Безалтернативна е необходимостта от увеличаване на минималната работна заплата в България, изтъкна на онлайн пресконференция лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Според него още от 1 ноември т. г. минималната заплата трябва да стане 700 лв., а от началото на идната година – 764 лв.
Димитров се аргументира, че „никой няма да ни пусне от 1 януари 2024 г. в Еврозоната с мизерна минимална заплата, по-малка от 500 евро”. Той призна, че няма такова формално изискване, но напомни, че през няколкото години, предшестващи приемането на еврото в балтийските страни например, там е бил отбелязван ръст на минималното възнаграждение от по 20%.
Според КНСБ спорът за минималната работна заплата в България продължава да се води с фалшиви аргументи. Експерти на синдикалната конфедерация твърдят, че у нас увеличението ѝ винаги е имало положително въздействие върху заетостта.
Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов подчерта, че никъде по света срещу минимална заплата не се слага знак за тъждествено равенство с производителност на труда. „Този дебат го има само в България, но дори и да приемем, че има функционална връзка, каквато не съществува, твърдението на работодателите, че производителността на труда не отговаря на искането за доходите, е невярно, тъй като според есенната прогноза на финансовото министерство, става ясно, че българският работник, като се изключат пандемичните години, е най-производителният спрямо предходните седем години и затова в момента синдикатите имат най-голямо основание да искат увеличение”, заяви Костов. Всички данни на статистиката показват също, че при увеличаване на минималната заплата в България расте заетостта, а безработицата намалява, добави той.
Другите изисквания на КНСБ включват още стабилна политика по доходите, ускорен ръст на заплатите – средногодишно с 12.5 процента, а за агенциите на терен – 15-20 процента.
Конфедерацията ще настоява също така да се удвои броят на хората, които са енергийно подпомагани с целева помощ за отопление, като те да станат поне 700 000, а помощта също да се увеличи.
Настоява се и за прилагане на официалната линия на бедност в размер от 460 лв. (в съответствие с методологията на Евростат), като през нея да се изчислят всички плащания за социално подпомагане на уязвимите групи.
Близо 2,3 млн. българи очакваме тази зима да ограничат разходите си за отопление поради недостиг на средства, заявиха Димитров и Костов. Те посочиха, че подпомаганите енергийно домакинства са в пъти по-малко: в момента са около 345 000, а размерът на помощта е едва по 525 лв. на домакинство за целия сезон.
КНСБ припомня, че по данни на SILC за 2020 г. хората под прага на бедност в България са 23,8 на сто (1,66 млн. души). На минимална работна заплата през юни 2021 г. са назначени 502 380 души.
Прогнозата на КНСБ е инфлацията в края на годината да надхвърли 6 процента, затова конфедерацията настоява за защита на доходите на уязвимите домакинства, включително на безработните с минимално обезщетение да се изплати допълнителен бонус от 120 лв. за последните три месеца на годината. Изисква се също да се увеличи тежестта на годините осигурителен стаж в пенсионната формула, тъй като според КНСБ предвиденото увеличение на пенсиите с последните промени не достига, за да могат възрастните хора да покриват основните си разходи.
Лидерът на КНСБ призова управляващите и политиците да предприемат тези мерки за компенсиране на уязвимите групи, защото ни чака тежка зима и е възможно хората да излязат на улицата.
Беше отправено настояване да се повишат приходите в бюджета чрез вдигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се и за земеделските стопани до 760 лв., както и на максималния осигурителен доход поне до 3600 лв., а на останалите прагове по професии – ръст с 12.5 на сто. Вноската за безработица пък трябва да се увеличи с 0.5%.
About The Author
