На 25 септември в Куба се състоя референдум относно новия семеен кодекс на страната, който преди това премина през 4-месечно всенародно обсъждане и беше гласуван в парламента – Националното събрание. Официалното наименование на документа е „Кодекс на семействата”. На допитването той бе одобрен с 66,87% от гласовете, а 33,13% го отхвърлиха.
В много от коментарите в чуждестранни медии се изтъква най-вече, че формулировките в „Кодекса на семействата” допускат и семеен статут за еднополовите двойки. Обърнахме се към кубинската посланичка у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан с молба да разкаже по-подробно за характеристиките на кодекса.
Тъй като в началото на тази седмица Островът на свободата бе жестоко ударен и от мощния тропически ураган Иън, нанесъл тежки материални, помолихме посланичката да запознае читателите ни и с това драматично изпитание за страната ѝ. Както винаги, българските медии пишат за урагана Иън само с оглед на отражението му върху съседната на Куба Флорида…
Започнахме хронологично с темата за референдума относно „Кодекса на семействата”. Нейно Превъзходителство подчерта, че това е първият законодателен акт в Куба, който минава през референдум. Досега такива допитвания са се провеждали само за конституцията на страната – през 1976 г. и през 2019 г. Сега е било решено и окончателната дума да кодекса да се даде пряко на народа, защото тематиката засяга цялото общество.
Преди това е било организирано и широко 4-месечно обсъждане на предварителния проект. Дискусиите са се провеждали на „народни асамблеи” по квартали и предприятия, като на тях са били направени многобройни предложения за промени, взети предвид при доработването на документа.
През юли обновената така версия на „Кодекса на семействата” е одобрен при гласуване в Националното събрание на страната.
Последната стъпка преди влизането му в сила бе проведеният на 25 септември референдум, в който участваха около 6 милиона избиратели, тоест гражданите на страната, навършили 18 г. 3,9 милиона души казаха своето „да”, а 1,9 милиона решиха да кажат „не”. След това кодексът бе парафиран от президента Мигел Диас-Канел, а след публикуването му в Официалния вестник (аналог на нашия Държавен вестник) на 27 септември, вече е действащ.
Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан изтъква: „Този референдум е важен елемент от демокрацията на участието, на която ние много държим. Той показва на всички, които оспорват нашата демокрация, че народът ни има пълната свобода да упражнява своите демократични права. В повечето държави по света биха се задоволили само с гласуването в парламента на един подобен законодателен акт – това е напълно в реда на нещата. И при нас можехме да се минем само с легитимния вот в Националното събрание. Но бе преценено, че поради важния характер на кодекса окончателното решение трябва да е на народа”.
Посланичката продължава: „Одобреният „Кодекс на семействата” е новаторски документ, отчитащ потребностите на кубинските семейства и чертаещ проекция към бъдещето. Документ, който търси хармония и откликва на съвременната социална реалност в Куба. Съобразява се с поколенческите и социални промени, с правните норми. Той е и дълбоко хуманен. Следва социалната справедливост, елиминира всякакви възможности за дискриминация, регламентира зачитането на правата на всички хора. Отчита и разнообразието, и единството на кубинското общество.”
Посланичката обръща внимание на провелите се от януари до април „народни асамблеи”, изтъквайки демократичността при обсъжданията на предварителния текст на кодекса. Тя припомня също, че още при обсъжданията и гласуването за нова конституция през 2019 г. сред част от кубинското общество са се надигнали гласове за формулировката на брака – да не е „съюз между мъж и жена”, а „съюз между човешки същества”. И сега, в новия семеен кодекс, наистина е залегнала вече тази формулировка.
Подчертава: „И още нещо важно – обърнете внимание, че документът не се нарича „Кодекс на семейството”, а „Кодекс на семействата”, в множествено число. Това показва плурализма му. Признава се, че може да съществуват различни модели семейства и се гарантират правата им. Документът има „включващ” характер, насочен е към преодоляване на дискриминационните разбирания”.
