Постигнато ли е в България реално равенство между половете, или жените все още получават по-лошо заплашане от мъжете за една и съща работа? Зад гърба ни ли са стереотипите за „мястото на жената“, или те продължават да доминират обществения разговор? „Мъжка работа“ ли е политиката, или жените са се преборили в достатъчна степен за политическото си представителство?
На тези и много други въпроси, свързани с мястото на феминизма в обществените борби, българското общество все още не търси отговори с достатъчен интензитет и необходимото внимание. Изключения все пак съществуват – през септември две големи събития си поставиха за задача да проблематизират и политизират тази въпроси – в Пловдив се проведе двудневна конференция под надслов „Овластяване на жените“, организирана от ПЕС-Жени и от Обединението на жените социалистки в БСП, а в София феминистка организация ЛевФем и платформата за Транснационална социална стачка организираха международна среща, продължила три дни.
Социални изследователи, социолози, политолози, икономисти, синдикалисти и политически фигури дебатираха в Пловдив в различни панели по три ключови теми – икономическа еманципация и възможностите за професионално развитие, равенство в заплащането и овластяване на жените в политиката. Дни по-късно в София представители на различни транснационални инициативи като феминистката мрежа Essential Autonomous Struggles Transnational (EAST), мигрантската мрежа Транснационалната мигрантска координация (TMC), нововъзникналата Постоянна асамблея срещу войната и медийната мрежа Eastern European Left Media Outlet (ELMO) се срещнаха, за да обменят опит по сходни въпроси.
„Основна идентичност на левицата е борбата за равенство – във всичките му форми, но най-вече социално. Още от създаването на българската социалдемокрация в края на 19 век борбата за правата на жените е една от характеристиките на нашата партия. Днес някои може да смятат, че те са гарантирани, но това не е така“, коментира в началото на форума в Пловдив президентът на ПЕС Сергей Станишев. По думите му, сложната геополитическа ситуация и наслагването на кризи, предизвикани от войната в Украйна, изострят неравенствата и увеличават риска от загуба на социални права, в това число и на правата на жените.
„Крайнодесните националистически партии използваха темата за равноправието на жените в през разказа за „доброто старо време“. Все едно тогава мъжете винаги са били джентълмени, а жените са имали всички социални права – да учат в университети, да гласуват, да намират работа и да бъдат платени достойно. Но както знаем, това изобщо не е така. Именно социалистическата идея се е борила за равноправието на жените – 8 март не е ден на мъжката галантност, той е ознаменува политически битки“, припомни Станишев.
Лидерът на европейските социалисти отбеляза, че макар с общи усилия в Европа вече да се осъществяват дългогодишни приоритети на лявото политическо семейство, свързани с равноправието, все пак много въпроси остават нерешени. „Разликата в заплащането между жените и мъжете в ЕС е 14%, а в България е между 13 и 15%, т.е жените работят над два месеца „безплатно“. Разликата в заетостта на ниво ЕС също е значителна – 79% сред мъжете и едва около 67% за жените, а те са все по-добре квалифицирани“, цитира той.
Наистина ли на жените им писна?
„Разликата в заплащането между мъжете и жените е разочароваща и несправедлива“, заяви в обръщение към форума президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай. Тя припомни, че през ноември ще честваме Европейския ден за равно заплащане, който символно показва, че след него на практика жените работят безплатно до края на годината. „Наистина ни е писнало. Искаме да променим това сега, а не утре“, коментира Гурмай.
Според бившия социален министър Иван Нейков в България има фундаментален системен проблем – жените са по-добри ученици и студенти, което е безспорен и доказан факт, те са повече от мъжете чисто статистически, но същевременно са по-зле платени и в по-малка степен заемат ръководни длъжности, както и високи политически позиции.
„Жените са 51% от българското общество и те в личен план, както и държавата, са инвестирали много в образование и в професионално развитие, а заемат малко над 13% от всички ръководни длъжности. Инвестираме огромни ресурси – национални и лични в образованието на жените и после използваме 1/5 от този капацитет. Това е проблем на обществото, не е проблем на жените. Той има и днешни измерения – ако приемем, че според социолозите шест партии влизат в парламента, това означава, че имаме 186 водачи на листи. От тях 36 са жени – под 19%“, коментира Нейков.
