„Самото евро не е чак толкова важно. То е последното камъче в конструкцията на европейското икономическо пространство, създадено, за да обслужва големите икономически интереси. С това се търси и изравняване на някои регионални различия, но при всички случаи липсва насоченост към преодоляване на социалното неравенство”. Така австрийският историк, икономист, журналист и автор на книги по международна политика и икономика Ханес Хофбауер започна изказването си на състоялата се на 11 юни в София дискусия „България в еврозоната – кой печели и кой губи?”. В нея участваха също Ваня Григорова, икономистка и синдикалистка, председателка на Сдружение „Солидарна България”, и доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН. Дискусията бе организирана от Движение „23 септември” и австрийския вестник „Роте Фане”.
Ханес Хофбауер направи исторически обзор на „дългото пътуване на България” към еврото, чийто завършек се очаква да настъпи след 2 години със замисленото присъединяване на страната ни към еврозоната.
Австрийският гост се спря на предпоставките за появата на еврото, които според него се оформят още с разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) през 1989 г. Първата предпоставка според него е вътрешна – нагласите на някогашната соцноменклатура и нейното желание да консумира ползи, съчетано и с външния натиск на капитала, търсещ нови пазари и изгодни инвестиции. Този натиск е дотолкова силен, че членки на все още съществуващия СИВ влизат и в МВФ (Международния валутен фонд) още през 70-те години на ХХ век, трупайки дългове. (България се присъединява към МВФ през 1990 г.).
Втората предпоставка, последвала разпадането на СИВ през 1989 г., е осъществената в бившите соцстрани масова приватизация. „Тази трансформация доведе дотам, че България, производителка на индустриална и селскостопанска продукция, се превърна в удобен пазар за продукцията на развитите държави,” отбеляза Хофбауер.
Третата предпоставка според него е хиперинфлацията, разразила се през 1997-1998 г. Хофбауер цитира австрийски изследовател марксист, според когото хиперинфлацията е изпомпване на средства от онези, които нямат нищо, за да ги оставят абсолютно без нищо. „Хиперинфлацията доведе до търсения резултат – конвертирането на засегнатите валути чрез германската марка. Това беше и краят на държавното подпомагане за храни, жилища, социални нужди. Замразени бяха всички заплати в държавния сектор. Това породи прогонване на държавни служители от държавния в частния сектор в търсене на по-добро заплащане,” каза Хофбауер.
Той припомни преживяното от България в този период – зърнената криза през 1996 г., падането на правителството на Жан Виденов, щурма на парламента в началото на 1997 г. Всичко това доведе до приемането на валутния борд (съвет).
Според Хофбауер между влизането във валутен борд и приемането на еврото няма особена разлика. Валутният съвет надзирава почти всичко – от лихвени проценти през парична политика до данъци. Потокът от тази събрана от него информация отива в МВФ. Анализаторът припомни, че още от влизането на България в МВФ през 1990 г. се водят разговори са бъдещо приемане на вече замислената обща европейска валута. Според Хофбауер още оттогава „България е икономическа колония на европейската общност”.
Той припомни и хода на присъединяването на източноевропейските страни към ЕС, което бе осъществено на два етапа. През 2004 г. бяха приети 8 държави, а три години по-късно и България с Румъния. Всички новоприсъединени към ЕС още преди това бяха приети в НАТО, като задължителна част от геополитическата промяна.
„Въвеждането на еврото минава през периферната интеграция и укрепването на вътрешния пазар на ЕС, който се крепи на 3 известни стълба – свобода на движение на хора, на капитали и на трудова сила,” посочи още Хофбауер. И продължи: „ЕС всъщност беше подготвен така, че да почива на паралелността между икономическата конвергенция и социалната дивергенция. Това означава икономиката навсякъде д е унифицирана, а социалните въпроси да са дивергентни, тоест всяка отделна държава да ги решава сама за себе си. Тоест имаме обща икономика, но в социалната политика нямаме минимална общовалидна надница, нито пък в здравеопазването, примерно, нещата са хармонизирани”.
