Ръководителят на Съвета за сигурност на Украйна Олексий Данилов трудно може да бъде обвинен, че е угаждал на Кремъл. Именно той подписа в началото на 2021 г. санкциите срещу човека на Путин в Украйна Виктор Медведчук, ръководител на Политическия съвет на опозиционната платформа „Партия „За живота“. Това беше един от елементите на това, което изглеждаше като координиран опит на Украйна и САЩ да променят деликатното равновесие, установено след горещата фаза на войната в отцепилия се от Украйна регион Донбас през 2014-2015 г.
Другите елементи включваха оказване на натиск върху Русия за промяна на споразуменията от Минск в полза на Украйна, стремеж за активиране на членството на Украйна в НАТО, проваляне на газовия проект „Северен поток 2“, предизвикване на Русия в Черно море и връщане на Крим в международния дневен ред. Тези политически цели бяха изброени в стратегията на Атлантическия съвет за администрацията на Байдън, публикувана в началото на март 2021 г.
Именно тази рязка промяна в поведението на Украйна през първите два месеца от президентството на Байдън вероятно е предизвикала струпването на руски войски на украинската граница в края на същия месец. Застрашителното им присъствие продължава и в момента. Наблюдатели, които познават по-добре регионалната политика и моделите на Путин, виждат в това демонстрация на сила, която подкрепя преговорната позиция на Русия, но е малко вероятно да доведе до война. Белият дом избра да я тълкува, поне публично, като заплаха за предстояща инвазия.
Година след началото на всичко това Украйна и САЩ съвсем не говорят в един глас.
В интервю за Би Би Си на 24 януари Данилов обвини западните съюзници, че разпространяват паника, като раздухват възможността за руска инвазия. Той твърди, че всяването на страх, подхранвано предимно от САЩ и Обединеното кралство, вреди на Украйна и е в полза на Путин. Той също така изказа предположение, че това поведение може да е продиктувано от вътрешни и геополитически съображения в страните, от които произлиза.
Като благодари на западните съюзници за изразената подкрепа и изпратените оръжия за отблъскване на руската агресия, той ги предупреди да не се опитват да манипулират Украйна.
Данилов споменава, че дори се е опитал да спори с „Вашингтон пост“, след като на 30 октомври вестникът публикува статия, която беше първата от масовата вълна от алармиращи публикации и официални изявления в САЩ, подчертаващи предполагаемия висок риск от война в Украйна. Но той казва, че вестникът не го е изслушал.
Статията на изданието се основаваше на коментари на анонимни официални служители на САЩ, според които през октомври е имало сериозно увеличение на броя на руските войски, разположени в близост до украинската граница. Тези коментари бяха подкрепени от военния анализатор Майкъл Кофман, който през следващите няколко седмици се изяви като гласовит поддръжник на разказа за предстоящата инвазия. Но в материала се съдържаше и цитат от Данилов, който противоречеше на предпоставките на историята, като определяше броя на руските войски, разположени край границата, на 80 000 до 90 000 души – същия или дори по-малък от този още през пролетта.
В седмиците, последвали публикацията, високопоставени представители на САЩ, включително президентът Байдън и държавният секретар Блинкен, повишаваха обема на тревогата до ниво, което караше наблюдателите да говорят за повторение на кубинската криза от 1962 г. Кремъл запази покер лицето си и отхвърли твърденията за предстояща инвазия като „лудост“.
Към края на януари американските официални лица започнаха да звучат така, сякаш са раздразнени от това, че Путин не успява да оправдае мрачните им прогнози. „Той трябва да направи нещо“, заяви президентът Байдън на 20 януари.
Данилов не е единственият украински служител, който се опитва да омаловажи шума около инвазията. На 18 януари министърът на външните работи Дмитрий Кулеба предупреди украинците да не се влияят от „приказки на ужасите“. На следващия ден президентът Володимир Зеленски публикува видеообръщение, в което заяви, че рисковете от подновяване на руската агресия не са по-високи от който и да е момент през предходните осем години, когато Путин нареди окупацията на Крим и предизвика кървава война в Донбас. Той заяви, че украинците трябва да запазят спокойствие и бдителност, вместо да се поддават на манипулативни послания, които се стремят да всеят паника.
