Президентът на Украйна Володимир Зеленски се справя блестящо с контактите си със западната аудитория. Огромната подкрепа на Запада за Украйна се дължи не само на бруталността на незаконното нахлуване на Русия, но и на проницателността и харизмата, с които Зеленски изложи аргументите на Украйна за помощ.
Но колкото и да е ефективен Зеленски в набирането на западна подкрепа, посланието на Украйна е далеч по-малко убедително за аудиторията в Глобалния Юг, където много страни отказаха да се присъединят към западните кампании за налагане на санкции на руската икономика и дипломатическата ѝ изолация. Това стана ясно на форума в Доха миналия месец в Катар, където Зеленски и украинският заместник-министър на външните работи Емине Джапарова получиха голяма трибуна. Сама по себе си силен комуникатор, Джапарова – татарка мюсюлманка от Крим – заигра с темите, предпочитани от западните лидери: Тази война в крайна сметка не е за Украйна, а за оцеляването на „международния ред, основан на правила“. Президентът на САЩ Джо Байдън и европейските лидери също неведнъж са формулирали конфликта в тези рамки.
Но именно в това се крие разминаването с голяма част от страните от Глобалния Юг. В разговори с дипломати и анализатори от Африка, Азия, Близкия изток и Латинска Америка ми стана ясно, че тези страни до голяма степен съчувстват на участта на украинския народ и гледат на Русия като на агресор. Но исканията на Запада те да направят скъпоструващи жертви, като прекъснат икономическите си връзки с Русия, за да поддържат „основан на правила ред“, предизвикват алергична реакция. Този ред не е основан на правила; вместо това той позволява на САЩ да нарушават безнаказано международното право. Посланията на Запада по отношение на Украйна издигнаха неговата липса на самоосъзнатост на съвсем ново ниво и едва ли ще спечелят подкрепата на държави, които често са се сблъсквали с най-лошите страни на международния ред.
Сред страните, които се противопоставиха на западните призиви за помощ и дипломатическо единство, най-голямо внимание получиха Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В рязък разрив с Вашингтон те задълбочиха икономическата и политическата си прегръдка с Русия, като същевременно отхвърлиха искането на Байдън да намалят цените на петрола чрез изпомпване на повече петрол. Обединените арабски емирства отказаха да осъдят руското нахлуване в Съвета за сигурност на ООН и макар че фактическият им лидер Мохамед бин Зайед отказа телефонен разговор с Байдън, той нареди на външния си министър да пътува до Русия, за да засили връзките им. Притесненията на Рияд и Абу Даби се различават рязко от тези на по-голямата част от по-широкия Глобален Юг и се коренят най-вече във влошаването на връзките им с Вашингтон заради нежеланието на САЩ да започнат война от тяхно име срещу Иран и неговите съюзници. Един саудитски дипломат описа саудитско-американското напрежение като „край на пътя за нас и Байдън, но може би и за САЩ„.
В останалите страни от глобалния Юг различни местни и по-широки структурни фактори допринесоха за колебанието да се подкрепи изолацията на Русия. Южноамериканските сили като Бразилия и Мексико, африканските лидери Южна Африка и Етиопия и азиатската възходяща сила Индия са мнозинство в своите региони в отказа си да санкционират Русия.
Отношенията на Индия с Русия датират от времето на Студената война, когато Съветският съюз наложи вето на множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН относно Кашмир в полза на Индия. И до днес Русия е един от водещите доставчици на оръжие за Индия. Същото важи и за много африкански държави. По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, от 2016 г. до 2020 г. 18% от всички руски продажби на оръжие са отишли в Африка. Зависимостта на Африка от руската и украинската пшеница и торове е още по-голяма – една четвърт от африканските държави получават една трета от пшеницата си от Русия и Украйна. Египет разбира твърде добре значението на това. Повишаването на цените на руското и украинското зърно в месеците преди Арабската пролет през 2011 г. изигра решаваща роля за създаването на предпоставки за протестите в целия регион.
Но зависимостта на по-широкия глобален юг от Русия или неговата уязвимост към нея не разказват цялата история. Много от тези държави също така виждат явно лицемерие във формулирането на войната в Украйна от гледна точка на оцеляването на основания на правила ред. От тяхна гледна точка никоя друга държава или блок не е подкопавала международното право, нормите или основания на правила ред повече от САЩ и Запада.
