Известният британски музикант и активист Роджър Уотърс, отстояващ пацифистки и прогресивни каузи по цял свят, стана обект на много медийни обвинения напоследък, че мълчи по повод войната на Русия в Украйна. Всъщност той публикувайки своя позиция в изданието Globetrotter на 4 март т. г. Тя очевидно не получи достатъчно разгласяване в големите световни медии. Затова пък на 9 март бе забелязана и тиражирана кореспонденцията на Роджър Уотърс с млада украинка, която той публикува на своя профил във Фейсбук.
Предлагаме тук последователно писмото на 19-годишната Алина Митрофанова до музиканта, неговият отговор за нея, както и „пропуснатата” му статия в Globetrotter от 4 март.
Публикацията във Фейсбук Уотърс е анонсирал така: БЕЛЕЖКА ОТ РОДЖЪР ОТНОСНО Украйна. НО ПЪРВО, БЕЛЕЖКА ОТ АЛИНА.
Следва писмото на младата украинка:
„Здравейте! Казвам се Алина Митрофанова, на 19 години съм и живея в Украйна. Днес моята страна се съпротивлява на руската инвазия и на истинската война, започната от руския президент и водена от руската армия. Аз съм голям фен на Pink Floyd и Роджър Уотърс и за мен беше много важно да чуя мнението на Роджър за цялата тази ситуация.
Може да не изглежда толкова спешно и критично, защото тази война може да се счита само за „наш проблем“, но за съжаление бързо се превръща в катастрофа за цяла Европа и света. Войната започна преди 11 дни и всеки ден чуваме сирени, които сигнализират за бомби, хвърляни от руски окупатори. Агресията на Русия унищожава МОЯТА страна, убива стотици невинни възрастни и деца в МОЯТА страна и не мога да си представя колко украинци са принудени да напуснат домовете си и да бягат от тази лудост.
Източноукраинските градове се унищожават от руската армия, стотици хиляди хора се евакуират и стават бежанци, а броят им се увеличава всяка минута. Аз страдам, като много други украинци, защото ме боли толкова много да гледам как МОЯТА страна се превръща във военна мишена за Русия и нейния луд лидер, убеден, че има „неонацисти“, които трябва да бъдат избити. Абсолютна лъжа, защото аз живея тук, и мога да кажа н 200% , че у нас няма такива хора!
Моля Роджър да се изкаже публично за тази война, защото все още не мога да разбера как човек, който е написал многобройни антивоенни текстове, все още не е говорил за тази трагедия. Също така, напълно разбирам, че гледната точка на Роджър може да е различна, но го моля да сподели собственото си мнение за тази война. По-добре е, отколкото да мълчиш, защото в тази ситуация мълчанието е един от най-големите врагове – невъзможно е да се оградиш със стена в тази ситуация и да останеш изолиран от този проблем.
На 95% съм сигурна, че това писмо няма да бъде предадено директно на Роджър и би било просто чудо, ако получа отговор. Но човек, който говори за рисковете от ядрена катастрофа и безумието на войната, не може да мълчи пред тази ситуация. Кажете на света вашата позиция!
Поздрави от Украйна, Алина Митрофанова.”
Следва отговорът на Роджър Уотърс на украинското момиче:
„Скъпа Алина,
Прочетох писмото ти, чувствам болката ти и съм отвратен от нахлуването на Путин в Украйна. Според мен това е престъпна грешка, гангстерски акт и огънят трябва незабавно да бъде прекратен.
Съжалявам, че като снабдяват Украйна с оръжие, западните правителства разпалват огъня, който ще унищожи красивата ви страна, вместо да се ангажират с дипломацията, необходима, за да спре клането. Бъди сигурна, че ако всички наши лидери не спрат с риториката и не се ангажират с преговори, накрая от Украйна ще е останало твърде малко.
Продължителният сблъсък в Украйна би бил чудесен за гангстерските ястреби във Вашингтон, те за това мечтаят, „за да изиграят картите си”, докато храбро остават извън обсега на оръжията. Отчаяно се надявам, че вашият президент не е гангстер и че ще направи най-доброто за народа си, като поиска от американците да седнат на масата за преговори.
За съжаление обаче много световни лидери са гангстери и моето отвращение към такива политици не започна миналата седмица с Путин. Бях отвратен от гангстерите Буш и Блеър, когато те нахлуха в Ирак през 2003 г., бях и още съм отвратен от гангстерското правителство на Израел за нахлуването му в Палестина през 1967 г. и последвалите окупация и апартейд, които продължават повече от петдесет години.
Бях отвратен от гангстерите Обама и Клинтън, които поръчаха незаконните бомбардировки на НАТО в Либия и Сърбия. Отвратен съм от мащабното унищожаване на Сирия, започнато през 2011 г. от външна намеса в каузата за смяна на режима. Бях отвратен от нахлуването в Ливан през 1982 г., когато гангстерът Шимон Перес си затвори очите, докато християнските фалангистки милиции убиваха палестински бежанци в лагерите Сабра и Шатила.
Съчувствам и на вас, Алина, на вашите родители и роднини — загубих и баща си Ерик Флетчър Уотърс, и дядо си Джордж Хенри Уотърс във войни срещу германците.
Моля, повярвай ми, че вярвам във Всеобщата декларация за правата на човека, подписана в Париж през 1948 г. Борил съм се много упорито за насърчаването и подкрепата на човешките права на всички мои братя и сестри по целия свят много дълго. Сега подкрепям вас и вашите права с цялото си сърце.
