Джонатан Кук, Middle Eastern Eye
Световните лидери се събраха в началото на ноември за конференцията COP26 в Глазугоу в опит да демонстрират как ще се заемат с климатичната криза, макар и със закъснение. Споразуменията за защита на горите, намаляване на емисиите на въглероден диоксид и метан и насърчаване на зелените технологии се сключваха пред очите на наблюдаващия свят.
Западните политици в частност искаха да излязат от срещата на високо равнище с подпечатани зелени удостоверения, доказващи, че са направили всичко възможно, за да предотвратят бъдещо повишаване на глобалната температура с повече от 1,5 градуса по Целзий. Те се страхуваха от присъдата на недоволните избиратели, ако се върнат с празни ръце.
Учените, занимаващи се с климата, вече се съмняват дали поетите ангажименти са достатъчни и дали могат да бъдат изпълнени достатъчно бързо, за да се постигне промяна. Те предупреждават, че до края на това десетилетие трябва да се предприемат драстични действия, за да се предотврати климатичната катастрофа.
Но демонстративната активност на срещата прикриваше една много по-груба реалност. Същите държави, които прокламират морално лидерство в борбата с климатичната криза, са и тези, които правят най-много, за да саботират постигането на значимо споразумение за намаляване на глобалния въглероден отпечатък на човечеството.
Една снимка от откриването на COP26 показва как британският министър-председател Борис Джонсън, домакин на срещата на върха, поздравява сърдечно президента на САЩ Джо Байдън и израелския министър-председател Нафтали Бенет. Но вместо да ги приветстваме, трябва да се отнасяме към този триумвират като към големите злодеи на преговорите за климата.
Техните въоръжени сили са най-замърсяващите на планетата – и целта на конференции като COP26 е този факт да остане строго пазена тайна.
Скрито от погледа
Разходите на САЩ за военни цели далеч надхвърлят тези на всяка друга държава – с изключение на Израел – когато се измерват спрямо броя на населението. Въпреки че Обединеното кралство изостава по този показател, то все още разполага с петия по големина военен бюджет в света, а неговите производители на оръжие усилено доставят оръжия на страни, които други доставчици отбягват.
Армията на САЩ само по себе си има по-голям въглероден отпечатък от повечето държави. Широко разпространено е мнението, че тя е най-големият институционален потребител на суров петрол в света.
А емисиите на западните военни и производители на оръжие изглежда не намаляват, а нарастват всяка година, макар че никой не може да бъде сигурен, защото те активно се крият от погледа.
Преди 24 години на срещата на върха в Киото Вашингтон настоя да бъде освободен от задължението да докладва за военните си емисии и да ги намали. Не е изненадващо, че всички останали се наредиха на същата опашка.
След срещата на върха в Париж през 2015 г. военните емисии се отчитат частично. Но твърде често цифрите са прикрити – обединени с емисиите от други сектори, като например транспорта.
А емисиите от операциите в чужбина – в случая на САЩ 70 % от военната им дейност – са напълно изключени от баланса.
Конфликти и войни
По-голямата част от Европа също отказва да излезе на чисто. Франция, която има най-активната армия на континента, не докладва за своите емисии.
Според изследване на организацията „Учени за глобална отговорност“ военните емисии на Обединеното кралство са три пъти по-големи от тези, които то съобщава – дори след като се изключат веригите за доставки, както и производството на оръжия и оборудване. Военните са отговорни за преобладаващата част от емисиите на британското правителство.
А новите технологии, вместо да направят военните по-зелени, често влошават положението.
Според наличните данни най-новият изтребител, разработен от САЩ, F-35, изразходва 5600 литра гориво на час. Това се равнява на потреблението на 1900 автомобила.
Норвегия, както и много други страни, се е наредила на опашка, за да се сдобие с този самолет от ново поколение. Според норвежкия вестник Dagsavisen общите емисии на норвежката армия през следващото десетилетие ще нараснат с 30 % само в резултат на покупката на F-35.
Освен че не отчитат вредите за околната среда, причинени от снабдяването с военно оборудване и веригите за доставки, държавите изключват и значителните последици от конфликтите и войните.
Всяка година от окупацията на Ирак от страна на САЩ, например, по консервативни оценки е генерирала емисии, равностойни на тези от пускането на допълнителни 25 млн. автомобила на пътя.
