Русия призна Донецката и Луганската народни републики в Донбас

Ескалацията около Украйна достигна кулминацията в досегашното си развитие с взетото на 21 февруари решение на руския президент Владимир Путин Русия официално да признае независимостта на самообявилите се Донецка и Луганска народни републики в Донбас.

Преди самия официален акт в Кремъл с подписването на признанието в присъствието на лидерите на ДНР и ЛНР Денис Пушилин и Леонид Пасечник, Путин проведе излъчено директно по руските телевизии около 90-минутно заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация по същата тема. В Съвета влизат ръководителите на водещи руски институции – Държавната дума и Съвета на федерацията, правителството, силовите министерства, разузнаването, службите за сигурност и т. н. Всички присъстващи изразиха подкрепа за положителен отговор към отправените по-рано през деня на 21 февруари апели от страна на Пушилин и Пасечник към Москва да бъде призната независимостта на ДНР и ЛНР. Държавната дума още на 15 февруари се обърна към президента Путин с призив за същото.

По време на обсъжданията в Съвета за сигурност направи впечатление моментът на разнобой, объркване и напрежение, възникнал между президента Путин и директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин. Излагайки своите съображения по дискутираната тема, Наришкин каза, че на западните партньори трябва да се даде „последен шанс”, за да убедят Киев да изпълни Минските споразумения. Ако това не стане, „ще трябва да се приеме решението, за което се говори днес”. Путин прекъсна Наришкин и го попита: „Вие какво – предлагате да се започне преговорен процес?” Шефът на външното разузнаване толкова се смути, че започна да заеква и да повтаря неразбираеми междуметия, докато успее да изрече: „Аз ще подкрепя…” Путин пак го прекъсна: „Ще подкрепите или подкрепяте? Кажете ясно!” След още няколко мига объркване Наришкин заяви: „Подкрепям. Аз подкрепям предложението за влизане на Донецката и Луганската народни републики в състава на Руската федерация”. Последва ново апострофиране от Путин: „Чакайте, ние не говорим сега за това. Ние говорим за признаването на предложението за тяхната независимост. Вие поддържате ли го – да или не?”. Наришкин се стегна и отговори: „Да. Поддържам предложението за признаване на независимостта”.

Руският премиер Михаил Мишустин, който изцяло подкрепи признаването на ДНР  ЛНР, заяви по време на заседанието на Съвета за сигурност, че в правителството отдавна са подготвили програми, мерки и работни групи към министерствата, с които да отговорят на очевидно неизбежното въвеждане на антируски санкции от страна на Запада. А военният министър Сергей Шойгу обърна внимание колко опасно за руската сигурност е заявеното от Украйна намерение да си върне статута на ядрена сила.

Няколко часа след заседанието на Съвета за сигурност, през които Путин проведе телефонни разговори с френския президент Еманюел Макрон и с германския канцлер Олаф Шолц, уведомявайки ги за намерението си да признае ДНР и ЛНР, руският лидер произнесе дълго, близо едночасово обръщение към съгражданите си, също излъчено директно по телевизиите. В края му Путин обяви решението си за признаване на ДНР и ЛНР.

Обръщението се отличаваше с доста твърд тон. Президентът направи исторически обзор и критичен анализ на отношенията между Русия и Запада през последните около три десетилетия, включително и на отношенията с НАТО, а също така се спря подробно на стуацията около Украйна – както в по-далечен исторически аспект, така и конкретно след преврата там в началото на 2014 г.

Путин наблегна, че самото обособяване на Украйна като отделна съюзна република в рамките на някогашния СССР е дело на болшевишкия лидер Владимир Ленин, а сега „за благодарност“ украинските националисти събарят паметниците му като част от обявената от тях декомунизация. „Ако искате декомунзация, ние ще ви покажем какво значи истинска декомунизация,“ каза Путин, демонстрирайки негативна оценка за направеното от Ленин и отправяйки очевидно внушение, че „истинската декомунизация“ в представата на днешна Москва е Украйна въобще да не е отделна от Русия държава, а да се върне към положението си в състава на някогашната Руска империя.

Както много руски политически наблюдатели обърнаха внимание, денят 21 февруари явно неслучайно е бил избран от Путин за признаването на ДНР и ЛНР. Точно на 21 февруари 2014 г. в Киев е подписано договорено със западно посредничество споразумение между тогавашния президент Виктор Янукович и опозицията за регулиране на съпроводената с кръвопролития украинска криза около т. нар. „Евромайдан”, но още същата нощ въоръжени групи щурмуват и превземат сградите на президентството, правителството и парламента. На следващия ден Западът признава новата власт, а Янукович бяга от страната.