Лекторът от Австрия изброи и три групи аргументи – икономически, геополитически и социални, които обосновават защо приемането на еврото не е добро за европейските граждани.
Обяснявайки икономическите аргументи, Хофбауер припомни твърденията на либералите в Германия, че еврото води до облекчаване на дълговете. В същото време обаче всички станахме свидетели на дълговата криза, разразила се след 2008 г. В резултат през 2012 г. бе създаден Европейският стабилизационен механизъм (ESM) с капитал от 1,5 трилиона евро. Той бе учреден като капиталово дружество. ESM няма нищо общо с евроинституциите, той е като капиталова компания, в която решаващ глас има Германия. Тъй като всички членки на ЕС са приели обща дългова политика, всички се оказаха обвързани в тази капиталова компания.
Спирайки се на геополитическите аргументи, лекторът отбеляза, че силно експортно ориентирани държави като Германия могат да натрапят своята експортна политика на по-слабите държави като България или Гърция. При обща валута като еврото отделните държави нямат поле, на което да преговарят. Включително и България, която е във валутен борд, не може да обезценява валутата си.
Хофбауер припомни приетата в Германия по време на канцлера Герхард Шрьодер „Агенда 2010” – програма, която почива на политиката на ниските надници. Германия съумя да постигне много с налагане на такива ниски надници, което обаче не могат да си позволят слабите държави. Така страните в периферията, които не са финансово мощни, се оказват неконкурентни.
Заради този капан дори силни икономики като Дания и Швеция, а също и Великобритания нямат афинитет към еврото.Те не искат да бъдат повлечени от експортноориентираната Германия.
Що се отнася до социалните аргументи, те се илюстрират с факта, че по-слабите държави в периферията на ЕС – на Юг и на Изток, са тласкани чрез еврото към потискане на социалните си политики. Те не могат да устоят, налага се замразяване на заплатите, а това води до емиграция. Процесът предизвиква понижаване на заплатите дори в държави като Италия и Франция.
Тази тенденция важи и за България още от въвеждането на валутния борд, но при заставане на прага на еврото тя ще се засили, смята Хофбауер. Той добави още, че освен това фискалният пакт налага и ограничения в социалната политика, като никаква промяна не може да бъде предприета без съгласието на Брюксел. Лекторът припомни опит на Италия да вкара в бюджета си през 2018 г. подпомагане на пенсионерите, но проектозаконът бе върнат от Брюксел с указание бюджетът да се балансира.
„Еврото потиска независимостта на страните, лишава ги от възможност да реагират и да взимат решения. В политически план това означава ликвидиране на демокрацията,” отбеляза Хофбауер. Той припомни в заключение и изводите на бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис, че държави в периферията, които са запазили националните си валути, като Полша или Чехия, се справят по-добре от приелите еврото като Гърция.
Представителка на австрийския вестник „Роте Фане” също направи интересно изказване с обзор на ефекта от приемането на еврото от Австрия преди точно 20 години. Тя посочи, че долните 25% от доходите в страната са спаднали с над 20%, а заплатите и социалните помощи са в застой. Само година след влизането на Австрия в еврозоната – през 2003 г., 28% от безработните са се оказали в риск от бедност. Днес в това положение са вече 50% от хората, останали без работа. „Общата валутна политика ограничава възможността на потиснатите да се борят демократично прилагане на тази политика,” посочи журналистката, припомняйки още, че еврото е донесло на австрийците 40-процентно поскъпване. Тя обобщи, че ЕС е „антидемократичен и антинароден”, което се е доказало особено красноречиво на примера на Гърция, а „еврото не може да се разглежда отделно от империалистическата същност на ЕС”.
В своето изказване Ваня Григорова посочи, че още при влизането на страната ни във валутен борд българите вече сме изконсумирали голяма част от негативните, които носи и присъединяването към еврото. Основният белег и на валутния борд, и на принадлежността към еврозоната е фактът, че валутната политика в държавата не зависи от решения, взети от самата нея, а от правила, които се определят другаде.