Всички данни по отношение на основното и средното образование сочат, че момичетата са по-добри ученици от момчетата; момичетата имат по-добър успех, отпадат много по-рядко в средното образование, завършват висше образование в по-голяма степен и т.н., тоест според всички статистики над половината от българските граждани инвестират съвестно и педантично, но изведнъж, когато стигнем до пазара на труда, всичко това не се отразява в ръководни политически, бизнес и управленски позиции в същата пропорция, а точно обратното.
„Моето усещане от всичко, което виждам е, че не ви е писнало. Ако ви беше писнало, нямаше да е такава ситуацията за половината от обществото, което инвестира в себе си повече от другата половина“, провокира Нейков.
Овластяване без икономическа сигурност – мисията невъзможна
Икономистът и съветник на президента на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова представи данни, според които България е на 20-то място в ЕС по отношение на коефициента на заетост на жените – 68,9 и логично този коефициент спада още повече, ако жената е с поне едно дете под 6 години. В допълнение, жените очаквано доминират в групата на неплатени семейни работници. Още по-фрапантна е разликата в групата „работодатели“, където мъжете са два пъти повече от жените по данни за 2021 година.
Ваня Григорова подчерта, че майките са „нежеланите работници“ – от тях се изисква да нямат деца под 6-годишна възраст, да не са бременни, да не са в напреднала инвитро процедура, като даде примери за случаи, при които работодатели изискват от жените декларации в тази връзка. Жените много по-често са заети с грижи за семейството, което ги прави по-малко гъвкави на работното място – така например една честа смяна на работното време е достатъчна, за да принуди жените да напуснат работа, тъй като не могат да полагат необходимите грижи за децата си.
Тя представи данни и за безработицата във феминизирани сектори по време на COVID-19 пандемията, които показват, че огромно покачване, пряко отразяващо се главно на жените. Едновременно с това повече жени, отколкото мъже, работят „на първа линия“ срещу пандемията – 88% жени спрямо 12% мъже са работници за лични грижи; 76% спрямо 24% са специалисти по здравни грижи; 74% спрямо 26% са хигиентисти и помощници; 69% срещу 31% са медицински специалисти; 60% към 40% жени се занимават с приготвяне на храна и т.н.
Григорова отправи няколко препоръки конкретни препоръки за по-голяма икономическа сигурност на жените, която единствено може да доведе до овластяване на жените в общия смисъл: Създаване на специализирани институции за грижи като хосписи; Гарантирани и достъпни места в заведения за отглеждане на деца – ясли и детски градини; Задължително изграждане на детски градини към компании над определен брой служители; Спазване на работното време в детските заведения; Значително подобряване на условията на труд в социални и здравни институции; Прозрачност на трудовите възнаграждения с цел минимизиране на дискриминацията; Възможности за преминаване към намалено работно време или адаптиране на графиците за майки на малки деца.
Подробни данни за разликата в заплащането на труда по пол представи и Виолета Иванова, заместник-директор на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ, която обясни подробно какъв механизъм използва за тази цел Европейската статистическа служба. Това т.нар. структурният индикатор GPG (Gender pay gap), който има за цел да предоставя съпоставими на европейско ниво данни за различието в заплащането по пол. То представлява разликата между брутното почасово възнаграждение на наетите жени като процент от средното брутно почасово възнаграждение на наетите мъже. Този индикатор е предназначен да дава общата картина на различията във възнагражденията, но крие недостатъка, че в обхвата на наблюдението се включват предприятията с 10 и повече наети лица от всички икономически дейности, което поставя известни ограчения, особено в държави като България, където доминират микро- фирмите.
За България разликата за 2020 година е 12,7 което ни поставя около осреднените за ЕС стойности, но далеч пред държави като Италия, Полша, Белгия, Кипър и други, в които разликата е по-малка. Виолета Иванова посочи няколко основни фактора, които влияят на разликата в заплащането по пол: липсата на прозрачност при формиране на системите на заплащане; фиксирано увеличение на работните заплати, което запазва съществуващите неравенства в заплащането; неравното разпределение на платен и неплатен труд; хоризонтална сегрегация на пазара на труда: жените са концентрирани в сектори и професии, които обикновено са ниско платени; трудното преодоляване на стереотипите, които определят мястото на жените и мъжете в обществеността от ранна възраст и влияят върху избора на образователна пътека; вертикална сегрегация: жените заемат по-ниско платените длъжности, имат по-малко сигурност на работните места и са изправени пред повече препятствия за кариерата; слабото представителство на жените при вземане на решения и други.
