В нощта срещу четвъртък, 20 януари, ИДИЛ организира яростна атака, за да освободи своите затворници, няколко хиляди от които са държани в затвора Синаа в Хасака – град в автономната, предимно кюрдска област в Сирия, често наричана Рожава.
Когато кола бомба се вряза в портите на затвора, бойци от “спящи” клетки на ИДИЛ атакуваха с огнестрелно оръжие, а в затвора започна координиран с атаката бунт. В последвалата битка затворниците използваха пленници като живи щитове, а снайперисти на ИДИЛ окупираха близките сгради, докато милицията от Рожава – Сирийските демократични сили (SDF) – мобилизираха до 10 000 войници с въздушна и наземна подкрепа от САЩ. След като преждевременно обявиха края на битката в следващата сряда, SDF откриха още 90 бойци на ИДИЛ, скрити в мазе, а снайперистките и самоубийствените атаки продължиха в околните квартали, чиито жители бяха принудени да избягат от домовете си. Битката приключи окончателно едва на 30 януари.
Residents of #Hasakah mourn the martyrs of #ISIS attack on a-Sin’a’a prison, NE Syria pic.twitter.com/LNznOvxEH1
— NORTH PRESS AGENCY – ENGLISH (@NPA_English) February 5, 2022
Автономната администрация на Северна и Източна Сирия, известна още като Рожава, неведнъж е заявявала, че не разполага с необходимите ресурси, за да държи под контрол хилядите затворници на ИДИЛ и техните семейства, а още по-малко да ги изправи пред съда. Но страните от които произхождат затворниците не искат да ги репатрират, така че Рожава е в безизходица. Рожава не разполага и с ресурси за рехабилитация и образование на децата на семействата на ИДИЛ, включително седемстотин тийнейджъри, които ИДИЛ използва като пешки или заложници при бунта. Както се казва в едно възмутено съобщение за пресата на Националния конгрес на Кюрдистан: „След като се възползваха от жертвите на SDF във войната срещу ИДИЛ, световните сили оставиха хиляди свои граждани в Северна и Източна Сирия като бомба със закъснител, която може да избухне по всяко време, както току-що видяхме.“
Неслучайно бомбата със закъснител избухна на четвъртата годишнина от нахлуването и окупацията на Африн от Турция през 2018 г. Подкрепата на Турция за ИДИЛ и други джихадисти е публична тайна. Турски безпилотен самолет дори бомбардира превозни средства на SDF, пътуващи към Хасака. Според доклад от октомври 2021 г. за спящите клетки на ИДИЛ, при акции, довели до арестуването на членове на ИДИЛ, са разкрити документи, показващи връзки с турското разузнаване, което предполага, че двете страни координират дейността си в тясно сътрудничество. SDF вярва, че нападението в Хасака е организирано от турските сили и техните проксита в териториите, окупирани от Турция през 2019 г., включително Серекание и Тал Абяд, а планът е бил затворниците на ИДИЛ да избягат там и да се прегрупират.
През последните месеци Турция засили и директните си атаки срещу Рожава. На Коледа през 2021 г. турски дрон разруши къща на кюрдско младежко движение в Кобане, убивайки петима млади активисти и ранявайки много други. Кобане има особено значение като първото място, където ИДИЛ бе победена. Когато решителната кюрдска съпротива през 2014 г. убеди Пентагона, че неговата армия е способна да води сухопътна война срещу ИДИЛ, администрацията на Обама започна да оказва на Рожава военна и въздушна подкрепа въпреки възраженията на Турция. SDF продължиха офанзивата и дори освободиха Ракка, главната база на ИДИЛ, очаквайки, че ако служат като сухопътни войски в тази война, САЩ ще защитят източна Рожава от Турция. Под натиска на САЩ Рожава дори изтегли тежките си оръжия и запълни тунелите по границата си с Турция. След това, през 2019 г., в случаен телефонен разговор Тръмп даде зелена светлина на Ердоган да нахлуе в Източна Рожава.
