Какво искат САЩ от София по военна линия?

След като се разбра, че тази седмица у нас ще пристигнат военният министър на САЩ Лойд Остин и държавният секретар Антъни Блинкен, а американското посолство изрично уточни същинските теми на телефонния разговор между премира Кирил Петков и вицепрезидентката Камала Харис, става очевидно, че Вашингтон очаква някакви конкретни промени от страна на София по военна линия в контекста на войната в Украйна.

Съдейки по бързо разгласени из медиите коментари на назовани и неназовани военни експерти, може да се допусне, че става дума поне за два варианта промяна в досегашната българска (не)ангажираност по темата.

Първо, България да се откаже от официално декларираното си въздържане от продажба на оръжие на Украйна и да започне да я снабдява с познати на украинската армия стрелкови боеприпаси за автомати „Калашников” и други, средства за близък бой, боеприпаси за танкове и оръдия, РПГ, евентуално зенитно-ракетни комплекси. За обсъждани в ЕС и НАТО формати за военна помощ на Киев спомена в медийни изяви и военният министър Драгомир Заков.

Втората вероятна промяна е по-съществена. А именно – НАТО/САЩ пряко да поемат охраната и контрола на българското въздушно пространство, „включително чрез разполагане на наша територия на допълнителни изтребители от съюзни страни”, както посочва разминалият се на косъм с поста на военен министър Тодор Тагарев. По същата тема сходни сигнали дава и настоящият титуляр Драгомр Заков, който заяви пред БНР: „Ние не охраняваме само българското небе, ние охраняваме и пространството на НАТО. Ако се налага, ще го правим и с наши съюзници”.

Междувременно гръцкият в. „Катимерини”, цитиран и в наши медии, съобщи че американски кораби „до дни, дори до часове” ще докарат в Александруполис около 3000 души персонал заедно с оборудване с цел те да бъдат прехвърлени и разположени в България и Румъния.

Предстоящите визити на двамата американски министри сигурно ще внесат яснота относно наличните засега медийни хипотези. За да разберем какво именно става, ще следим Фейсбук профилите на Остин и Блинкен, защото от пресслужбата на българската правителство едва ли ще получим пълна информация. Ако не беше коментарът на Камала Харис в нейния профил в социалната мрежа, повторен и от американското посолство в София, така и нямаше да научим за какво именно вицепрезидентката си е говорила с премиера Петков. Версията на правителствения пресцентър е дълбоко хуманистична: „Министър-председателят Кирил Петков проведе тази вечер (на 14 март – б.р.) телефонен разговор с вицепрезидента на Съединените американски щати Камала Харис по нейна инициатива. Госпожа Харис благодари на българското правителство за хуманитарната помощ, която страната ни дава на Украйна, както и за приемането на бягащите от войната”. А ето как ни известява за същото госпожа Харис: „Обадих се на министър-председателя на България Петков и на премиера на Чешката република Фиала този следобед (14 март – б.р.), за да обсъдим следващите стъпки в нашия колективен отговор на руската инвазия в Украйна, включително засилване на отбраната на НАТО и увеличаване на хуманитарната помощ за тези, които бягат от насилието.”

При посещението си днес следобед на пункта за приемане на украински бежанци на ГКПП „Дунав мост“ премиерът Петков практически потвърди, че България ще договаря с Остин при визитата му у нас поемането на контрола в небето ни от НАТО. Петков мотивира това с факта, че наличните сега в нашите ВВС руски МиГ-29 няма как повече да се ремонтират в Русия, защото това означава да се „изпращат стотици милиони към Путин“. Същевременно нашите пилоти трябва да могат да летят и да поддържат подготовката си, а поръчаните и предплатени американски F-16 ще се забавят още неясно колко, като със сигурност няма да дойдат преди 2025-та. Следователно, най-вероятно небето ни ще бъде поето под съюзнически контрол. Но дори САЩ да докарат у нас свои F-16 и свои пилоти, не е ясно нашите как точно ще поддържат формата си, като не са обучени да летят на друго, освен на МиГ-ове.

На свой ред намиращият се на посещение в Букурещ български президент Румен Радев също засегна темата в отговор на въпрос на съвместна пресконференция с румънския си колега Клаус Йоханис. Радев заяви, че „винаги е подкрепял засилената охрана на въздушното пространство на България, което дава възможност не само за по-голяма сигурност в нашия регион, но и за много по-добра подготовка на българските летци.“

Припомняйки за очакваното забавянe на поръчаните за българските ВВС F-16, президентът призова правителството и военното ни министерство към „неотложни мерки и яснота“ по въпроса дали ще могат да поддържат до 2025 г. изтребителите МиГ-29 било в Русия, било „с подкрепата на друга или партньорска държава.“ И добави: „Ако и това не е възможно, трябва да се търсят междинни решения с друга техника и друг начин поне до 2030 година. Това е национално отговорната позиция“. Радев призова също така „по отношение на поддръжката на изтребителната ни авиация да не се допуска невежество или истерична идеологизация на проблема, което би означавало България да абдикира от защитата на своето собствено въздушно пространство, своя собствен въздушен суверенитет и от задълженията си спрямо колективната отбрана в НАТО.“

Що се отнася до хода на войната в Украйна, няма знаци оттам за скорошното ѝ спиране. Очевидно е също така, че изпращането на оръжие на Киев няма как да е принос към приближаване на мира.

Днес на украинския президент Володимир Зеленски гостуват премиерите на Полша, Чехия и Словения. Полското представителство е подсилено – премиерът Матеуш Моравецки е придружаван и от вицепремиера и лидер на управляващата във Варшава партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински.

Официално обявената цел на визитата е „да се потвърди недвусмислената поддръжка на целия ЕС за суверенитета и независимостта на Украйна“. Чешкият премиер Петр Фиала поясни на профила си във Фейсбук, че посещението се организира „след консултация с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Премиерското трио носело „широк пакет от подкрепа за Украйна и украинците“, но се се съобщават детайли.

А самият Зеленски направи днес знаково изявление: „Разбрахме, че Украйна няма да стане член на НАТО. Разбираме това, ние сме адекватни хора. Години наред слушахме за уж отворени врати, но също така чухме, че не можем да влезем там, това е вярно, трябва да признаем това“.

Няма промяна във военната обстановка около Киев, където вчера руският обстрел порази блок в жилищен комплекс, но в столицата е въведен комендантски час. В Донецк днес бе ден на траур в памет на 20-те жертви на ракетен обстрел в оживения център на града, извършен на 14 март по обяд. Нападението остави и около 30 ранени. Властите на ДНР твърдят, че ударът е дошъл от позиции на украинската армия. Киев отрича. Срещу ракетата е реагирала системата за ПВО, но един от снарядите все пак се е взривил. Той е бил касетъчен. Москва е възмутена, че в западните медии почти не е отразена трагедията в Донецк, от която са пострадали само мирни граждани.