Неефективното търсене на решения по тези проблеми оказва влияние върху разликата в заплащането между половете и на по-късен етап разликата в пенсиите и увеличение на дела на жените живеещи в риск от бедност и социално изключване, посочи експертът от КНСБ. Тя цитира данни, според които жените претърпяват сериозни загуби поради силното си присъствие в нископлатени сектори. Така например около 53% от жените работят в нископлатени отрасли със средна работна заплата в диапазон от 900 – 1250 лв., или с повече от 25% по-ниска от средната за страната. Текущите данни за размера на брутната средна работна заплата показват, че заетостта на мъжете доминира в две от трите най-високо платени икономически дейности, а различията в заплащането се запазват на високи нива.
По данни на КНСБ средната работна заплата за жените е с 265 лв. по-малко от тази на мъжете в България, а пенсията – със 129 лв. Жените са по-голям брой, пенсионират се по-рано и получават пенсия по-дълго, но в значително по-нисък размер, посочи тя. От тук, следва че жените пенсионерки са в по-голям риск от изпадане в бедност отколкото мъжете пенсионери – 53% от жените в сравнение с 40.1% от мъжете.
От КНСБ също предлагат редица възможни решения и подходи. На първо място е важно да се знае, че принципът за равно заплащане е една от основите на синдикална дейност, посочиха от синдиката. Колективното договаряне е важен инструмент на синдикатите за борба с дискриминацията – по отношение на достъпа до заетост, заплащането, условията на труд, израстването в кариерата и професионалното обучение, подчерта Виолета Иванова. КТД е важен фактор и при формиране на системи за класификация на професиите и работните заплати.
На национално ниво синдикатите настояват и за нарастването МРЗ, приоритетното финансиране на някои важни публични сектори. Виолета Иванова даде за пример националната протестна акция с искане за увеличение на минималната работна заплата и на доходите на работещите в бюджетния сектор с минимум 15%, а на „работещите на терен“ с 20%, както и протестната акция на КНСБ “За по-високи доходи с актуализацията на бюджет 2022”, която отстояваше в продължение на 8 дни до сградата на Народното събрание исканията за ръст на възнагражденията на работещите в публичния сектор и според тях е постигнала голяма част от поставените цели.
КНСБ настоява и за подобрения в Директивата за прозрачност на заплащането на жените и мъжете, от която се очаква да ускори напредъка към равенство в заплащането по пол в ЕС. Синдикатът иска по-прецизно изясняване на правата на синдикатите и укрепване на колективното договаряне. Необходими саи допълнителни подобрения на Директивата, за да се гарантира, че синдикатите могат да водят преговори за прекратяване на дискриминацията в заплащането и подценяването на работните места, на които преобладават жените. Също така трябва да се отстранят напълно ограниченията за прозрачност – клаузите за тайна на заплащането следва да бъдат забранени. Друго предложение е да се подсилят задействащите клаузи (за изпълнение на задължения и санкциониращи), включително недопускане на фирми с над 5% разлика в заплащане по пол да участват в обществени поръчки.
Няма безшумен феминизъм
Леа Вайсова, доктор по социология, представи данни от социологическо изследване, възложено от левия феминистки колектив „ЛевФем“, свързано с влиянието на недостига на места в общинските ясли и детски градини в София върху живота на жените.
Най-често домакинствата с едно или повече от едно дете до 6 годишна възраст се налага да чакат 1 година, а онези с 1 дете дори 2 години, за да успеят да се класират в общинска ясла или детска градина. Данните показват също, че цели 95,7 % не ползват частна детегледачка, 96,8 % не са ползвали ваучер за детегледачка по социална програма и в 71,1 % от случаите детето никога не посещава групова форма на грижа (например частно детско заведение, кооператив, т.н.).
Основните изводи са, че жените, които искат да запишат своите деца в общинска ясла или детска градина, не са приоритетно потребители на частни услуги. Причината затова е, че над половината от домакинствата разполагат с доход от 1000 до 3000 лв, тоест тази група в най-честия случай не може да си позволи частно детско заведение или частна детегледачка. Домакинствата разчитат на нископлатен или безплатен грижовен труд, извършван от жените, което води до обостряне на социално-икономически неравенства, които се преплитат с полови неравенства.