Нататък, както е известно, следва непрестанно обостряне на отношенията между взетите под западна закрила нови киевски управляващи и Москва, конфронтация с руското население в Крим и Донбас, изблици на крайнодесни украински националисти с човешки жертви като подпалването на Профсъюзния дом в Одеса на 2 май, при което загиват около 50 противници на „Евромайдана”, присъединяване на Крим към Русия след местен референдум, военен конфликт в Донбас, провъзгласяване на ДНР и ЛНР и т. н.

Путин постави украинските събития от последните 8 години в контекста на цялостното противопоставяне на Запада срещу Русия, като изрази мнението, че САЩ и съюзниците им никога не са искали добронамерено сътрудничество с Москва, смятат я за противник, а постоянната им цел е да отслабят руската държава и развитието ѝ, включително и използвайки Украйна като инструмент за дестабилизация и бъдещ плацдарм за антируско нападение.

На същото според руския президент е подчинено и разширението на НАТО до границите на Русия в разрез с вече многократно припомняните западни ангажименти от началото на 90-те, че Североатлатическия алианс няма да се разширява на изток от река Одер. Разширяването на пакта е първопричината за кризата на европейската сигурност, смята руският лидер.

Путин разказа и за свой разговор с американския президент Бил Клинтън при посещението му в Москва през 2000 г. Руският лидер попитал госта как биха погледнали САЩ на перспективата Русия да бъде приета в НАТО, но реакцията била „сдържана”. А нататък последвала американска подкрепа на терористите в Северен Кавказ, излизане на САЩ от Договор за противоракетна отбрана и други ходове за противопоставяне на Москва. „Защо ли? Просто защото не им трябва такава голяма и самостоятелна страна като Русия,” каза Путин.

Той изтъкна, че сега се върви и към бъдещо приемане на Украйна в НАТО, което ще е пряка заплаха за сигурността на Русия, тъй като ще даде възможност за разполагане до руската граница на натовски ракети, способни за броени минути да достигнат до Москва и до стратегически руски обекти. Президентът бе категоричен, че страната му никога няма да допусне разполагането на такива ракети на територията на Украйна. Путин открои като опасност за Русия и заявеното на Мюнхенската конференция от украинския президент Володимир Зеленски намерение Украйна да си възстанови статута на ядрена сила.

Руският президент се спря подробно и на тежкото положение на населението в ДНР и ЛНР, което през изтеклите 8 години живее под постоянни обстрели откъм украинска страна, а Киев не изпълнява ангажимента си по Минските споразумения, задължаващи го да проведе допитване сред жителите на Донбас за статута на тези територии. Западните гаранти на тези споразумения също не правят нищо за реализирането им. И затова Русия не вижда друга възможност, освен да признае независимостта на ДНР и ЛНР.

Веднага след обръщението на Путин руските телевизии излъчиха пряко и как той подписва официалните документи за признаването на ДНР и ЛНР от Русия. В залата бяха и Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Последва и подписване на договори за взаимопомощ между Русия и всяка от самообявилите се народни републики. Всеки от двата документа беше подписан първо от Путин, а после и от Пушилин и Пасечник. В Държавната дума бе насрочено и заседание на 22 февруари за ратификацията на договорите.

Допълнително бе съобщено, че в подписаните от Путин  укази се съдържа и възлагане на руската армия „да поддържа мира” в ДНР и ЛНР. В социалните мрежи се появиха и нощни кадри, за които се твърди, че показват придвижване на руски военни колони в Донбас, но Би Би Си уточнява, че няма потвърждение за достоверността им. Секретарят на украинския Съвет по национална сигурност и отбрана Алексей Данилов заяви, че няма нахлуване на руски войски и това е дезинформационна провокация.

Също така в мрежите се появиха и видеа с ликуващи жители на Донецк, които скандират името на Русия и размахват флага ѝ по улиците, приветствайки признаването на ДНР от Москва. Събитието бе ознаменувано и от празнична заря.

След Русия признаването си на ДНР и ЛНР обявиха още Сирия, Венесуела, Куба и Никарагуа. Сръбският президент Александър Вучич обяви, че решението на Москва за републиките в Донбас „напълно променя световния ред“.

След телевизионното обръщението на Путин украинският президент Володимир Зеленски свика Съвета за национална сигурност и отбрана и проведе 35-минутен телефонен разговор с държавния глава на САЩ Джо Байдън. Зеленски съобщи в социалните мрежи, че ще разговаря и с британския премиер Борис Джонсън, предаде рускоезичният канал на Би Би Си.

Късно през нощта, вече на 22 февруари, Зеленски направи 5-минутно обръщение към нацията, в което увери, че „Украйна остава в нейните международнопризнати граници“ и си запазва „правото на колективна защита“.  Зеленски увери, че границите на страната му са добре защитени и военните са готови да се противопоставят на евентуално нахлуване. Президентът успокои съгражданите си, че „няма причини за безсънна нощ“. Той подчерта, че очаква от украинските съюзници „ясни и ефективни“ действия срещу Русия. Призова и за спешна среща „в Нормандски формат“ между лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция.

