През последните няколко седмици Назер Ахмед живее на едно от най-горещите места на Земята. Поради жестоката гореща вълна, обхванала Индия и Пакистан, домът му в Турбат, в пакистанския регион Белуджистан, страда от седмици наред от температури, които многократно достигат почти 50 градуса по Целзий, което е безпрецедентно за това време на годината. Местните жители са принудени да се приберат в домовете си, не могат да работят, освен през по-хладните нощни часове, и са изправени пред критичен недостиг на вода и електроенергия.
Ахмед се опасява, че нещата само ще се влошават. Именно тук през 2021 г. е регистрирана най-високата температура в света за месец май – зашеметяващите 54C. Тази година, казва той, е още по-гореща. „Миналата седмица беше безумно гореща в Турбат. Не се усещаше като през април“, казва той.
Тъй като горещата вълна изостри огромния недостиг на електроенергия в Индия и Пакистан, Турбат, град с около 200 000 жители, вече почти не получава електроенергия, като всеки ден има до девет часа прекъсване на електрозахранването, което означава, че климатиците и хладилниците не могат да работят. „Живеем в ада“, казва Ахмед.
Подобно е положението и на целия субконтинент, където реалността на климатичните промени се усеща от над 1,5 милиарда души, тъй като горещите летни температури настъпиха два месеца по-рано, а облекчението от мусоните е на месеци разстояние. Северозападна и централна Индия преживяха най-горещия април от 122 години насам, докато в събота в Джакобабад, град в пакистанската провинция Синд, температурата достигна 49 градуса по Целзий – една от най-високите априлски температури, регистрирани някога в света.
Топлинната вълна вече е оказала опустошително въздействие върху реколтата, включително пшеницата и различни плодове и зеленчуци. В Индия реколтата от пшеница е спаднала с до 50% в някои от най-засегнатите от екстремните температури райони, което засилва опасенията за недостиг на зърно в световен мащаб след нахлуването на Русия в Украйна, което вече има пагубно въздействие върху доставките.
В област Мастунг в Белуджистан, известна с ябълковите и прасковените си градини, реколтата е унищожена. Фермерът Хаджи Гулам Сарвар Шахвани с мъка наблюдава как ябълковите му дървета разцъфтяват повече от месец по-рано, а след това се отчайва, когато цветът изсъхва, а после умира в необичайната суха жега, което почти унищожава цялата му реколта. Земеделските производители в района говорят и за „драстично“ въздействие върху реколтата от пшеница, а наскоро районът е бил подложен и на 18-часови прекъсвания на електрозахранването.
„За първи път времето нанася такива поражения на реколтата ни в този район“, казва Шахвани. „Не знаем какво да правим и няма помощ от правителството. Отглеждането на културите е намаляло; сега растат много малко плодове. Фермерите са загубили милиарди заради това време. Ние страдаме и не можем да си го позволим.“
Шери Рехман, пакистанският министър по въпросите на климата, заяви пред Guardian, че страната е изправена пред „екзистенциална криза“, тъй като извънредните ситуации, свързани с климата, се усещат от северната до южната част на страната.
Рехман предупреждава, че горещата вълна е довела до безпрецедентно топене на ледниците в северната част на страната и че хиляди хора са изложени на риск да пострадат от наводнения. Тя заяви също, че високите температури са засегнали не само реколтата, но и водоснабдяването. „Водните резервоари пресъхват. Големите ни язовири в момента са на мъртво ниво, а източниците на вода са оскъдни“, казва тя.
По нейните думи горещата вълна трябва да бъде зов за събуждане на международната общност. „Климатичните и метеорологичните явления ще продължат да се случват и всъщност само ще увеличават мащаба и интензивността си, ако световните лидери не предприемат действия сега“, казва тя.
Експерти посочват, че горещината, която се усеща на субконтинента, вероятно е предвестник на предстоящите събития, тъй като глобалното затопляне продължава да се ускорява. Абиянт Тивари, доцент и ръководител на програма в Института за управление на бедствия в Гуджарат, казва, че „екстремните, чести и продължителни горещини вече не са бъдещ риск. Те вече са тук и са неизбежни.“
В изявление на Световната метеорологична организация се казва, че температурите в Индия и Пакистан „съответстват на очакванията ни в условията на променящ се климат“. Горещите вълни са по-чести и по-интензивни и започват по-рано, отколкото в миналото“.
Гореща вълна се обявява, когато максималната температура е над 40С и поне 4,5С над нормалната.
През уикенда индийският град Биканер беше най-горещото място в страната – 47,1С, според индийската метеорологична служба. В някои части на северозападна Индия обаче изображения, заснети от сателити, показаха, че температурите на земната повърхност са надхвърлили 60С – безпрецедентно за това време на годината, когато обичайните температури на повърхността са между 45 и 55С.
„Най-високите температури са регистрирани югоизточно и югозападно от Ахмедабад, с максимални температури на земната повърхност от около 65С“, съобщи Европейската космическа агенция на своя уебсайт.
Високите температури оказват огромен натиск върху търсенето на електроенергия както в Индия, така и в Пакистан, където хората са принудени да издържат с часове на прекъсвания на електрозахранването в условията на изтощителна жега. В петък пиковото потребление на електроенергия в Индия достигна рекордно високи стойности от 207 111 MW, по данни на правителството.
Индия е изправена пред най-големия недостиг на електроенергия от шест десетилетия насам. Прекъсвания на електрозахранването с продължителност до осем часа бяха наложени в щати като Джаркханд, Харяна, Бихар, Пенджаб и Махаращра, тъй като вътрешните доставки на въглища спаднаха до критични нива, а цената на вносните въглища се покачи. В стремежа си да ускорят транспортирането на въглища в цялата страна индийските железници отмениха над 600 пътувания с пътнически и пощенски влакове, за да освободят място за транспортиране на въглища до електроцентралите.
About The Author
