„Войната е твърде сериозен въпрос, за да бъде оставен на войниците“, казва френският министър-председател от Първата световна война Жорж Клемансо. Но повечето войни в историята показват, че те също така са твърде сериозни, за да бъдат оставени на политиците. Този провал все още не е очевиден в Украйна, само защото боевете все още бушуват по бойните полета на Донбас и вероятно ще ескалират.
Но вече трябва да е ясно, че краят на войната, ако изобщо настъпи, по-скоро ще бъде постигнат от политици – колкото и трудно да е това – а не от войници, тъй като шансовете на Русия или Украйна за решителна победа вече са се изпарили.
Основният въпрос сега е как и кога ще бъдат прекратени сраженията – или пък шансовете за постигане на компромисен мир вече са обречени заради самата инерция на военния конфликт и омразата, която той насажда?
Безгранична самозаблуда
Странно, но основните спорни въпроси вероятно са решени. Русия никога няма да завладее Украйна, защото нейните войски нямат сили да го направят пред лицето на яростната и единна украинска съпротива, снабдявана с оръжие от държавите от НАТО. Това би трябвало да е било очевидно за президента Владимир Путин много преди да започне катастрофалната си инвазия на 24 февруари, но способността му за самозаблуда изглежда е безгранична.
Но също толкова малко вероятно е Украйна да победи Русия и да изтласка нейните сили от украинска територия, както някои политици сега препоръчват като цел на войната, колкото и оръжейни системи да получи от Запада.
Едва ли Русия ще повтори същите аматьорски грешки, които допусна през първите два месеца на войната, когато фрагментира неадекватните си сили, така че нито една от атаките не беше достатъчно силна, за да успее.
Тогава Путин невярно твърдеше, че е нахлул само защото Русия е била изправена пред екзистенциална заплаха. Гигантската му грешка обаче превърна тази до голяма степен въображаема заплаха в реалност, позволявайки на Путин – с пълния си контрол върху всички руски медии – да убеди руснаците, че сега нямат друг избор, освен да се бият. Санкциите на Запада са нож с две остриета, защото, макар да нанасят големи икономически щети, те са колективно наказание, наложено на всички 145 милиона руснаци, които смятат, че не им остава друг избор, освен да се обединят под знамето.
Разделен, замразен, фрагментиран конфликт
Враговете на Русия проявяват обяснимо нежелание да освободят Путин от отговорност, като отслабят натиска върху него или му дадат възможност да се измъкне от блатото, в което е затънала страната му. „Съществува неприятна дилема“, заявява Washington Post високопоставен европейски дипломат. „Проблемът е в това, че ако войната приключи сега, за Русия ще има време да се прегрупира и войната ще започне отново, под този или друг претекст. Путин няма да се откаже от целите си“.
Дори военната безизходица не е непременно в интерес на източноевропейските държави, разположени в близост до зоната на конфликта. „Това е основен въпрос за нас“, казва високопоставен дипломат от една от страните, граничещи с Украйна. „Разделен, замразен, фрагментиран конфликт в Украйна е много неблагоприятна ситуация за нас. Активните отношения между Украйна и НАТО са от решаващо значение за Черноморския регион.“ Той смята, че без подкрепата на НАТО има всички изгледи за безконтролна руска агресия в бъдеще.
Лесно е да се разбере защо тези, които искат да се борят с Русия докрай, смятат, че техният момент е настъпил, но политиката им е изпълнена с рискове, тъй като съдържа редица противоречия. Те предполагат, че Русия е достатъчно мощна, за да представлява сериозна заплаха за своите съседи, но в същото време е толкова слаба, че може да бъде окончателно победена на бойното поле. Те представят Русия като държава под пълния контрол на един автократ в Кремъл, откъснат от реалността и хранен само с добри новини от сервилните си съветници. Но от същия този полудял и зле разсъждаващ диктатор се очаква да се държи разумно и сдържано, когато става въпрос за разширяване на войната или използване на ядрено оръжие.
Тази ястребска позиция е достатъчно лесна за силите извън Украйна, тъй като украинците са тези, които ще воюват. Онези, които с лекота призовават за пълна победа над Русия, са също толкова нереалистични, колкото и Путин преди два месеца, когато нареди инвазията в Украйна в очакване войната да бъде като разходка в парка.
Недостиг на военна сила
Тази липса на реализъм засега се прикрива, защото Русия все още се опитва да постигне поне някакви териториални успехи, като превзема Мариупол и полуразрушените градове в Донбас, а възможността за контраатака все още не е настъпила. Но има тревожни признаци, че украинците и техните западни съюзници приемат твърде буквално собствената си триумфална пропаганда и се държат така, сякаш всичко е истина.
Руската армия вероятно ще се сражава по-умело през следващите няколко месеца, дори само защото неизбежно се е поучила от първоначалното си слабо представяне. Например, Русия е обвинявана, че прилага същата безмилостна тактика като тази, използвана от сирийското правителство, подкрепяно от руската авиация, срещу въоръжената опозиция. Тя се състоеше в блокиране на градските райони, контролирани от бунтовниците, бомбардиране, но не и нападение, позволяване на голяма част от оцелялото цивилно население да избяга, но запечатване на враждебните райони. Този подход проработи добре, като намали загубите на сирийската армия и ограничи вражеските бойци до малки острови на територията, където те бяха на практика затворени с малка надежда за бягство.
Изненадващо руснаците не използват тази успешна тактика при неуспешното си нахлуване в Северна Украйна, вероятно защото не разполагат с достатъчно военна сила. Но в момента, в който започва втората фаза на войната в Донбас, руските сили, както се съобщава, превъзхождат украинците с три към едно, което позволи на Путин да нареди блокирането на огромния стоманодобивен завод в Мариупол.
Позата на Путин
Като цяло войната в Украйна наистина постепенно започва да прилича на тази в Сирия: военна и политическа безизходица с ограничени шансове за излизане от задънената улица. Твърде много играчи с твърде различни интереси са замесени, за да се сложи край на конфликта, освен ако Русия и САЩ не са решени да го направят – а засега има малко признаци това да се случи.
Погледнете позата на Путин, като на цар на царете в персийска миниатюра, когато получава новината за превземането на Мариупол от своя възторжен министър на отбраната. Той не прилича на човек, който съзнава, че по-рано тази година е направил една от най-катастрофалните грешки в руската история.
Не че президентът Джо Байдън, който вяло се опитва да овладее събитията, или Борис Джонсън, който безкрайно се опитва да отклони общественото внимание от последния си вътрешен скандал, изглеждат като хората, които искате да видите да отговарят за потушаването на най-тежката криза в Европа от 1945 г. насам.
В Близкия изток тези полузамразени войни могат да продължат с десетилетия, но се съмнявам, че това може да се случи в Украйна, тъй като кризата вече не се отнася единствено или дори основно за тази страна, а се превърна в обща конфронтация между Русия и Запада.
