Помните ли как през 2009 г. чешкият арт-провокатор Давид Черни скандализира разни квадратни глави у нас с ампутирано чувство за хумор, изобразявайки България като турска тоалетна на паното си „Ентропа” в сградата на Европейския съвет в Брюксел? Софийските тръшкания приключиха тогава също толкова карикатурно – с метнато черно покривало върху „нашата” част от инсталацията.
А пък Франция на същата онази инсталация беше изобразена от Черни само с един надпис – Gréve (Стачка). Така де, отдавна се знае, че Франция е страната на стачките, протестите, барикадите, бунтовете, смутовете. И революциите, разбира се. И никому в Париж не хрумна да се гневи на Черни по онова време.
Стачките и протестите са си неотменима черта от френския национален характер. Само че под управлението на Еманюел Макрон през последните години върви усърдна кампания тези нормални прояви на гражданско недоволство и на отстояване на насъщните права, зад които традиционно стоят силни синдикати, да се очернят като нещо едва ли не бандитско. Неглижирането и запушването на френската бунтовност особено по време на пика на пандемията придоби и истерични нотки, най-вече в отзвука на мейнстрийм-медиите. Усърдни атаки бяха отправени и към синдикатите, които, впрочем, обективно бяха доста обезсилени заради дълбоката криза в някои от левите партии – най-вече при социалистите.
Новият възход на френската левица покрай „Непокорна Франция” на Жан-Люк Меланшон и изградения около нея съюз с други леви формации сега възвръща бойния дух и на синдикатите. Той се подхранва и от сериозните икономически трусове, идващи от геополитическите противостояния и удрящи най-вече по трудещите се.
Първи този път скочиха да бранят правата си работниците във френските петролни компании, които от 29 септември насам стачкуват с искания за 10-процентно увеличение на заплатите, гневни от правителствените бюджетни рестрикции и от трупаните междувременно свърхпечалби на босовете в сектора. В резултат шест от седемте френски петролни рафинерии не работят, над една трета от бензиностанциите в страната изпитват недостиг на гориво, вият се дълги опашки от автомобили и камиони, изнервено очакващи да заредят резервоарите си.
Президентът Макрон и неговото правителство начело с премиерката Елизабет Борн не се сетиха са нищо по-добро от това, да започнат принудително да връщат работниците по работните им места – с което, естествено, само още повече възпламениха възмущението. Отговорът на втория по големина синдикат във Франция – традиционно свързваният с комунистите CGT (Confédération Générale du Travail – Всеобща конфедерация на труда), бе да обяви за 18 октомври начало на междуотраслова национална стачка, за която получи подкрепата и на още няколко по-малки синдикати плюс няколко младежки организации.
В неделя из Париж премина масово протестно шествие срещу поскъпването на живота, в чиито челни редици вървеше Меланшон. В изявления пред медиите той предупреди Франция да се готви за решителни стачни действия, които ще продължат поне пет дни.
И да, на 18 октомври стачката започна със спиране на работата на много места и в транспорта, и в училищата, и в университетите. Пълно парализиране нямаше, но имаше сериозни затруднения в придвижванията с метро, с автобуси, с влакове, а много детски градини, училища и висши учебни заведения останаха затворени.
Из цялата страна се проведоха 140 стачни шествия, като най-голямото бе в Париж. Според организаторите от CGT из страната са манифестирали към 300 000 души, а в столицата – 70 000. Според полицията данните съответно са за 104 000 и 17 000.
В Париж напълно спряха 9 автобусни линии. Общо една трета от всичките стачкуваха. В метрото протестът бе по-въздържан – по 3 от петте линии имаше намалено около 20% движение на мотрисите.
Не мина и без сблъсъци. Прословутият „черен блок” от около 200 винаги маскирани и облечени в черно бунтари, който редовно се включва в масови прояви и също така редовно буди подозрения, че е съставен от полицейски наемници, и този път се отличи с чупене на витрини на банки и бутици по „Монпарнас”. Има арести сред най-буйните, а 8 парижки полицаи са пострадали от мятани камъни и бомбички.
Френската национална жп компания обяви, че от сряда нататък „ще се нормализира” движението на „електричките”, обслужващи предградията на Париж и другите големи градове. Но според синдикатите протестите едва започват и ще се активизират ветрилообразно в течение на поне пет дни. Точно в жп сектора пък изрично заявиха, че стачката продължава.
Министърът на обществените услуги Станислас Герини обеща преговори относно заплатите чак в началото на 2023 г. А синдикатите настояват за автоматично индексиране на заплащането в съответствие с ръста на инфлацията. Общото искане за момента е за 10-процентно вдигане на заплатите.
Другият мотив за националната стачка е защита на самото право на стачкувне, срещу което бе извършено посегателство от страна на правителството с опитите за принудително връщане на работниците на работа.
Сблъсъкът за трудовите права се разиграва на фона и на други силови прийоми на Макрон, който не може вече да разчита в парламента на стабилна подкрепа. Именно за да избегне риска от бламиране на силно рестриктивния бюджет за 2023 г., президентът се кани да задейства член 49.3 от конституцията и да прокара бюджета с указ, без изобщо да го подлага на гласуване сред депутатите в Националното събрание. Вярно, този член съответно предполага и опозицията да отговори с вот на недоверие.
„Всичко това ни показва, че вторият мандат на Макрон ще бъде много труден и че той ще предприеме по-малко реформи“, смята цитираният от „Файненшъл таймс” Ноел Льоноар, експерт по конституционно право, работил във Върховния административен съд на Франция.
А стачниците и демонстрантите по улиците на страната са още по-категорични. Днес на шествието в Париж имаше и плакат със следния надпис: „43.9? Макрон, не преминавай границата. Народът обединен, никога не ще бъде победен”.
About The Author
