„С едно писмо нашият работодател ни отпрати и диалогът ни се превърна в монолог“, казва Антон Горб, представител на синдикатите в най-голямата частна пощенска служба в Украйна, „Нова пошта”.
Понастоящем Горб служи във въоръжените сили на страната, която се бори срещу руската инвазия. Но той все още представлява интересите на своите синдикални членове и успява да намери време да даде интервю за това как военното трудово законодателство на Украйна се отразява на хората в страната. „Няма да се откажем, опитваме се да си извоюваме нещо обратно, но отношенията ни с нашия работодател вече не могат да бъдат възстановени“, казва Горб.
През март украинският парламент прие военно законодателство, което силно ограничи възможностите на профсъюзите да представляват своите членове, въведе „временно прекратяване на трудовите правоотношения“ (което означава, че служителите не се уволняват, но работата и заплатите им се прекратяват) и даде право на работодателите едностранно да прекратяват колективните трудови договори.
Това, обяснява Горб, се е случило в „Нова пошта“, която някога е била пример за добри работни отношения между украинските профсъюзи и ръководството.
Но освен тази временна мярка, група украински депутати и длъжностни лица се стремят към по-нататъшна „либерализация“ и „десъветизация“ на трудовото законодателство на страната. Според проектозакона хората, които работят в малки и средни фирми – тези, които имат до 250 служители – на практика ще бъдат изключени от действащото трудово законодателство на страната и ще бъдат обхванати от индивидуални договори, сключени с техния работодател. Тази промяна ще засегне повече от 70 % от работната сила в Украйна.
На фона на опасенията, че украинските власти използват нахлуването на Русия, за да прокарат дългоочакваното радикално дерегулиране на трудовото законодателство, един експерт предупреждава, че въвеждането на гражданското право в трудовите отношения рискува да отвори „кутията на Пандора“ за работниците.
Под натиск
„Имахме един от най-добрите работодатели в Украйна и добър, работещ колективен трудов договор“, казва Горб. „Но сега работодателите обърнаха гръб на социалния диалог. Мислехме, че е заради началото на войната, а после се оказа, че чакат приемането на закона.“
Независимата синдикална организация в „Нова пошта” е една от най-големите по рода си в Украйна. Преди нахлуването на Русия профсъюзът е имал повече от 11 500 членове (от около 30 000 служители) и е подписал първия си колективен трудов договор още през 2016 г.
Но през април, по силата на военновременното суспендиране на някои трудови права в Украйна, което беше обявено за „временно“, ръководството на „Нова пошта”отменя 30 точки от колективния трудов договор със синдиката.
Повечето от тези точки са свързани с координацията на условията на труд със синдикатите, но също така и с някои социални гаранции, като осигуряване на работниците на униформи, наличие на аптечка на работното място, работно време и други.
В неотдавнашно интервю оперативният директор на компанията Евгени Тафийчук заяви, че трудовите правоотношения на 1500 служители са „спрени“ съгласно военното законодателство, което означава, че те не са уволнени, но в момента не работят и не получават заплата.
Тафийчук обяснява, че това се дължи на рязкото намаляване на товарооборота в първите дни на войната, както и на затварянето и обстрелването на някои от клоновете на компанията. Някои от служителите, за които по това време не е имало работа, са били поставени на намалени заплати. „Това е официална процедура и ние изплатихме всички заплати в съответствие със закона“, казва той.
Подобна е ситуацията и в други големи компании в Украйна. В началото на май Профсъюзът на металурзите и миньорите на Украйна изпрати писмо до ръководството на завода на ArcelorMittal в Криви Рих, най-големия стоманодобивен завод в страната. Профсъюзът твърди, че през април ръководството на ArcelorMittal е преустановило действието на части от колективния им трудов договор, отнасящи се до синдикалната дейност, но също така и до социалното осигуряване и придобивките за служителите. openDemocracy се свърза с ArcelorMittal за коментар, но към момента на изготвяне на статията не е получила отговор.
За да информира хората, украинската гражданска организация „Социално движение“ създаде „черен списък на работодателите„. В него са включени компании, които едностранно са преустановили действието на всички или на част от колективните трудови договори или значително са променили условията на труд в нарушение на трудовото законодателство на Украйна. В списъка са включени почти две дузини предприятия, включително атомната електроцентрала в Чернобил, националната железопътна компания на Украйна, пристанището в Одеса и киевското метро.
Сега обаче украинските депутати решиха да отидат още по-далеч и искат да приемат по-радикална реформа на трудовото законодателство на страната, която да се разпростре далеч отвъд военното време.
“Десъветизация” плюс либерализация
Предложеният нов трудов закон, законопроект 5371, първоначално е регистриран още през април 2021 г. Миналата седмица обаче парламентът на Украйна го подкрепи за първи път – отваряйки пътя за вписването му в закона.
Официално проектозаконът е внесен от името на Халина Третякова, ръководител на парламентарната комисия по социална политика, и редица други депутати от управляващата партия „Слуга на народа“. Законопроектът е разработен от украинска неправителствена организация, “Службата за прости решения и резултати”, създадена от бившия грузински президент Михаил Саакашвили, съвместно с украински работодателски асоциации и програма на Американската агенция за международно развитие (USAID).
Авторите на законопроекта твърдят, че трудовите отношения в Украйна „все още се регулират от остарелия Кодекс на труда, приет през 1971 г. и разработен в условията на съветската административно-командна икономика“.
