Малгожата Кулбачевска-Фигат, Трансгранични разговори
Изминаха почти два месеца, откакто Путинова Русия започна война срещу Украйна. Още в първия ден на бойните действия полското правителство обяви полско-украинската граница за отворена за бежанци и създаде първите приемни центрове. Това, което се случи след това, беше един от най-сърцераздирателните епизоди в 33-годишната история на Третата полска република: обикновените граждани се втурнаха да подкрепят бежанците. Неправителствените организации и местните власти поставиха информационни щандове на автогарите и жп гарите. Хората посрещаха украинците в собствените си домове. Училища, музеи и културни центрове организираха дейности за децата на бежанците. Парламентът бързо гласува специален закон, който позволява на украинците да се регистрират и да започнат работа веднага. Общественото пространство се изпълни с украински знамена и емблеми на солидарността – както в големите градове, така и в малките населени места. Дори спомените за по-мрачните моменти от общата история сякаш избледняват: в момента абсолютното мнозинство поляци са съгласни, че именно Украйна е станала жертва на руската агресия и че украинците се нуждаят и трябва да получат нашата помощ.
Но има и друго лице на полското отношение към хората, които са избягали от разрушената си от войната страна. Афганистанци, йеменци, сирийци, кюрди все още са в капана на полско-белоруската граница. Властите открито демонстрират лицемерието си. Достатъчно е да погледнете официалния профил на полската гранична охрана в Twitter. Туитовете за посрещането на хиляди украинци, придружени от снимки на дружелюбни и професионални военнослужещи, са съчетани със заплашителни съобщения за това как охраната смело е открила няколко десетки „нелегални“ на беларуската граница.
Od 24.02 do??wjechało z??2,885 mln os.
Wczoraj tj.20.04 #funkcjonariuszeSG odprawili 22,3 tys. podróżnych-spadek o 11% w porównaniu z dniem wcześniejszym(25 tys).
Dziś do godz.07.00 rano-5,6 tys.spadek o 6%.
W dn.20.04 z??do??wyjechało 22,3 tys.osób.Od 24.02-779 tys. pic.twitter.com/0mm1qIOQav– Straż Graniczna (@Straz_Graniczna) April 21, 2022
„Гранична охрана, 21.04: От 24.02 в Полша от Украйна влязоха 2,885 млн. души. Вчера, 20.04, служителите на граничната охрана са пропуснали 22,3 хил. пътници – намаление с 11% в сравнение с предходния ден (25 хил.). Днес в 07.00 ч. сутринта – 5,6 хил. души – намаление с 6%. В деня на 20.04 22,3 хил. души са напуснали страната. От 24,02 напусналите са 779 хил.“
W dn.21.04 na terytorium??próbowało nielegalnie przedostać się z??25 cudzoziemców-m. in. ob.Erytrei,Turcji i Iraku. Zdarzenia miały miejsce na odcinkach #PSGCzeremcha #PSGNowyDwór #PSGDubiczeCerkiewne #PSGBiałowieża #PSGSzudziałowo pic.twitter.com/4pBNWKoLr5
– Straż Graniczna (@Straz_Graniczna) April 22, 2022
„Гранична охрана, 21.04, 22.04: На 21.04 са регистрирани опити за незаконно влизане на територията на Полша от 25 чужденци от територията на Беларус. Наред с други има граждани на Еритрея,Турция и Ирак“.
Същевременно мрежата от доброволчески, про-мигрантски групи Grupa Granica съобщава следното:
„В периода 12-18.04 получихме молби за помощ от 187 души, от които 36 деца. Научихме за депортирането на 32 души (една бременна жена и най-малко 16 деца). Получихме съобщение от мъж, който е бил заплашен със смърт от беларуси, ако не отиде в Полша. Мъжът е уплашен до смърт. Няколко дни по-рано негов приятел е загинал в гората. Мъжът не е успял да го погребе. Един самотен 17-годишен младеж, чийто крак е бил счупен от беларусите, също се свърза с нас. Той нямал вода, нямал храна, мръзнел. Помолил полските войници за помощ, но те му отказали.“
Редица факти и свидетелства илюстрират, че полската държава прилага „фейс контрол“, когато демонстрира грижа и хуманизъм. Това избирателно гостоприемство показва едно грозно лице на света отвъд източната граница на Полша. И ако полската претенция за хуманност не е изпразнена от съдържание, ние трябва да бъдем грижовни и внимателни към хората в нужда не само доколкото това обслужва политическите интереси на нашата държава, партия или група по интереси.
