Президентският балотаж на 21 ноември отсъди категорична победа на действащия президент Румен Радев с близо 67% от гласовете, осигурявайки му втори мандат. Съперникът му Анастас Герджиков, подкрепен от управлавалата в предишните 12 г. партия ГЕРБ, получи около 32%.
Състезанието, както всички знаем, не беше просто между двама кандидати. А между две олицетворения на два различни подхода в политиката. Политологът Антоний Тодоров, цитиран и от „Дойче веле”, синтезира ситуацията така: „Този вот е сблъсък между две визии: меката толерантност към ендемичната корупция и твърдото противопоставяне на един модел на управление, който използва публичната власт за частни цели”.
Ако го кажем по-опростено, Радев спечели заради апела си „Мутри вън!”, с който миналото лято отприщи и масовите протести срещу властта на ГЕРБ и Бойко Борисов. Натрупаната в обществото непоносимост към онова управление с дългия му тъмен шлейф намери човека, който да отвори клапата, за да избие гнева, но и решимостта, че така повече не може. Въпреки всички колизии през изминалата оттогава година и половина, Радев остана за внушителна част от избирателите политикът, осмелил се на рязък завой към желана от мнозинството промяна. И логично получи сега своята изборна победа.
Но не само. Преди балотажа минаха и третите за тази година парламентарни избори, съвпаднали с първия президентски тур. Предишните два безславно приключили опити да се събере работещ парламент и да се излъчи редовно правителство в крайна сметка също се оказаха полезни упражнения, за да може да изкристализира сегашният състав на новоизбраното Народно събрание. От него всички очакват най-после да заработи с разум и отговорност, като състави и способно да ни преведе през тежката зима коалиционно правителство, което очевидно ще е синхронизирано и с политическата воля на президента.
Загадка все още е какъв курс ще поеме, защото официално започващата утре сондажите за кабинет нова фаворитка „Продължаваме промяната” (ПП), вече масово схващана като „пропрезидентска партия”, старателно гледа да не излиза от коловоза „няма ляво, няма дясно”, а само „почтено” – което всъщност нищо не значи в политически смисъл.
Истината е, че етапът „почтени” срещу „мутри” приключи с двете гласувания на 14 и 21 ноември. „Почтените” вече са упълномощени официално от гласоподавателите да разкарат „мутрите” и това е неоспорим факт – просто нататък остава тази работа да се върши последователно.
Това обаче по никакъв начин не изчерпва промяната, от която се нуждае обществото ни. Мутренските налепи върху неолибералната система, в която живеем от над три десетилетия, я направиха безобразно уродлива. Но премахването на тези налепи няма автоматично да я преобразяват в по-хуманна и справедлива. По самата си природа тя всъщност е предразположена да създава такива отровни образувания в обществената тъкан, просто защото по самата си природа постоянно възпроизвежда и умножава социалното неравенство – най-благодатната среда за мафии и кръвопийци от различен калибър.
Големият въпрос сега е дали новите и старите политици, а и самото ни общество ще припознае след мутрите и корупцията като общ враг и социалното неравенство? И какво ще направят, за да не го пропускат в устрема си към промяна на досегашното статукво?
Трудно е сред влезлите в настоящото НС партии да се забележат такива, които се замислят в тази посока. Има само една, която теоретично би трябвало да го прави, ако отговаря на името си – Българската социалистическа партия. Но под ръководството на настоящата си председателка Корнелия Нинова тази най-стара действаща партия у нас си е намерила по-различни приоритети. Нинова вече посочи като свои „червени линии” в преговорите за правителство с ПП да не се отстъпва пред Северна Македония по историческия спор и пред „джендър-идеологията”. Тепърва ще видим дали ще се сети и за социалната писта.
Но да се разчита на някаква принципност от страна на Нинова вече е някакво пародийно занимание. След като тя цяла седмица преди балотажа се упражняваше в нападки срещу Радев и ПП, беше направо покъртително да се види щастливото ѝ изявление пред медиите, с което тя поздрави с изборната победа новия стар президент.
Социологът Андрей Райчев беше доста образен в коментара си на този театър по БНТ: „Докато слушах г-жа Нинова, ми хрумна една стара шега. Казват, че Каин е събрал децата си, когато умирал, и им казал: Деца, пазете мира, за който загина чичо ви Авел… Това е долно лицемерие, тя направи всичко възможно, за да свали Радев и той да загуби”. И още: „Тя си беше направила план, който личеше с просто око – БСП да бъде балансьор – сборът между ДБ, ПП и ИТН се очакваше да е недостатъчен, а сборът между ГЕРБ и ДПС да не стигне. Нинова се готвеше да вземе цялата власт, при това – шантажирайки двата отбора”. Според Райчев тези сметки на Нинова са се провалили и сега наблюдаваме съжалението ѝ, което се изразява в „абсурдни поздравления” за Радев. „Но да утешим слушателите – тя e решила да се приспособи към една нова обстановка и да участва, което не е лошо,” обобщи социологът.
Не е лошо с оглед обстоятелството, че при категорично потвърдените обществени нагласи явно Нинова няма да се хвърли към самоубийствено за нея проваляне на очакваното правителство, което едва ли би се поколебала да предприеме при друг резултат на балотажа. Но на човек като нея очевидно най-малко може да се разчита като на самоотвержен и идеен борец за преодоляване на социалното неравенство.
Тогава? Радев ли пак остава като последна надежда, за да отгърне тази следваща страница в необходимата промяна? В състояние ли е? Иска ли? А и редно ли е толкова важен проблем да зависи от волята и възможностите на един човек, пък бил той и държавен глава?
В следизборната нощ той каза пред медии и симпатизанти: „Това е победа на взаимното ни доверие, на солидарното ни чувство, че заедно можем да успяваме”.
Ще се намери ли сега достатъчно обществена солидарност, за да продължим и към по-голямата належаща промяна?
About The Author
