Тази статия е публикувана на 17 май 2022 г. в чешкия сайт Аргумент. Преводът на български език е на сайта „Трансгранични разговори“.
Финландия без изненада се стреми към членство в Организацията на Северноатлантическия договор. Миналата седмица и президентът Саули Ниинистьо, и министър-председателят Сана Марин (СДП) подкрепиха кандидатурата за членство в НАТО, а повечето политически фракции в парламента, включително радикалната левица, също се изказаха в нейна подкрепа. Сега членството в НАТО се радва на исторически рекордна подкрепа от страна на финландската общественост, което улесни настоящото политическо решение и проатлантическата кампания. Вътрешният дебат, рамкиран от войната в Украйна, беше интензивен, емоционален и кратък: в неделя, 15 май, президентът Ниинистьо официално обяви кандидатурата за членство в НАТО и сега остава тя да бъде потвърдена от парламента. По този начин една страна със сравнително дълга традиция на неутралитет и дълга сухопътна граница с Русия за няколко месеца направи преоценка на ситуацията със сигурността си и реагира „светкавично“ на руско-украинската война.
Русия неведнъж е реагирала отрицателно на перспективата за членство на Финландия (и Швеция) в алианса, считайки ги за „заплаха“ за руската сигурност. Владимир Путин вече даде да се разбере, че това е въпрос, на който Русия ще реагира (той обаче не определи влизането като непосредствена заплаха). С други думи, решението на Финландия вероятно ще доведе до това, че Москва ще види в съседката си още една опасност (или евфемистично казано – просто проблем), което ще промени цялостната ситуация в общото им съседство, включително в Балтийско море. С присъединяването си към алианса границата на Русия с НАТО ще се удвои, което не е незначително рвзвитие. Трябва да се добави обаче, че именно решението на Владимир Путин да нахлуе в съседна Украйна и да наруши нейния суверенитет с военни средства предизвика незабавната финландска реакция или предостави силни аргументи на финландските атлантици. Финландия смята сегашната Русия за заплаха, а сега и Русия отново ще смята Финландия за заплаха. Още през 2018 г. настоящият президент Ниинистьо заяви, че ако Финландия стане член на НАТО, Русия ще гледа на нея като на „враг“: „Руснаците дадоха ясно да се разбере, че когато погледнат отвъд границата, виждат финландците. Ако сме в НАТО, те ще виждат врагове. Това е тяхното отношение.“ Това отношение на Москва не се е променило, но политиката на Финландия се е променила – да бъдеш враг на Русия сега гарантира сигурността на Финландия.
Но флиртът на Финландия с членството в НАТО не е въпрос само на няколко месеца война в Украйна; това е по-дълъг процес, който беше подновен още през октомври 2021 г. в контекста на посещението на Йенс Столтенберг в двете скандинавски страни. Генералният секретар пледираше за влизането им в НАТО и намекваше за ползите от членството по член 5 преди решението на Путин да нахлуе военно в Украйна. Мантрата за правото на свободен избор на страната прозвуча и във Финландия, което на практика днес означава, че близките до Русия страни решават за своята сигурност, без да се съобразяват с руските интереси (които се разглеждат анблок като проява на имперските апетити на Москва, „зона на влияние“, към която Русия няма претенции). Във финландската политика от края на Студената война насам винаги е имало партии и политици, които дълго време са подкрепяли перспективата за членство в алианса. През последното десетилетие членството беше обсъдено за първи път след анексирането на Крим през 2014 г. Още тогава обществената подкрепа за членството нарасна, за да отшуми отново по-късно с рутинизирането на въпроса. След 2014 г. Финландия наистина увеличи военното си сътрудничество с НАТО, но в крайна сметка не се присъедини към военния съюз.
