На фона на публикации в германската преса от миналата седмица, според които командващият силите на НАТО в Европа – американският генерал Тод Уолтърс, искал разполагане на допълнителни войски на Алианса в България и Румъния в отговор на напрежението с Русия, военният министър Стефан Янев изрази позицията си на своя профил във Фейсбук. Тя допълва краткия му публичен коментар, направен в предишните дни, в който Янев потвърди, че има такива обсъждания, но не са взимани решения.
Сега министърът на отбраната и доскорошен служебен премиер се спира по-подробно на темата. Той отбелязва: „Настоящото увеличение на руския военен потенциал и дейностите по източния фланг на НАТО са обстоятелства, които не само трябва да бъдат взети предвид, но и да се следят с особено внимание. Тези процеси налагат необходимостта от единен подход от страна на НАТО, без обаче той да води до ненужна ескалация на напрежението”.
Янев отново потвърждава, че „в момента в рамките на НАТО се коментират различни варианти за отговор, включително разполагане на допълнителни войски в България и Румъния по модела на засиленото предно присъствие”, като уточнява, че „на този етап те са на ниво военно-техническо обсъждане и окончателно решение не е взето”.
Следва и ясно изразената позиция в качеството му на министър на отбраната: „Моята позиция е, че подобен дебат, респективно – подход, има потенциал да доведе до нежелано нарастване на напрежението в региона. Още повече, че на този етап няма основания наблюдаваните процеси да се разглеждат като директна заплаха за Алианса и релевантната зона за сигурност. В този смисъл не считам, че са налице необходимите обстоятелства, които могат да аргументират решение, свързано с разполагане на допълнителни войски на наша територия. Такова решение не би кореспондирало нито със съюзните интереси, нито с националния интерес на Република България.”
В заключение Янев изтъква, че дори и при усложняване на обстановката България ще се старае да се справи със собствени сили: „Същевременно отново подчертавам, че процесите в геополитическата среда трябва да се следят с особено внимание. Отчитайки динамиката в средата на сигурност, българската държава има готовност да увеличи капацитета на собствени национални сили на своя територия в контекста на съюзните възможности за възпиране и отбрана. Тази готовност е функция на потенциалната възможност от поява на всякакъв тип заплаха, независимо от направлението, от което произтича.”
Мнението, изразено от Стефан Янев, формално не влиза в противоречие с думите, изречени от настоящия премиер Кирил Петков при срещата му генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 17 декември в централата на Алианса в Монс: „Позицията на България за Украйна е изцяло в тон с тази на страните-членки на НАТО и ЕС. В този смисъл ще се радваме да дадем нашия конструктивен принос. Разбира се, дипломатическият начин за решаването на тези проблеми би бил най-добрият“. Но тонът и контекстът на двете изявления все пак сигнализират за известна разлика в преценките. Във фразата на Петков е изразена готовност България да приеме и приложи с „конструктивен принос” решенията на НАТО по горещата тема, докато Янев недвусмислено декларира решимост по тези въпроси да се води от националния интерес.
About The Author