„Липсата на достатъчно места в общинските ясли и детски градини пряко рикошира върху жените – след втората година майчинство жените са принудени да използват неплатен отпуск, почасово работно време, а не малко дори напускат работа. Този процес акумулира класически патриархален модел в обществото. Не може да си говорим за еманципация без да говорим за ролята на държавата и предоставянето на публични базови услуги“, обобщи Леа Вайсова.
„Всяко нещо трябва да се случва безшумно и елегантно, казваше майка ми. Но безшумен феминизъм няма – както щяхме да установим по-късно“, цитира от своя страна думи на голямата писателка Исабел Алиенде зам.-министърката на труда и социалната политика Надя Клисурска, която също уважи конференцията. По отношение на политиките на държавата, свързани с равнопоставенността и равното заплащане действително има какво да се направи, призна тя и благодари за критичното мислене и препоръките.
„Когато говорим за законодателство и национална политика, нека да кажем, че още от 1919 година Международната организация на труда е приела, че при равен труд трябва да има равно заплащане. Виждаме обаче всички данни на Евростат и НСИ, които показват, че има сериозно разминаване и трябва да говорим за политики, които подобряват тази среда“, подчерта Клисурска и отбеляза, че очевидно България може да прави нещата много по-добре сред страните от своята черга, тъй като данните са показали, че в Румъния разликата в заплащането между мъжете и жените е значително по-малка, отколкото в България.
Стереотипите, подценяването на труда на жената, пряката дискриминация и липсата на достатъчно ефективни мерки за съвместяване на трудовия и семейния живот са основните фактори, обуславящи проблема, коментира Клисурска. Все пак държавата полага усилия да подобрява средата, посочи тя и даде за пример реализацията на оперативната програма „Родители в заетост“, помагаща по-бързото завръщане на работа през поемане на грижите за детето от безработни жени.
„До края на годината Програма развитие на човешките ресурси отново ще отвори тази мярка и ще даде възможност на родителите да се възползват от нея“, съобщи Надя Клисурска. По новата програма са включени и редица дейности, свързани с квалификация на жените, които са били в майчинство, за да натрупат изпуснатото време на работното място.
Във връзка с предложението на КТ „Подкрепа“ за по-добри и повече социални услуги, заместник-министърката посочи, че в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени 750 млн. лева именно за реализация и изграждане на социална инфраструктура – хосписи, които трябва да се случат през следващите 2 години. „Това ще даде възможност на всички онези чакащи хора, които имат нужда от подкрепа, и на техните близки, които искат да се развиват в своята професия, да имат такава възможност да получат достойна грижа, обвързана с много по-качествена услуга по нови стандарти за качество“, заяви Надя Клисурска.
Политиката – „мъжка работа“ ?
Участието на жените в политиката беше основната тема на втория ден от конференцията, като в нея взеха участие социалния антрополог Харалан Александров, политолога Страхил Делийски, кметът на Троян Донка Михайлова, областният управлител на Габрово Кристина Сидорово, Марина Кисьова от Фондация „Екатерина Каравелова“ и други.
„Използваме военни метафори за политиката – тя обикновено е война, битка, фронт, „армията на…“ и страните в нея печелят или губят. Естествено, ако политиката е война, то участниците са мъже, а Жана Дарк и Райна Княгиня са изключения“, даде за пример Страхил Делийски. Или пък я сравняваме с мъжки спортове, често с футболен или боксов мач – на ринга, на терена, крошета, централни нападатели… Заради тези възприятия, жените изначално са на резервната скамейка в политиката, подчерта той и призова да започнем да говорим повече за политиката като за художествена гимнастика, например, за да разчупим този „мъжки“ наратив. Делийски отправи фундаментална критика към това, че рядко обществото ни се осмелява да посочи основният виновник за неравенствата, които са вкоренени в самата му основа – капитализмът, който може и да не е измислил патриархата, но много успешно се възползва от него.
Министерството на образованието в България е на 143 години, а само в 3 от тях начело е била жена, въпреки всички данни за образователната подготовка на жените и отношението им към тази сфера, даде за пример в тази посока даде кметът на Троян Донка Михайлова. Тя подчерта, че в местната пласт представителството на жените е много ниско.