Ваня Григорова цитира мнение на експерт към една от работодателските организации, който е привърженик на приемането на еврото в България, но все пак признава следните ефекти от въвеждането на валутния борд у нас. А именно: бордът ни „вкарва в групата на бившите колониални територии, икономически доминиони и страни с квазидържавен статус, които не провеждат независима монетарна политика, а това ги лишава от редица възможности, води до вътрешно обезкървяване, до огромни икономически, социални и демографски загуби”.
Илюстрирайки тъкмо видимите за всички демографските загуби, Ваня Григорова посочи, че за последните 10 г. страната ни е намаляла с 844 000 души, като половината от тях са емигрирали. „Емиграцията е заложена в самия начин, по който действат и паричният съвет, и еврозоната,” отбеляза тя.
Григорова се позова и на доклад на Международната организация по труда (МОТ), който сочи, че в страни с валутен борд се наблюдава ограничаване на конкурентните предимства, натиск върху заетостта, негативни демографски и и емиграционни ефекти.
Тя спомена и изводи на изигралия ключова роля за въвеждането на валутен борд у нас МВФ, направени в негов доклад, съпоставящ състоянието на държави от Централна и Източна Европа – едните с борд, а другите с плаващ валутен курс. Според въпросния доклад ефектите от прилагането на валутен борд водят до по-лоши резултати за икономиките, отколкото плаващият курс. Ограничените от борда страни като България по-трудно реагират спрямо икономическия бум и рецесията, имат по-дълга с 5 месеца продължителност на рецесията, потенциалът им за икономически растеж е по-нисък, безработицата им е двойно по-висока, загубите на човешки капитал са по-големи.
Григорова засегна и проблема с инфлацията, която неизбежно ще се увеличи при влизане в еврозоната. Но подчерта, че според нея основният проблем не е в това, а е другаде – в нещо, което се изтъква от привържениците на еврото като предимство. А именно – че с присъединяването си към общата европейска валута България очевидно ще стане по-привлекателна за чужди инвестиции, защото ще има по-голям контрол над правителството. Това съответно ще направи банките по-склонни да отпускат кредити, което обаче е хлъзгане към рискове, вече онагледени в Гърция. Там много частни компании задлъжняват с кредити най-вече към западни банки. Но след като Гърция наближава фалита и подкрепата за нея става наложителна, частните кредити се трансформират в държавни – и така задлъжняла се оказва държавата. „Интерпретациите бяха, че гръцкият работник пие узо, яде на корем и е изключително мързелив, поради което е натрупал тези дългове. Нали ни е ясно, че, ако да речем, г-н Хампарцумян вземе едни големи кредити, след това ги трансформираме в държавни такива и ние започнем да ги плащаме, най-вероятно от Германия ще се зададат критики, че ядем твърде много и прекаляваме с пиенето на ракия,” каза Ваня Григорова. И подчерта, че всъщност влизането в еврозоната стимулира взимането на кредити, макар да ни убеждават в обратното.
Григорова разказа, че в Икономическия и социален съвет, в който членува, в момента се изготвя становище за ефектите върху инфлацията, доходите и възможността за икономически растеж на България, ако влезем в еврозоната. Там са били повдигнати въпросите за рисковете при евентуално трансформиране на частен дълг в държавен. Отговорът на експертите, които пишат становището, бил, че вече има приет механизъм, който да предотвратява това. Става дума за фонд, който да гарантира, че частните кредити няма да се трансформират в държавни. Според Григорова обаче въпросният фонд бил изключително малък и го сравни със създадения у нас фонд, който трябваше да е гарант срещу лошите кредити, но бе недостатъчен, за да се справи с краха на КТБ, и тогава пак държавата трябваше да тегли кредит, за да изплати влоговете на гражданите там. Григорова изрази опасения, че именно това изкривяване, което ще съпровожда и влизането ни в еврото, не се коментира широко в българското общество, а би трябвало. Защото освен да връщаме дългове, ще трябва да понасяме и упреци, че сме били твърде разточителни.
Тя спомена Варуфакис и записите, правени и разгласени от него, на които се чуват откровените разговори, водени в Тройката около гръцката криза. И после, тъкмо защото е разобличил цинизма и лицемерието на евроинституциите, водещи до задлъжняване на държавите и обществата, не те, а той се оказа атакуван за некоректно поведение.