Нейно превъзходителство казва още: „В Куба е много популярно този документ да се нарича „Кодекс на любовта” – защото той показва, че всички хора са равни и легитимни и че семейството е нещо по-широко от просто „основна клетка на обществото”. Важна крачка за всички ни е да преодолеем клишетата, да приемем с разбиране и добронамереност различните форми на съжителство между хората. Не става дума за демонстративност и за отхвърляне на традиционното семейство. То си има своето неоспоримо място. Главното послание е приемем и да уважаваме и другите. И нека да изтъкна – има се предвид един много широк кръг различни семейни съжителства. Не само онези, които са между хора от един и същи пол, но и семейства, съставени само от майка с деца, или само от баща с деца, или нещо доста разпространено – семейства, в които бабите и дядовците отглеждат внуците си, защото родителите по най-разнообразни причини не могат да са с тях. Всички тези форми, основани на любовта и грижата, добиват сега пълните семейни права и възможности, което е от жизненоважно значение за изключително много хора.”
Посланичката откроява и още няколко интересни аспекти от „Кодекса на семействата”: „Документът регламентира и явлението, което ние наричаме „солидарна бременност”. Другаде по света е известно като „сурогатна бременност” или „корем под наем”. Не приемаме тези термини. Особено грозно се възприема у нас това с „корема под наем”. Не, не бихме нарекли това така, когато, примерно, сестра или приятелка на една жена със заболяване, пожелае да износи нейното дете. Това е солидарност между човешките същества. Също така държа да отбележа, че „Кодексът на семействата” гарантира и правата на мъжете в семействата, правата на хората от третата възраст, правата на хората в неравностойно положение и т. н.”
Преминаваме към темата за пораженията от урагана Иън върху Куба – и личното вълнение на Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан става особено забележимо. Няма и как да е иначе, защото ураганът е ударил най-сериозно нейната родна провинция Пинар дел Рио. Сърцето ѝ се свива през всичките тези дни и за нейните най-близки роднини, които живеят там. Но за щастие природната стихия не е причинила нито една човешка жертва в Куба, въпреки че е нанесла много тежки материални щети.
„У нас има изградена много ефективно действаща система за защита на населението при урагани и циклони, каквито, уви, при нашето географско разположение и климат, преживяваме твърде често,” обяснява посланичката.
Тя посочва, че ураганният вятър е съсипал много сгради, откъртил е много покриви, съборил е много електрически стълбове, нанесъл е тежки щети на селското стопанство. Фучал е със скорост 250-300 км в час. Силата на Иън е била от трета степен по международната скàла за такива стихии.
Властите, обществените организации и много доброволци вече са мобилизирани за преодоляване на пораженията и най-вече за по-бързото възстановяване на електрозахранването в районите, където то е било прекъснато заради бедствието. Външното министерство на Куба е обявило банкови сметки за всички, които искат да помогнат материално за възстановяването на страната. Сметките, които са публикувани и в кубинските медии, са в Международната финансова банка и в Международната търговска банка.
Няма как в сегашните сложни за световния мир времена да пропуснем и тази тема в разговора с Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан. Още повече, че следващия месец ще бъде отбелязана 60-годишнината от най-опасната в досегашната история криза, поставила света на ръба на ядрената война и станала известна като Карибската ракетна криза.
Посланичката казва: „През тази седмица беше Международният ден за ликвидиране на ядрените оръжия. Мина някак незабелязано, което е тъжен и тревожен знак за сегашното състояние на световната сигурност и мир. Искам да подчертая, че Куба винаги е пледирала в ООН за уважение и отстояване на мира, на международното право, на многостранния подход в решаването на кризите. Ние неизменно сме за диалог и преговори. Речта на нашия министър на външните работи Бруно Родригес пред Общото събрание на ООН беше в същия ключ. Той също така за пореден път остро осъди геноцидната блокада на Куба и настоя за отмяната ѝ, защото тя е грубо нарушение на международното право. Изтъкна и факта, че в този момент на остра глобална конфронтация Латинска Америка трябва да запази своя статут на зона на мира. Куба винаги ще продължи да бъде на страната на мира и международното право”.