Съветът за електронни медии (СЕМ) се събра днес на извънредно заседание с една-единствена точка в дневния ред – „Проект на решение за временно ограничаване разпространението на руски програми на територията на България”. Вносителка е председателката на регулаторния орган Бетина Жотева.
Очевидно е, че инициативата е в отклик на отправения от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен апел за блокиране на излъчването на територията на ЕС на програмите на руската държавна многоезична телевизия RT и на информационната агенция „Спутник”, смятани за пропагандно оръжие на Кремъл. Както заяви Фон дер Лайен в неделя, 27 февруари, на своя обща пресконференция в Брюксел с висшия представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел, мярката цели въпросните две руски медии с държавно финансиране да не могат „да разпространяват лъжи за войната на Путин” в Украйна.
Тъй като Европейската комисия няма правомощия да налага подобни забрани върху чужди медии, идеята на Фон дер Лайен де факто е само предложение, за чието приложение обаче вече се „разработват механизми”, стана ясно на въпросната пресконференция. Това означава, че се очаква от самите страни членки на ЕС да предприемат блокиране на нарочените руски медии, съобразявайки това със собствените си законодателства.
Интересното е, че в случая с България заявеният от Брюксел план първоначално беше замислено ще бъде „преизпълнен”. Под забрана се очакваше да мине не само слабо популярната у нас RT (чието излъчване по самоинициатива но оператора „Булсатком” вече беше спряно), но и много по-гледаните от добре справящото се с руския език българско население Первый канал, „Россия 24”, „Москва 24” и др., както и всичките им дъщерни канали. Това съобщи още на 28 февруари „Клуб Z“ .
В крайна сметка взетото на днешното заседание на СЕМ решение все пак се ограничи само до насоките от Брюксел и забрани излъчването само на RT и „Спутник“.
След одобряването ѝ в СЕМ, инициативата на Бетина Жотева ще трябва да мине и през Комисията за регулиране на съобщенията, която да осъществи техническата част на решението. Очаква се то да влезе в сила от 2 март.
Решението на СЕМ бе одобрено днес с 4 гласа „за“ и един „въздържал се“ – това е гласът на Соня Момчилва, влязла в регулаторния орган от квотата на президента Румен Радев.
Любопитното е, че в мотивите за днешното решение на СЕМ е посочено, че били взети предвид „предприетите в рамките на Европейския съюз ограничителни мерки в отговор на кризата в Украйна, включително и оповестените в изявление на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 27 февруари 2022 г. мерки за забрана на руските програми Russia Today и нейните производни и „Спутник“ и производните“. Всъщност, както посочихме, нито ЕК, нито председателката ѝ Фон дер Лайен имат правомощия да налагат „мерки за забрана“, а въпросното изявление е само насока за действие към националните институции с оглед на местните законодателства. Освен това изявлението е направено по време на пресконференция и няма как да служи за юридическа обосновка на каквото и да било.
За това, че СЕМ ще взима решение по този въпрос, стана ясно на дискусия за медийната среда в България, състояла се в Съюза на българските журналисти на 28 февруари. Повечето ѝ участници бяха категорични, че всяка забрана за достъп до медийни източници, колкото и силен да е пропагандният им профил, е недопустима с оглед свободния достъп до информация. Такава забрана е посегателство не само върху гражданските свободи в обществото, но и сериозна пречка за професионалната работа на журналистите, които трябва да могат да се информират пълноценно и без филтри за всички позиции по темите, които отразяват, особено пък когато те за свързани с толкова сериозни конфликти като сегашния.
Първенци в забраната на руски тв програми в ЕС са вече предприелите такива мерки Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
В други страни от ЕС предложението на Фон дер Лайен още се обсъжда и предизвиква колебания и спорове с оглед влизането му в конфликт със законодателствата, защитаващи свободата на информацията и на изразяването на мнение.
„Свободата на информацията е и свобода на пропагандата. Също и свобода да се лъже, свобода да се показва лош вкус. Същевременно е и свобода да смениш канала, програмата, уебсайта. Общо взето в условията на западната демокрация една или друга медия може да бъде спряна само в строго определени случаи, като за целта се иска и съдебно решение”. Така започва обширната си статия в испанския вестник „Публико“ авторът Пабло Ромеро. Поводът за статията е предложението за блокиране на RT и „Спутник”, направено от Фон дер Лайен и подкрепено от Борел.
Ромеро отбелязва: „В Испания например е необходима намесата на съдия за такова решение, или пък то може да се приложи при такива драстични случаи като тероризъм, детска порнография или нарушения на интелектуалната собственост”. Авторът пита: „Как именно може да се наложи вето върху глобалното излъчване на един телевизионен канал и на една информационна агенция? И кой ще решава кое е пропаганда и кое не е, за да постанови ограничаване на свободата на изразяване – човешко право, признато в Международния договор за гражданските и политическите права, представляващ съставна част от член 19 на Устава на ООН?”
В статията се припомня, че в Испания е имало прецедент със забрана на медии – през 1998 г. са забранени всекидневникът „Egin” и радиото „Egon Irratia” с решение на съдията Балтасар Гарсон, който ги е определил като инструменти на терористичната групировка ЕТА. Но години по-късно това решение е обявено за незаконно.
В. „Публико” цитира мнения на експерти, които допускат, че въпросните руски медии може въобще да не се третират като медии, а като финансирани от руското правителство брошури – така върху тях няма да се разпространява законодателството, третиращо журналистическо съдържание.
Същевременно е представено и мнение на испанския клон на международната организация за защита на медийната свобода Article 19 – според него забраната на RT и „Спутник” в ЕС „не е много интелигентна”, защото ще доведе до ответни мерки в Русия, която ще забрани достъпа на европейски медии до руската аудитория, а това ще е във вреда на руското общество.
Посочва се и вариант, допуснат от Платформата за свобода на информацията (PLI) с цел законодателно обосноваване на забраната на руски медии – Русия да бъде призната за терористична държава заради военните ѝ действия в Украйна, като съответно и нейните държавни медии бъдат забранени заради връзки с тероризъм. Но подобни квалификации също са предмет на правни процедури.
Съмненията и споровете за законността на забранителните мерки продължават – в Испания, в Европа. Не и в България очевидно.
About The Author
