаря положително, пишейки, че „огромната бойна сила на американската армия няма да бъде прекомерно разтегната от нуждата да се води война на двата театъра на бойните действия”. Завършва с това, че „Съединените щати могат да се сражават едновременно срещу Русия и Китай… за кратко и с помощта на някои приятели.”
В статията „Може ли САЩ да воюва едновременно с Китай, Иран и Русия” Хал Брандс от „Блумбърг” отговаря, че ще е много трудно и препоръчва ескалиране в Украйна и Тайван, и продажба на по-модерни оръжия на Израел, като стратегия е САЩ да бъдат с един ход по-напред съответно от Русия, Китай и Иран.
„Теорията на международните отношения навежда на мисълта, че ще има война между велики сили” е статия на Матю Крьониг от Атлантическия съвет, написана за „Форин полиси”. В нея явторът твърди, че предстои световен сблъсък на демокрациите срещу авторитарните режими. „Съединените щати и искащите да запазят статуквото техни демократични съюзници от НАТО, Япония, Южна Корея и Австралия са от едната страна, а ревизионистките автокрации Китай, Русия и Иран са от другата”. Казва и че бъдещите експерти по външна политика (сегашните и бъдещи студенти – бел.прев.) трябва да настроят часовника си на това часово време.
Когато експертите не говорят, че се задава Трета световна война и че всички трябва да се подготвим да я водим и да победим, тогава те говорят, че световният конфликт вече ни е застигнал и трябва да действаме подобаващо, както се твърди в статията на „Ню Йоркър” от миналия месец „Ами ако вече се сражаваме срещу Русия в Третата световна война?”
Тези догматизми, идващи от блатни чудовища от Белтуей (израз за неправителствените политическите играчи около Вашингтон – бел.прев.), са насочени не само към обществеността, но и към политици и държавни стратези. Трябва всички да се тревожим, че чрез тях се насърчава възприемането на един ужасяващ световен конфликт така, сякаш е някакво природно бедствие, върху което хората нямат никакъв контрол.
Трябва да се направи всичко възможно да се избегне световна война в ядрената епоха. Ако изглежда, че вървим натам, реакцията не трябва да бъде увеличаване на оръжейното производство и създаване на цели индустрии, посветени на идването на войната. Правилната реакция е дипломация, деескалация и разведряване. Тези експерти обрисуват прохождащия мултиполярен свят като нещо, което неизбежно трябва да бъде съпътствано от експлозия на насилие и човешко страдание, а всъщност тези неща ще се случат само в резултат на решения, взети от мислещи човешки същества от двете страни.
Не е нужно да е така. Няма всемогъщо божество, постановяващо отгоре, че трябва да живеем в свят, в който държави размахват едни пред други оръжия на армагедона, и че човечеството трябва или да се подчини на Вашингтон, или да се примири с насилие, чиито мащаби ще имат последици за цялата планета. Можем да имаме свят, в който хората от всички нации се разбират и работят заедно за общото благо, вместо такъв, в който всеки се опитва да командва и подчинява другите. Както заяви наскоро Джефри Сакс: „Най-голямата грешка на президента Байдън бе да каже, че най-голямата битка в света е между демокрациите и автокрациите. Истинската битка в света е да се преборим да живеем заедно и да преодолеем общите ни кризи с климата и неравенството.”
Можем да имаме свят, в който енергията и ресурсите ни отиват за процъфтяване на човечеството, и към това, да се учим да си сътрудничим с крехката биосфера, в която сме еволюирали. Свят, където всички научни иновации се насочват към подобряване живота на планетата, а не към забогатяване и намиране на нови начини за унищожаване на човешки тела. Където моделите ни на конкуренция и експлоатация отстъпват място на системи за сътрудничество и грижи. Където бедността, тежкият труд и нищетата вече няма да са приемливи норми на човешко съществуване, а просто исторически факти.
Вместо това имаме свят, в който ни набиват все повече и повече пропаганда, целяща да приемем нов световен конфликт като неизбежна действителност. В който политиците, дори едва-едва надигащи глас в подкрепа на дипломацията, биват заглушавани и демонизирани, докато и те не коленичат през боговете на войната. В който воденето на политика на ръба на ядрената война се смята за сигурност, а деескалацията – за безразсъдно излагане на опасност.
Не е нужно да приемаме това. Не е нужно, спейки, да вървим към тази антиутопия и армагедон под ритъма на манипулативни социопати. Ние сме огромното мнозинство и можем да загубим много повече от тях. Можем да имаме здрав свят. Просто трябва да го поискаме. Те полагат толкова усилия да си издействат нашето съгласие, защото в крайна сметка не могат без него.
Превод: Илиян Станчев
About The Author