Надуване на военните бюджети
За разлика от земеделието и дърводобива, производствените индустрии или индустриите за изкопаеми горива, на срещата на върха COP26 не бяха обсъждани усилията за ограничаване на ръста на военните разходи, камо ли за неговото обръщане.
И за това Вашингтон трябва да поеме основната част от вината.
Бюджет за „отбрана“ на САЩ вече съставлява около 40% от 2-та трлн. долара, които се харчат годишно за военни цели по света. Китай и Русия – които предполагаемо трябваше да са лошите на срещата на върха COP26 – изостават значително по този индикатор.
Миналата година правителството на Борис Джонсън представи нещо, което нарече „най-голямата програма за инвестиции в британската отбрана след края на Студената война“. Великобритания не е изключение в това отношение. След краткотрайния „мирен дивидент“, причинен от разпадането на Съветския съюз, от 1998 г. насам световните военни разходи бележат почти непрекъсната възходяща тенденция, водени от САЩ.
Парадоксално е, че този подем започна по времето, когато западните политици започнаха да говорят за справяне с „изменението на климата“ на срещата на върха в Киото.
От 2018 г. насам военните разходи на САЩ нарастват стабилно. Те ще продължат да се увеличават поне още две десетилетия – далеч след крайния срок, определен от климатолозите за промяна на ситуацията.
Същата глобална възходяща тенденция се подхранва от рязкото увеличаване на военните разходи на страните от Близкия изток – по-специално Саудитска Арабия и ОАЕ – от 2013 г. насам. Това изглежда отразява две тенденции, които се коренят в променящия се подход на Вашингтон към региона.
Първо, след като изтеглиха претоварените си окупационни сили от Ирак и Афганистан, САЩ все повече възлагат военната си роля на богатите държави-клиенти в този богат на петрол регион.
И второ, тъй като Израел и държавите от Персийския залив бяха насърчавани да установят по-тесни военни и разузнавателни връзки срещу Иран, на същите тези държави от Персийския залив беше позволено да настигнат Израел във военно отношение. Прочутото „качествено военно предимство“ на Израел постепенно намалява.
Тази оръжейна вълна в Близкия изток се подкрепя от Обединеното кралство, което изнася за саудитците, и от САЩ, които силно субсидират военната промишленост на Израел.
Силова надпревара
Всичко това означава, че докато западните политици обещаваха да намалят емисиите по време на COP26, те всъщност бяха заети с подготовката за увеличаване на тези емисии. В крайна сметка проблемът се състои в това, че не може да се направи почти нищо, за да се екологизират нашите армии – нито по същество, нито чрез зелено изпиране на имиджа. Основанието за съществуване на военните не е нито да бъдат устойчиви, нито да щадят планетата.
Бизнес моделът на производителите на оръжия е да предлагат на клиентите си – от Пентагона до всеки мизерен диктатор – оръжия и машини, които са по-големи, по-добри или по-бързи от техните конкуренти. Самолетоносачите трябва да са по-големи. Изтребителите са по-бързи и по-маневрени. А ракетите да са по-унищожителни.
Потреблението и конкуренцията са в основата на военната мисия, независимо дали армиите водят война, или рекламират дейностите си като чисто „отбранителни“.
„Сигурността“, основаваща се на страха от съседи и съперници, никога не може да бъде задоволена. Винаги има още един танк, самолет или противоракетна система, които могат да бъдат закупени, за да се създаде по-голямо „възпиране“, да се защитят по-ефективно границите, да се сплаши врагът.
А войната дава още повече поводи да се изразходват още повече от ограничените ресурси на планетата и да се нанасят още по-големи вреди на екосистемите. Отнема се живот, разрушават се сгради, замърсяват се територии.
Обединеното кралство разполага със 145 военни бази в 42 държави, за да гарантира това, което смята за свои „национални интереси“. Но това е по-малко от над 750-те военни бази на САЩ, разположени в 80 държави. Отстраняването на тази енергийна проекция на властта по света ще бъде много по-трудно, отколкото опазването на горите или инвестирането в зелени технологии.
САЩ и техните западни съюзници ще трябва първо да се съгласят да се откажат от контрола върху енергийните ресурси на планетата и да се откажат ролята на световен полицай, която е в интерес на техните транснационални корпорации.
Точно това съперничество между всички видове сили – икономически, идеологически и военни – ни доведе до настоящата климатична катастрофа. За да се справим с нея, ще трябва да се вгледаме много по-дълбоко в приоритетите си, отколкото който и да е лидер на COP26 изглежда готов да направи.
About The Author