Не липсват примери. През последните години Америка подкопа основаващият се на правила ред, когато Доналд Тръмп се оттегли от Съвета на ООН по правата на човека заради критиките му към отношението на Израел към палестинците и от Световната здравна организация в условията на пандемията, и наложи санкции на високопоставени служители на Международния наказателен съд за това, че се опитват да разследват американските военни престъпления в Афганистан. (Администрацията на Байдън призовава съда да разследва руските военни престъпления в Украйна).
Налице е също така очевидната незаконност на инвазията на администрацията на Джордж Буш-младши в Ирак, интервенцията на администрацията на Обама за смяна на режима в Либия, продължаващата подкрепа на САЩ и Обединеното кралство за войната на Саудитска Арабия в Йемен (в резултат на която 13 милиона души са изложени на риск от гладна смърт). Същевременно на фона на възхваляването на въоръжената украинска съпротива срещу руските нашественици на Запад не само се осъжда палестинската съпротива срещу израелската окупация, но и се забранява ненасилствената икономическа съпротива срещу тази продължаваща десетилетия окупация. И още – „глобалната война срещу тероризма“, която дестабилизира голяма част от Близкия изток и Северна Африка, като същевременно уби повече от два пъти повече хора, отколкото самите терористи са убили след атентатите от 11 септември.
Всъщност, въпреки че САЩ изиграха важна роля в установяването на правилата и нормите на реда след Втората световна война, те почти веднага започнаха да ги нарушават. По време на двата си мандата президентът Дуайт Д. Айзенхауер разрешава не по-малко от 104 тайни операции, които включват сваляне на правителства и въоръжаване на регионални бунтове.
Сега обаче САЩ изискват от страните от Глобалния Юг да направят огромни и скъпи жертви – без да се съобразяват с техните уязвимости и нужди от сигурност – за да спасят един ред, в чието разрушаване самите САЩ са водеща сила. Връщането към ред, при който САЩ могат да продължат да действат извън рамките на международното право, е равносилно на искане от страните от Глобалния юг да правят непоносими жертви, за да поддържат американската изключителност.
Нещо повече, не помага и фактът, че много от тези страни се възприемат като жертва на американската едностранчивост и безразсъдство. В голяма част от Африка например НАТО не се радва на голямо уважение заради военната си намеса в Либия, която остави диря от смърт и разрушения в региона на Сахел. Защитавайки неутралната позиция на страната си, президентът на Уганда Йовери Мусевени заяви пред репортери миналия месец, че Западът е „унищожил“ Либия, докато е разпространявал тероризма отвъд границата ѝ.
Пагубните последици от американския интервенционизъм играят важна роля в изчисленията на страните от Глобалния Юг. Повечето от тях се стремят към близки отношения със САЩ, но поради американския унилатерализъм те желаят да намерят възможности за противодействие на американската сила, когато това е необходимо. Появата на многополюсна система осигурява на страните от Глобалния Юг известна защита срещу американския авантюризъм, докато те до голяма степен разглеждат военната намеса на Русия в Украйна като европейско дело, което не променя по-широката глобална картина, в която се търсят възможности за балансиране срещу САЩ, а не срещу Русия.
Както пише бившият индийски съветник по националната сигурност Шившанкар Менон, повечето азиатски столици разглеждат конфликта като война „за европейския ред на сигурност, а не като епохален глобален пожар„. Да се забъркват в този регионален конфликт е безсмислено за много страни от Глобалния Юг – особено в името на възстановяването на един порочен ред, който даваше неоправдано предимство на Запада. Всъщност радостта, с която някои западни анализатори разглеждат войната в Украйна като „стратегическа възможност“ за повторно разпалване на Студената война между демокрациите и автокрациите – учените Майкъл Бекли и Хал Брандс стигнаха дотам да кажат, че Путин „неволно е направил огромна услуга на САЩ и техните съюзници“, създавайки този прозорец – изглежда само допълнително отблъсква по-широкия Глобален Юг
За Украйна подкрепата на Глобалния Юг в крайна сметка може да не е приоритет. Но за САЩ това е важен урок. Ако през последните няколко десетилетия бяха водили по-сдържана външна политика, може би щеше да им бъде много по-лесно да мобилизират световната общност на своя страна срещу агресията на друга ядрена сила.
