„Нито една повече” е апелът на Международния ден срещу насилието над жени

И тази година на 25 ноември, когато се отбелязва Международният ден срещу насилието над жени, вечерното осветление на сградите на Европейския парламент в Страсбург и Брюксел ще бъде в оранжево. Защото и в цивилизована Европа пребиванията, изнасилванията, гаврите над жени все още далеч не са изключения.

Станалият емблематичен апел „Нито една повече” бележи днес многобройни протестни прояви по света и у нас по същия повод.  От 18.30 ч. пред Съдебната палата в София различни феминистки организации отново ще надигнат глас срещу насилието над жени. „Докато има проблем, ще показваме нетърпимост и ще се борим за промяна!”, заявяват организаторите на проявата и припомнят , че най-малко 15 жени са убити у нас тази година, като най-често нападателят е съпругът/партньорът или друг близък мъж на убитата.

Само за последните две седмици у нас нашумяха поредните два жестоки случая на жени, убити от мъжете до тях.

25 ноември бе обявен за Международен ден срещу насилието над жени от ООН през 1999 г. Датата е избрана в памет на три сестри от Доминиканската република, опълчили се на вманиячения не само да репресира народа си, но и да изнасилва млади жени диктатор Леонидас Трухийо. Сестрите са Патриа, Минерва и Мария Тереса Мирабал, за които „Барикада” разказа подробно през 2018 г. След като заговорът за сваляне на диктатора, в който те са участвали заедно със съпрузите си, е разкрит, мъжете са хвърлени зад решетките, а за жените е организирано още по-долно отмъщение. Агентите на Трухийо причакват колата им, когато трите пътуват към затвора за свиждане с половинките си. Трите са отвлечени по пътя и отведени в къща в гората, където са пребити до смърт с тояги. След това телата им са пъхнати обратно в колата, която е бутната в пропаст – сякаш са загинали в катастрофа…

Престъплението е извършено на 25 ноември 1960 г. И в памет на жертвите на това и много други злодеяния  още от 1981 г. активистки от различни страни започват да отбелязват 25 ноември като ден за борба срещу насилието над жени. А през 1999 г. ООН го и официализира. И до днес проблемът продължава да е крайно болезнен по цял свят. Включително в Европа.

„Всяка трета жена в ЕС е изпитала различен вид насилие и като че ли няма засега ефективен инструмент, който да започне да решава постепенно този проблем“, заяви днес пред БНР евродепутатката социалистка Елена Йончева във включване от Брюксел.

В предаването бе напомнено, че от години евродепутатите настояват Европейската комисия да добави борбата срещу насилието, основано на полов признак, като приоритет в европейските стратегии за равенство на половете и настояват насилието срещу жените да бъде включено като престъпно деяние.

В Европарламента днес за пореден път имаше дебати за липсата на напредък в ратификацията на т. нар. Истанбулска конвенция, насочена срещу насилието по полов признак. Шест са членките на ЕС, които още не са приели конвенцията, гласувана в Съвета на Европа още педи 10 г. – през 2011-та, и одобрена  общо от ЕС през 2017-та. Въпросните шест са България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия.

Елена Йончева посочи пред БНР, че политиците в България неглижират проблема с домашното насилие, сякаш той изобщо не съществува. Тя подчерта: „Трябва да се предприемат законодателни мерки, за да се спрат убийствата на жени в България. Тези убийства у нас не са случайни, това са премълчавани проблеми от дълги години в семействата, които довеждат до тези брутални убийства и ако обществото не заговори открито по тази тема, ако не започне адекватна реакция и превенция, убийствата вследствие на домашното насилие ще продължат”.

Евродепутатката подчерта още: „Тези жени са убити не просто защото са жени, а заради изкривените разбирания на мъжа за тяхната роля… Затова в България спешно трябва да се говори по тази тема, включително и в преговорите за правителство. Включително от страна на БСП, което досега не се прави”.

Йончева продължи: „Заради измислен проблем като „джендър-идеологията“ и дори поставянето му като условие при преговорите за съставяне на правителство, в България се мълчи за истинската тема с домашното насилие. Немалка част от българските мъже смятат, че жените им са тяхна собственост и като такава могат да се разпореждат с тях – да ги тормозят, пребиват, убиват. Насилието се отразява и на децата, които се отглеждат в такава среда. Отразява се в много по-голяма степен в по-малките затворени общности, в малките градове, където тази тема е табу, смятана за нещо срамно и неудобно”.

В отговор на въпрос за председателката на БСП Корнелия Нинова, която влезе в противоречие с европейските социалисти по темата за домашното насилие, Елена Йончева припомни за състояла се в Брюксел през януари 2020 г. среща на Нинова с председателката на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Ираче Гарсия. След разговора им тогава Гарсия публикува остър коментар, в който се заявяваше, че защитата на правата и равенството на жените не подлежи на предоговаряне.

В Европа няма такова нещо като консервативна лява партия, коментира Елена Йончева. Според нея заради подобни действия, за последните пет години БСП изгуби доверието на над 700 000 души. Левицата е тази, която защитава слабите и онеправданите. Вместо да взима най-прогресивните идеи от европейската левица, БСП се самоубива, каза тя.
Йончева поясни, че насилието срещу жени в европейския и международен правен свят се определя като gender-based violence. Това е термин, обозначаващ насилие, което не е основано на биологичния пол на лицето, а е провокирано от социалната функция и обществените стереотипи, налагани на жените.

Според Елена Йончева, освен санкции в законодателството, трябва да се променят стереотипите в обществото чрез образование и открити дискусии. Трябва да се противопоставяме на насилието във всякаквите му форми, както и на езика на омразата, е категорична тя. Нито един вид домашно насилие не е оправдан. „Политици и общественици трябва да реагират много остро на всеки подобен случай. Това не са обикновени битови престъпления. Това е провал на обществото като общество – от възпитанието в семейството през образователната система до политическата класа, която обикновено не коментира подобни деяния. Именно за това трябва да сме по-категорични по темата – не може да оставяме и сянка съмнение, че насилието срещу жени може да е оправдано. И тук не става въпрос за традиции, а за политика и поемане на отговорност”, допълни още Елена Йончева.