Разбира се, Беларус вече не кани активно иракски или сирийски граждани да дойдат в Минск „на туристическа екскурзия“, а беларуските консулства в Багдад и Ербил бяха закрити още през ноември 2021 г. Въпреки това не всички, дошли „на екскурзия“ с надеждата да достигнат до Западна Европа по по-безопасен начин, отколкото през Средиземно море, се върнаха у дома. Някои иракски кюрди решиха, че предпочитат да се опитват да пресекат границата отново и отново, вместо да летят обратно към Ирак, където нищо не ги очаква. За гражданите на Йемен, Сирия и Афганистан връщането в родината означава връщане в кървава военна зона. От 16 април 2022 г. това може да се отнася и за иракските кюрди – тъй като Турция започна поредната си „специална операция“ срещу бойците на ПКК в Иракски Кюрдистан. Това означава, че те имат необходимите предпоставки да получат статут на бежанци.
Всичко това не е от значение нито за беларуските, нито за полските власти. Белорусите затварят временния подслон за мигранти, който баха изградили месеци по-рано в бивш склад в Брузги. Те използват физическо насилие, за да изтласкат мигрантите в Полша, и пребиват онези, които са открити обратно на беларуска територия. От своя страна полските граничари продължават да патрулират по границата и да изтласкват мигрантите обратно към Беларус. Напълно са забравени принципите за международна закрила или търсене на убежище. Нещо повече, полските власти полагат особени усилия, за да възпрат гражданите дори да предлагат елементарна хуманитарна помощ на тези, които са преминали границата.
Непосредствената гранична зона беше отцепена още през септември. Но дори извън зоната тези, които търсят мигранти в горите, за да им дадат храна, напитки и топли дрехи, са спирани от полицията. Местните граждани, които живеят в граничните райони и поради това имат право да останат в зоната, твърдят, че са под постоянно наблюдение от страна на граничната охрана и други правоприлагащи органи. На 25 март 2022 г. полицията арестува млада католическа активистка, защото оказвала помощ на бежанците. 21-годишната жена ще бъде изправена пред съда за „улесняване на незаконната миграция“ – обвинение, което тя нарича абсурдно.
Католическата вяра, която би трябвало да е в основата на полското общество, не спасява младата активистка от бруталната реакция на държавата. Католическата символика също не работи: на границата нямаше любов или милосърдие в дните на католическия Великден. В нощта на 16 срещу 17 април 2022 г., в нощта на католическия Великден, още една група иракски кюрди беше отблъсната. В Полша нямаше място за пет деца (на възраст 4,5,6, 13 и 17 години) и един възрастен човек. Преди да изчезнат в беларуските гори, те успяват да се свържат с полски активисти и да споделят историята си: десет пъти са отблъснати от полски граничари, а от другата страна на границата са били пребити от беларуски войници.
Миналата година, когато мигрантите започнаха да идват от Беларус, полското правителство обясни, че Полша просто не може да ги приеме: те са твърде многобройни, може да са терористи или престъпници, а истинската им дестинация е Германия. Според проучванията, проведени тогава, по-голямата част от поляците изглежда вярваха, че политиката на недопускане на мигранти е оправдана: нямаше нито едно проучване, в което мнозинството ясно да се застъпи за приемане на молбите за убежище, а не за отблъскване на хората. Вместо това подкрепата за правителството нарастваше.
На този фон изглежда, че кризата в Украйна е момент за размисъл относно полската миграционна политика и нагласи. След като приехме повече от 2 милиона украинци, от които половин милион възнамеряват да останат за постоянно, очевидно можехме да приемем още няколко хиляди отчаяни хора (от които немалка част в крайна сметка щяха да отидат в Германия). Звучи логично, нали? Не за всички. Командването на граничната охрана издаде заповед да не се изтласкват обратно деца и възрастни хора – заповед, която явно беше нарушена на 16/17 април 2022 г.
Кампанията на омраза срещу бежанците, мюсюлманите и арабите, организирана от партия „Право и справедливост“ и десните медии още през 2015 г., остави дълбока следа. Много поляци са склонни да вярват, че има дълбока разлика между украинските и близкоизточните бежанци: първата група се смята за трудолюбива и готова за асимилация в Полша, а втората група е страшна и презирана. Макар че все още има смели доброволци, които търсят всички бежанци в гората, изглежда никой не желае да обясни на широката общественост защо хората мигрират от толкова далеч. Афганистан получи по-сериозно отразяване в полските медии само по повод на американското отстъпление. Сирия беше доста интересна за мейнстрийма през 2014-2016 г. Новините за Йемен или Ирак се появяват само в малки издания, ако изобщо се появят.
На този Великден хора, живеещи в „зоната за сигурност“ покрай границата, си припомниха основното християнско послание: „Всичко, което сте направили на най-малките ми братя, на мен сте го направили“. Те залепиха табла с този библейски цитат и други послания за солидарност и състрадание на знаците, обозначаващи къде започва зоната. Това обаче е гласът на малцинството. По-голямата част от обществото е просто безразлична към съдбата на тези, които идват от Беларус. А правителството не желае да затвори зоната, където гостоприемството на държавата се заменя с жестокост, и където се вижда грозното лице на полската държава и двойните ѝ стнадарти.
About The Author
