Ако Джулиан Асанж беше осъден за непредумишлено убийство, той най-вероятно вече щеше да е извън затвора. Присъдите за непредумишлено убийство могат да доведат до само две години затвор. Максималната присъда е десет години. Тези присъди обикновено не се излежават в затвор с повишена сигурност.
Джулиан Асанж, който не е осъден за никакво престъпление, не е бил на свобода повече десетилетие и скоро ще започне четвъртата си година в най-драконовския затвор в Обединеното кралство – затвора с висока степен на сигурност Белмарш.
Решението на Върховния съд на Обединеното Кралство да откаже да разгледа последната жалба на Асанж на практика гарантира, че той ще прекара в затвора поне следващата година.
През това време адвокатите му ще направят нов опит да го освободят.
Решението на Върховния съд попречи на Асанж да оспори предходно съдебно постановление с което адвокатите на САЩ успешно отмениха по-ранното решение срещу екстрадицията, взето в края на пълното изслушване по делото в Уестминстърския магистратски съд.
В това решение от на 2021 г. съдията постанови, че смята всички политически основания, на които Асанж се позоваваше, за невалидни, но той все пак не трябва да бъде предложен за екстрадиция, тъй като репресивният характер на американската затворническа система би го изложил на риск от самоубийство.
САЩ обжалваха това решение и Върховният съд уважи жалбата им с мотива, че Вашингтон е дал гаранции, че Асанж ще бъде третиран добре в американската затворническа система.
Адвокатите на Асанж на свой ред оспориха това с аргумента, че уверенията не са били дадени по време на основното изслушване и следователно не са били проверени с аргументи в съда. Върховният съд просто отхвърли това и по същество постанови, че подобни уверения трябва да се приемат за чиста монета, и че не е необходимо да бъдат аргументирани пред съдия.
Това решение създава опасен прецедент, който може да бъде използван от всички режими – от Саудитска Арабия до Китай – при преследването на политически дисиденти в Обединеното кралство. Това решение означава, че политическите опоненти на авторитарни режими нямат никаква защита във Великобритания.
Въпреки това каузата на Асанж все още има шансове в съда. Съществуват ограничени основания, на които министърът на вътрешните работи Прити Пател трябва да разгледа възраженията срещу екстрадицията. И дори ако тя ги отхвърли, което изглежда вероятно, адвокатите на Джулиан Асанж могат да подадат нова жалба до Върховния съд, за да отменят клаузите от първоначалното решение, по които са загубили.
Това всъщност са най-политическите и съществени аспекти на делото. Тези клаузи се отнасят до това дали е имало защита на обществения интерес при публикуването на материалите, които Асанж направи публично достояние. Те се отнасят и до това дали това е политическо дело. Такива дела се предполага, че са недопустими съгласно Договора за екстрадиция. Ако това не беше така, всяка диктатура на планетата щеше да преследва своите противници, използвайки двустранните споразумения за екстрадиция. Те се отнасят и до най-фундаменталните въпроси на свободата на печата.
Поддръжниците на Асандж вече са свикнали с византийските процеси в правната система. Те осъзнават, че „правовата война“ се използва, за да се изтощи както лично Асанж, така и кампанията в негова защита.
Това не бива да се случва. По време на това обжалване общественото мнение се обърна в полза на Асанж. Главният свидетел на обвинението призна, че е излъгал съда, а плановете на ЦРУ за отвличане или убийство на Асанж бяха публично разкрити.
Междувременно на извънреден виртуален търг хиляди поддръжници събраха огромни средства за покриване на съдебните разходи по делото. Сега е отправен нов призив за групово финансиране, за да се покрият разходите за бъдещи политически кампании.
В политическа обстановка, в която дисидентските и алтернативните гласове се потискат, е по-важно от всякога този знаков казус на свободата на словото да не бъде загубен. Свободата на словото и свободната преса са застрашени. Те трябва да бъдат защитени.
About The Author
