На току-що приключилата суперсбирка на върха в Брюксел по повод украинската криза бяха взети и важни унифициращи решения в енергийния сектор на ЕС. Премиерите на Испания и Португалия Педро Санчес и Антонио Коща постигнаха обаче „иберийско изключение” от общата рамка и ще могат сами да регулират ценита на тока и газа в страните си. А участието на президента на САЩ Джо Байдън в среща на върха на НАТО и в заседание на Европейския съвет го вписа в ролята на нов „мистър Маршал”. За какво по-точно става дума? Предлагаме тълкуванието на автора Сато Диас в испанския вестник „Публико”.
В какво се състои „иберийското изключение”? Засега – във възможността да се предприемат извънредни, ограничени във времето мерки, които все пак ще бъдат съгласувани и с Европейската комисия. Така първата битка бе спечелена от социалистите Санчес и Коща. Португалският премиер бе по-конкретен на съвместната им пресконференция (която също демонстрираше иберийско единство и сътрудничество), дадена от двамата след 10-часовото заседание на Евопейския съвет. Коща спомена „понижаване на ДДС и регулации в цените на газа с цел да се избегне поскъпването на електроенергията”. Санчес обеща в понеделник да обяви мерките, които ще предложи на министерския съвет, събиращ се във вторник. Победата му в Брюксел предстои да се утвърди у дома. Само че тя може да се окаже и пирова, ако коалиционното правителство не се съгласи с извънредните мерки.
Клопката на едно конюнктурно сваляне на ДДС може да бъде изкусителна. Да се фиксира максимална цена на газа до 180 евро за мегаватчас означава да се удавиш, вече доплувал до брега. Тази цена ще продължи да „заразява” маржовия пазар и в крайна сметка цената на тока за промишлеността и домакинствата. ЕС даде възможност на Испания и Португалия да действат по-самостоятелно, така че не бива да се пропуска отиграването на този удобен футболен пас. Газът трябва да се фиксира до към 50 евро за мегаватчас, ако не може да бъде напълно освободен. Конюнктурно могат да бъдат „пипнати” данъците за домакинствата, като същевременно се договори вноска или специален данък за електрокомпаниите. Може и да се регулира крайната цена на тока. Но най-сериозното парче ще продължи да е големият забравен на тази европейска среща – свещения маржов пазар.
Последните дни в Брюксел лансираха и две важи концепции – за „енергийния остров” и за „стратегическия компас”. Първата бе една от основните мотивации, въз основа на която Испания и Португалия издействаха своето „изключение”. Иберийският полуостров почти няма интерконекторни връзки с останалата част на Европа. Съответно зависимостта му от руския газ е минимална. Но заради несправедливата структура на маржовия пазар страните па полуострова са сериозно засегнати от поскъпването на газа. Също така обменът с европейската и световната газопреносна мрежа е много ограничен. И това превръща Иберия в един енергиен остров. Възможностите за излизане от тази изолация чрез разширяване на интерконекторните връзки засега изглеждат прекалено скъпи и трудни за осъществяване (така заради високата си цена през 2019 г. бе замразен проектът MidCat за газопровод, прекарващ алжирски газ през Испания към Франция). А това възкресява дебати като за инсталациите за регазификация (например тази в Хихон) или за необходимостта да се увеличават запасите и да се потребява втечнен природен газ, който причинява важни движения в стрелката на компаса.
„Стратегическият компас” е амбициозен план за действие с цел да се засили отбраната и сигурността в ЕС пред лицето на завърналата се в Европа война. Това означава също да преминаване от базираната на сътрудничеството „мека сила”, която движеше европейската дипломатическа стратегия през последните десетилетия, към „твърдата сила”. Или, според израза на зам-председателя на ЕК и висш представител по външната политика Жозеп Борел, това е „раждането на геополитическа Европа”.
Реалността е, че всички тези атрибути най-добре се обясняват с присъствието на Джо Байдън в Брюксел за извънредната среща на върха на НАТО и участието му в Европейския съвет. „Компасът“ предполага един по-зависим от Съединените щати Евросъюз, още по-голямо подчинение на стратегиите на НАТО и увеличаване на ескалацията в атаките срещу Китай или Русия. Така Европейският съюз става още по-подчинен на дневния ред на Вашингтон след безизходицата на президентството на Тръмп и слага край на надеждата за собствена европейска външна политика.
В Испания всичко това е и голямо предизвикателство за коалиционното правителство (между Испанската социалистическа работническа партия и съюза „Унидас Подемос”, съставен от Обединена левица и „Подемос”– б. пр.). Както Йоланда Диас (вицепремиерка от „Унидас Подемос” – б. пр.), така и Обединена левица, и „Подемос” се противопоставят на нарастването на бюджета за отбрана по указания, идещи от Брюксел. Срещата на върха на НАТО, която ще се събере през юни в Мадрид, ще измери милитаристичния пулс на „съюзниците” в парлива обстановка.
Но какво общо има всичко това с цената на тока и газа? Като добър президент на САШ, Байдън намина тези дни към Брюксел, за да подсигури не само завой на политическия терен, но и повече зависимост на ЕС от САЩ. Той става „лидер на свободния свят“ с мегаконтракт с ЕС за доставка на милиони кубически метра втечнен газ от фракинг и, следователно, по-агресивен за околната среда. Така ще се преодолява зависимостта от руския газ.
Войната на върна „духа на 1914-та”, кризата ни върна „духа на 1929-та”, а последните дни май ни връщат към „Добре дошъл, мистър Маршал!” (прочута киносатира от 1953 г. на испанския кинорежисьор Луис Гарсия Берланга, подиграваща меркантилното подмазване към американците във времената на следвоенния „план Маршал” – б. пр.).
About The Author
