Корнелия се развихря, Христо я копира, върви българският римейк на „Фантомас”

Докато сценарият на Си Ен Ен за руска война с Украйна все повече издиша, родната публика получава един къде по-колоритен сюжет – български римейк на легендарната 3-серийна френска кинокомедия с маски от средата на 60-те „Фантомас” („Фантомас” – 1964 г., „Фантомас се развихря” – 1965 г., „Фантомас срещу Скотланд Ярд” – 1967 г.). Поднасят ни го безподобните персонажи на нашенската политика.

Останалата начело на БСП след „неконстатирана” оставка и яко хванала за рогата българската икономика вицепремиерка Нинова тъкмо вдъхновено изпълнява епизода „Корнелия се развихря”. Само за един ден – 29 януари – типично по фантомаски залпово изстреля телепатични мълнии към волята и разума на зрители и слушатели хем по БНТ, хем по Дарик радио.

Първо по едната медия скастри вицепрезидентката Илияна Йотова задето се осмелила да напомни, че ако настоящото правителство не покаже ефективност до 100 дни, може и да си иде. „Нито е в правомощията на президентската институция, нито е и морално да се поставят такива условия пред правителството,” поучи пълноценно правомощната и дълбоко морална по мерките на Фантомас Нинова. След това заклейми като лъжкини две известни и критични журналистки, отстранени от поетия от нейни протежета вестник „Дума”– „лъжа и манипулация” било, че Велислава Дърева и Велиана Христова са махнати от вестника, „винаги преди конгрес някой създава някаква истерия”. Абсолютно неспособната на лъжи и манипулации Нинова продължи по-нататък, че на конгреса на БСП, „неконстатирал” оставката ѝ, нейните вътрешни врагове нямали ни критики, ни предложения за партийната политика, а само искали да отстранят лично нея заради смелите ѝ реформи. Внесената в деловодството на БСП като единствен документ за конгреса проекторезолюция, подписана от делегатите Велислава Дърева, Валери Жаблянов, Ана Пиринска и Георги Божинов, явно се е изпарила във вселената на Нинова, унищожена от телепатичното оръжие от „Фантомас се развихря”. Телепатично обработен явно е и интервюиращият, незадал ни един неудобен въпрос на гостенката си. Дали и той не е всъщност само маскиран като журналист – така, както във френската кинокомедия Фантомас успява с лекота да се преобрази и на опитващия се да го изобличи журналист Фандор?

А развихрянето на Корнелия – вече с вицепремиерската ѝ маска – продължава и във втората дала ѝ трибуна само в рамките на един ден медия. Там чрез повторение се затвърждава вече казаното и по БНТ – как под ниновисткото мъдро ръководство икономиката ще става все по-социална, работодателите няма да се сърдят, а растежът ще процъфтява. Е, не минава и без стрелички по химеричния „нов ляв проект” – ако той само препишел програмата на БСП, нямало да бъде никакъв нов ляв проект. И тук няма кой да попита – за какъв точно програмен монопол става дума? Дали всички леви проекти по света, базирани на социалистическа идеология, са всъщност преписвачи от БСП? Или може би става дума за развявания от настоящата позитанска цитадела „ляв консерватизъм”? Нямаме търпение да се появи изиграният навремето от Луи дьо Фюнес инспектор Жув, та да разследва загадките.

Вместо него под прожекторите вече сияе друг забележителен персонаж, вдъхновено копиращ Нинова с нейната не-оставка. Това е също като нея уж обявилият оттеглянето си от ръководството на своята партия „Да, България” Христо Иванов, но оказал се толкова незаменим, че националната партийна конференция не го пусна да си ходи, а и той призна, че имал още работа да върши. И „оставка” се превърна в „остава” и при него.

Ето тази магнетична нова нормалност на нашенската политика предопределя и неудържимата забавност на българския римейк на „Фантомас” – няма ляво, няма дясно, няма оставки, никой не знае зад чия маска е злодеят, публиката умира от смях и се чуди дали ще ѝ стигнат 100 дни, за да се насити на сериала…

Но иначе Христо е непримирим идеен антипод на Корнелия. Което обаче изобщо не пречи партиите им да са в обща коалиция, а лидерите да са пристрастени към лидерството по еднакъв тертип. Така и лейди Белтам, разкъсвана между дълг и страст, става любовница на Фантомас, макар той да е убил съпруга ѝ лорд Белтам. Обаче в следващата серия злодеят хвърля око на Елен, гаджето на журналиста Фандор – и лейди Белтам, какво да прави, опитва се неуспешно да ги ликвидира, но те оцеляват на косъм. За журналиста и гаджето става дума – Фантомас е неуязвим. Защото притежава прословутото телепатично оръжие и ловко си сменя маските постоянно – и на Фандор се прави, и на инспектор Жув. Ама и те не му отстъпват, не по-малко ефектно се маскират. Така в един момент Фантомас и Фандор (и в двете роли – Жан Маре) се явяват като близнаци – и двамата маскирани като професора хипнотизатор Льофевр, който и сам се втурва в играта, увеличавайки компанията до тризнаци. А пък инспектор Жув се опитва да прекара всички с изкуствена трета ръка, докато крие в една от истинските под сакото пистолет. Ама изкуствената заяжда и вместо възмездие за злодея – смях, смях, смях…

Ако нищо не сте разбрали от тъй сбито предадени сюжет на оригинала, гледайте просто трите серии на архивния абсурдистки филм.

Но може да се съсредоточите и само върху българския римейк. Той е даже по-смешен. Само включването на Луи дьо Фюнес още липсва. Чакаме с нарастващо любопитство – кой ли там напира да влезе в кадър като инспектор Жув и да задвижи заяждащата трета ръка с пистолет, може и в комбинация с кюлчета и пачки, та да докара въртележката на маските до пълен фарс?