“Продължаваме промяната” променя минимално политическия компас

Преди парламентарните избори на 4 април изготвихме анализ на идейните и ценностни ориентации на партиите и коалициите, базиран на т.нар. политически компас. Продължихме анализа и спрямо изборния резултат, за да видим какви са тенденциите в политическото поле. Не повторихме усилието за изборите на 11 юли, тъй като нямаше значими разлики, които да провокират подобен анализ. Същото обаче не може да се каже за предстоящите на 14 ноември избори по една-единствена причина: налице е съвсем нов играч, който привлича политическо и медийно внимание – “Продължаваме промяната” (ПП) на Кирил Петков и Асен Василев.

Двамата дадоха смела заявка за участие в парламентарната политика, позовавайки се на опита и имиджа си от периода, в който заемаха министерски постове в първото служебно правителство. С оформянето на политическата им партия те заложиха на една-единствена цел: борба с корупцията, обезпечена от един водещ прагматичен мотив: готовност за партньорство с всеки, който отговаря на критерии за почтеност.

Доскоро за идейните и ценностни основания на новия субект можеше само да се гадае по отделни изречения на водещите лица, като например “постигане на леви цели с десни инструменти” или че еднополовите бракове не следва да бъдат институционален въпрос. Допълнително объркване внесе коалирането в интересната комбинация от “ВОЛТ’, “Средна европейска класа” и Политическо движение “Социалдемократи”. В края на октомври новата партия публикува своята “Програма за нулева корупция”, което най-накрая дава възможност за съдържателен анализ: какво и доколко може да се очаква, че ще се промени в политическия пейзаж на България в идеен и ценностен план с участието на “Продължаваме промяната”?

Партията се позиционира¹⁾Конкретният метод за определяне позиционирането на субектите в компаса е описан в началото и в края на статията. Позициите на останалите партии и коалиции не са променяни в графиката спрямо резултата им от април. в либертарно-десния квадрант, но все пак близо до центъра на политическия компас. Това означава, че програмата ѝ по същество контрастира с намеците на някои политици и анализатори, и че е слабо вероятно, дори и да го цели, действително да откъсне осезаема част от вота на БСП. Напротив, тя се явява конкуренция на другите два “протестни” субекта – Демократична България и “Изправи се, БГ! Ние идваме!”. В този смисъл дискусиите преди основаването на партията, че Кирил Петков и Асен Василев е логично да съучастват в Демократична България например, вместо да основават свой “проект”, остават правдива алтернативна история в идеен и ценностен план. Така с появата на “Продължаваме промяната” дясно-либертарният блок удвоява своето присъствие, но предстои да видим дали ще увеличи броя си избиратели или по-скоро ще предизвика преливания на вот вътре в квадранта.

Такова позициониране на иначе новия субект утвърждава тенденцията, която коментирахме в предишните статии. Разломът между “протест” и “статукво” продължава да има значение за избора на гласуващите и ПП се позиционират именно в спечелването на „протестния“ вот. Този разлом обаче, както вече коментирахме в предна статия, е временен, а по-същности ценностни и идейни различия между основните политически сили почти липсват. Въпреки появата на нов политически субект, разликите остават само по вертикалата във връзка с правата и свободите на гражданите и отношението към културата и научно-техническото развитие, но по хоризонталата – отношението към икономиката – болшинството от политическите сили споделят в различни степени пазарно-ориентирани ценности, а Петков и Василев само се присъединяват към този консенсус. В този смисъл неслучайно е и мнението на настоящия заместник министър-председател по управление на европейските средства Атанас Пеканов, който, запитан защо няма да участва в новия проект, отговаря, че визията му за управление не съвпада с тази на Петков и Василев. Според Пеканов настоящето изисква “по-сериозни интервенции от страна на държавата”, докато в програмата на ПП икономическата политика е сведена най-вече до привличане на чуждестранни инвестиции, събираемост на данъците и работещи институции. Позицията им за плоския данък – като най-ярък пример за визията за преразпределението на благата – е, че той е израз на най-подходящата данъчна система за страна като България.

С други думи “Продължаваме промяната” и тяхната коалиция остават верни на посланията си. Промяната, която продължават, касае повишаване ефективността на икономиката, администрацията и политиката изобщо такива, каквито са, но с нулева корупция. Партията няма да засяга по нови начини социо-културната сфера – предложените социални мерки например са пределно общи на фона на строго икономическите такива. Няма да засяга и демократичното устройство, доколкото демокрацията присъства само като външнополитически имидж на страната, но не и като адресиране проблемите на представителството, неравенствата, участието на гражданите и прочие. В този смисъл може да се каже, че от „Продължаваме промяната“ предлагат нова формула за подсилване на анти-ГЕРБ и антикорупционните настроения, които останалите „протестни партии“ досега не съумяха да впрегнат в посока управляващо мнозинство.Същевременно новият играч съвсем не се занимава с редица остри обществени проблеми, които вълнуват България от дълги години – включително насред острата здравна криза, в която страната се намира понастоящем.