Според примирието, което сложи край на инвазията, Русия и САЩ се споразумяха да патрулират съвместно по границата и да гарантират безопасността на Рожава от по-нататъшни нахлувания, като САЩ отговарят за района на изток от Ефрат, включително Кобане. В този смисъл убийствата, извършвани от Турция с безпилотни самолети, са нарушение на договора от 2019 г., но Вашингтон почти не си е мръднал пръста, за да ги предотврати. Въпреки че в Рожава все още има 700 американски войници, помощта за прекратяване на бунта в затвора Хасака бе най-активната им намеса през последните три години.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган смята всички кюрдски активисти за „терористи“ и пресича националните граници, за да ги убива, когато смята, че може да му се размине. През април Турция проведе няколко ожесточени сражения с Кюрдската работническа партия (ПКК) в планините на Ирак, като използва забранени химически оръжия. Освен това през октомври и ноември Турция използва три пъти безпилотни самолети в Рожава срещу цивилни граждани. Това е просто продължение войната срещу кюрдското движение за свобода, която продължава вече повече от 40 години.
Ердоган е особено амбициран да отвлече вниманието на турските избиратели от вътрешните проблеми, тъй като икономиката се влошава, лирата потъва, а опозицията срещу партията му започва да се сплотява. Какъв по-добър начин от етническа война? Междувременно правителството на Асад излезе с изявление, в което нарече операцията на SDF срещу ИДИЛ военно престъпление, тъй като при нея са разселени цивилни граждани.
И Ердоган, и Асад имат основание да нападат Рожава, тъй като тя е изключителен пример за това какво липсва в региона. Регион, който е съставен от Сирия – разкъсвана от война диктатура; Иран – фундаменталистка теокрация; Кюрдското регионално правителство на Ирак – авторитарна клептокрация; и Турция – провалена демокрация. За разлика от тях, Автономната администрация е светска и плуралистична организация, която третира всички религии еднакво. Ръководена от принципите на пряката демокрация и феминизма, тя има повече жени на ръководни постове, отколкото останалите държави от Близкия изток взети заедно. За автократичните лидери като Асад, Ердоган и Хаменей демократичната, антинационалистическа политика на Рожава и нейната цел за Близък изток, съставен от федерални държави с автономни региони, трябва да са ужасяващи. Ердоган атакува Рожава в качеството си на гарант на статуквото.
През последните 40 години Съединените щати подкрепят турския подход за борба с кюрдското движение за свобода, включително като включиха ПКК в списъка на терористичните организации и помогнаха за залавянето на Абдула Йоджалан, основател и идеологически лидер на партията. Но контра-бунтовническите кампании не решават реалните проблеми на несправедливостта и чрез всички тези атаки кюрдското движение само се засилва. Четиридесет години показаха, че стабилността и мирът няма да се постигнат чрез война, страх и етническо потисничество, а изискват справедливост, демокрация и плурализъм. Междувременно, под заплахата от ИДИЛ, политиката на САЩ в региона стана напълно непоследователна, като Държавният департамент се стреми да успокои Турция като важен член на НАТО, а Пентагонът се опитва да подкрепи SDF като единствената надеждна сухопътна сила срещу ИДИЛ, въпреки че знае, че ИДИЛ е подкрепяна от Турция.
Администрацията на Байдън трябва да защити народа на Рожава от Турция, като му даде политическо признание, подкрепи зона, забранена за полети, и настоява иракските кюрди, също съюзници на САЩ, да отворят за постоянно граничния пункт Семелка, който е единствената входна и изходна точка на Рожава; Съединените щати трябва също така да окажат натиск върху Ердоган да поднови мирните преговори с ПКК. Кюрдският народ е пожертвал 13 000 живота в борбата срещу ИДИЛ и прогресивните хора трябва да подкрепят усилията му да изгради сигурна база за пряка демокрация, феминизъм и плурализъм. Нашата собствена политическа криза показва нуждата от свежите идеи и новите форми на демократично участие, идващи от Рожава.
*Меридит Такс е писателка и феминистка организаторка още от края на 60-те години на миналия век. Тя е автор на книгата „A Road Unforeseen: Women Fight the Islamic State” и е член-основател на Извънредния комитет за Рожава.
About The Author