Говорейки за гангстери, трябва да възразя на едно твърдение в писмото ти. Твоето „200% убеждение”, че в страната ти няма неонацисти, почти сигурно е погрешно. И двата батальона „Азов” в армията ви, Националната милиция и C14 са добре известни самопровъзгласили се неонацистки групи. Те също са гангстери.
Освен това не съм мълчал за Украйна, написах мнение, което беше разпространено преди шест дни от Globetrotter:
Какво друго, Алина? Е, ние, хората във всички страни по света, включително Украйна и Русия, можем да се борим с гангстерите, можем да им кажем, че няма да бъдем част от техните отвратителни, смъртоносни войни за трупане на власт и богатства на чужд гръб, можем да им кажем, че нашите семейства, всъщност всички семейства по целия свят, означават повече за нас от цялата власт и пари в света.
Там, където живея – в САЩ, можем да се присъединим към Black Lives Matter или Code Pink, или BDS, или Veterans For Peace, или към безброй други антивоенни движения за законност, за свобода, за човешки права.
Ще направя всичко възможно, за да помогна да се сложи край на тази ужасна война във вашата страна, всичко, освен да развявам знаме, за да насърчавам убийствата. Това искат гангстерите, искат да развеем знамена. Ето как те ни разделят и контролират, като насърчават развяването на знамена, за да създадат димна завеса от вражда, която да заслепи вродената ни способност да съчувстваме един на друг, докато грабят и изнасилват нашата крехка планета. Ще направя всичко по силите си, за да помогна за връщането на мира за вас, вашето семейство и вашата красива страна. Дългата война/сблъсък, която Хилари Клинтън, Кондолиза Райс и останалите вашингтонски гангстерски ястреби насърчават, не е в интерес на Украйна.
Желая ти най-доброто, Алина.
Благодаря ти за писмото и ако решиш, изпрати отговор на моето.
Ще публикувам отговора.
Обещавам.
С обич.
Р.
P.S. Имаш ли куче? Ако имаш, моля те, изпрати снимката му”.
А ето и статията на Роджър Уотърс, публикувана на 4 март в изданието Globetrotter под заглавието „Гангстерите, които трупат печалби от войни, ще убият всички ни, ако не се обединим срещу тях”:
„Намислих нещо, след като се мятах и въртях цяла нощ. Ние, левите, често правим грешката все още да гледаме на Русия като на донякъде социалистическа. Разбира се, не е така. Съветският съюз приключи през 1991 г. Русия е неподправен неолиберален капиталистически гангстерски рай, моделиран по време на ужасяващото му преправяне по модела на САЩ по времето на Борис Елцин (1991-1999 г.). Не би трябвало да е изненада, че автократичният и вероятно откачен лидер на това творение – Владимир Путин, не уважава Устава на ООН и международното право повече, отколкото неотдавнашните президенти на Съединените щати или министър-председателите на Англия. (Спомнете си, примерно, Джордж У. Буш и Тони Блеър по време на инвазията в Ирак.) От друга страна, аз държа на международното право, Уства на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека и мога недвусмислено да заявя, че ако бях имах право да гласувам в Общото събрание на 2 март, щях да гласувам със 141 посланици, които подкрепиха резолюцията, осъждаща Русия за нейното нахлуване в Украйна и изискваща тя да изтегли въоръжените си сили оттам.
Де да имаше Общото събрание мандат да управлява… За съжаление, няма. Което означава, че е още по-наложително всички ние, които обичаме свободата, спазваме закона и сме антивоенни активисти, да застанем рамо до рамо с всички наши братя и сестри навсякъде света, независимо от раса, религия или националност, за да отстояваме изплъзващия се мир.
Това, разбира се, означава да застанем заедно с руския народ и украинския народ, палестинския народ, сирийския народ, ливанския народ, кюрдите, афроамериканците, мексиканците, жителите на тропическите гори на Еквадор, южноафриканските миньори, арменците, гърците, инуитите, мапуче (общност на коренните народи в Чили и Аржентина – б. пр.) и моите съседи шинекоките (общност от коренните народи на Америка – б. пр.) – споменавам само някои.
Чудовищно бе да чуем бели западни репортери (като Чарли Д’Агата от CBS News) да оплакват тежкото положение на украинските бежанци с мотива, че „те изглеждат като нас“, обръщайки се към аудиторията, явно възприемана от тях като бяла западна публика, и представяйки ѝ конфликта в Украйна като изключителен, защото „това не е Афганистан или Ирак“. Това е възмутително. Изводът е, че някак си е по-приемливо да водим война срещу хора, чиято кожа е кафява или черна, и да ги прогонваме от домовете им, отколкото хора, които „приличат на нас“. Не е така. Всички бежанци, всички хора, които се борят, са наши братя и сестри.
В тези трудни дни трябва да се противопоставим на изкушението да налеем добрия/лошия човек като бензин в огъня;трябва да изискваме прекратяване на огъня в името на човечеството; да подкрепяме нашите братя и сестри, борещи се за световен мир в Москва, Сантяго и Париж, Сао Пауло и Ню Йорк, защото сме навсякъде; и да спре да изливането оръжия за воюване в Източна Европа, защото това допълнително дестабилизира региона, само за да задоволи ненаситния апетит на международната оръжейна индустрия.
Може би трябва да надигнем глас, за да насърчим идеята за неутрална Украйна, както многократно е предлагано от мъдри добросъвестни хора в продължение на много години. На първо място, разбира се, украинците трябва да изискат прекратяване на огъня; но след това може би украинците биха приветствали подобно споразумение. Може би някой трябва да ги попита. Едно е сигурно: това не може да бъде оставено на гангстерите. Оставени сами на себе си, гангстерите ще избият всички ни.”
About The Author
