„Днес промяната е задължителна. Тя започна по волята на народите в света, в Европа и в България. (…) БСП сложи началото на тази промяна в България с победата на президентските избори на Румен Радев и Илияна Йотова. Наше задължение е да продължим и да доведем промяната докрай. Да посочим път – друг, различен. Да водим по този път и да бъдем гарант, че няма да се отклоним от него.“
Из предизборната платформа на БСП от 2017 г. „Поискай промяната!“
32 години след началото на „промените“ мнозинството от българите не само искат кардинална промяна и смяна на грабителския модел „ГЕРБ-ДПС“, но изглеждат твърдо решени да я получат.
Надеждата за друг, по-добър живот отново се събуди и е точно толкова силна, колкото и преди три десетилетия. Тогава, благодарение на промяната от Десети ноември, обществото бе завладяно от неудържим стремеж да се скъса с авторитарната власт в полза на свободното и демократично развитие на страната. Обновената БСП предложи като път напред своя Манифест за демократичен социализъм, спечели първите свободни избори през юни 1990 г. с абсолютно мнозинство в Седмото ВНС и осигури приемането на новата Конституция на Република България.
Но вместо конституционен ред и развитие, разрушителната политика на десницата, на която БСП не съумя да се противопостави, тласна страната към днешната олигархична демократура.
Ако и на 14-ти ноември т . г. хората останат излъгани и подведени, ако отново получат подмяна вместо промяна, ако статуквото успее да сключи задкулисен брак по сметка и се консолидира на предстоящите избори – сметката пак ще е на наше име.
Къде е БСП-Нинова? Какво стана с призива в Резолюцията на 50-ия Конгрес на партията „България се нуждае от промяна! Днес и сега!“? Какво стана с промяната, която ни агитираше да поискаме? Какво стана с паралелната държава, с която се бореше? Къде се изпариха онези 10 милиарда лева, които се крадат от българите всяка година?
Истина е, че „БСП сложи началото на тази промяна в България с победата на президентските избори (през 2016 г. – б. р.) на Румен Радев и Илияна Йотова.“ Още по-вярно е, че именно БСП беше длъжна да „продължи и да доведе промяната докрай. Да посочи път – друг, различен. Да води по този път и да бъде гарант, че няма да се отклоним от него.“
Защо БСП-Нинова се отклони от пътя и зави към статуквото? Защо промяната бе подменена с вътрешнопартийна „реформа“ – налагане на еднолично ръководство и лустрация на инакомислещите? Защо Нинова и обкръжението ѝ ежедневно критикуват служебното правителство и на всяка цена искат участие на БСП в новото управление, без да е ясно какво ще е то? Защо Нинова и Изпълнителното бюро поискаха оставката на служебен министър в пълен синхрон с ГЕРБ? Защо в разгара на кампанията Нинова заяви, че „парламентарните избори са по-важни от президентските“? Защо в един и същи ден Борисов и Нинова поведоха атака срещу организацията на вота? Защо ГЕРБ, ДПС и БСП гласуват заедно в ЦИК за обезсилване на машинното гласуване? Защо от партийната телевизия се чу призива: „Гласувайте за БСП и НЕ гласувайте за Радев“? Защо Нинова и Изпълнителното бюро не заклеймиха поредната зловеща хомофобска атака в центъра на София? Защо на всеки неудобен въпрос от БСП-Нинова започват да говорят за т.нар. джендър идеология? Това ли ще е болтът, който ще скрепи коалицията за демонтиране на корупционния модел? Защо БСП-Нинова не се обяви ярко и ясно в подкрепа на науката и не проведе активна агитационна кампания за ваксинация и защита на човешкия живот? Защо?!
Защото БСП-Нинова са „предвидими“, „стабилни“, „последователни“ и защото предлагат „разумни решения“…
Ако това беше така, партията нямаше да „забрави“ борбата за промяна. И вместо за третото, щеше да е претендент за първото място на предстоящите избори. Подобно на Радев-Йотова, които имат всички шансове да победят статуквото още на първи тур. Вместо това, Нинова и обкръжението ѝ продадоха достойнството на Българската социалистическа партия в името на властта като я превърнаха в треторазряден политически статист в задкулисната пиеса на Борисов и Пеевски.
В навечерието на наистина решителен избор между старото и новото, между демокрацията и авторитаризма, БСП-Нинова имаше всички шансове да се определи еднозначно и да постигне такъв изборен резултат, какъвто всички очакваме. Не го направи. Псевдопромяната роди нов политически субект, който в момента измества БСП от второто място и я бетонира като част от статуквото. А там ни чака зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев със заканата: „Ако партиите на промяната не направят кабинет, ще го направят старите партии.“
……………………………..
Авторката Ана Пиринска е член на Инициативния комитет на ИПО Платформа „Социализъм ХХІ век“
About The Author