Една от по-съществените причини украинското правителство да бъде много по-сдържано от западните си съюзници е загрижеността им за икономиката. От началото на годината гривната загуби 4,5 % от стойността си и курсът достигна четиригодишно дъно – докато украинските еврооблигации се продават при нива на предупреждение за фалит, въпреки че основните макроикономически показатели не предполагаха възможност за такъв.
На руските пазари се наблюдаваха абсолютно същите тенденции, но Украйна не може да се похвали с нищо подобно на огромните златни и валутни резерви на Русия, които определено ще ѝ позволят да преодолее това, както и много по-сериозни сътресения.
Но икономиката е само една от причините за предпазливостта на Украйна. Нейният анализ на военните рискове също е в рязък контраст с този, от който се ръководят американските и британските официални лица, докато прокарват тезата за предстояща инвазия.
В доклад на Центъра за отбранителни стратегии, мозъчен тръст, близък до украинското министерство на отбраната, се стига до заключението, че „пълномащабно нахлуване в по-голямата част или в цялата територия на Украйна в близко бъдеще изглежда малко вероятно“ – не само през следващите седмици, но и през цялата 2022 г. Въпреки това в доклада се отбелязва, че „други заплашителни сценарии могат да се реализират“.
Въпреки че оценява броя на руските войници в близост до украинската граница на 127 000 души, което е с около 30% повече от обичайно посочваното, в доклада се твърди, че броят им не се е увеличил от началото на събитията през април. Това пряко противоречи на американските твърдения за значително увеличение през октомври и ноември, които предизвикаха страха от инвазия.
От решаващо значение според украинските анализатори е фактът, че Русия все още не разполага с достатъчно сили за провеждане на широкомащабна операция, а някои от критичните елементи, необходими за инвазията, като например медицинските части, просто отсъстват от картината.
Но има и по-деликатен и фундаментален въпрос, който обяснява предпазливостта на Украйна. Работата със САЩ никога не е била лесна за Зеленски още от първия ден на неговото президентство, а и преди това. Още по време на президентската му кампания през 2018 г. и в началото на 2019 г. елитът на Вашингтон демонстрира силно пренебрежение към един рускоговорящ комик, който се кандидатира с платформата да търси компромис с Путин и да остави украинците да решат въпроса за членството в НАТО на референдум, чийто резултат би бил трудно предвидим.
Вашингтонските елити аплодираха, когато Петро Порошенко използва последните месеци преди унизителното си поражение, за да прокара конституционна поправка, която декларира целта на Украйна да се присъедини към НАТО, както и дискриминационно етнонационалистическо законодателство, което силно ограничава използването на руския език в образованието и ежедневието.
Порошенко обяви всичко това за „червени линии“ и заплаши с нова революция, ако Зеленски реши да промени нещо от това, въпреки че новият президент се радваше на безпрецедентно широка подкрепа в цяла Украйна. Заплахата от преврат от страна на войнстващото малцинство, съставено от националистически активисти и ветерани от войната, продължи да преследва Зеленски през целия му президентски мандат.
Тогава на сцената влезе Доналд Тръмп, който се опита да принуди Зеленски да подкрепи обвиненията срещу Джо Байдън и сина му Хънтър (който бе нает от компания на олигарх от лагера на бившия президент Виктор Янукович, свален от власт с революцията на Майдана). Тръмп се опита да сплаши украинския президент, като отказа военна помощ, необходима на Украйна, за да се защити от Русия.
Победата на Байдън над Тръмп поднови надеждите, че ръководството на САЩ може да започне да третира Украйна като истински съюзник, а не като заменим инструмент в глобалното съперничество с Русия, както и във вътрешнополитическите си дрязги. Преди изборите в САЩ през 2020 г. току-що уволненият украински експремиер Олексий Гончарук се премести в САЩ и започна много дълга обиколка из страната, като се срещна с политически и бизнес лидери, което изглеждаше като опит на Украйна и нейните американски съюзници да положат основите на по-добре координирана съвместна стратегия, след като Тръмп си отиде.