Междувременно главната прокурорка на Украйна Ирина Венедиктова заведе наказателно дело във връзка с признаването от Русия на ДНР и ЛНР – по член от Наказателния кодекс, забраняващ призиви за промяна на украинските граници.

Още докато течеше заседанието на руския Съвет за сигурност в Кремъл, американският президент Джо Байдън спешно събра в Белия дом своя Съвет за сигурност. В оповестената след края му декларация, цитирана от Би Би Си, се посочва: „Ние предвидихме подобна стъпка от страна на Русия и сме готови незабавно да реагираме. Президентът Байдън ще издаде указ, забраняващ търговията и финансирането на районите на т. нар. ДНР и ЛНР в Украйна. Указът ще дава възможност да с санкционира всяко лице, решило да действа в тези украински райони. Скоро ще обявим и допълнителни мерки, свързани с днешното драстично нарушение на международните ангажименти на Русия. Това ще бъдат отделни мерки, допълващи оперативните и сурови икономически мерки, които подготвяме заедно със съюзниците и партньорите в случай, че Русия осъществи по-нататъшно нахлуване в Украйна”.

Британският премиер Борис Джонсън коментира възмутено руското решение за признаване на ДНР и ЛНР, наричайки го „драстично нарушение на суверенитета и целостта на Украйна”, „отказ от Минските споразумения”, „много лош сигнал и много мрачен знак”. Джонсън увери, че Лондон ще продължи да подкрепя Киев, ще въведе много сурови антируски санкции и ще укрепва и занапред източния фланг на НАТО. В подобен дух се изказа и британската външна министърка Елизабет Трас, която предупреди, че британските санкции срещу Москва ще бъдат оповестени на 22 февруари.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също порица решението на Москва, което според него „още повече подкопава суверенитета и териториалната цялост на Украйна, подкопава усилията за регулиране на конфликта и нарушава Минските споразумения”.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки приравни признаването на „ЛДНР”, както той нарече двете самопровъзгласили се републики, към агресия срещу Украйна.

Представител на германския канцлер Олаф Шолц обяви, Германия, САЩ и Франция ще излязат с единна позиция спрямо действията на Русия, без да уточнява конкретно какви ще бъдат готвените санкции.

На свой ред френският президент Еманюел Макрон осъди признаването на ДНР и ЛНР, изказа се в подкрепа на антируските санкции и призова за спешно свикване на Съвета за сигурност на ООН.

За единни европейски санкции срещу Русия се обяви висшият представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, подчертавайки, че на това мнение са и всички участвали в заседанието на Съвета на министрите на външните работи на Съюза, състояло се на 21 февруари.

Българският премиер Кирил Петков написа в Туитър, че осъжда решението на руския президент да признае ДНР и ЛНР и посочи: „Подкрепяме териториалната цялост на Украйна в нейните международнопризнати граници. Международното право трябва да бъде спазвано. В Европейския съюз ще продължим да говорим в един глас в негова защита“.

„Признаването на Луганската и Донецката сепаратистки републики е грубо нарушение на международното право и подкопава европейската сигурност“, обяви в своя позиция българското министерство на външните работи.

В обзора на Би Би Си по темата се обръща внимание на въпроса в какви именно граници се признават ДНР и ЛНР. Посочва се, че в конституциите на самообявилите се републики тяхната територия се определя „в границите, съществували в деня на провъзгласяването ми”, което означава април 2014 г. В онзи период обаче в Донбас още не се водят активни военни действия. И ДНР и ЛНР считат за свои целите територии на дотогавашните украински Донецка и Луанска области. Впоследствие обаче украинските сили си възвръщат контрола над по-голямата част от тези области, като днес ДНР и ЛНР държат едва една трета от общата територия на двете области.

Би Би Си цитира зам.-председателя на Комитета по международните въпроси към Съвета на федерацията на Русия Андрей Климов, който заявил в телевизионен ефир, че признаването е само за „онези територии, които се намират в установилите се днес граници”, а „всичко останало е извън рамките на юридическите действия”. Няма обаче яснота доколко това мнение изразява окончателна руска позиция.

„Ако руските войски стигнат само до настоящата линия на съприкосновение и не се опитат да я изместят, всичкотова може и да се размине без голяма война. Ако все пак руската страна реши, че ѝ трябва и инфраструктурата от другата страна на фронта, ще започне стрелба. И тогава това вече ще е непредсказуемо както от гледна точка на мащаба на сблъсъка, така и като мащаб на реакцията от страна на Запада,” коментира за Би Би Си Сам Грийн, директор на Института за Русия към Лондонския Кралски колеж.