Григорова се позова и на изследване, което сочи, че към 2017 г. само две страни от учредителките на еврозоната имат нарастване на БВП след въвеждането на общата европейска валута – Германия и Нидерландия. А Италия и Франция дори намаляват своя БВП.
Тя призна, че наистина още с присъединяването на България към ЕС е предвидено страната ни да влезе и в еврозоната. Но не е посочен срок кога да стане това. Григорова подчерта: „Така, както има държави, които изобщо не бързат и се канят години наред да прекарат в чакалнята на еврозоната, така и ние бихме могли да изчакаме, докато ЕС да придобие човешки облик. Защото в момента това далеч не е общност от държави, които си помагат”.
Тя отново припомни гръцкия пример, при който южната ни съседка не получи реална помощ, а на гражданите там беше спряна възможността да теглят собствените си пари от банкоматите – за да се обърнат срещу правителството си и то да бъде принудено да приеме „спасителен план”, водещ към още по-голямо задлъжняване. След което бяха орязани заплати и пенсии, скочи безработицата и т. н. Григорова нарече това поведение „камшик за тези, които не слушат и които са в периферията”. Тя нарече „много добра формулировка” споменатата от Ханес Хофбауер „периферна интеграция”, защото наистина не може да има пълноценна интеграция, след като тя не засяга и социалната сфера. Обърна също така внимание, че много се говори за конкурентоспособността на производството, но почти не се споменава ниската конкурентоспособност на трудовия пазар тъкмо в „периферията”.
Григорова изтъкна, че според нея ключовият въпрос е в доверието. Ако имаше такова и хората у нас смятаха, че с влизането в еврозоната наистина ще бъдат чути, интересите им ще бъдат удовлетворени и ще бъдем поставени наравно с другите членки, нямаше да съществуват всички сегашни резерви към това присъединяване. „За съжаление обаче видяхме, че ключовите политики не се определят от гражданите, нито от техните интереси,” посочи Григорова.
Тя спомена също и скрупулите в самата Еврокомисия спрямо влизането на България в еврозоната, защото там ни възприемат като твърде бедни и способни да разклатим еврото. „Ние наистина сме твърде бедни. Нашите публични системи са обезкървени – здравеопазване, образование, социални услуги. Ние трябва да постигнем някакъв наистина стабилен минимум, но значително над нашия, какъвто е сега, така че членовете на еврозоната, приемайки ни, да са сигурни, че няма да станем веднага държавата, нуждаеща се от подкрепа,” посочи Ваня Григорова.
Доц. Григор Сарийски изрази в началото на изказването си благодарност към организаторите на дискусията, които са дали възможност да се чуят и критичните мнения относно присъединяването на България към еврозоната. Той подчерта несъгласието си с тезите на привържениците на това присъединяване, които твърдят, че почти няма разлика между него и валутния борд, в който сме и сега. Доц. Сарийски обърна внимание на съществената разлика, че валутният борд може да бъде и отменен със суверенно решение на българския парламент. „Независимата валута е суверенитет. Еврото е отказ от суверенитет,” подчерта доцентът от Института за икономически изследвания на БАН. Той изтъкна, че това влиза и в противоречие и с българската конституция, което според него е ключов въпрос.
„Ние в момента имаме нотариален акт за валутата си. Опитват се да ни убедят, че нямаме нужда от това. Щели да отпаднат банковите такси за превалутиране? Но нека никой не се съмнява, че банките ще въведат други такси,” каза доц. Сарийски.
За Европейския стабилизционен механизъм (ESM) пък отбеляза, че той противоречи на Договора за ЕС, в който е записано, че никой от членовете не може да бъде спасяван за сметка на другите. Доцентът се спря на още серия проблеми, които еврото неизбежно ще донесе и на банковия сектор, и на гражданите, като многократно се позова отново на гръцкия пример.
Дискусията завърши с оживен диалог между лекторите и залата, откъдето бяха зададени многобройни въпроси.
About The Author