Според тях част от този проблем е и фактът, че малките и средните предприятия в Украйна не разполагат със задоволително законодателство за своето развитие. „Остарелите, икономически неадекватни методи на държавно регулиране на трудовите отношения в Украйна“ оказват влияние върху частния и публичния сектор на страната, твърдят подкрепящите законопроекта.
За да се поправи това, проектозаконът ще въведе индивидуални договори за хората, които работят в малки и средни предприятия, и ще даде на украинските работодатели правото да уволняват служители без причина. Последното в момента е строго забранено в действащото трудово законодателство. Планира се също така „да се намали бюрократичната тежест върху трудовите отношения и стопанските субекти“.
Поддръжниците на законопроекта твърдят, че тези мерки трябва да „десъветизират“ трудовото законодателство в Украйна. Те наричат „либерализацията“ на тези отношения „въвеждане на най-гъвкавия и свободен режим за регулиране на трудовите отношения“.
„Тези нововъведения са от полза и за двете страни, тъй като договорното регулиране може да бъде по-гъвкаво от основното законодателство“, казва депутатът Ханна Лихман, член на парламентарната комисия по икономическо развитие. „Например, да се включат определени допълнителни възможности и придобивки за работника – тези елементи на трудовите отношения са дори по-надеждни от обикновените споразумения.“
Това е трудово робство
Украинските синдикати и организации на работниците обаче оценяват перспективите на проектозакона по съвсем различен начин.
Виталий Дудин, експерт по трудово право и представител на организацията „Социално движение“, казва, че предложеният нов закон е „най-радикалният подход за унищожаване на модела на социално партньорство“.
За Дудин най-разрушителната част от новото законодателство е въвеждането на гражданското право на Украйна в трудовите отношения. Според него гражданското право на Украйна се основава на идеята, че двете страни са равнопоставени, докато отношенията между работодател и работник не са такива – работодателят винаги е в по-изгодна позиция. „Това е връщане назад към XIX век. Въвеждайки гражданското право в трудовите отношения, можем да отворим кутията на Пандора“, казва той.
Джордж Сандул, юрист в обществената организация „Инициативи за труд“, също посочва, че работникът винаги има по-малко влияние от работодателя – и отбелязва, че на международно равнище многобройни конвенции, издадени от Международната организация на труда (МОТ), засягат този въпрос.
Според него основният проблем на предложения нов закон е въвеждането на индивидуални договори в малките и средните предприятия.
„Де факто този режим предполага, че в трудовия договор на служителя може да се впише буквално всичко, без да се прави позоваване на украинското трудово законодателство. Например, допълнителни основания за уволнение, отговорност или дори 100-часова работна седмица“, обяснява Сандул. „Освен това индивидуалният трудов договор се превръща в основа за регулиране на всички отношения в предприятието, което неутрализира ролята на колективните трудови договори и изтласква синдикатите на заден план.“
Парламентарната комисия на Украйна по въпросите на интеграцията в ЕС е заявявала, че предложеното законодателство „отслабва нивото на защита на труда, стеснява обхвата на трудовите права и социалните гаранции на работниците и служителите в сравнение с действащото законодателство“, като по този начин противоречи на задълженията на Украйна съгласно Споразумението за асоцииране с ЕС. Законопроектът беше остро критикуван и от МОТ в Украйна.
„Ако този законопроект бъде гласуван на второ четене, работниците вече няма да имат никаква защита срещу произволни действия при уволнение“, смята бившият министър на социалната политика Андрий Рева.
В продължение на повече от година предложеният законопроект не намира подкрепа сред депутатите.
Ситуацията обаче се промени през май, когато гласове в подкрепа на законопроекта бяха предоставени от политическа партия „Тръст“, както и от бивши членове на проруската партия „Опозиционна платформа/За живот“, която беше забранена от парламента през същия месец. Може би репресиите срещу последната партия – които сега включват предложение за отнемане на мандатите на тези депутати – са направили някои от нейните депутати по-склонни да приемат промените.
Сандул казва, че макар украинските и международните профсъюзи да са водили кампания срещу предложения закон миналата година, нахлуването на Русия означава, че не може да има протести, и затова „информационните кампании сега са един от лостовете за въздействие върху ситуацията“. Съвместното представителство на синдикатите в Украйна изпрати отворено писмо до украинските депутати, в което ги призова да не гласуват за законопроект 5371 на второ четене.
Според Лихман „има много начини за намиране на компромис“ по проектозакона, включително предложения от синдикатите преди второто четене на закона. Ако ситуацията се влоши, казва тя, тогава синдикатите биха могли да поискат от президента Володимир Зеленски да използва правото си на вето върху новото законодателство. Лихман също така заяви пред openDemocracy, че опасенията на парламентарната комисия по интеграция в ЕС са подготвени за включване във второто четене на предложения закон.
Същевременно Дудин смята, че новата кандидатура на Украйна за членство в ЕС може да се превърне в „коз“ в ръцете на синдикатите. „Сега правата на човека, включително трудовите права, ще бъдат наблюдавани от ЕС. Затова синдикатите, които са морално прави в тази ситуация – техните членове също са във война – могат да поискат мораториум върху подобни реформи в условията на война в духа на европейската интеграция“, казва той.
Днес икономиката и обществото на Украйна са подложени на изключителен натиск от руската инвазия. Около 10 милиона души са напуснали домовете си, като много от тях са принудени да избягат в чужбина. Но дори сред тези, които са останали в Украйна, милиони са изправени пред „временна“ загуба на работата си или пред заплахата от безработица.
В този смисъл тези закони биха могли да влошат и без това отчаяното положение на много украинци – неоправдано изпитание за хората, които се борят срещу руската агресия.