Социологът Евелина Славкова от „Тренд“ представи в рамките на конференцията няколко социологически изследвания, посветени на общественото мнение към равноправието между половете и участието на жените в обществения живот и политиката. Макар на пръв поглед мнозинството да подкрепя равноправието, процентът на хора, гравитиращи около обратните тези, е притеснително висок, показват данните от подготвено специално за конференцията изследване през 2022 година.
Така например 8% от хората в България не подкрепят идеята за една и съща позиция жените и мъжете да получават еднакво заплащане, а други 6% не могат да преценят какво мислят по този въпрос. Екстраполирани към общото население на страната, 1% отговарят за около 55 000 души, тоест на подобна скандална позиция са приблизително около 440 000 души, а други около 330 000 са разколебани.
Данните показват още, че според 1/3 от българските граждани, жените и мъжете на една и съща позиция получават еднакво възнаграждение. 40% пък вярват, че мъжете и жените в България имат равни възможности за кариера. Цели 15% или около 825 000 души не са съгласни, че детеродната възраст при жената оказва влияние за нейното наемане на работното място. Над 25% от хората у нас или близо 1,4 млн. души не вярват, че мъжете имат по-добри шансове за повишение в работата. Сходен процент от хората не вярва на твърдението, че женските професии са по-ниско платени.
Сходна е ситуацията и на въпроси, свързани с качествата на жените и тяхната роля – макар мнозинство да заема прогресивни позиции, на обратната теза остават прекалено много хора. Така например цели 33% или около 1,8 млн. души подкрепят тезата, че „жената трябва да гледа децата, а мъжът да работи“. 32% от хората пък са съгласни, че „мъжете са по-добри лидери“, а цели 15% или над 800 000 души вярват, че „жените имат по-малко качества от мъжете“. 26% са на мнение, че управленските позиции трябва да се заемат от мъже. 12% от анкетираните пък споделят, че биха имали проблем жена да им бъде ръководител.
Славкова представи и друго изследване, датиращо от 2017 година, посветено изцяло на половите стереотипи, свързани с участието на жените в политиката в България. Отново – макар мнозинството (75%) да не е съгласно, че жените нямат необходимите качества, за да бъдат политици, то 18% подкрепят това мнение. Важно е да се отбележи, че изследването е правено сред представители и на двата пола, от което можем да направим обосновано предложение, че само сред мъжете този процент е още по-висок. Нещо повече – в подобни отговори има непрестижност или казано с други думи – определени респонденти биха премълчали истинското си мнение, особено ако анкетьорът срещу тях е жена.
Запитани дали са съгласни, че „жените разбират политиката по-малко от мъжете“, 22% отговарят положително – „съгласен съм“, а други 10% не могат да преценят. На въпрос „Според Вас политиката мъжка или женска професия е?“, мнозинството избира да посочи отговора, че политиката не е професия, която зависи от пола. Въпреки това е притеснително, че цели 25% или близо 1,4 млн. души отговарят ясно: „Политиката е мъжка професия“. Други 7% са разколебани, а едва 1% са отговорили, че политиката е женска професия.
21% от хората смятат, че не би било добре в политиката да участват повече жени, показват данните от друг въпрос в същото изследване. Други 21% пък са разколебани по този въпрос. Мнозинството или 58% все пак вярват, че политиката се нуждае от повече жени на високи постове.
Един от основните въпроси, маркирали целия дебат по време на конференцията, беше този за квотите – трябва ли да има определен брой места, запазени за жени, подобно например на квотите за момчета и момичета в училища и университети, където традиционно жените се представят по-добре и наличието на квоти „спасява“ момчетата, които имат значително по-нисък бал. На подобен въпрос в изследването на „Тренд“ мнозинството обаче е негативно настроено за квоти в политиката – такива не трябва да има според 57% от анкетираните, а 22% са на обратно мнение – квотите биха помогнали.
Тази статия е част от съвместен проект между онлайн предаването „Политизирай това!“ и „Фридрих Еберт – България“. В рамките на проекта ще бъдат излъчени десет специални епизода на предаването по значима обществена тема, придружени със статия по темата на разговора на страниците на „Барикада“ дни по-късно. Седмият специален епизод с гост Леа Вайсова можете да гледате тук:
About The Author