Краят на Студената война и членството в ЕС промениха обстановката в страната, чийто неутралитет, изграден върху т.нар. линия Пеясикиви-Кекконен, постепенно избледняваше. Неутралитетът на Финландия беше рожба на два фактора: загубената Продължаваща война (Яткасота, 1941-1945 г.) и Студената война с нейните „джентълменски“ споразумения и ужаса от ядрените оръжия. Макар че Финландия се опитваше да запази статута си на изключителен североизточен съсед на Русия с относително спокойния си и прагматичен тон и като поддържаше преки контакти и инвестиции в Русия, само това не беше достатъчно. Възприемането на Финландия от страна на Русия също се промени значително. Неотдавнашни финландски изследвания показаха съвсем ясно, че руската дипломация и политици не виждат Финландия като държава, която може да играе ролята на неутрален посредник в ЕС или в по-широкия Запад. Парадоксално е, че в тези изследвания се препоръчваше и сериозното отчитане на руските интереси при воденето на диалог. От Хелзинкската конференция насам статутът на Финландия обективно се е променил и сегашният ход на практика ще подпечата тази по-дълга еволюция за Финландия.
Във Финландия присъединяването към НАТО сега се разглежда като гаранция за сигурност, като в същото време решението на страната допринася за сегашното профилиране на алианса като вече откровено антируска структура за сигурност. За НАТО Финландия и нейната територия ще бъдат стратегическа придобивка, която ще „укрепи сигурността на алианса“. От Хелзинки през последните седмици се чува посланието, че руско-украинската война е променила драматично средата за сигурност и външната политика на Финландия. Доста често срещан е твърде „нефинландският“ аргумент, че решението не търпи отлагане (финландският манталитет се изразява в дълго обмисляне според поговорката „три пъти мери, веднъж режи“), че сега и сега е правилният момент (разбираемо предвид конюнктурата на общественото мнение). Въпросът за референдум за членството в НАТО някак си е оставен на заден план.
Затова основният аргумент са неотдавнашните действия на Русия. В по-широк контекст Хелзинки всъщност застана на страната на интерпретацията, твърдяща, че разширяването на НАТО в стратегическа близост до Русия е било правилният процес от самото начало, за да се предотврати планираната, дългосрочна имперска агресия на Путинова Русия, т.е. да се подсигури срещу Русия. Интерпретацията, според която руската агресия е резултат от разширяване, което умишлено пренебрегва руските интереси, на практика беше отхвърлена като неуместна. Войната се разглежда като едностранен акт на Владимир Путин, изразяващ по същество Русия и нейното завладяване. Москва обаче яростно допринесе за това с фатално погрешното си справяне със ситуацията, което отне вятъра от платната на всички привърженици на прагматичната политика спрямо Русия, или политика, основана на компромис, взаимно изслушване, дипломатически решения на проблемите и конфликтите и всеобхватна концепция за европейска сигурност, в която да участват всички участници, без да изключват едни и да интегрират други.
По този начин намерението на Финландия да се присъедини към НАТО е проява и продължение на системната криза на сигурността в Европа, която постепенно назрява от средата на 90-те години на миналия век и ескалира с конфликта за и в Украйна в настоящата война, която заплашва мира в Европа и света. Тя е израз на негативната динамика, но едва ли ще спре ескалацията, може би само от тясно локална гледна точка и психологически укрепвайки един вид чувство за сигурност (не сме сами) в съседство с вече неразгадаемата Русия. Също така, какви алтернативи имаше в крайна сметка Хелзинки, след като цялата концепция за европейска сигурност днес прокламира друга версия на тачъристкия лозунг „няма друга алтернатива“? Настоящата криза вече не е спирала на дилемата за сигурност, а „вихър“, който завлича всички и всичко без възможност за обмисляне на каквото и да било по същество и на спокойствие. В тази нова (и надяваме се само „студена“) война без джентълмени, без държавници с поглед към бъдещето и нови идеи и без ясни правила, Финландия сега също ще бъде на страната на Съединените щати. Това ще превърне неутралната досега страна в поредната буферна държава. Дали това ще бъде обещаваща основа за финландската и европейската сигурност, предстои да разберем. Има много причини за съмнения.
P.S. В доктрината за сигурност на Русия от 2014 г. военната заплаха се изразява в: „Укрепване на силовия потенциал на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и нейните глобални функции, осъществявани в нарушение на международното право, доближаване на военната инфраструктура на държавите членки на НАТО до границите на Руската федерация, включително чрез по-нататъшно разширяване на блока“…
About The Author