„Мисля, че ще видите някои резултати от тези дейности през януари“, каза той пред National Interest за материал, публикуван в първия ден на 2021 г.
За кратко време тези резултати се проявиха чрез Зеленски, който притисна Медведчук и неговите телевизионни канали, започна мащабна кампания за членство в НАТО и като цяло коренно промени курса си спрямо досегашната си гълъбова и търсеща компромиси позиция по отношение на конфликта с Русия. Новата му позиция беше подкрепена от мозъчни тръстове и лобисти, близки до администрацията на Байдън, особено от Атлантическия съвет, който получава едни от най-големите си дарения от украински олигарси.
Меко казано, това не пожъна успех. Може би защото тежкият отговор на Путин на този план никога не е бил част от изчисленията, Зеленски не постигна абсолютно нищо от това, което беше предвидено в стратегията на Атлантическия съвет за администрацията на Байдън, публикувана през март 2021 г.
Планът за стъпки към членство в НАТО, обещан в случай, че Русия прояви „неотстъпчивост“, отказвайки да направи компромис по отношение на Донбас, не се осъществи, въпреки че Кремъл прояви максимална неотстъпчивост. Надеждите, че Зелените ще спечелят изборите в Германия и ще провалят проекта „Северен поток 2“, също бяха разбити.
По-лошото е, че през цялата година Зеленски беше принуден да отделя значително време и внимание на опита на радикалната част от службите за сигурност, близка до Порошенко, да започне процес на импийчмънт чрез т.нар. афера „Вагнергейт“. Те твърдяха, че Зеленски е извършил акт на държавна измяна чрез отмяна в последния момент на безумен план, разработен от украинското военно разузнаване, който предвижда принудително приземяване на турски граждански самолет, превозващ наемници от печално известната руска групировка „Вагнер“. Аферата доведе до открит бунт на шефа на военното разузнаване, който Зеленски трябваше да потуши през септември.
По времето, когато САЩ преминаха в режим на максимална тревога заради „неминуемо предстояща“ руска агресия, Зеленски явно беше по-зает с вътрешната политика и заплахата от преврат. Посланията му зазвучаха все по-объркано, тъй като той се опитваше да свърже враговете си, като олигарха Ринат Ахметов и бившия президент Порошенко, с Русия, докато беше ясно, че ако зад тях стои някоя велика сила, то това са Съединените американски щати.
Ахметов е един от основните спонсори на Атлантическия съвет. Войнстващото улично движение, което подкрепя Порошенко и поддържа жива заплахата от нов Майдан, се ръководи от Андрий Левус – активист и бивш служител на службите за сигурност, пряко свързан с организации на диаспората, създадени от нацистки колаборационисти, намерили убежище в Северна Америка под егидата на ЦРУ.
Украинците имат основания да подозират, че Съединените щати и Великобритани, с радикалната си реторика, която не отговаря на реалното ниво на заплаха, както и с ентусиазма си относно „храбрите украинци“, които се бият и умират за каузата на Запада, всъщност са готови да хвърлят Украйна под автобуса, за да въвлекат Русия в опустошителна война. Идеята за „нова чеченска война“ беше подметната от британския премиер Борис Джонсън. Бившият служител на администрацията на Обама Евелин Фаркас стигна дотам, че призова САЩ да сформират нова „коалиция на желаещите“ и да влязат в пряк конфликт с Русия заради Украйна.
Зеленски също има основателни причини да смята, че съюзниците му виждат в него пречка. Както пише Юлия Йофе в статията си за Puck, „На Белият дом и неговите съюзници демократи почти им е писнало от президента Зеленски“. Три източника от администрацията на Байдън и от Капитолия, с които тя е разговаряла, описват украинския президент като „досаден, вбесяващ и направо контрапродуктивен“.
Украйна има проблем с Америка отгоре на кошмара си с Русия. Никога не подготвян за професионален политик, да не говорим за национален лидер, Зеленски трябва да демонстрира максимални умения, за да попречи на великите сили да превърнат страната му в бойно поле.
